Какво според вас се вижда в душата на човека ... когото си мислите че познавате ?
Да наредим 10 човека и да видим какво ще видят ... всеки различно ... и защо така ?
Защото всеки пречупва информацията за света през призмата на своето мислене. Един вижда добрини, друг - злини, трети - с каквото го е натоварило битието му... колко е трудно да бъдеш обективен ? Как да разбереш че си такъв ? Колко е тежко да те мислят за това, което не си ... а на мен често ми се случва. И първото предположение - доброто старо и тъпо правило - вината не е в мен, вече е под подозрение. Но незнам, какво у мен би дало повод за грешка в разбирането на другите ? И защо едни грешат, а други - не ? При равни условия, мисля ...

Да, разбирането е функция на двама души. Този, който разбира, и този, който е разбиран.

Търся причините:
1. лъжа на първо място, то е ясно ... лъжеш че си добър, например, пък те ти повярват, да им се ненадяваш :)) ей ти на неразбиране.
2. емоционална обремененост на втроро ... факт е че това много променя хората, до неузнаваемост ... спокоен и изнервен човек - две различни вселени ... и дали наистина не разбираме ? По-скоро виждаме другата страна на медала ...
3. Начин на мислене . Тук става сложно ... кой как подхожда към живота си изобщо ? Има хора, префърцунзени, изтънчени, живеещи в един измислен свят, изграден от илюзии... има други , в други , по-реални светове ... по-близо до истината за света си... но това е идеал все пак ... за жалост ли, за радост ли ...
4. познания. То е ясно че ако не си виждал пудриера, не можеш да разбереш какво е, нали ? Лошото е, че неизвестното в главите на хората се запълва с познати неща, сякаш Папата е бил прав навремето като е казал, че природата не търпи пустота, само че в главите на хората ;))) Така че пудриерата ще заприлича на табакера, или в най-лошия случай на НЛО ;)

Отивам да си мисля. Мислете и вие. И ми кажете - защо не се разбират хората ?

Когато става дума за това се сещам четири основни "лица" на човека:

1. Това което човек си мисли, че е.
2. Това което човек се опитва да бъде пред останалите
3. Това което хората си мислят за него (събирателно)
4. Това което човек си мисли, че мислят хората за него.

Разбирането.
Колкото повече тези образи се доближават, толкова повече човек започва да придобива един добре заформен лик, с който самият той да се разбира. От там до разбирането с околните има само една крачка.

И съответно неразбирането се дължи преди всичко на по-голямото различие и противоречие между тези четири човека в един

Тук за да изпреваря "мъдреците" във форума ще попитам - ти убеден ли си, че сам себе си разбираш? Ако си от тези редки екземпляри то ти винаги ще си честен към себе си и ще се намираш в хармония с душевността си. Няма как да подведеш някого и другите ще имат мнение за теб близко до истината. Друг е въпросът, че ако те интересува мнението на другите за теб, то ти не си от тези редки екземпляри. май. Та значи отговорът е в "пудриерата" - хората не се разбират, защото често я използват. А я използват за да запълнят непознатите бели участъци в себе си. щото тъй е по-лесно.

---------------------------------------------------
God is REAL unless declared INTEGER!

стар български филм главния герой беше написал в едно съчинение
"Зависи на коя страница са отворили душата ми"

Всеки вижда различно, защото отварят на различна страница душата му

Сега ми хрумна да те питам, а и другите тук
колко страници има твойта душа ?

Привет на пишещото кралско войнство тук

На това твойто психолозите му викат, не пудра, а маска.

Само правя опит да наклоня мисленето на диска ти в психологична насока

Привет на пишещото кралско войнство тук

дали е полезно да си себе си или да си с маска пред другите....

За мен астрологичните прогнози сочат, че е полезно да съм себе си...
и си ми е чудничко да съм си аз.

Ти как мислиш, кое е по-правилното поведение

Привет на пишещото кралско войнство тук

Макар и при равни условия подадени от твоя страна,не пренебрегвай на 10тимата предположени индивидуалността.От там и различните възприятия за твоята личност.Нима можем да бъдем еднакви с всички?Един е такъв и те вижда...да речем лъжец.Втори е нервен или емоционолно обременен/в момента да речем.../и естествено,ще види в теб заплаха или пък нещо друго,но...различно от първия и така нататък,докато стигнем до последния...
Това всичко при положение,че са непознати!Но даже и да са ти приятели...дали мислят еднакво?Незнам,какво чудно номираш в това всеки различно да те възприема.По-важно е според мене ТИ да знаеш,че си ТИ,да отстояваш себе си и своя мироглед.

С усмивка!
Далила

Dalila, твоето мнение ме впечатли много. Благодаря.

Пиксел, не се заблуждавай, че е възможно да няма как да подведеш някого, ето виж какво казва Далила по въпроса ... "не пренебрегвай на 10тимата предположени индивидуалността......"
Обяснението на Пиксел за това, че може би сам себе си на разбирам, ще репликирам, че няма човек, който да разбира сам себе си докрай. Това е идеал. Има повече и по-малко разбиращи себе си. Ето така се обяснява предполагам и интереса ми към това какво мислят другите за мен, а още по-важно е, че когато не съм разбран, се губи смисъла от комуникирането. Това, смятам е сериозна причина да не искам такива слкучки и следователно да ги разбера и предотвратя.

Тук търсим причините за тези разминавки ... освен това, става дума за индивидуалност - когато един от т.3 - събирателните , те възприема неправилно и защо става така. Не искам да се случва, пък било и с малко на брой хора.