Как реагираме в екстремни ситуации?
Какво ни движи когато адреналинът ни удря в главата като плиснал фонтан, когато нещо внезапно се случи и сме разтърсени от емоция или смущение. Завива ни се свят, прималява ни, а трябва моментално да вземем решение. Понякога, когато касае живота ни и няма време за притеснение бързо се отдръпваме, за секунда, интуитивно... и тухлата пада до нас, а сме я видяли само на сантиметри от главата си. Това вероятно е инстинкт. Същият инстинкт ли ни ръководи в живота когато се наложи да вземем решение, важно решение, но бързо, няма време за обмисляне и претегляне на факти.
Един мислител е казал "Мислих, мислих, и така реших." А за други важи "Мислих, мислих, и така сгреших". Времето е фактор. Липсата му потиска, а изобилието му разводнява съжденията. А и решението (респективно бъдещето ни) повлияно ли е от химичните реакции, които протичат в мозъка ни на клетъчно ниво? И какво има значение в екстремна ситуация - житейския опит, закона на Мърфи, или просто степен на находчивост?
Какво управлява находчивостта ни? Можем ли ние да я управляваме?

Редактирано от BИ на 31.08.01 23:13.

Леле колко въпроси - удавям с е... утре , че сега съм на реанимация :))))

.....ако си в тунел на релсите с дете(твоето) и нямаш време ......идва влака ...времето ти стига само да спасиш Единия от вас двамата...(всичко е само хипотетично)....кой Ще е Той? Ти или детето......Сега като го мислиш(хипотетично) ЩЕ кажеш.....детето......, но иначе ще бъдеш Ти....като при кенгурата...?!

Да разбирам ли, че смяташ, че винаги при правене на избор най-голямо значение има пак добрият стар егоизъм? Но има и нещо друго, което ми се губи... не се сещам какво е. В живота има и алтернативи, които са еднакво примамващи, и тогава е трудно...

.....за Самосъхранението, което няма общо с егоизма(съзнателност), .....а с инстинкта.....алтернативата. А иначе другите Избори.....са ясни....ами?!

Егоизма, когато е неосъзнат, винаги избира себе си...
Когато познаваш представата за това което е стойностно, и това което искаш да го има в бъдещето, ще избереш бъдещето (осъзнат егоизъм)...

_____________________
Да знаеш какво е нищо...

........сигурен ли си за Нищото?!

А и решението (респективно бъдещето ни) повлияно ли е от химичните реакции, които протичат в мозъка ни на клетъчно ниво? И какво има значение в екстремна ситуация - житейския опит, закона на Мърфи, или просто степен на находчивост?
Какво управлява находчивостта ни? Можем ли ние да я управляваме?

Според мен химичните реакции, които протичат в нашия мозък са тъждествено равни на опита който имаме е равно на това, което ни е писано.
Всички отговори са еднакво вярни, зависи от чия гледна точка се разглеждат.

Зависи до колко е първичен човека!

В екстремните емоционални ситуации - изключая падането на тухли, щото тогава няма време за емоции - се проявява онова, което се нарича характеров "imprinting". Представи си, че характерът ти е отпечатък на определена форма върху плочка восък, която я променя. Ако външната, емоционална ситуация е сходна по форма на отпечатанато, imprinting-ът ще я разпознае и ще се раздвижи - в житейски план най-често негативно. Това са ситуациите, за които винаги се заричаме, че няма да повтаряме и в които винаги се държим по един и същи начин, тъй като в тях част от психиката ни се държи като независим от волята ни, самостоятелен комплекс. Иначе казано, обадил се е характерът - т.е. несъзнаваното: цялата амалгама от емоции, предразсъдъци, страхове и чувства, които моделират поведението ни много повече,отколкото бихме желали и превръщат реалността в нещо двусмислено. Обажда се и свръхазът, част от който също често е неосъзната част на характера.

Сега малко трудно смилаема неврофизиология, тъй като нещата не свършват дотук. Съществува едно невронно трасе, което започва от хипоталамуса, преминава през лимбичната система и свършва до определени центрове на неокортекса, които пък са свързани с мускулатурата на цялото тяло и с вегетативната нервна система. Известно е като "път на Лаборит" или "вроден нагонен модулатор" /ВНМ/. В един френски филм "Чичо ми от Америка", ако не се лъжа, с Ж. Де Пардийо, много добре беше представена работата мна ВНМ - кратка инхибиция /стопиране/ на действието при недвусмислени сигнали за опасност, т.е. непречупени през мирогледа. Тук вече е историята с тухлата и бързото отдръпване. ВНМ е свързан чрез сложно трасе, с перивентрикуларната невромедиаторна система, която управлява импулсите "агресия-бягство". При задействането на ВНМ /например, падането на тухла или нападение/ много преди съзнанието ни да е доловило опасността, следва мускулна контракция и бърза реакция или с агресия, или с бягство на опасността - и двете са оправдани.
ВНМ се проявява и във всекидневието, макар и по-незабележимо При пресичане на зелен светофар, дори без да го запомниш, въпреки зелената светлина, се оглеждаш наляво и надясно, макар и вече да е подсказано на съзнанието ти, че е безопасно.
Много често пък вече късно оформените представи /от 1-7 г./ за опасност в свръхаза и харкеровия imprinting заменят със сурогати действието на ВНМ, подтискайки за жалост, естествената му проява при опасност. Примерно, в ситуация с плясък на птичи криле, на които ВНМ /системата на Лаборит/ ще те накара да реагираш само с потрепване, свръхазът и характерът те карат да реагираш с чувство на страх или ярост, тъй като ще го приемат като удряне на шамар. Проблемът е, как да разбереш кое от двете е вярно.
Малко длъжко и сложно излезе, но се надявам да го оцениш.

Редактирано от Hoвaroдин на 01.09.01 14:52.