Казват ми и близки, и не дотолкова близки познати, и реални, и от нета, че съм сърдечен и добър човек, но поставям преграда между себе си и другите, сякаш казвайки им, че нямам нужда от близост. Проблемът е, че така мислят хора, които не се познават помежду си и с които отношенията ми са различни. Не могат да грешат еднакво, нали? Не искам да се променям, за да задържа до себе си хората, които чувствам като приятели! Аз бих направила всичко за тях (и съм го доказвала!), но няколко болезнени случая ме убедиха, че никой не го е грижа за мен. Така ли ще е винаги? Аз все пак сама не мога да живея! Нима у мене е вината?

Ох, не зная от къде да започна. Много мисли ми се въртят в главата и не зная дали ще успея да ги подредя в разбираем вид на монитора. Това ме навежда на съвсем друга мисъл пък, но тя не е по темата.
Само ще се опитам да разкажа една история и дано помогна по някакъв начин. По принцип и аз като тебе се раздавам за приятелите си, и не само за тях, не мога да отказвам дори на хора които са ми антипатични и неприятни. В същото време аз никога не търся помощ от близките до мене хора, а това създава впечатление, че поставям някаквя преграда и не се нуждая от никого. Това обаче е само впечатление, което се оказа грешно и се надявам това което ще разкажа (дано да успея да съм по-кратък) ще те убеди до някъде и тебе в същото.
Това е случка която ме искам да си спомням много често, защото наистина показах уязвимост, а не обичам. Та, момчето на едно мое много мило и скъпо дете, почина баща му наскоро. Детето беше много разстроено, но се опитваше да се държи, за да спести на гаджето си допълнителни грижи. Но когато момчето й се прибра за погребението (те учат в чужбина), детето рухна тотално. Тогава ми се обади, за да си поговори с някого, да се разтовари. Говорихме си повече от два часа, за всичко и на нея като че ли й стана по-добре. Обача аз се чувствах страшно подтиснат и депресиран, сякаш поел част от нейните грижи. Тогава се обадих на почти всичките си приятели, без да им казвам защо, ей така просто да ги чуя. И знаеш ли, всички те усетиха какво ми е и бяха страшно мили, което ми подеиства изключително. Сега аз на свой ред сякаш се поосвободих от грижите си, натоварвайки всеки един от тях по малко. Тогава разбрах колко много не мога без тях и как на тях пък не им трябва подкана, за да се усетят, че ми е тежко.
Е надявам се да съм допринесъл с нещо, ако ли не, поне съм ти разсеял мислите, докато го прочетеш.

Понеже ме е грижа за мнението на близки, гледам да не ги разочаровам. Но "близост" е запазена територия. Ако ми потрябва консултант, ще се обърна към Виенското общество по психоанализа

Летяща,
стандарт за общуване още няма. Помага човек да култивира маниери. Последните действат като смазка във връзката. Няма и рецепта как да престанеш да се разочароваш от хората; при мен помага да си прегледам списъка с целите, актуализиран на 90 дни.
Най-реалистичният филм, който съм гледала за насаждане на вина се казва "Франсис", с Джесика Ланг. Някои битки са обречени на загуба. Това не е място за съвети, така че решавам ти знаеш какво да правиш ?

Редактирано от 4eHe на 05.06.01 23:47.

Това е каквото четох онзи ден в Cosmopolitan. Дамите, които имат успех в работата си, в обществото, които са независими и го демонстрират с поведението си, по някакъв начин с езика на тялото си казват "Нямам нужда от никой, достатъчна съм си". Този "сигнал" който излъчват, не им позволява да бъдат приближени от хора, които всъщност ги харесват, особено мъже, и които искат да ги приближат, но биват разубедени, подсъзнателно приемайки "сигнала".
Не очаквай хората да ги е грижа. За съжаление, такава "стратегия" е по-добра, отколкото да очакваш, че "приятел в нужда се познава" и да се разочароваш. И пак за съжаление, колкото повече не очакваш и колкото по-независима ставаш, толкова по-голям е шансът да го излъчваш, и хората да мислят, че нямаш нужда от тях. Но по-добре ли е да бъдеш уязвима? Аз се сблъсках с неохотата на хората да разбират и да съчувстват. Сега умишлено се опитвам да не привличам, и ми е добре. Повярвах в себе си, достатъчна съм си. Исках го и успях, не беше лесно. Умишлено постигнах това, което в момента те тормози, защото го желаех. Не искам да съм зависима от никой. От човек, който не може без близостта на близките и приятелите, се превърнах в независима. Това не означава самота, а означава да разчиташ само на себе си. И ако поведението ми не привлича, това е умишлено постигнато качество, защото преди привличах И хора, които ме уморяваха и постоянно искаха неща от мен. Всъщност, мисля, че още има да работя над въпроса... още малко, и съвсем никой и нищо няма да ми трябва.

Хората са малко, хората ... Вие виждате хора, но те не са това ... което са ... както и да е. Дано си късметлийка, ти нямаш вина, но и само на късмета не разчитай. Бъди умна и намери човека. Провери го. Или забрави да споделиш живота си, както прави Ви.

Животът си е мой. Както и бойлера
Не казвам, че е хубаво каквото аз правя, просто то е моят избор. Може да не подхожда на друг.

Хмъ. Избор. Ми да взема да се гръмна бе, то и тва е избор. Те тоя избор нещо не ми допада ... ма що пък и трябва ? Както и да е - стискам ти палци за промяна :)
Като не щеш - ако щеш. Ще ми се да чуя колко мислят като теб ... пораженчески, бих казал.

Не. Пораженчески беше преди. Сега е печеливш! :-) Поне за мен :-)

...........
от къде да започна (това означва, че почти нищо няма да напиша).
за приятелите ...
имам много малко приятели, броят се на пръстите на едното краче . не помня кой го беше казал, че приятелите са тези, които знаят всичко за теб и въпреки това те уважават. е мойте малкото са такива. може би и те са ми правели забележки, подобни на тази, отправена към теб благодаря им за което.
за да ти го казват това толкова много хора сигурно са прави и затова ти си помисли, как сама усещаш нещата и какава е причината за твойто поведение (поставянето на дистанция). пишеш, че в болезнени случаи си се убедила, че никой не го е грижа за теб. може би страха от разочарованието ти пречи да допуснеш някого близо до себе си и така се озоваваш в затворен кръг- не допускаш хората, а те не се интересуват от такива, които не са им близки. и все пак съм сигурна, че и ти имаш верни приятели, може би самият факт, че са ти направили тази забележка е доказателство, за това, че се интересуват от теб.
дали винаги ще е така? - от теб зависи!

Здравей.
Ако имаш приятели,не се променяй.
Приятелите ти харесват такава каквато си!
Когато се промениш,може "промяната" да не им хареса...
Не доказвай,приятелството е преди всичко чувство и не подлежи на доказателства...
"Проблемът е,че така мислят хора,които не се познават помежду си и с които отношенията ми са парлични."-цитирах те.
Предполагам,че откриваш несъзнателно,разбира се,мислите зад които се крие "съзнанието,азът,егото" в тези около теб.Откриваш им същността и точно това ги отблъсква може би...
Помагаш им,без да са те помолили...
Така е и с мене...
Просто откриваш милълта-енергия или мисълта-форма,но не се опитвай да "я" променяш...
За всеки "тя" е различна...
Боли когато влизаш в мислите на приятелите си,не че теб те боли,тях ги боли...