Мозъка не може да контролира всичко в главата ви. Има места, за които забравяте че съществуват. Много често мисля за нещо и скоро след това не мога да се сетя какво е то ... за да изплува след време чрез някаква нишка отново ... и установявам, че то се е развивало, не е било забравено. Просто временно - на тъмно ... Имам чувството че ума ми е огромна библиотека, а аз ходя с едно фенерче из нея ... осветявам по нещо, дописвам го и продължавам ... нататък ... и всичко си е на мястото - като насоча фенерчето - излиза веднага всичко по въпроса ... но понякога няма начин да разбера накъде да го насоча ... :) Учудвам се как всичко си е на мястото, след като губим контрол над него , забавно е чак :)
Това не всеки го разбира. Мисля че има и друг тип хора - с осветена библиотека ... ама дали ?

Ето една тема - съвсем психологична и съвсем зарязана ... защо ли ?

Може би защото идеята за мозъка като библиотека е страховита??
Защото тогава ще се замислим и кои са "мишките", които гризат нашите мисли..
Нали знаеш, че невроните не се възстановяват като клетки??С колкото си се родил- толкова..През живота само умират..И не се раждат нови..
Ако се замисли човек за това..може да се изплаши..
А кой съзнателно иска да го е страх??

Кво ти пука за страха ? От реалността ли ще се плашиш ? :)
Реалността трябва да се приема, не да си затваряме очите да не я видим. Само така има шанс да повлияем на живота си.

Мислех, че ще се опитаме да се придържаме към психологическия уклон??
А ти сега искаш от мен комсомолски ентусиазъм!!
Това не е ли в сферата на политиката??

Тцъ. В сферата на Риболова е :0)))