Да се разминаваме, ама не се разминаваме. Срещаме се и се дразним, не можем да се гледаме и не можем да се понасяме. Направо ми идва да емигрирам в чужбина.
Какво правиш с човек, който се е заинатил и не иска да напусне живота ти? Въпросът ми е сериозен.

Смяна на бравата не помага ли?!

"Все пак това е психоклуб"

Извинявай, напуши ме на смях...
Особено след темата на... модератора... Добре известен факт на всички ни е, че клубовете отдавна си заминаха, и останаха просто седянки.

А по темата ти, единственото по-добро от самоизматата, е споделената лъжа. Както казваш, хората имат страх от отхвърляне, което ги прави много лесна мишена да приемат някакъв външен начин на мислене, само за да са част от някакъв колектив. Реално всички култове/религии/политически идеологии са подобно нещо. Те емитира някакъв сборник "канони" които всеки "вярващ" трябва да научи и изпълнява, за да бъде част от това общество. Но дори да отидеш на бар с някой, си има неписани правила на поведение и виждане кое се котира и кое не.

Просто няма как подобна тема за самоизмамата да я изолираш от социума, защото ултивативно човек лъже заради него. Човек сам по себе си няма нужда да лъже. В природата също няма лъжа, кучетата не лъжат, котките не лъжат. Лъжата е неизменна част от образуването на сложна социална среда в която:
- човек лъже за да се хареса на другите
- за да се хареса на себе си
- за да прикрие от другите неща които те не удобряват