Всички сме го изпитвали, всички сме знаели едва ли не от раждането си какво е това..И сме го очаквали, и сме го дочаквали..И сме страдали като изчезне..И не сме спрели да се надяваме..

Но знаем ли всъщност какво наистина означава да си влюбен??
Чувство ли е, състояние ли??Симптом ли е, или синдром??

Само пасивни участници ли сме в процеса на влюбването..Или сме творци??
Какво всъщност усещате вие, когато казвате с ръка на сърцето:

Влюбен съм..

това е химично ,визуалноа реакция на даден обек
обекта вав който се влюбваш изработва нужните хормони същоп за да можеш да се влюбиш вав него

Творци сме..творци сме - Творци на илюзии..
но като се замислиш - кое не е илюзия. Телевизорът? Хладилникът? Компютърът?

---------------------------------------------------
God is Real unless declared Integer!

Илюзионисти ли сме?

Илюзионистът прави шоу на другите. Ние - на себе си .

---------------------------------------------------
God is Real unless declared Integer!

Търси във шоуто поезия,
в поезията шоу ти...

когато е споделено ... тогава живота е красив, усещам красотата на всяка крачка... и във всичко - наоколо и между нас. Наслаждавам се, радвам се, и съм благодарна, че го има в живота ми ............ много неща, но точното чувство
винаги съм запечатвала в стихове... Тук е трудно да разкрия всичко от
душата си, съгласи се

Привет на пишещото кралско войнство тук

Привет на пишещото кралско войнство тук

дори и да не е споделено, пак си остава прекрасно нали
живота е прекрасен тогава, когато си влюбен

или дотам и обратно

дали някой знае какво е да си влюбен е спорно, защото всеки път има по нещо ново или различно
ако е чувство то е най-прекрасното
ако е състояние- по- добре да не излизаш от него
ако е симптом или синдром-дай боже да е заразно ;)))))


на мен ми прави впечатление, че всички (аз също) определят влюбването като нещо положително или градивно, подпомагащо творческия процес - а преобладаващата лирика, обикновено е за несподелена или с трагичен край любов

или дотам и обратно