|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
|
|
|
нужно е да умееш да казваш не - ненаучен урок на симпатичната жена
| |
|
Тема
|
 Re: За мъчението
[re: Quelle]
|
|
| Автор |
lipari (Алиса Лиса) |
| Публикувано | 28.11.19 19:17 |
|
|
Ами къде - в съседния апартамент, дето сме с обща стена.
Едното - пинчер, това лае като изоглавено, чак в къщи не можем да си чуем приказката, как не оглушава тая жена, не знам. Пък новата придобивка пак е едно дребно, то кротичко, обаче с дъъълга козина и опашка на кравайче, прилича на глухарче - като топка със стърчащи косми от центъра към периферията.
Внучките не са отдавна деца, ами големи хаймани - дойдат на гости на баба, тръснат хайваните - и по кръчми и дискотеки, после цял ден спанак. И горката жена - кучегледачка. Като иска да види внуче, гледа и куче.
| |
|
|
|
А, да - едро куче в хапартамент е жив садизъм.
Но има и друг вид садизъм - в една съседска къща с много малък двор, а за да е пълен кучешкия кеф, допреграден, така че кучовците имат само няколко кв. м циментова площадка и стълби на разположение, живеят две - наричам ги пеещите кучета, защото правят невероятен дует животинките: едното държи исото, лае ниско и дебело, а другото вие трели като оперна примадона. Едното е хъски, другото некъв космат грамадан. И горкото хъски понякога се изхитрява да избяга и търчи като диво магаре из градинките около блока. Пък другото никога не съм го виждала навън, как им дава сърце да го държат като затворник горкия мурджо, не знам.
Иначе, правят чуден дует, ама да не живееш в къщата, щото точно под прозорците.
| |
|
|
|
като човек, който цял живот живее с кучета в къща и в апартамент, едно ще ти кажа Ружке: за кучето по-важно нещо от близкия контакт и присъствие на стопанина му няма, тия ти приказки за свобода и мъчение в тесни пространства и али - бали са измишльотини за пред другите, за това че не понасяте близко съжителство с домашно животно
с една добра двигателна хигиена - няма абсолютно никакъв проблем за едро животно да обитава апартамент, то е щастливо когато е до стопанина си, а не изоставено самотно на двора на "свобода"
| |
|
Тема
|
Re: За мъчението
[re: lipari]
|
|
| Автор |
Sarayah (лунно-сребърна ) |
| Публикувано | 28.11.19 20:07 |
|
|
Лиска, като изключим алергията, повечето хора първоначално отказваши помощ за гледане на животно, в крайна сметка свикват с него, привързват се и дори им липсва, когато истинските стопани си го вземат.
Мъчението всъщност е за животинката, когато е откъсната от стопаните си и особено ако е някъде, където не усеща любов и грижа.
То не е само да го нахраниш и изведеш на разходка...
| |
|
|
|
На баба глезанките
Аз на мойта баба и Еднорог да и бях тръшнала, и него щеше да гледа
| |
|
|
|
абе, куче да оставиш на някого не е голямо престъпление
ние така се сдобихме със спайк, като синът ни не можеше да се грижи
ама теб, ако те оставят някъде, без намордник, както хапеш...
не зная, не зная
| |
|
Тема
|
Re: За мъчението
[re: Sarayah]
|
|
| Автор |
lipari (Алиса Лиса) |
| Публикувано | 28.11.19 23:11 |
|
|
Никакъв шанс. Туй, че на някой, който не понася животни в къщи, случайно ще вземе да му залипсва животно, го набиват в главите отявлените животнолюбци на горките потърпевши. Емоционално изнудване му се вика.
| |
|
Тема
|
Re: За мъчението
[re: jumbles]
|
|
| Автор |
lipari (Алиса Лиса) |
| Публикувано | 28.11.19 23:31 |
|
|
няма абсолютно никакъв проблем за едро животно да обитава апартамент, то е щастливо когато е до стопанина си, а не изоставено самотно на двора на "свобода"
Ти виждала ли си "изоставено самотно" в двор?
Щото около мен много къщи с дворове и тук-ам кучета в тях, а във вилна зона - почти във всяка обитаема къща си имат куче на двора. Всеки ден ги тледам колко са "изоставени и самотни", горките, живи да ги ожалиш.
Хубаво е едро животно в апартамент, а като се разлае, настава рай за съседите.
Надъвканите мебеляци, патъци, дрехи и кабели дори няма да ги правим на въпрос.
Обаче, правим следният въпрос: какво прави обичливата животинка, когато стопанинът изчезне за цял ден на работа?
Всички едри породи са проектирани да навъртат някакъв мимимум километри на ден. Иначе затлъстяват, депресират се, налягат ги болести. Ся, ако се похвалиш, че всеки ден тичаш с кучетата си поне по 10 км - нещо, което всяко "изоставено" придворно куче прави свободно, ако не си виждала как търчат като алтави напред-назад в двора и подрипват - ще ти повярвам, че твоите са попаднали в кучешкия рай. Едрите породи са проектирани да ловуват, да пасат животни и прочие подобни активности, не да ги набутват в неква стая като в кучкарник и да хранят стопаните си с кучешката любов на стокхолмския заложник.
| |
|
|
|
Моето куче не лае, докато е само и не дъвче нищо, само веднъж нагриза една кожена чанта като малка, когато й растяха постоянните зъби.
Свикнала е с ежедневните звуци, които издават съседите и лае единствено, когато в коридора се случва нещо необикновено, примерно ако някой мъкне хладилник или минават да отчитат електромерите. Лае жестоко и ме стряска, но веднага щом отмине тупурдията, млъква, и това се случва изключително рядко. Просто териториален инстинкт, който го имат и дворните кучета. През деня си има цял 80 кв.м. апартамент на разположение и й оставям да слуша . Нямам камера да й заснема поведението докато ме няма, но доколкото я познавам, най-вероятно дреме по цял ден на дивана или на моето легло. Макар да не изминаваме поне 10 км, я разхождам всеки ден около блоковете и вечерно време, когато не е кално, тренираме с едно въже зад блока, а събота и неделя й хвърлям гумено топче да го гони и да го връща. Нито е затлъстяла (тежи 35 кг, което е напълно нормално за нейната по-голяма от средната за породата структура, просто е малко по-едър екземпляр), нито депресирана, и слава богу, поне засега не я е налегнала някаква болест. Смятам, че животът, който й е осигурен, е охолен и приятен; живот на домашно животно.
Мит е, че немските овчарки абсолютно задължително трябва да изминават минимум 10 км на ден, иначе, видиш ли, биват подложени на психически тормоз, живеят живот на затворници, побъркват се и се разболяват. Това не е вярно, особено след навършването на 5-6 години. Дългите разходки са важни само в първите 2-3 години, когато кучето израства и има нужда да изследва света и да се запознава с други кучета и животни, но дори и тогава 5 км на ден са напълно достатъчни.
Достатъчно е животното да има всички ваксини, да се разхожда ежедневно по 1-2 км, колкото да се раздвижи и да се изходи, да бъде хранено качествено и умерено поне 2 пъти на ден (за да не преяжда с една голяма порция), да има постоянен достъп до прясна вода, да бъде обезпаразитявано външно с целогодишно носене на специална каишка и вътрешно веднъж годишно с хапче, да се къпе един път месечно и да получава редовен положителен контакт със своите стопани, който включва игра, ласки и угаждане. Например аз винаги й давам от храната, която ям (освен салата, понеже не обича и шоколад, понеже не трябва) и си имаме една игра, при която тя ляга на леглото, аз доближавам шепа гранули до муцуната й и й оставям по няколко гранулки след като ме погледне в очите или захлюпи шепата ми с лапа, освен това всеки ден я чешкам зад ушичките и по гърбинката, и тя обожава това.
Това, че не е шутсхунд и не е подложена на интензивно физическо натоварване изобщо не означава, че е живее в тормоз, и те уверявам, че качеството й на живот не отстъпва по нищо от това на средностатистическото дворно куче и е много по-добро от това на онези, които седят по цял ден вързани на верига. Ето това, последното, е тормоз, а не отглеждането с любов и грижа в апартамент.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
| 
|
|
