Реших да конкретизирам темата за лъжата.
В тази тема искам да разгледаме едно от проявленията на лъжата-лъжата като дълбока самозаблуда и самоизмама.
Когато човекът има страх от отхвърляне ,
когато човекът не може да намери в себе си психически сили да премине през неговата сурова действителност, и в много други ситуации
човекът е склонен да мисли и говори неистини. Той прави това, не за да измами другите. Той лъже себе си и
сам си вярва.
Ако сте наблюдавали в себе си и другите тези проявления на лъжата, дайте примери, разкажете.
Моля, пишете само по темата. Ако имате силни съпротиви към тези проявления на лъжата, ако тя силно дразни вашия морал, темата не е за вас и по-добре не пишете. Което ще значи, че вие сте високи морални същества,които никога през живота си не лъжете, свирепо разгромявате всеки лъжец и го връщате в дупката му, тъмната дупка на неговите самоизмами.
Все пак това е психоклуб и тук е мястото за всякакви примери между психичното здраве и болест.

Какво те е патила толкова горката лъжа не мога да разбера?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами понеже се опитвам да разбера този вид лъжа, интересна ми е.
Аз съм на принципа-като не мога да разбера нещо, не му се противопоставям, не воювам, а го изследвам. Кога, защо човек не може да живее с истината?
Дали не започва някъде в детството...

Е кое пък е истината? Ний сме толкоз несъвършени и възприемаме света всеки през своето си криво огледало, всички или почти всички имаме някакъв бъг. Чети популярна астрономия и ще разбереш, че всичко е относително и туй, което виждаме с несъвършените си сетива, съвсем не е истина

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Представи си човек, който е неразбран и отхвърлен. Той много се е надявал да срещне разбиране. Но не се е получило.
Възможно е споменът за случилото се да бъде изтласкан. Човекът не си спомня мястото на срещата, името на този, който го е отхвърлил, разговорите... Чрез изтласкването страданието от отхвърлянето може да бъде избегнато. Това е защитна реакция. Човекът разказва история за живота си, която е лъжлива, но това го спасява от болката.
Представи си, че въпреки забравата, в подсъзнанието на човека остава страхът от неразбиране и това му създава трудности в общуването. Тогава човекът ползва други защитни механизми.
Представи си как човекът попада в ситуация, която схваща като заплашителна - тя може и да не е такава. Но той може да се опита да избяга(защитен механизъм), за да се спаси от отхвърляне, унижение, излагане.
Вместо да избяга от ситуацията, човекът може да избяга в света на фантазиите, където е приет и обичан.
Фантазирането е друг защитен механизъм, който спасява Аза от тревожността и скуката, но може да създаде пропаст между него и реалността.
Има и още защитни механизми, които водят до самозаблуди и лъжливи истории. Само дето тези истории се имат за истинни.

Всъщност, пренаписването на житейската история е освобождаване от лъжливите истории, които отнемат свободата и ролите, които човек изпълнява в живота си. Това не е терапия чрез писане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

пренаписването на житейската история е освобождаване от лъжливите истории, които отнемат свободата и ролите, които човек изпълнява в живота си.

Да бе да, психоложки измислици! По-добре ли ще ти стане да знаеш че си изтеглил къса клечка и си имал кофти детство и и пр. дивотии, отколкото да си фантазираш, че си принц, дето родителите му са го изоставили по прунада, но цял живот го обичат и търсят да го признаят и да му завещаят кралството?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вие двете май казвате едно и също

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо писането да не е терапия? Преживяваш катарзис и се освобождаваш .

Тц, въобще не съм фен на ровичкането в "боклука" от детството. Безсмислено занимание ми се струва.

Друга е "технологията" :))) Но все пак изисква усилие за почит и почтеност към себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може писането да носи освобождаване.

Имах предвид, че пренаписването на житейската история не се състои просто в писане на испории.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите