Май рано или късно някой от клубовете изпищява, че затъпява. Явно легендата за разпадането на кръглата маса около крал Артур важи навсякъде.

Ако някой почства такова нещо, съветвам го да направи нещо ново

Амми ! Не позна. Тука сем все отбрани рицари, толкова сме страшни, че немаме равни ! :)

за освежаването трябва кръв!
да се леееее кръв!

танцуваща жена, бягащ кон, платна в океана...

Чувал ли си какво стои в основата на промяната ?
Да виждаш себе си като жертва на досада, депресия, заговор си е избор...Били сме и там
По веднъж на седмица срещаш някого, който не знае какво иска. Заорал пети в статична точка не ще и не ще напред, встрани, че и обратно. Тука ! Сега !
Персонално, най-трудно преодолявам праг на компетентност ( не винаги е ясно кога точно си там). Стремежът е да продължиш да надграждаш върху вече наученото. А познанието има тази забележителна характеристика да обезсмисля само себе си. Колко често трябва да се прави завой, за да не се одремеш в предишни успехи ?

Дори рицарството продължава цял живот, но само в определени случай се предава на наследника

Mnogo got zvuchi... Chudia se kolko sa horata, koito imat takyv entusiazym kato tvoia... Bih iskala da go imam i az. :-)

диоптер. Не виждам себе си като жертва на нищо. По-скоро обичам промените. За всичко, което предизвикам или получа, си плащам, без да се вайкам, защото знам, че така е справедливо. Знам какво и къде искам - винаги без бъдеще време. Винаги наистина тук и сега, колкото и да е шаблонизирано от употреба. А познанието не обезмисля себе си, ако го използваш в живота. Но пък пътя през живота, било то с една цистерна акъл, изляна в главата ти, винаги иска различни, нови и нови, и нови познания. Както казваше Адлер: "Ако всеки един ден не се опитваме да надскачаме комплексите си, те ще ни задърпат назад." А аз не обичам думи като "назад" или "отзад". След поредния завой те просто престават да се виждат.

Е, ще видим. Нужно ми е още освен тая заявка, за де повервам.

Като всичко параноично - може би...

новостите. Върху свежите новости...