Re: copy & paste / Наука / Хуманитарни науки / Психология

tova e edno koeto mi pratiha po email

intresno e pone da se prochete

Мозъчен мензис
Всеки от нас се е сблъсквал с това явление, сигурен съм. Жената срещу теб си сменя мнението и настроението на всеки 5 минути, като при това проявява изумителния талант да те кара да се чувстваш виновен за това. Тези нейни пристъпи те дразнят и озадачават, което за нея е само още един повод да продължи с тях, обосновавайки се с твоята нервност.
Запознай се: освен редовния си ежемесечен жената има още един, мозъчен мензис. Той е непредвидим, не се поддава на обяснение, но пък е задължителен за всяка жена.
Проявява се приблизително по следния начин: ти, примерно, й обясняваш теорията на относителността, за което тя настойчиво те е помолила. Жената те слуша съсредоточено около 5 минути, след което те прекъсва и без никаква връзка започва да ти обяснява какво е сънувала през нощта, спира по средата, нервничи, пали цигара и те пита с плачлив глас защо й говориш с такъв научен тон глупости, да не мислиш, че е тъпа. След кратко мълчание, когато ти си вече напълно объркан и озадачен, ти казва, ама защо спря сега, беше интересно.
Нежното създание ти се обажда, за да пиете кафе. Упорито те уговаря, докато ти се откажеш от плановете си и се съгласиш да излезете – сега и веднага. Отиваш да я вземеш, както сте се уговорили. Чакаш пред входа две цигари време без резултат. Качваш се да провериш да не е станало нещо. Не е. Тя ти отваря по пижама и чехли-зайчета и с кисела физиономия ти съобщава, че нещо няма настроение и никъде не й се ходи. Маамудаеба, си казваш наум, а на глас я питаш защо тогава не ти се е обадила преди да дойдеш до Младост III – с такси, защото тя е настояла да побързаш. Ама на мен допреди 20 минути много ми се излизаше, обяснява тя, после нещо ми се спече и не ми се излиза вече. Вдига рамене намусено и ти хлопва вратата.
Или пък вижда люлката-гондола и се тръшва, че иска да се качи. Сигурна ли си, питаш, нали ти става лошо. Разбира се, че е сигурна, тя много обича, какви глупости говориш? Ами добре. В момента, в който гондолата отлепя, тя се вцепва в ръката ти (не беше забелязал колко дълги и остри са ноктите й, нали?) и започва да пищи с ултразвук в ухото ти. После замлъква само, за да отрони ‘ъргх’ всеки път, когато се изправите отвесно; след още малко с гробовен глас казва, че ще повърне. Спираш гондолата, слизате и тя се срутва безчувствена на земята. Щом се съвземе достатъчно, за да може да говори, с изненада разбираш, че тя е много обидена, задето си я замъкнал на такова ужасно място, ти какво, искаш да я убиеш ли. Ама ти каза…, започваш ти. Добре де, казала е. И какво от това? Доводът ‘ти каза’ изобщо не важи за жената. Ти какво, мъж ли си или лукова глава, щом не можеш да се сетиш какво всъщност е искала тя?
Друг вариант. Нощ. Разхождате се. Сякаш след като се е уверила предварително, че всички кръчми и капанчета наоколо са затворени, тя бодро обявява, че й се яде цаца, ама много, сега! Откъде, по дяволите, да й намериш цаца по това време, при това с безалкохолна бира, защото тя не пие алкохол, но много обича вкуса на бирата? Добре, сещаш се за няколко места, които обикаляте, а тя последователно отхвърля: много е претъпкано / много малко хора има / много е скъпа бирата (няма значение, че ти плащаш) и т.н. Тя започва да се цупи и да те гледа обвинително, противно на очевидните усилия, които полагаш да задоволиш капризите й. Замъква те до някаква кръчма на майната си, за която тя е абсолютно сигурна, че има хубава цаца и безалкохолна бира, онзи ден била там май, само за да откриете, че мястото не съществува от шест месеца. А, казва тя весело и без никакво угризение за протритите ти от ходене крака, може и да не е била тази, а и аз май не ядох цаца тогава. Добре, продължавате. След още някой и друг час безплодно търсене, през което време тя говори изключително и само за цаца и бира, услужлив таксиметров шофьор ви насочва към такова място срещу няколко лева. Плащаш, слизате. Преди да влезете, обаче, тя се врътва и казва, че вече не й се яде цаца, а още по-малко й се пие бира. Иска донътс и кафе. На измъчения ти поглед тя кокетно се усмихва и обяснява колко добре ще ви дойде едно кафе, след като си я накарал толкова да обикаля.
Не изпадай в истерия, не още. Когато стигнете до кафето, тя ще се намръщи и ще ти каже, че всъщност май е много уморена, за да те чака да пиеш кафе, хайде да се прибираме!
Това и още подобни неща се случват всеки ден на всеки мъж, който има и най-беглия досег с женското съслосие. Жените могат да контролират донякъде мозъчния си мензис, но не и да го предодвратяват, с което предизвикват над 90% от битовото насилие – кой би се въздържал? Ти си безсилен да направиш каквото и да е за да го спреш: той се изсипва стихийно на бедната ти глава, карайки те да се чудиш с какво си заслужил това наказание. Наричаш жената срещу ти лигла, капризница, малоумна и още куп неща, за които тя по принцип е достойна, макар и в случая да не е виновна: мозъчния мензис просто й се случва. Да беше станал гей.