Там, където хипитата са вечни
Марина Караконова


Християния е името на най-известната комуна в света - култово място за хипита, свободомислещи, противници на философията на индивидуализма, привърженици на алтернативното, нестандартното и нетрадиционното. Все още се намират и такива, които я заклеймяват като място на упадък и поквара. Във всеки случай тя се е превърнала в една от датските запазени марки, каквито са статуята на Малката Русалка, приказките на Андерсен или парковете на Тиволи.

Историята

Ако трябва да има заглавие, то трябва да бъде "Войната между Държавата и Свободния град." Тя започва през 70-те и е пропита с духа на времето - апогей на културата на протеста, на антивоенния патос и движенията за алтернативен живот.
В един независим вестник е публикувана статия: в центъра на Копенхаген се намира изоставена казарма. Защо да не се използва по някакъв начин територията й? Още на следващия ден млади хора и семейства се самонастаняват в празните военни бараки. Реакцията е светкавична - те са обявени за "нарушители на закона", "обществени вредители", "анархисти" и "дрогирани хипита, които нападат казармата".

Въпреки че в началото повечето хора мислят, че това е временна проява на ексцентричност на "разюзданата младеж", постепенно проблемът с казармата се превръща в политически казус. В продължение на двадесет години се водят епични битки между обитателите на "Свободния град Християния", както по-късно е наречена, и властите, полицията, и общественото мнение.
През 1972 г. се сключва споразумение между града и Градския съвет в Копенхаген. "Сделката" е Християния да плаща наем и поддръжка, а за да бъде оправдано съществуването й, да бъде обявена за "социален експеримент". Спокойствието, обаче, трае твърде кратко. Причината е най-вече в появата на наркотиците. Наличието на дрога дава пълното право на полицията да се намесва в живота на все по-разрастващата се комуна. Парламентът взима решение територията да се освободи до 1 април 1976. Междувременно, обаче, жителите на територията започват да се организират. Настъпва истинска мобилизация за оказване на съпротива в случай, че полицията се намеси със сила. Културният живот също процъфтява. Канят се самодейни групи от цял свят. В същото време общественото мнение започва да става все по-благосклонно към Християния. Страхът от размирици не само в града, но и в Копенхаген довежда до отмяна на решението ден преди уречената дата. "Ловът на вещици", обаче продължава. Християния отвръща на всяка полицейска хайка и претърсвания с хепънинги, изложби и концерти. Когато Швеция нарича свободния град "източник на зло и поквара" в цяла Скандинавия и Европа, за Стокхолм, Малмьо и Гьотеборг заминават датски художници, музиканти, артисти, които заливат шведските градове с изявите си в подкрепа на Християния.
През 80-те "християнитите" и полицията се обединяват в борбата срещу твърдата дрога, но постепенно полицейските намеси стават все по-брутални. След няколко случая на полицейско насилие в ситуацията се намесват някои правозащитни организации, включително и Амнести Интернешънъл.
Днес отношенията между държавата и Града се крепят най-вече на джентълменско споразумение. Оказва се, че няма законодателство, което да замени взаимното обещание за търпимост и спазване на поетите обещания. Християния е място, което говори за зрелостта на датското общество, чието друго име е толерантност.

Ред в хаоса
"Срещнете истинските хипита, споделете храната им и разкрепостения начин на живот!" - това е призивът в туристическите реклами. Но зад изрисуваната от графити стена, която обгражда Христяния и надписа "Тук напускате територията на Европейския съюз", вирее странна смесица между анархия и ред. В привидния хаос хората спазват железни правила. За всеки, който живее там е ясно, че свободата има своя цена. Постоянно живеещите в Християния са към 1000 души, а територията е разделена на 15 части, всяка със свое име - "Млечен път", "Арката на мира" и т.н. Във всеки сектор жителите взимат решения не чрез просто мнозинство, а чрез сложни механизми за постигане на консенсус и намиране на компромис по време на дискусия и дебати. "Това може да отнеме понякога седмици, месеци, дори години", казват жителите. Демокрацията в Християния се крепи не на закони, а на здравия разум. Има обаче строги забрани, на които всички трябва да се подчиняват: Забрана за твърди наркотици, за оръжие, за насилие, за даване под наем или продажба на имотите, за влизане в града с кола. Има забрана да се снима и на "Пушър стрийт", на която се продават наркотиците.
Ако има нещо, което не се подчинява на никакви правила, това е самото

"градоустройство". В Християния царува пълна архитектурна свобода - може да се види Вила Вилекула на Пипи дългото чорапче, къщата на Тарзан, построена върху дърво, или комини с глава на дракон, който бълва дим от устата си.
Иначе в града си тече напълно нормален живот - той си има своя поща, детски градини, театър, заведения, ресторанти /даже и за кучета/, магазини, работилници, бръснарници, вестник, радио и даже уеб страница (www.christiania.org). В концертната зала на Християния свирят музиканти от класата на Аланис Морисет, Боб Дилън, Портисхед.
Неизбежно кичозният жанр на туристическите сувенири не е подминал и това място. На входа се продават картички, дипляни, тениски със съответните надписи (Christiania on my mind), свещи и свещници, миниатюрни статуетки на велосипеди, лули и цигарета.

Наркотиците
Най-желязната забрана, която се спазва в Християния, е тази за твърдите наркотици. За сметка на това, на Пушър стрийт, вероятно най-известната улица в града, са наредени сергии, които предлагат само едно "изделие" - марихуана, заедно с всички съпътстващи я артикули - лули, цигарени хартийки, специални кибрити, психиделични гъби, сладки и бисквитки, приготвени с наркотика. Пушат всички - туристи, хипита, япита, бейби бумъри, интелектуалци, вчерашни анархисти и днешни кариеристи. Повечето от тях тихо се наслаждават и съзерцават тънките струйки дим.
В Дания продажбата и ползването на наркотици на практика е незаконно, въпреки че на всички е известно какво се случва в Християния. В момента се води дебат дали да не се въведе т.нар. "холандски модел", който позволява продажбата и ползването на леки наркотици. Аргументът на по-либералните, които са за въвеждането му, е че в Швеция, например, където има драконовски мерки срещу наркотиците процентът на ползващите ги на глава от населението не е по-малък от този в Холандия. Освен това забраните не винаги са най-удачният път за решаване на проблемите. От другата страна на дебата са тези, които твърдят, че легализирането на марихуаната може да доведе до произвол и много по-големи злоупотреби.
През септември тази година градът ще празнува своя 30 годишен рожден ден. Неговите "строители" днес са ветерани, средната им възраст е 60 години. Децата им растат с друга идеология. Те самите пък имат малко общо със сегашните обитатели на територията. Всички те, обаче, ревностно опазват този уникален анклав на духа на 70-те.