Тази сутрин даваха по Дискавъри за един човек, запомнящ всичко завинаги. Това било кошмар за него, защото му било трудно да следи разговор - всяка дума в него събуждала по-ранни спомени ...
Оказва се, че мечтата да имаме силна памет е опасна играчка. От една страна ще ни дари със знания, но от друга ще ни пречи да мислим... което ме води до мисълта, че навярно забравянето е възникнало по естествен път в процеса на еволюция като необходимост за оцеляването ... там сега измислят някакви хапчета за засилване на паметта ... правили успешни опити с мишки...
Мисълта ми е че навярно става дума за разделяне на паметта ни на два слоя - съзнателен и подсъзнателен, като съзнателния ни дава възможност да мислим, а подсъзнателния - в него помним всичко. Нали това се доказва и при хипнотични сеанси ... макар че там се намесва и фантазията ... става сложно ...
Аналогични въпроси възникват у мен и относно времето за живот на един индивид ... дали и то не е еволюционна необходимост ? Например при безсмъртен живот на индивидите те се обучават и стават непобедими от по-младите, но все пак в тях настъпват поражения от начина на живот - рани, осакатявания и т,н, водещи до невъзможност за продължаване на рода ... и към този момент ако все така се справят с конкуренцията на по-младите и неопитни, идва момент, когато вида изчезва, защото младите умират от недостиг на храна или в битка с по-старите но по-опитни ... така в един момент вида изчезва от лицето на земята... ето едно обяснение за това, защо животните са смъртни за разлика от едноклетъчните ... значи пак нарочна еволюционна грешка с цел оцеляване на вида .

описваш разликата м/у безсмъртни и смъртни - безсмъртните са малко/един/нито един, абстракция, заради липсата на стойност в четвъртото измерение - времето...

Дали безсмъртните мога да се учат? Познанието е безкрайно, но дали наистина е нужно за същества живеещи в ограничените рамки на "световното село", където ако не се забравя се стига до момент, когато всичко е deja-vu...липсата на нещо ново, на далечния хоризонт е смърт - когато това което знаеш и виждаш е библиотеката вътре в теб, но нямаш никаква нужда да отваряш книгите и и да ги четеш - това вече си го виждал...за този който вече няма какво да търси, живота е свършил...

Предполагам, знаеш че човек запомня само това което "престои" в "бързата" памет около 20-30мин. Обаче дали можеш да си спомниш къде си бил преди около 15г в този час, и какво точно си мислел? Ще се сетиш къде би трябвало да си тогава, какво би могъл да правиш според знанията и възможностите си тогава, и какво е било по-принцип мисленето ти тогава, но не и точните мисли. Преживяванията се наслагват, повторяемостта създава мантрата на това което можем, а епизодичните случки - тези които всеки друг път се случват по по-правилен начин (не)остават запомнени като грешки...Запомнят се особено ясно случки които никога вече не се повтарят, а това което се прави, но никога погрешно се забравя. Хората си спомнят особено мъчително грешките които правят за първи път - защото свикнали от деца да забравят погрешните стъпки при научаването как се ходи и как се говори, в последствие придобиват страх от това да грешат, да са грешни, и се опитват да трупат непривично за повтаряемостта познание, което описва греха - затворените пътища, които няма да се поемат...(ще бъдат забравени?)
Фантазията е свободна от грешките които може да допусне за първи път, защото няма да тръгне в познатия ти(ни) свят, а в нов, създаден от свободния начин на мислене, забравил за ограничаването на мисленето, и достигащ отново (пълна забрава) до първите стъпки - на проба и грешка...

За хората които не забравят нямам мнение - богове на съзнанието или безсмъртна скука?

Намерете това което търсите, и разчупете кръга на повтаряемост...за да се включите в новия кръг на повтаряемост, включващ и това което е намерено...предишните орбити повече няма да са нужни...Кой може да намери всичко необходимо на същата орбита на която е тръгнал от малък? Затова не вярвам в гените, те ти дават космическия кораб на познанието от преди, обаче зависи от външния свят накъде ще тръгнеш - какво ще намериш и как ще те отклони от предначетана орбита на досегашното познание...и как ще катастрофираш - ако не се движиш, нямаш цел, не се намира път по който да се върви се стига до вакуум...

(мнението е сън, съня е мнение, кошмар е да намериш смисъл)

Помислих още малко ... и ми се вижда доста крайно това със свръхпаметта ... защо всяка дума ще трябва да събужда спомени, без да са търсени - сами да нахлуват... това е някаква крайност, нали ние не се сещаме за крава винаги когато чуем за мляко, но добре знаем това ... може би проблема със свръхпаметта при него е бил силно изострен нещо ... знам ли ...
Да, това ми напомня крайност. Едва ли по принцип е възможен такъв проблем ... Кой ще опита и да ми каже ?

neznam dali e sastoto no az mnogo trudno zabraviam
pomnia sluchki, razgovori koito sa stanali predi godini

tova dosta depresiha horata okolo mene zashtoto sam onzi "deto pomni vsichko i ne e iasno niakoi den ..."
i nedai si bozhe da ne sam zabravil nesto koeto im se iska da e veche zabraveno - stavam *zlopameten* za tiah

Знаеш ли прочетох всичко,което си написал по темата за свръхпаметта...За мен лично някак абсурдно е.Наистина ли е възмажна да се помнят всички неща.Всъщност доколкото ми стана ясно от казаното става въпрос за вид феномен.Така,като се замисля...това с него е истински кошмар.Невъзможно е наистина...всяка дума или случка ще събужда още поне сто токива спомена...Що за съзнание е това???Като помисля сега още мако стигам до извода,че всъщост способността ни да забравяме е вид защитна реакция за съзнанието ни въобще...Иначе от толкова спомени и събуждане на нови най-вероятно е да експлоадираме...

С усмивка!
Далила

Да, за него е било кошмар, но той е краен случай, и в тази връзка да попитам ...

... да попитам seeker, ако наистина помниш много добре, дали ти е трудно понякога да следиш разговор, защото думите в него събуждат спомени ?

znachi gore dulu polozhenieto e slednoto:

po vreme na samia razgovor sam mnogo razseian - misalta mi skacha kade li ne
obiknovenno vecherta predi da zaspia pravia razbor na tova koeto se e sluchilo prez denia - togava si vaztanoviavam celia razgovor i rekciite na horata

po princip trudno zaspivam

Да било е кошмар!
Извинявай ,но не те разбрах с това:"в тази връзка да попитам..."
Какво?

Усмихната!
Далила

Питах seeker. Направих необичайно изказване и те обърках. Извинявай.

Разбора нарочно ли го правиш или става без да искаш ?

ne sam se zamislial nad tova

trudno zaspivam - i vsichko prez denia mi minava kato na lenta
mnogo hora ne mogat da razberat che za mene tova koeto se e sluchilo e sasto tolkova vazhno kato tova koeto eventualno mozhe da se sluchi
spored tiah az sam zhiveel v minaloto
minalata sedmica obache namerih replikata s koito veche se spasiavam pri takiva situacii zashtoto mi pisna da obesniavam
"mozhe da si mislish che si prikluchil s minaloto, no to ne e prikluchilo s tebe"
hehe
poniakoga skrivaneto zad klisheta i citati pomaga

neznam dali ima niakakva vrazka no chesto sam prezhiviaval deja-vu

Симетрията между миналото и бъдещето е очевидна. На това дължим способността си да го прогнозираме (бъдещето). Именно знанието от миналото ни дава шанс да предвидим бъдещето и да реагираме навреме според желанията си. Нашите знания са фарове, запалени от миналото и насочени в бъдещето. Те озаряват пътя ни през него.

през тази лента вкарваш спомените си от кратковременната памет, в дълговременната... явно.

П.П. твоят случай не е като онзи ...

Редактирано от Well__ на 30.07.01 21:49.

ne mi se misli za takiva poniatia - ot koi sedment na pametta mi pravia memory dump

kazvam tova koeto e - az sam prost programist i niamam dar slovoto da pisha dalgi irechenia i da namiram sinonimi ili po krasivi izrazi na nestata

moeto mislene e s niakakvi izmerimi poniatia i kogato se sblaskam s nedefiniriumi nesta stava strashno

oste kato malak mi kazvaha kakvo tovhno triabva da kupia - marka, razfasovka i tn
inache ako otida i vidia che ima niakolko vida ot edno nesta izpadam v panika
i sega sam si taka - nesto koeto ne e definiruemo i dokazuemo me plashi

Един вид роботизирано поведение ... така е, когато перфектността те води ...
Значи трябва да станеш по-самостоятелен. Да взимаш решения. Всъщност ми е познато. Аз съм такъв по принцип. Излекувах се вече, и то предимно с преодоляване на разсеяността ... и с разбирането, че от мен зависи всичко, което се налага да правя... разбира се това доведе до грешки и поемане на отговорността за тях ... което пък ме накара да се събудя от шамарите които получих ... и така разсеяността изчезна почти ... но само за някои неща - там, където е нужно. Иначе съм си все така заспал ... :))) мисля че е защитна реакция разсеяността - срещу нежелана информация.

ami az zatova sam oste na rabota stoto ne moga da se premiria che programata koito pisha mi dava stranni greshki kogato iska - vinagi sam se stramial vsicko da e vazmozhno kolkoto mozhe po perfektno

inache ot 6 zhiveia sam taka che nalaga da se spraviam sas vsichko koeto mi ponasia zhivota - plastane na danaci, osigurovki vkluchitelno i cialosten remont na apartamenta mi

nauchil sam se da nosia otgovornost i mozhe mi poveche ot kolkoto triabva
obache obiknovenno takova povedenie ochakvam i ot drugite i ot tam idvat obiknovenno konfliktite mi s horata
az ne priznavam "ne moga"/"ne mozhe" za mene tova 99% e "ne iskam"
kogato se razbera s niakogo che nesto triabva da stane naprimer tazi vecher i toi e poel otgovornostta che ste stane az iskam da e gotovo i ne priznavam absolutno nikakvi argumenti zashto ne e stanalo - kogato chovek obestava nesto da misli predi da go napravi
tova e v rabotata mi
inache kogato se pribera v kashti sam drug chovek - tam sam nai razhvarlania i neorganiziran chovek
hvarleni drehi, chorapi i neznam kakvo poniakoga gi tarsia s dni i gi namiram na kakvi li ne neveroitni mesta

Ергенска квартира :))
На такива като теб им е добре на запад, а тука гризем дървото заради другите, несериозниците по веригата ...

hehe

4 staen - ne me pitai kakvo mi kostva podarzhaneto mu

obacheeeee az si napisah i zitesvah programkata taka che se zanasiam v kashti pri studenata bira

leka

inache ako me poznavashe steshe da razberesh kakvo znachi ako sme se razbra li da se vidim naprimer v 18:00 i doidesh v 18:05

malak ad sam takiva situacii

ako vseki e tochen niama da ima izdanki i marmoreshti hora che tova ili onova
sega e palno s takiva

eh dalila, za tova te obicham, kato te cheta - ne skychaia. poniakoga gi ....drunkash edni, no pone znam che si viarvash,.......i che deistvitelno tursish.....istinata,....niakakva istina

prosto chetiast

Не зная,как точно трябва да ми подействат тези думи...
Да плача ли,да се смея ли???
Ти нима си разбрал/а/ аз,какви ги "дрънкам" и на каво си вярвам...?

Тук съм!
Далила

ne, prosto taka [svivam ramene], vuzhistavam se ot razstoianie


no stom si tyk ste ti kazha:
dymite, prosto dymite ti sa razlichni

ako ti e smeshno plachi, ako ne - togava smei se

:))
sone

Докато се занимавах с програмиране и аз бях перфекционист, в мен живееха програмите, а техните грешки изкачаха изневиделица от съзнанието ми да ме предупредят къде какво да променя...

откакто се занимавам с хардуер, станах неусетно Мърфист, и знам че
"The nature always ... with hidden flaw"

Сега приемам факта че ако ми кажат - това се случи, онова се случи, ще ги разбера...защото съм залят от непрекъснати разминавания и грешки, a тяхната природа е много силна ентропия...

вече и не помня...забравям всичко, обаче в точни моменти мога да се сетя точно за всичко което някога...

Познавах човек който казваше - "Аз съм безгрешен, аз не мога да сбъркам...". Той се представяше за алтруист, и чудесно играеше ролята...

Но след много време всички разбират че това е било само игра...

Ако дойда в 18:20, няма да съжалявам...съжалението е за този който предсказва идеални случки, и се дразни от реагирането на реалността...към плановете на мишките и хората...

- Excuse me...

Какво има на думите ми?Я по-добре вземи ми обясни!
Направо ще придобия комплеск.../свиваш рамене?/!
Аз предпочитам нещата с истинските им имена...

Хей ме на !
Да взема да ти се усмихна!
Далила

"Като помисля сега още малко стигам до извода,че "

ти мислиш, докато говориш и се усмихваш...
...а това е просто прекрасно...!

мисленето не винаги позволява усмивката да се запази...жива...

- Excuse me...

Не!
Усмихвам се мислейки!
Усмихвам се говорейки!
Усмихвам се на усмивката,въобще при мен винаги е така...
Даже понякога се улавям,че и на тъжните неща успявам да се усмихна.
Аз лично не виждам наистина нищо лошо в това!

Далила

ПП Ако ТИ си тази,която се учудва на думите ми ще ти подскажа,че НЕ думите,а словореда ми е това,което те е провокирало...

само бях искрен...

и както винаги - агресивно извиняващ се...

- Excuse me...

hm, 8h,
mnogo si mi interesen

a za dalila samo tova

ami vzemi ta mi se ysmihni

- imash naistina stranni reaktsii

chovek nesto da ne kazhe

- dymite sa si dymi, zasto puk kompleksi?

hm

- hubavi dymi , posle kompleksi, hm
triabva dapomislia

Направи го с усмивка...

- Excuse me...

ste probvam.

da mislia s usmivka. ne e li stranno.

Мдаа,започнах и да се ошашавям нещоооо!
Е,това е мястото да се усмихнеш,който и да си...!
Комплекси я!Я се върни назад мъничко и се прочети!
После застани на моето място...
Ето ти факт!Не съм те разбрала,защото не си ми обяснил...!

Ох,избор не ми остави...Усмихвам ти се !
Този път наистина отсърце!
Далила

e, stom e ot surtse.

ste seusmihna i az.

ne e li stranno.

no zasto se oshashavvash.

Кое да е странното?
Това,че се усмихна?
Че,какво по-хубаво от това!?

А,как няма да се ошашавям!?Ти погледна ли по-нагоре,какво си ми написал/а/?
Аз,как да разбера,какво влагаш в думите си?А и не ми обясняваш...
Е!?Ама нищо!Не ти се сърдя сега,щом си се усмихнал/а/!!!!

Ето,че пак ме накара да се усмихна!
Далила

ПП Ох,незнам дали да го слагам това "а",там в скобата!?

ami ako ti kazha che i az ne znam (dali....onova 'a' v skobata)

че да мислиш с тъжна физиономия ли е по-нормално ...

по добре се усмихни - лекува

- Excuse me...

Е,щом незнаеш,чудо голямо!!!
Аз ще си го слагам това "а" в скобата,а на теб,като ти се прииска ще си го махаш "а"то от скобата...или пък не!
Така сигурно ще е най добре!!!
...
Слава Богу,че аз нямам поне тоя проблем.../това си беше само на мене си казано,ти не подслушвай,когато си казвам такива неща!!!/
Тук беше мястото да се усмихнеш отново!

За мен!?Знаеш си!Усмихната Далила!

radvam se che pone ti go niamash.

ste ti se ysmihna, rzabira se.

eto ysmihvam se.

Ето я и магията!Виждаш ли как се разбрахме...?
Колко е лесно!
Само с едничка усмивка!!!

Далила-усмихната за,кой ли път!

Dalila, ti si naistina neobiknovenna.

Naistina li viarvash v magiata.


)s ysmivka))

Ta ti samata si magia.

...един ли сто ли,
ни разделяха думи тежки,


от любимата ви грешка... :-))

- Excuse me...

greshka.

8h, ti si mi naistina mnogo interesen.

Предполагам, това не се превръща в девиз...

- Excuse me...

predpolagam.

no edva li.

)s usmivka))

Да вярвам в магията!
Има я!
Сигурна съм!
Особено,когато се усмихвам!
Далила

Видяхте ли ,колко е лесно с усмивка!?
Далила

Dalila, ti ni naychi.


) s ysmivka))

Бре!Каква съм била само!!!!
Да ми се не надява човек!

Отново се усмихвам!
Обаче ще лягам да спя!
Далила

Good Night

s usmivka

puk nov den, novo nachalo

Добро утро на всички,които са се събудили вече!!!!
Кафе моля!!!
Със сметана,със захар,чисто,с мляко или шварц!
Ох,не!
Кафе с усмивка от мен!

Усмихната рано на гладно още!!!
Далила

blagodaria. naistina imam nuzhda ot takova. S usmivka!


subydil se po-kusno

Нищо!Значи добре си поспал!
...
Е сега съм вече на следобедно кафе...

Усмихнах ти се пак!
Далила

EE!!

Nali se razbrahme!

Razbral/a/, pospal/a/, t,n,

Dali puk da ti se usmihna?

О,извини ме!Направо забравих!!!
Ако искаш направо да не им слагам тези скоби!?
Да те приема за "нея"-става ли?А?

Усмихни ми се,защото аз току що го направих за теб!
Далила

ПП дали случайно не се крие някоя кирилица в компютъра ти?
ако имаш,пиши с нея....моля!

Da, mogesh da me priemesh za NEIA, no poniakoga ste sum TOI.

)s usmivka))

ste potursia kirilitsata
))

Bre, oste ne sum ia nameril. /a/;)))

не не инсталацията приключи съвсем успешно,
а през това време........Далила зачезна на някъде.........

Нали ти казах няма проблем с "а"тата!
Аз ще ги слагам,ти ще ги махаш изобщо пожелание на клиента и според ситуацията....Тук беше мястото да ми се усмихнеш май!?А?
Направи ли го?
ОК!Чудесно!
Сега емой ред!
С усмивка за теб!
Далила

О, прощавай!Понякога така се случва с мене!Извини този мой недостатък...да не се обаждам винаги,когато просто ми се налага нещичко друго спешно да свърша....!Прощаваш ми нали!?Е...,поне се надявам!
Ужасно ме зарадва с кирилицата!Признавам си!!!

Усмихвам ти се и......ааа.....друг път всъщност...!
Далила

Да. Усмихвам се. Усмихвам ти се Далила. От сърце.

)))))))))))

О,колко ти се зарадвах!!!
Значи все пак тук си бил/а/!?

Е...сега нямам друг избор,освен да те поканя в тази игра на усмивки!!!
Далила-усмихната!

В играта съм.

)))))))))

Подозирах!

Усмихвам се посред нощ!
Далила

Далилче? Да не си ми обидена нещо?

Я!?Ти пък откъде се взе?Как ме учуди само!!!
Аз!?Да съм ти обидена? На теб?
Защо!?
Има ли причина някаква та се съмняваш!?

Хей,я сега да се умихна и на теб!
Далила

Тук наистина протича глобално видиотяване. Не зная колко време сте издържа.

Може би просто трябва да се усмихвам.

))))))))

за теб и за всички идиоти в този и останалите клубове,
също вероятоно и за себе си,
като бъдещ такъв

)) - поне сто

Е, стига с тия усмивки! Искам вече целувчица.

Да,...така е при нас идиотите...особено с мен!
Трудна работа!

Ами май това беше!
Сусмивка последно за теб!
Далила

Даааа,всяко нещо по реда си....

Далила съм!

Да съм казал че си идиот. Не съм казал. Но стом настояваш.

да те оборвам? Твоя си работа.
Ако така се самовъзприемаш,
Всеки си има право лллл на собствено самовъзприятие.

Дали да ти се усмихна?
Няма.
Пък.

umno reshenie zashtoto pochnah da se strahuvam che ste hvanete brachki ot tolkova mnogo zabene ... ops usmivki

ха-ха-ха-ха

танцуваща жена, бягащ кон, платна в океана...

ХА,ха ,ха...също се прави с усмивка...
Какво пък,да го приемем така!

Далила съм!

:-)

Далила