За който го е изпитвал – дали го чувства в сегашно време (тук и сега) или е напълно потънал в миналото (там и тогава), макар и мимолетно. Ако,чрез концентрация, в този момент човек може да се изключи от чувството си за минало и да преживее съзнателно «познатото» в сегашно време и ако направи някаква, макар и малка промяна, значи ли това, че променяме миналото ...А ние променяме ли се в последствие, и защо повечето пъти чувсвото е страх и несигурност?

Какво е това състояние – избързали спомени или закъснели предчувствия, или просто светкавична телепатия между ???? нас самите си…

Доколко изобщо сериозно се гледа на него и не е ли мимикрия на психическо заболяване! Или е плод на преувеличение! Има ли изобщо научно обяснение?

Ще ми е интересно да чуя различни интерпретации!

Моето усещане е, че в момент на дежа ву, не аз променям миналото, а миналото променя мен, update-ва ме някак си... със закъснение. Усещам го тук и днес, нахълтващо от вчера... напомнящо за себе си, и потвърждаващо, че аз съм и "някой друг", когото не познавам напълно. А именно - себе си.
Лично аз не възприемам тези усещания със страх. Даже се радвам, когато се случат. Имам усещане за подновена далечна връзка със самата себе си. Чувствам се комфортно, защото обичам завръщанията. Особено към себе си.
Мисля, че си много права, че това е телепатия между нас самите. Може би между подсъзнанието и съзнанието ни. A flash. Просто това. Не бива да се плашим или учудваме. Това е нещо нормално.
Мисля, че е малко рано да се търси открито научно обяснение на това. Но кой знае... Смятам обаче, че определено не е заболяване, и не може да бъде. Това е естествена връзка, която идва да покаже, че ние не сме само материални същества, а и духовни. Колкото по-често го получаваш като изживяване, толкова повече пси-енергия имаш в действие. Това е енергията, която всички имаме, но не всички сме я събудили и я използваме.
.......

Зависи..Понякога това чувство е свързано с много силни преживявания на тревожност..Т.нар. панически пристъпи..
Е, тук е мястото НГ да разясни за "бордър лайн" и паническите пристъпи..

...има-няма....зависи....защото....в смисъл...тогава.....достатъчно...може би.....амииииии........?!

........до Неделя Сутринта.......

Za mene li4no deja vu e suprovodeno s strah.Neznam za6to.Moje bi za6toto me e strah da ne bi ne6to stra6no koeto sum vidiala da se povtori.Napulno normalno e iavlenietono zavisi kakuv 4ovek si.I si mislia 4e e igra na mozuka.Postavia te v takava situazia i gleda i se smee kak reagiraEstestveno v kruga na 6egata.Az i predi sum govorila(pi6ela de)za tova.

Ludostta dostigam

Говориш като че ли често ти се е случвало! Сигурна ли си че е deja vu, а не предчувствие? Ако е така, свързано е с емоции ли, усещания (мирис и пр.) или събития и хора? И ти отстрани ли си или вътре? Имаш ли контрол над това състояние?