Тази сутрин даваха по Дискавъри за един човек, запомнящ всичко завинаги. Това било кошмар за него, защото му било трудно да следи разговор - всяка дума в него събуждала по-ранни спомени ...
Оказва се, че мечтата да имаме силна памет е опасна играчка. От една страна ще ни дари със знания, но от друга ще ни пречи да мислим... което ме води до мисълта, че навярно забравянето е възникнало по естествен път в процеса на еволюция като необходимост за оцеляването ... там сега измислят някакви хапчета за засилване на паметта ... правили успешни опити с мишки...
Мисълта ми е че навярно става дума за разделяне на паметта ни на два слоя - съзнателен и подсъзнателен, като съзнателния ни дава възможност да мислим, а подсъзнателния - в него помним всичко. Нали това се доказва и при хипнотични сеанси ... макар че там се намесва и фантазията ... става сложно ...
Аналогични въпроси възникват у мен и относно времето за живот на един индивид ... дали и то не е еволюционна необходимост ? Например при безсмъртен живот на индивидите те се обучават и стават непобедими от по-младите, но все пак в тях настъпват поражения от начина на живот - рани, осакатявания и т,н, водещи до невъзможност за продължаване на рода ... и към този момент ако все така се справят с конкуренцията на по-младите и неопитни, идва момент, когато вида изчезва, защото младите умират от недостиг на храна или в битка с по-старите но по-опитни ... така в един момент вида изчезва от лицето на земята... ето едно обяснение за това, защо животните са смъртни за разлика от едноклетъчните ... значи пак нарочна еволюционна грешка с цел оцеляване на вида .

описваш разликата м/у безсмъртни и смъртни - безсмъртните са малко/един/нито един, абстракция, заради липсата на стойност в четвъртото измерение - времето...

Дали безсмъртните мога да се учат? Познанието е безкрайно, но дали наистина е нужно за същества живеещи в ограничените рамки на "световното село", където ако не се забравя се стига до момент, когато всичко е deja-vu...липсата на нещо ново, на далечния хоризонт е смърт - когато това което знаеш и виждаш е библиотеката вътре в теб, но нямаш никаква нужда да отваряш книгите и и да ги четеш - това вече си го виждал...за този който вече няма какво да търси, живота е свършил...

Предполагам, знаеш че човек запомня само това което "престои" в "бързата" памет около 20-30мин. Обаче дали можеш да си спомниш къде си бил преди около 15г в този час, и какво точно си мислел? Ще се сетиш къде би трябвало да си тогава, какво би могъл да правиш според знанията и възможностите си тогава, и какво е било по-принцип мисленето ти тогава, но не и точните мисли. Преживяванията се наслагват, повторяемостта създава мантрата на това което можем, а епизодичните случки - тези които всеки друг път се случват по по-правилен начин (не)остават запомнени като грешки...Запомнят се особено ясно случки които никога вече не се повтарят, а това което се прави, но никога погрешно се забравя. Хората си спомнят особено мъчително грешките които правят за първи път - защото свикнали от деца да забравят погрешните стъпки при научаването как се ходи и как се говори, в последствие придобиват страх от това да грешат, да са грешни, и се опитват да трупат непривично за повтаряемостта познание, което описва греха - затворените пътища, които няма да се поемат...(ще бъдат забравени?)
Фантазията е свободна от грешките които може да допусне за първи път, защото няма да тръгне в познатия ти(ни) свят, а в нов, създаден от свободния начин на мислене, забравил за ограничаването на мисленето, и достигащ отново (пълна забрава) до първите стъпки - на проба и грешка...

За хората които не забравят нямам мнение - богове на съзнанието или безсмъртна скука?

Намерете това което търсите, и разчупете кръга на повтаряемост...за да се включите в новия кръг на повтаряемост, включващ и това което е намерено...предишните орбити повече няма да са нужни...Кой може да намери всичко необходимо на същата орбита на която е тръгнал от малък? Затова не вярвам в гените, те ти дават космическия кораб на познанието от преди, обаче зависи от външния свят накъде ще тръгнеш - какво ще намериш и как ще те отклони от предначетана орбита на досегашното познание...и как ще катастрофираш - ако не се движиш, нямаш цел, не се намира път по който да се върви се стига до вакуум...

(мнението е сън, съня е мнение, кошмар е да намериш смисъл)

Помислих още малко ... и ми се вижда доста крайно това със свръхпаметта ... защо всяка дума ще трябва да събужда спомени, без да са търсени - сами да нахлуват... това е някаква крайност, нали ние не се сещаме за крава винаги когато чуем за мляко, но добре знаем това ... може би проблема със свръхпаметта при него е бил силно изострен нещо ... знам ли ...
Да, това ми напомня крайност. Едва ли по принцип е възможен такъв проблем ... Кой ще опита и да ми каже ?

neznam dali e sastoto no az mnogo trudno zabraviam
pomnia sluchki, razgovori koito sa stanali predi godini

tova dosta depresiha horata okolo mene zashtoto sam onzi "deto pomni vsichko i ne e iasno niakoi den ..."
i nedai si bozhe da ne sam zabravil nesto koeto im se iska da e veche zabraveno - stavam *zlopameten* za tiah

Знаеш ли прочетох всичко,което си написал по темата за свръхпаметта...За мен лично някак абсурдно е.Наистина ли е възмажна да се помнят всички неща.Всъщност доколкото ми стана ясно от казаното става въпрос за вид феномен.Така,като се замисля...това с него е истински кошмар.Невъзможно е наистина...всяка дума или случка ще събужда още поне сто токива спомена...Що за съзнание е това???Като помисля сега още мако стигам до извода,че всъщост способността ни да забравяме е вид защитна реакция за съзнанието ни въобще...Иначе от толкова спомени и събуждане на нови най-вероятно е да експлоадираме...

С усмивка!
Далила

Да, за него е било кошмар, но той е краен случай, и в тази връзка да попитам ...

... да попитам seeker, ако наистина помниш много добре, дали ти е трудно понякога да следиш разговор, защото думите в него събуждат спомени ?

znachi gore dulu polozhenieto e slednoto:

po vreme na samia razgovor sam mnogo razseian - misalta mi skacha kade li ne
obiknovenno vecherta predi da zaspia pravia razbor na tova koeto se e sluchilo prez denia - togava si vaztanoviavam celia razgovor i rekciite na horata

po princip trudno zaspivam

Да било е кошмар!
Извинявай ,но не те разбрах с това:"в тази връзка да попитам..."
Какво?

Усмихната!
Далила

Питах seeker. Направих необичайно изказване и те обърках. Извинявай.