Зравейте, клуб "Психология",

От доста време чета мненията на авторите в този клуб. Опитвам се да си представя какви хора са, как живеят, за какво мислят, какви са мечтите им, успехите, неуспехите. Имам симпатия към участниците в клуба - към някои повече, към други по-малко, но общото ми чувство е положително.
Имайки предвид, че тук пишат психолози - сегашни, бъдещи, професионални или любители, предлагам на всички ви една игра.
Бихте ли пробвали възможностите си да направите портрет на непознат за вас човек само по отговорите му на зададени от вас въпроси? Играта може би ще бъде полезна за всеки участник - и за вас, и за мен, и за безмълвните читатели. Кой знае - може пък някога, в бъдещето, да се наложи на някой от вас да работи с хората, без да ги вижда? Може би е предизвикателство към вашите умения да долавяте невидимото? Може би е начин да се позабавлявате? Нека всеки да приеме играта така, както прецени и ако сте съгласни да я играем, нека условно сключим "договор".

За "опитно зайче" предлагам себе си. Ето моите условия:
1. Ще отговоря максимално обективно на всякакви ваши въпроси, но няма да кажа името си (по обясними причини и за да не се опорочи експериментът).
2. Няма да увъртам, да скривам каквото и да е или да отклонявам "неудобни" въпроси.
3. В края на експеримента ще се опитам да ви опиша себе си така, както се виждам аз, за да може вашият портрет да бъде съпоставен с моя.
4. През цялото време на експеримента ще очаквам от вас да бъдете провокативни, но и добронамерени, т.е. няма да обръщам внимание на откровено цинични или вулгарни въпроси, макар че, ако вие прецените, ще отговарям и на тях.

Започваме ли?
Очаквам въпросите ви.

П.П. И тъй като предварително усещам леката ирония в усмивките ви, приканвам ви да бъдете нестандартни, да слезете от високите катедри на своите личностни, социални, професионални и т. н. позиции и да действате по правилата на Мрежата - тук няма нито началници, нито подчинени, нито клиенти, нито пациенти, няма колеги, приятели и врагове. Има виртуалност, в която повечето неща са позволени.
Предварително ви благодаря.

Разкажи как разбра какво е игра (колкото се може по-надалеч в миналото), често ли играеш, какво мислиш за правилата по които се живее живота, върши се работата, пие се джин-с-тоник, и където и да било другаде...

в играта има ли правила, или моя e-mail не е включен към абонамента на получаващите ги

Редактирано от fractal на 08.07.01 16:16.

Здравей, Fractal:)

Нека най-напред да ти кажа, че много харесвам фракталните изображения. Имам една програмка на компютъра, която рисува фрактали - много е забавно и красиво. Играя често с тази програмка.
Ето и отговорите на въпросите ми по реда, в който си ми ги задал:

1. Разкажи как разбра какво е игра (колкото се може по-надалеч в миналото), често ли играеш.
Първата игра, за която имам спомен, е скачането на въже. Десетки дечурлига от махалата се събирахме, двама въртяха въжето, а останалите скачаха. Имаше и правила, но едва ли ще си ги припомня сега. Сбъркаш ли - заставаш настрани и гледаш - май това беше основното правило. С много хъс скачах на въжето и съжалявах, когато грешах и трябва да застана встрани. Всички съжаляваха впрочем.
Имам по-малък брат, който беше пълничък и скачаше тромаво и несръчно. Подиграваха му се и го наричаха с обидни прозвища. Идваше ми да умра от яд, че не мога да набия този, който обижда брат ми. Не, не бях агресивно дете, не влизах в конфликти. При обида напусках "терена" и се прибирах в двора или вкъщи - и както всяко огорчено дете плачех или се утешавах с някоя книжка. Или отивах при баба ми, за да ме успокои и поглези. Бързо ми минаваше и забравях.

2. Какво мислиш за правилата по които се живее живота, върши се работата, пие се джин-с-тоник, и където и да било другаде...

Цял живот ги спазвам тези правила. Каквото правят повечето хора - това и аз.
Всичко прощавам на хората (с изключение на насилието), а на себе си - почти нищо. Само веднъж, един-единствен път не спазих правилата. Излъгах друг човек - направих го съзнателно и с цялото си възможно въображение. Това беше най-красивият, но и най-унизителният, подъл, греховен и кофти момент в живота ми. Тази лъжа едва не ме погуби (даже физически). След нея оцелях, но животът ми се промени почти изцяло.
Вярвам, че най-основното правило в живота, в работата, в пиенето на джин_с_тоник... е истината. Каквато и да е тя.

4. В играта има ли правила, или моя e-mail не е включен към абонамента?

Моите правила ги споделих в първия постинг.
Ако имаш свои - казвай?

Здавей човек
Хареса ми пп-то ти:-))
Бих искала да се включа в играта..
Но ще изчакам малко с въпросите..не само за да минат най- традиционните:-))
а и защото смятам, че човека, който задава въпроси разкрива много повече за себе си от този, който отговаря...
Но :
все пак..не крия, че ми трябва малко информация, през която да гледам отговорите ти към другите участници в играта..
1.пол?
2.години?
3.семейно положение?(деца)
4.според теб- реализирал/а ли си се в основните области?(основните според теб)
това засега:-))по- важните въпроси- по- нататък:-))

надявам се че никой.който заяви участие за играта бняма да бъде отхвърлен..поне аз подходих от тази гледна точка..направо започнах да питам:-))

Много ми е интересно иначе:-))
Радвам се, че точно в този момент я пусна..малко се бях оклюмала...

Здравей, Ariella,

Ще отговоря на въпросите ти, макар че така ще нарисувам половината си портрет. Употребих псевдонима "човек" и досега писах, без да употребявам думи, които да насочат към пола ми. С това исках да премахна условностите - да играем начисто, да остане само чистият разум, чистата емоция, чистите мисли, душата.
Но тъй като обещах да не увъртам, ето отговорите ми:

1.пол? - жена
2.години? - 44 и 5 месеца
3.семейно положение?- омъжена отдавна (деца) - 1 (голямо)
4.според теб- реализирал/а ли си се в основните области?(основните според теб) - не.
И тук трябва да опиша кои са "основните области", за да е ясно. А тя е една - любовта.
Не обичах съпруга си.
Не успях да обичам детето си, както смятам, че трябва да се обича собствено дете.
Не обичам работата си, колкото и интересна да е.
Не обичам спомените си, настоящето си.
Обичах силно само един човек, но тази обич беше невъзможна по принцип.
Обичах приятелите си, но те надали го разбираха.
Обичам хората, или поне се стремя да ги приемам.
Някъде по средата е любовта може би?:)
Не съм се реализирала нито като съпруга, нито като майка, нито като професия, нито като приятел.
Не съм в депресия от това. Примирила съм се някак. Или съм изместила приоритетите.

Ще спра дотук, за да не излизам извън конкретните въпроси.
Очаквам нови:)

Привет :)
Ех как ме е яд, че не мога да участвам. Каквито и въпроси да задам, каквито и отговори да получа, нямам знанията и уменията да ти направя on-line портрет.
Но с удоволствие ще следя развитието ;))

Привет, Vroom,

Благодаря ти, че се включи в темата!
Чудя се - защо пък да не можеш да участваш?
Нима никога не питаш никого за нищо?
Нима наистина не можеш да си съставиш мнение за човека според отговорите му? Не вярвам:)

Бъди здрав(а):)

Ох..въобще и не помислих , че ще е добре да не се намесват конкретности..
Не трябваше да ми отговаряш..наистина..ако ми беше казала само защо не искаш да отговаряш..щях да разбера:-))

Харесваш ми обаче...толкова си смела...

Той и Малкия Принц не би харесал такива конкретни въпроси:-))
Искам да ти задам хубави и важни въпроси..но съм малко шашната от признанието ти..от смелостта ти..

Кажи ми..смееш ли се много??има ли кой да те разсмива в реалния живот..
...много е лично..можеш да не ми отговаряш..но..нали разбираш..не всеки може да те разсмее..това ще означава, че е значим човек..някой, за когото мислиш...
Притеснява ли те нещо в определението, че си тъжен , "есенен" човек, или напротив, харесва ти??и защо??
Какво им е хубавото на "тъжните" хора..и не-хубавото..

Какво искаш от живота ?

при едно условие - прати ми на бележка
кога, къде и в колко часа си роден

и съм съгласна - бива ли ?

Привет на пишещото кралско войнство тук