Извинете ме за невежеството но аз всъщност незнам какво правят теи хора :)
Представям си ги като хора които те изслушват и после ?

:-)

Защо ми дойде това в главицата сега да ви обесня. Ами една моя приятелка преди няколко дни

ми каза:"Леле, ако ходиш на психоаналитик сигурно той ще ти плаща да те слуша не ти на

него" Е, аз не съм наясно какво точно правят психоаналитиците...
И се замислих - каква е всъщност тази професия...като професия, и като човешки

преживявания.Не се ли натоварват хората като слущат човешките дилеми?
Ето аз си имах ужасно мнго трудности и проблеми, струваше ми се че света едва ли не ще

рухне. Надявах се да нмеря отговор (по-скоро успокоение) в някой хороскоп дори - но за щастие така и не го получих хороскопа който ми беше обещан и си го преодолях сама. Страхът и борбата с проблемите. А проблемите са нещо за което чвсеки трудно говори и едва ли дискутира с психоаналитик. Но пък примерно на мен ми се говори в момента и затова търся приятелката си - и и разказвам за моите трилеми (това е дилема с 3 решения всяко от които има по 100 за и по още толкова против и колкото повече мисля толкова повече го заплитам . Разказвам, задавам си въпроси пред нея и после сама си отговарям... И отново не се съгласяма със себе си за да търся отговор отново. И тов така ме е обсебило че не ми дава мира седмици наред и дори се будя нощем и го мисля мисля..:) А всъщност..малко от решението му зависи от мен. Но пък трудничко се боря с болката в него:(
А защо всъщност искаме да споделяме и да сиотговаряме сами на въпросите?
В момента бих чула нечие мнение примерно за трилемата ми но та си е такава че никой не смее да ми изкаже мнението си.Е, има и такива неща в живота които трябва да решиш сам. Дори родителите ми не смеят да заемат страна в многото за и против :-)
А какво прави психоаналитика в така ситуация? Слуша ни и после чака да си зададем въпросите? Месеци много месеци подред?
А този човек не се ли натоварва с нашите проблеми и мисли?Аз примерно се боя да се чувствам безпомощна да слушам някой като мен който си блъска главицата и неможе да се пребори с такива трилеми. Бих се плашила от това как бих се почувствала..Може би просто защото винаги се отипвам да помогна и на всички да се раздам и да им дам поне временно малко сила за да се усмихнат... Но и ако не изслушам някой бих се чувствала зле че не съм пожелала да помогна.
А какви са свъщност тези хора? И дали те само слушат? И как помагат на другите?

Натоварването е въпрос на професионализъм. Емпатия - хем да си вчувствата и емоциите на другия, хем да си запазиш своите непокътнати. Самите психоаналитици задължително подлежат на супервизия и анализ поне веднъж месечно, тъй като ако работата предизвика известна деформация в тях, те, без чужда помощ, едва ли биха го забелязали.
Психоанализата не се занимава с изслушване на пациента - психоаналитикът не е изповедник. Рольята му е също толкова активна, колкото и тази на човека пред него. И когато се натъкне на спомени, мисли, изживявания, криещи болезнено, макар и неосъзнато емоционално съдържание, ролята му е да го доведе до съзнанието на пациента. Важното често е, не какво говори пациента, а онова, за което не иска да говори. При катарзис характеровите и личностните устои се разклащат. И тогава е необходима много твърдост и дързост, за да се подпомогне и премоделира едно в основата си патологично поведение в биоикономично и прагтматично - иначе казано да се разширят границите на функциониране, за да се разкрие колкото може повече от блокирания вътрешен потенциал. Т.е. да се разруши старата личност и от нея като феникс постепенно от останките да се роди нов и здрав човек.
В този смисъл процесът на психотерапия - във формите, засягащи дълбинните /несъзнателни/ слоеве на психиката, е много болезнен и мъчителен. Психоаналитик, който няма зад гърба си /върху самия него/ поне сто часа индивидуална психоанализа, и още 80 часа групова терапия и който не стигнал до дъното на собствените си проблеми, няма право да се занимава и с проблемите на другите. В това е една от големите разлики от психиатъра. Бъдещият психотерапевт първо сам е пациент в продължение на години и в това се заключава една огромна част от обучението - практика и само практика, много често върху самия него. В една психоаналитична студентска група от 15 души обикновено се дипломират 4-5 - най-устойчивите, но същевременно и чувствителни. По линия на естествения отбор останалите сами отпадат.
Всъщност, съвременната аналитична психотерапия е далече от социофилните разговори между клиент и аналитик от времето на Фройд. Тя е социофобна, често неудобна, с висок емоционален градус. Но резултатите идват няколкократно по-бързо...

Редактирано от Hoвaroдин на 06.08.01 12:54.

Perfektno..........kazano......

Ето о това по-пълен отговор здраве му кажи :)
Наистина е много интересно.тези хора са наистина интересни :)))

А какви хора ги посещават? Т.е. как разбираме например че имаме нужда от тях ?

Абсурдно е, но най-голям процент от посетителите са здрави хора - понякога объркани, понякога не. Невротикът се страхува от всичко, обикновето той е наблюдател... Често перфектен - колкото и лошо да е казано - но наблюдател... :-))) Случаите "Border-line" са пък най-интересни.

Мда ... интересно ...