Спорове имаше тук напоследък...
"В спора се ражда истината".
Роди се и си отиде. Хех... Някой да се чувства родил?
Някой да е видял една гола да минава от тук? Истина де. Голата истина.

В спора се ражда истината за самите нас. И понеже се ражда гола, в спора и ние се разголваме и лъсват голите ни дупета. Хех... Показваме си и рогата, и пошлостите.

Какво липсва в клубните връзки? Последователност във времето.
Когато наживо познаваш един човек в продължение на дълго време, не му говориш едно и също всеки ден. Личността ти се развива и се изявява, един ден с едно, друг ден - с друго. Впечатленията се натрупват по вектора време. В живота има уникални ситуации, така както има и рутинни. Стоим си тук, говорим... И идват нови. Добре дошли са. Но! Новите, наблюдавали само за кратко, виждат живота на клуба само в един малък отрязък от време. В някаква уникална ситуация. И си правят прибързани изводи, и превръщат ситуацията от уникална в екстремна.
Честно ли щеше да бъде ако в живота, човекът, когото уважавате познава само една ваша черта, и започва да ви съди само по нея? Това не се получава наживо. Животът е движение и промяна, а ние сме комплексни. Някои са и комплексирани (няма намек). И всяка тема в клуба е снимка на моментна ситуация. Ако не сте видяли последователно всички кадри, как ще видите движението???

... усмивки от старите ленти... в черно и бяло, хех... безмълвни образи са те...а ние сме обратното. Кое е обратното на "безмълвни образи"? - Не сме безмълвни и нямаме образи. Но имаме цветове. Не виждате ли?

Седя пред екрана... Зад него е прозореца. Зад прозореца - небето. Дебели валма захарен памук пътуват бавно в синевата. От тях вали лепкав дъжд. От малка се чудя къде отиват облаците... Взирам се в сините късчета небе между тях, търся нещо... Сигурна съм, че е там... Ей сега ще достигна плода, Шърли...
Една птица се рее... Искам и аз!
Какво ли чувстват птиците?

ВИ..хайде да си говорим..за каквото и да е...
че съм ужасно изморена..от всичко..
Имаш ли време и желание...

ОК, само ако изчезна изведнъж, значи компа ми ме е предал и е спрял. В събота не можаха да го оправят по разни причини. Отложи се. Давай тема :-)

искаш ли да си помечтаем...
че Клубовете на дира са току що "измислени"??
и ние с теб двете влизаме за пръв път в клуб психология...
и се чудим какво ли ще е тук??
какви ли хора ще идват..какво ли ще стане??
забрави всичко, което е станало вече..

ето..сега аз влизам и правя първата тема..и тя се казва"здравей"

За какво ли да говорим... За света или живота? Или за малкия свят вътре в нас. Той не е ли огледало на външния, или е само провокатор на нови събития, които всъщност са само едно дежа ву! За зрънцето чувствителност, за многото усещания, за любов, за красотата на въздуха или за светлината на слънцето?... Или за моментите, когато откриваш себе си у другия, и не преставаш да се чудиш... хем сме уникални, а всъщност толкова си приличаме...
И дали сме се намерили или не, има ли значение, щом вечно ще се търсим???

А може да си говорим и за Поезия...или чрез поезия..
усещам , че сега си в поетично настроение..

Можем да говорим за всичко..
Но все пак трябва да започнем от някъде..
На кого ли е хрумнала идеята за тези клубове..дали първо се е появила необходимост за тях..необходимост за какво...
Или на някой просто му е хрумнала идеята...

А кой е предложил да има клуб "Психология"??

Доколкото си спомням, Well предложи да има клуб Психология. Тогава той беше под друг ник. Ще питаме него. Дано да не бъркам.

Поезия ли?
Имам и моя. Но наистина ще е малко лично ако я излея тук. Пък и е от преди доста време... Ще помисля над идеята.
Ти писала ли си? Би ли пуснала нещо твое? Само ако желаеш и имаш готовност. :-)))

Да..писала...но не бих я написала тук също..защото не искам някой да чете за чувствата, които съм изстрадала ..и да ми каже..примерно...че съм регресирала до оралния стадии:-))

Знаеш ли какво ми хрумна току що??
Мислех едва ли не че сме само двете в целия клуб:-))така се вживях в играта..
но на влизане видях колко човека са минали през темата...и си помислих , че те са някакви воайори :-)) а аз - неволна душевна есхибиционистка..или може би нарочна??:-))

та това ме заведе до идеята за доверието...абсурдно ли е да говорим за доверие тук??

Виртуално доверие има. Но когато има твърде много хора... едва ли може да се разчита на него. То е като в обществото наживо. Кажи честно, на колко хора от живота имаш пълно доверие?

Не знам какво чувстват птиците, ако изключим една известна напоследък книга за чайките... /Няма да те улесня/. Остави Шърли Маклейн, ти си си ВИ. Знам какво търсиш. Просто имай смелост да прекрачиш границата... Защото никой не те познава истински.