Преди известно време пак чух за един експеримент в психологията (мисля, че Нобеловият лауреат J.C. Eccles има нещо общо), който уж показвал, че действаме малко (<1s) преди да ни стане съзнателно. От това пък правят извода, че "съзнанието" било само един пасивен наблюдател, следователно "свободната воля" била илюзия. Май си играят с метафизични понятия. И така:

1. Някой има ли по-задълбочена информация за този експеримент? Точно какво се случва преди точно какво друго?

2. Защо повечето хора хем се правят на интересни, наричайки съзнанието "химия" и т.н., хем вярват в някаква (като че ли свръхестествена) "свободна воля"?

drun,
drun
e'g glupostite

purvo
kak smesvash
svobodna volia
himia
metafizichni poniatia
suznanie koeto ne e suznanie
i t.n

vtoro
pravish izvodi ot neshto za koeto samiat kazvash che niamash dostatuchno informatsia

-> kva e logikata, pitam teb/i sebe si??nai veche

Никакви! Просто се ме учудват изводите, които правят някои други хора.

Флуидите са на първо място.......когато двама души се срещнат, първият ''контакт'' е подсъзнателен, протича ''ток'' за 6 сек. , от тук нататък започва симпатия, която може да стане любов, а в най- хубавия случай, става Уважение.......за винаги....Парапсихологията не е за пренебрегване, но на първо място е Аурата, която има Кръгове( емоционален, интелектуален, физиологически, и творчески). Аура има всеки човек, тя е нещо като ДНК< С КОЕТО общуваме най вече на 2 м. разтояние когато сме един от друг.....Флуидите са общуването между Аурите......

eh, taka e, ayrite,
a moiata nesto mnogo cherna stana naposleduk..............

виж какъв хубав клуб има

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"хем се правят на интересни, наричайки съзнанието "химия" - това си е напълно отричане на волята...

а свободата не си я даваме сами за действията си, само за тяхното осъзнаване...

(не държа да получа мнение, а отношение)

За този експеримент нямам информация, но ти предлагам няколко определения за съзнание и воля, тъй като темата е обширно дискутирана. Само че за сложни неща не може да се говори просто...

Според Торре: съзнанието е актуално изживения опит - изживян, доколкото е субективен, а актуален дотолкова, доколкото времето на съзнанието винаги е настоящето.

Според Сартески-Маджини: съзнанието е осъзнаване на самия себе си и на обективния свят като актуален психичен опит, който включва целостта на изживените психични явления в даден момент. Съзнанието включва и самосъзнанието, което е специфичен функционален аспект на съзнанието.

Няколко характеристики - вече на самосъзнанието - на Ясперс:
1/ Съзнане за активност. Персонализацията е процесът, който характеризира онези психични явления, имащи за субект Аз-а.

2/ Съзнание за самоидентичност. Т.е. Аз-ът остава винаги самият себе си, макар и в различно време.

3/ Съзнание за собствени граници. Т.е. Аз-ът се разпознава като нещо различно от външния свят. Трите характеристики са основа на индивидуалността.

Пак според Ясперс: волята е СЪЗНАТЕЛНО владеене на биологични и психологически сили. Тя е АКТ на съзнателно решение. Тя не е нито чувство, нито инстникт. Тя е действена възможност за избор между две решения, докато при инстинктите е невъзможно да се избира. А за избора се иска осъзнаване. В тоя смисъл, освен че е свързана със съзнанието, волята има известна автономност.

Но двете - съзнание и воля - не са идентични. Доказват го разтройствата на волята - клептомания, дромомания, пиромания и пр., те. инстинктивни действия независими от волята при пълно съзнание и способност за оценъчност на онова, което се върши. От друга страна - при нарушени състояния на съзнанието човек може да е в състояние да изпълнява волеви действия. Както е при един делир за преследване или ревност /параноя/. В тоя смисъл, ако се каже, че в такива ситуации човек не съзнава какво върш, хем ще бъдем прави - доколкото има разтройство на мисленето - хем няма да бъдем прави - доколкото всеки детайл от действието протича при пълна яснота на съзнанието.
Просто във философията и психологията има разминаване в отношението към свободната воля.
А че в процесите на осъзнаване участват и химията, и физиката, в това няма спор. Могат да се докажат промени, както на молекулярно, така и на електрическо ниво.

Тъй рече Заратустра..........за Всички и Никого......

Той започна от "Светът като воля и представа" на Шопенхауер. Но виж какво представлява идеята за свободната воля на Заратурстра - израстването на човека до свръхчовек, като се игнорират културните окови на социума. Самият Ницше, след като написа "Човешко, твърде човешко" се опита да се въплъти в героя си, но свърши в лудницата. Но това си остана големият въпрос: би ли могъл човек да съществува извън ограниченията и деформациите, наложени му от културата. Всъщност, от Ницше тръгнаха по-късно в психоаналазита и индивидуалната психология Фройд, а след него и Юнг - онова, което Ницше постулира като философски идея за свръхчовека,по-късно бе олицетворено в идеята за несъзнаваното в психоанализата. /Виж "Еон" на Юнг./ Изобщо аналитичната психотерапия се занимава с поражения, причинени от културата /свръх-аза/ върху психиката и волевото поведение на човека. С останалото - генетична наследственост, биологични дадености и връзката им с психиката - се занимава психиатрията.

Редактирано от Hoвaroдин на 06.08.01 12:33.