ISKATE LI DA NAPRAVIM BESEDA ZA CIKLOFRENIQTA I LECHENIETO I CREZ EMPATICHNA TERAPIA I PSIHOANALIZA (ama i az kak go formulirah prosto nqmam dumi) :)))))????????/ MNOGO SHTE SE RADVAM DA OBMENIM MNENIA:)))))))))))CHAKAM OTZIVI KOLEGI:)))))))) A MOJE I ZA SHOZOFRENIATA DA PRODALJIM:))))))

психоанализата в чист вид не води до стабилни резултати. Май там засега лепонекса и респолепта, заедно с промазините си остава най-сигурния терапевтичен метод. Динамичната психотерапия е в състояние да навреди.

AZ NE MISLIA CHE DINAMICHNATA TERAPIA SHTE NAVREDI ZASHTO S NEQ SHTE SE RAZBERE NA KAKVO SE DALJI I SHTE MOJE DA SE IZLEKUVA BOLNIA E ZAVISI OT BOLNIA DE:)))))

Проблемът е, че при психозите се оформя разтройство на възприятията, откъдето произтича прекъсването на връзката с действителността.
/DSM 4/ Още повече, че почти няма манийно-депресивни, които да не развиват форма на шизоафективност. Тогава, при разминаването на двете реалности, твоята и неговата, за каква психотерапевтична намеса може да става дума? Човекът, подложен на терапия, трябва да е с всичкия си. Може да се приложи психотерапия, и то когнитивна, след като са туширани маниакалните и делирните симптоми. Но не и динамична, защото там емоционалният градус е много висок и може да повлияе отрицателно на ремисията.

Макар и все още да се нарича психоза и макар да съм чел, че в по-тежките форми на биполярното афективно разстройство има слухови халюцинации, аз не съм съгласен това разстройство да се нарича психоза - нямаме основния когн. признак за опр. му като психоза - а именно нарушение на възприятието "вътре-вън".
А защо говорите единствено за манийните епизоди? Депресивните са много по-чести, дори се смята, че монопорярното разстройство е просто подвид на беполярното ( в това не съм сигурен). А това за "делирните симптоми" е пълна глупост - няма такива.
А що се отнася до лечението - според мен леките форми, а защо не и тежките, на манията, т.е. хипоманията не само, че не е предмет на психиатрията, но не е болест, а нещо, което всеки би трябвало да се радва, ако "страда" от него. Значи самият факт, че клиентът се чувства много добре, означава, че той трябва да се остави на мира до междинния период, когато трябва да се поеме, за да се вземат мерки - литиеви соли - да не получи депресивен епизод. А "поразиите", които уж прави манийният клиент, предполагат нередности в системата на обществото ни, но психиатърът не трябва да е полицай - какъвто в много случаи е - това вече е проблем от сферата на правото, созиологията и т.н.

Е, как да няма делирни симптоми при шизофренията и параноята? Освен това слуховите халюцинации са също форма на разтройство на възприятията /слухови делири/ - могат да са прости и сложни, както и зрителните. Поне така са описани и категоризирани в последната ревизия, DSM4. Освен това въпросът за литиевите соли е много дискутиран напоследък - страничните ефекти понякога правят пациента почти неработоспособен. Не само липсата на литий е причина за маниаклно-депресивното поведение. Затова се използват атипични невролептици - у нас лепонекс и респолепт, които също имат странични ефекти, но не увреждат когнитивните процеси както промазините и халоперидола. А че има биполярни разтройства, които не влизат в списъка на психозите, има - не съм го отричал, но там рядко се прибягва до невролептици. Обикновено тимостабилизаторите /вариантите на карбамазеприна/, психостимулантитие и антидепресантите вършат работа. Но в случая темата беше само за психози, конкретно за циклофренията. Между другото, относно "поразиите" на болните, нашата система на лечение е много по-хуманна от тази в САЩ. Там никой никого не пита за електрошоковата терапия. А наистина е опасно да се провежда динамична психотерапия при психотични пациенти - случвало се е ремисии, продължирли години, да се нарушат.

грешиш :) първо литиевите соли се приемат по време на интермисиите (а не "ремисии"), докато приемането на невролептици или съответно антидепресанти през тези междинни периоди е противопоказно, доколкото може да доведе до отключване на противоположен по вид период - значи - невролептици през интермисиите - депресия; антидепресанти (недай си боже електрошок) - мания.
второ, литиевите соли са безвредни за психиката, но не и за черния дроб :)
трето, електрошокът по дефиниция винаги е без разрешението на пациента, а на близките му...

Много болни по време на ремисия сами желаят психотерапия , която има поддържаща функция.

Спорен е въпросът дали терапията по време на ремисия провокира болестта и прекъсва ремисията. Всичко трябва според мен да се разглежда само в контекста на конкретния случай.

Не греша. Литиевите соли са потенциално много опасни и затова толкова много се забави въвеждането им в психиатричната терапия в САЩ - чак след 1970 г. Макар че са открити /като подходяща форма на съществуването на лития за биолгични намеси/ през 1948-9 г. и са едно от най-старите психофармакологични открития за третиране на психотични разтройства. Литиевите соли изискват дълготрайна употреба /със задължителните сутрешни изследвания/, но въздействието им върху почти 50 % от шизоафективните и страдащите от биполярни разтройства има негативен ефект. Тъй като въздействието им върху реабсорбирането на норадреналина е различно при различните хора. А те не увреждат само черния дроб, но и щитовидната жлеза, бъбреците и храносмилателния тракт. Да не говорим за треморите /прояви на паркинсонов синдром/, промените в ЕКГ /сърдечните смущения/ и ЕЕГ/електроенцефалограмите/. Води и до астении. Литият въобще трудно се поддава на оптимално дозиране. Затова у нас като негов заместител се използва най-често тигратолът. /разновидност на карбамазепин/.
А по отношение на циклофренията и някои форми на шизофрения са препоръчителни единствено когнитивно-поведенческата терапия и позитивната психотерапия, а не динамичните.
Що се отнася за елктрошоковата терапия - вярно е, че в Европа се изисква съгласието на близките на пациента, но в САЩ не е задължително. Това имах предвид.

vsichko tova e viarno