|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
|
|
|
В отговор на:
защо не зададе въпрос на пощальона защо точно там е пуснал писмо с друг адрес? Може би е имало логичен отговор.
Защото първо, през ум не ми мина да търся пощальон в събота сутрин, в непознат град,
и второ, да, със сигурност има логично обяснение, например, че е започнал да разнася пощата от другия край на града, когато е стигнал в онзи район е видял, че е пропуснал да остави това писмо, не му се е връщало и просто го е оставил в необитаемата къща, защото там няма кой да го види и съответно да разкрие мърлящината му, а ако просто го беше метнал в коша за боклук, щеше да изглежда много кофти отстрани - пощальон мята писма в кофа за боклук.
Първата ми мисъл, когато видях писмото беше, че някакви деца са си играли нещо на размяна на поща между съседи (ние сме ги правили такива ), и бях готова да отида и да го занеса за където е предназначено, мислех, че ще да е за някоя съседна къща, но тъй като адресът беше доста отдалечен, първата версия ми изглежда по-логична.
но каквато и да е била причината, тя не обяснява защо аз се озовах точно там.
Иначе, да, ставаха грешки понякога, бавеха се писма и се губеха, но като цяло, между 2 градски адреса, се получаваха на третия ден. Причината, баба ми да ми пише беше, че предварително не знаеше къде точно ще ги настанят, това се разбираше намясто. Не помня за колко време бяха там, 2 седмици, мисля, но това няма пряко отношение към случката. :)))
| |
|
|
|
но каквато и да е била причината, тя не обяснява защо аз се озовах точно там.
Е и какво толкова важно е станало като си се озовала там - нито ти е бил спасен живота в крайно невероятни обстоятелства, нито пък някакво жизненоважно и животопроменящо откровение се е открило пред тебе в резултат от поредицата събития - дори и да ги наречеш свръхестествена синхроничност, това нищо не променя - ако няко от тях не се бе случило, то просто не би намерила баба си и би се върнала и забравила за случката, както сигурно вече ти се случвало многократно.
Ако нещо свръхестествено те е водило тогава (за което ти намекваш), то защо се е хабило в такава незначителна ситуация да го прави, ами не земе сега да те прати при някой милионер, който да ти даде да работиш точно каквото ти е кеф и да ти плаща десеторно повече? Или пък не ти подшушне числата от тотото, ами се занимава с пускане да дъжд и поставяне на писма в порутени къщи?
| |
|
|
|
Преди доста години, от ерата преди мобилните телефони :). Отидох в Банкя
Офффф... Банкя, тоз многомилионен град. И внезапно завалял дъжд от скакалци, а баш в 5-минутен отрязък никой не вдигнал дом.телефон, пък местният раздавач гледал в кристално кълбо и заложил маркер, щото хич не е мърльо - лунно затъмнение или барем кървава луна нямаше ли?
| |
|
|
|
Е щом е така, защо не се замислиш върху 6 числа и те утре да се паднат от тотото, ами се замисляш да се съдереш от бачкане за жълти стотинки и точно това ти се получава?
Щото подсъзнателно не ща да съм мильонер и Вселената се грижи за мене.
Бе едно време, когато бях твърде млада, твърде бедна и твърде наивна, найш колко съм си пънала мозъка над печеливши 6 числа, ама направо на живот и смърт! И кво - грънци.
| |
|
|
|
прочетох
версии много
ако пощальонът е пропуснал да остави писмото на правилния адрес,
в следващ работен ден е щял да го направи , а не да го изхвърля...
човек иска да си обясни и да намери логика, тогава може да доизмисли дори исторически събития, та какво остава за житейска история, само и само да му звучи подредено
не случайно на истината по-малко се вярва
в част от религиите това много добре работи
за мистичното - да не говорим
преди време над 1 връх видях светещ ореол, но и до днес не съм сигурна дали не беше манипулация, защото беше през нощта срещу Кръстовден и твърде много хора го видяхме, т.е. ясно беше, че има публика за такова зрелище
разбира се в твоя пример няма съмнение за търсене на някаква сензация, но с времето все по-трудно се намират действителните факти и причини
понякога обясненията са много прости, но ни се ще да вярваме в мистичното
| |
|
|
|
Старая се. Но понякога ги чуквам по носа. Поне това трябва да правя, трябва да се усети, че има някакъв проблем.
| |
|
|
|
Всеки си има път и си плаща за него. Просто ти казвам, въздържай се да даваш непоискани съвети.
Особено щом си в позиция да не можеш да даваш съвети, колкото и да не ти се вярва от сляпо самодоволство.
| |
|
|
|
казах ти - звъни на 112
| |
|
|
|
В отговор на:
Просто ти казвам, въздържай се да даваш непоискани съвети.
на теб някой поиска ли ти този съвет?
иначе, че просто ми казваш - да, просто е
В отговор на:
Особено щом си в позиция да не можеш да даваш съвети, колкото и да не ти се вярва от сляпо самодоволство.
позицията е спрямо нещо и произтича от хиляди неща. моята позиция няма как ти да определиш.
а останалото го оставям без коментар. за твое удобство мисли така, не се напрягай...
| |
|
|
|
Малко със закъснение отговарям, но сега ми дойде музата.
В отговор на:
Е и какво толкова важно е станало като си се озовала там - нито ти е бил спасен живота в крайно невероятни обстоятелства, нито пък някакво жизненоважно и животопроменящо откровение се е открило пред тебе в резултат от поредицата събития - дори и да ги наречеш свръхестествена синхроничност, това нищо не променя - ако няко от тях не се бе случило, то просто не би намерила баба си и би се върнала и забравила за случката, както сигурно вече ти се случвало многократно.
Ами няма абсолютно нищо свръхестествено, и точно това е ключът, че изобщо не ми пукаше, ще намеря ли баба си или няма, изобщо, бях в едно лежерно и безгрижно ностроение,
Случвали са ми се и други такива неща, които възнамерявах да разкажа
(поредица от твърде много случайности, които извеждат към необикновен резултат, някои от тях важни, други - не),
но сега си мисля, че те, сами за себе си нямат значение,
общото между тях е състоянието на ума, в което се намирах, най-опростено казано - безгрижие и пълна неангажираност с крайния резултат.
И в това е проблема с милионера, който не ми плаща десеторно повече, (а не, че не съм го срещнала)
просто на този етап нямам необходимата психическа нагласа към тези неща, казано с две думи.
Може да прозвучи шантаво,
ноооо ...все пак ни е създал "по свой образ и подобие",
а Той е на първо място творец, това му е образа, вероятно и ние сме такива,
може и да сме били, преди да вкусим от плода на познанието за добро от зло и да започнем да се страхуваме от злото и да желаем доброто прекалено силно.
Не бе, не съм луда, просто разсъждения... :)
...обаче вярвам, че мисълта може да се материализира, и то целенасочено, а не само в някакви случайни и неконтролируеми проблясъци, които съм имала.
Но за това е необходим сериозен духовен напредък, а то е трудно, много по-лесно ще е, просто да обера една банка, например.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
| 
|
|
[
()