Чак пък патологичен! Послъгвам малко, за да е по-интересно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Прощавам" означава да се сбогувам с нещо: вина, емоционална болка, обида и т.н. Прошката не оправдава собственото или нечие друго поведение.

Малко отклонение - обидата е оправдание на собствените ни недостатъци. Обидата е съсредоточеност върху болка, която са ни причинили или ни се струва, че са ни причинили. В повечето случаи е напълно измислено(неистинно равнозначно ли е на лъжа) нещо. Обида значи, че постоянно се връщам към някаква болка, а прошка значи да не се връщам, да я оставя в миналото - не да я забравя или да оставя престъпник да се разхожда ненаказано на свобода.

Какво е истина? Какво е лъжа?

Истината на другите често сме склонни да възприемаме като лъжа и дори обида към себе си. А тяхната истина е следствие на филтрите през които наблюдават и възприемат реалността. Ежедневно хората си разказват едни на други невероятно количество лъжи.
Баналният пример: за ситуация, в която са участвали четирима, ще се разказват поне четири версии - четири истини или четири лъжи?. Колкото повече време минава, толкова повече лъжата ще измества истината, защото всяко припомняне реконструира спомена.
Тоест - всички лъжем несъзнателно. Но дори не смятаме, че е редно да си прощаваме това изкривяване на истината, щот сме невежи за това, което правим.
Ся, колкото човек е по-наясно с функционирането на това между ушите му и целенасечено наблюдава себе си, толкова по-намаляват лъжите му.

И да - всички лъжем и съвсем съзнателно понякога. Поради различни причини: водени от благородни пориви, в желанието си да уязвим, да спечелим нещо си и така нататък.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имай предвид, че хората са дефинирани (освен всичко друго) като родени разказвачи на истории. :)))

Паметта непрекъснато разказва истории - и във времето историите търпят промени.

Ся, болестта на Алцхаймер прекратява сторителинга, но... дано не се случна никому.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересното е, когато всяка изречена лъжа се превръща в истина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не обичам да давам непоискан акъл.

А да досаждаш на потребители с непоискати бележки,
без те да влизат в преките ти задължения?

Очеизвадно е за всеки:
в информация за клуба твоят никнейм не фигурира в списъка на модераторите.
Нито е обявено в служебна тема, че са ти делегирани административни функции в клуб Психоанализа.
Следователно, нямаш никаква работа да ми пускаш "уж служебна бележка с оплакване от потребител" от този клуб, където си редови потребител.

Кого лъжеш, че изпълняваш служебно задължение?
Нещастника, който очаква от теб модераторска намеса в този клуб?
Мен?
Себе си?

Мързи ме да се абя.

За интриги и начесване са собствени красти некви началнически ич не те мързи,
както се оказа.

За обяснения на неадекватните ти действия те мързи, спор няма.

ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, jumbles

точно ти да се оплакваш, че коля и беся, като пропуснах толкова простотии, които издрънка по мой адрес, е нелепо
иначе по темата ти "Характер е да казваме истината, независимо дали имаме полза от това"
в художествените произведения - лъжата е художествена измислица, търсен резултат на въображението на автора, който има някакви цели по отношение на образ и ситуация, а не на самия себе си
да лъжеш другите от свое лице и като автор са две различни неща

Защо се съобразяваш с мнението на Адмирала от 40-50?
Не ми се струва редовна и редна цялата тази работа.

Продължавам да не разбирам тази идея на тукашната потребителка - ако иска да ти каже нещо - да го каже право куме в очи а не така подмолно и под сурдинка шушу-мушу и то не на който трябва. Така или иначе е ясно (поне за мен) точно коя е потребителката.

Истината на другите често сме склонни да възприемаме като лъжа и дори обида към себе си. А тяхната истина е следствие на филтрите през които наблюдават и възприемат реалността. Ежедневно хората си разказват едни на други невероятно количество лъжи.
Най-накрая някой, който да пише по темата..
Да, хората лъжат съзнателно и несъзнателно по цял ден, непрекъснато. Това е така, може би защото мислим в морални, етични и естетически категории -добро и зло, красиво и грозно. А всъщност няма нито добро нито зло, РЕАЛНОСТТА не е нито красива нито грозна. "То просто е."
Ако твоето грозно за мен е красиво, то твоята истина за мен е неистина. Може да я приема,може и да не я приема.Освен това влагаш в говоренето емоции, чувства, които аз няма как да разбера. Става още по-сложно, защото аз ги тълкувам по начин,който е далеч от това което ти всъщност мислиш и чувстваш. Кое как тълкувам зависи както казваш от моите филтри.Особено когато хората спорят пламенно и страстно, нищо чудно да изтълкуваме тази пламенност като насочена срещу нас.

Много често човек лъже,защото се страхува. Премахнем ли страха, тогава е по-добре. Ставаме малко по-обективни.

Освен това всеки си мисли,че другият е длъжен да го разбира, а си нямаме идея колко сме далече един от друг.
За лъжата-самозаблуда. Според мен тя е несъзнателна и ни помага да преживеем действителността. Лъжата е в илюзиите ни, в сънищата ни. Повечето от демонстрациите на справедливост, честност,приятелство и любов, всъщност са изкуствени и фалшиви, защото човек е устроен да мисли само или предимно за себе си.
Само маркирах различни аспекти на лъжата. Но ако трябва да се задълбочим философски, ще стигнем до идеята, че е дълбоко в човешката природа. Бялото,доброто всъщност е вредно. Лъжем другите и себе си. Предпочитам лошите хора-колкото и пардоксално да ви звучи, в тях има повече истинност, те са по-автентични.

Предпочитам лошите хора-колкото и пардоксално да ви звучи, в тях има повече истинност, те са по-автентични.

Сериозно?!
И що нещеш да ти пишат тогава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите