Съзнанието се концентрира в точка. В едно действие във всеки момент ... може и малко повече, ако се изхитрим да жонглираме с информацията и действията :)

Как се заражда то ?
Имаме бебе, с пет сетива, на чиято основа развива шесто - мисълта.
Мисълта може да бъде сетивен орган. Виртуален сетивен орган.
Да започнем с петте. всеки момент от живота влизат пет дразнителя в мозъка на детето ... към тях се прибавят и разни други като глад и прочее, точната бройка не е от значение ...
Кое е от значение ?
Сетивната информация се стоварва върху мозъка и той трябва да реагира някак ... това е условен рефлекс за оцеляване. Сетивно дразнение - реакция. По метода на пробите и грешките, мозъка установява коя реакция има успокояващ ефект при даден дразнител. Образува се невронна връзка, вследствие на което при поява на този дразнител, мозъка автоматично ще пуска тази реакция... ако ефекта отново е налице, връзката се стабилизира и така - всеки път ...
Започнало е изграждане на подсъзнателни реакции на дразнители. Една такава е, като усетим вода в устата си, да си затваряме дихателните пътища и да преглъщаме.
Но иде нов момент - комбинация от сетивна информация с изключителна сложност ... започва нужда от много и сложни взаимовръзки, които да дадат отговор на въпроса : " каква реакция да предприеме мозъка на това дразнение? "
Така постепенно се установява нужда от сложна обработка на информация от околната среда. Тази сложна обработка не може да се извърши от подсъзнанието, защото в него са заложени умения да реагира на прости дразнители с познат характер и добре известна реакция на тях ...
Сложната обработка изисква протичане на вълни от активност в мозъка, които да дадат като краен резултат отговор за вида реакция при сложна комбинация от дразнители.
Ние сме тъпи същества, без съзнанието си. То ни прави умни. Иначе сме просто животни, и то - много тъпи. Даже роботи. Дразнител - реакция. Това е всичко.
Ако живота ни беше лесен, никога нямаше да имаме съзнание. То е отговор на мозъка на сложността на сигналите от околната среда.
Притежаваното от нас съзнание е вид вълна на активност в един усложнен мозък, помагаща му да намери правилен отговор на дразнения. Функцията му е да намира връзки между дразненията и адекватните (полезни) реакции за мозъка, след което тези връзки стават част от подсъзнанието. Пример - шофирането.
Интересното тук е, че самата мисъл е сетиво... Значи с появата на съзнание, се появява и ново сетиво ... и започва едно усложняване, чийто резултат сме ние. Защото сетивото се развива, мозъчните вълни стават все по-сложни, все по-завъртяни, защото в тях се забърква и мисълта - новото сетиво, което усложнява живота на мозъка ... и започва самоосъзнаването, започва да пита "какво съм аз", "как съм устроен", "защо" и прочее детски въроси, от които възрастните бягат като дявол от тамян :)))

И така, съзнанието е фронт на подсъзнанието. Преди да потъне в подсъзнанието, реакцията да дадена ситуация се установява чрез съзнанието. И след затвърждаване на връзката, потъва в подсъзнанието ... така съзнанието е готово за нови битки с неизвестното, а подсъзнанието е придобило едно ново умение, родено от съзнанието.

Добре, значи съзнанието е повишена активност на мозъчните клетки, породена от конкретна сетивна ситуация (като не забравяме че и мисълта може да е сетиво) и в търсене на правилна реакция. Ето това е вашето съзнание.

На преден план изниква въпросът "защо при едни съзнанието е способно да постигне много повече, отколкото при други ? "
Отговор дава миналото на човека. Колко "умения" в подсъзнанието си има, родени от съзнанието ? Например таблицата за умножение ...
Колко развита кръвоносна система има мозъкът ? Колко голяма активност на неврони може да поддържа ? Невроните гълтат много енергия ... трябва им добро кръвоснабдяване ... а то се развива ако е имало нужда ... иначе закърнява ... и на човека не му се мисли, едва ли не се изморява като мисли ....
От друга страна, развитата кръвоносна система е причина мозъка само да чака да му падне нужда от обработка ... :)

Привет!

Приемам хипотезата...мислите ми подскачат радостно че най-после разбраха как изглеждат...:-))

Има отговор на това защо се мисли. И как. Има отговор на това как се взимат решения в сложна ситуация...Има отговор как се е стигнало до тази възможност.

За да не сме просто животни, които реагират на дразнения, все по подготвени за това да оцеляват и да живеят в околната среда, е необходимо и да имаме причини...не е задължително да е Една причина...нито тя да е по-важна или да отхвърля всички други възможни причини. Нито да е само причината да продължаваме рода до безкрай, достигайки до "необходимостта" от това в момента на най-пълно споделяне. Нито да е това да търсим и намираме себе си, все по отделени от другите, така че да чуем нашия собствен вътрешен и скрит глас, който може би подозираме че е този на душата?
Едно възможно обяснение - живее се за да се открие смисъла...
друго - така както се чувстваш най-добре - пречи малко, че колкото повече се повтаря утвърденото като добре, толкова повече се усилва притеснението че смисъл в това няма.
3-то - да се живее така както всеки друг...най мъчното е да се следват комерсиалните и оглеждащите се във външния блясък на развитите култури ценности, така че, да намериш себе си като сянка на другия, да станеш като някой, да усетиш празнотата да си се качил на върха на планина от знания и умения, и то не първи, само защото си се движил по същата утъпкана пътека...

Ние действаме само в една посока. Но мисълта ни е пресечна точка, тя ни е завела до някъде, и това има смисъл - до място където да се спасим от нещо, да научим нещо, или да разберем какво ни чака (да се намери смисъла, според съвпадението от това което искаме, и това което иска околната среда, която е комбинация от дразнители от "природата", които си спомняме още от детството на човешката раса - наслагваните реакции, после дразнителите на всички останали повече или по-малко съзнаващи съзнания, подобно на нашето, и накрая идващи от предполагаемите мисли, които нашето собствено съзнание е образувало като представа за мислите на хората около нас, сетиво опитващо се да симулира как мислят другите, така, че да дава някакво участие (за да не кажа полза) намиране на нова връзка...Психология - да си представим кой е другия, какво мисли за да разберем какви сме ние...връзка/комуникация...

Абе, братче... Ходи пий една бира ... кво му мислиш толкова. И съзнанието ти ще се радва, и подсъзнанието. Аз точно това смятам да направя в днешния горещ ден :-) На брега на морето :-)

Well,
да не си започнал да спортуваш литърбол ?





ВАЖНО: Не я показвай на нетолерантна публика, щото ще те хоспитализират без време.

fregata

..ти се отразява зле. Утре пак сме на вода

Бих искал да те послушам, но не мога, когато мисля за тези неща ... съдба.

Споко бе, тия дето хоспитализират, аз съм ги измислил ! :))))

....без.....

.....актуално.........