Re: Subpersonality / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

subpersonality - е термин в психологията, който се отнася до вътрешните образи на елементите на поведение, които се възприемат от съзнанието на всеки човек, като отделни части от човека. Понятието за субперсоналност е въведено в света на науката от италианския психиатър, психологът Роберто Асагиоли, в рамките на новия психотерапевтичен метод - психосинтеза. Субперсоналностите на индивида са свързани с неговите семейни, социални, професионални роли. Например ролите на родители, дъщеря, син, шеф, неприятен колега, учител, посещаващ лекар и т.н. Както казва Ошо, велик философ: цяла тълпа живее в нас. И всички тези хора от време на време се преструват, че са нас.
Проявлението на субперсоналността на дадено лице съществува косвено, когато той провежда вътрешния си диалог. Личните качества на човека, неговите способности, навици, умения, които той показва, докато живее живота си, са и проявления на части от цялото му „аз”.

Подличност в психологията

В психологията понятието субперсоналност е такава метафора, което означава, че във всяка личност има няколко малки същества, с които е реално да работи, решавайки различни проблеми. Различните условия на живот, обстоятелства, мироглед не засягат в еднаква степен начина на живот на човека, разбирането на трудни ситуации, взаимоотношения. Често несъзнателно, подчинявайки се на едно или друго обстоятелство, избираме стила си на поведение, развиваме външен образ, емоции, действия, набор от жестове, пози, мисли, навици. Assagioli го нарича всички модели на субперсоналност, това е нещо, което има сходство с миниатюрната личност. Всяка такава част като живо същество, която се осъществява в психиката на индивида, води до съществуване със свои собствени ценности, мотиви, които може да не съвпадат изобщо и се различават значително от ценностите и мотивите за съществуването на други части. Техният брой и характеристики зависят от осъзнаването на човека, неговото въображение, неговите реални лични качества, готовността му да види тази или онази субперсоналност в себе си.

Субконсолициите се развиват чрез повторение на същите придобити реакции, след което в процеса, като имат своите желания и нужди, се опитват да ги реализират, противоречащи си един на друг. Този процес е в безсъзнание. Тези части на личността се изразяват чрез тялото, чувства, мисли, поведение. В същото време всяка субперсоналност, заявявайки нейните нужди, желания, говори от името на цялото лице. Често системно вземаме неефективни решения, правим неадекватни действия, които не сме искали да правим, но изглежда невъзможно да променим нещо, защото това е придружено от борба на вътрешни гласове, части от личността. Но човек в най-добрия случай взема тези решения като свои собствени, от цял човек, в най-лошия - той ще обвинява други хора за проблемите си.

Работата с подличност на човек се използва ефективно в психотерапията, по-често в психосинтеза и НЛП. Когато клиентът определи една от частите си, индивидуалните си качества, начините на поведение, той може да се свърже с помощта на психолог, да разбере причините за неговото неадаптивно поведение, реакции, физиология.

Работата с подличност позволява на клиента да види и напълно да оцени случващото се в живота, какво става, да променя нагласите и да може да променя поведението си. По същество субпособията е в психологията част от личността, която има свои собствени характеристики и способности на индивида, може да отиде далеч в подсъзнанието, в миналото, да установи контакти и взаимоотношения със своите подличност, да преговаря с тях. Априори, това са части от личността на човека, чието съществуване му помага да търси изход от проблемните ситуации, защитава психиката и играе изключително позитивна функция за неговата личност. Такива части имат положителни намерения.

В терапевтичната работа с подличност се предлага да се разглеждат на принципа на структурата на психиката - това е съзнанието, подсъзнанието и свръхсъзнанието.

Работата с подличност в терапията е както следва:

- разпознаване на части от личността, тяхното осъзнаване;

- осиновяване;

- координация, трансформация на субперсоналност;

- интеграция;

- синтез на части от цялото "аз"

Основната задача на психолога е да изолира и обедини индивидуалните и самостоятелно действащите подлинии на човек в едно единствено хармонично цяло "аз" и да научи човек да ги управлява съзнателно, а не да ги крие в несъзнаваното.

Субперсонална терапия на Schwarz
Идеята за множествеността и частите на личността не е свежа и не нова: id, его, суперегото на Фройд, Анимус, Аниме, Сянка, Персона на Юнг, възрастен, родител, дете на Е. Берн - всички тези части живеят в човек.

Терапията на подличност на Р. Шварц е една от насоките в настоящата психотерапия, основната концепция, която се състои в приемането, че много личности живеят в човешкия вътрешен свят и че това явление е норма.

Ричард Шварц създаде система от йерархия на човешката субперсоналност, тяхната терапия. Ученият каза, че всички вътрешни жители на нашата психика имат чувства, желания, мисли, нужди, лични характеристики. Също така, тези субличности са от различни възрасти, мъжки или женски. Те се появяват във всеки от тях при условията, необходими за тях, когато им дойде времето.

Р. Шварц заявява, че човек живее в различни подличностни различия в различни, различни моменти и ситуации. Това се проявява в поведение, действие, преживяване на чувства, мисли, което е значително различно, когато е в различни субличност. Основната идея на психотерапевта Р. Шварц е, че вътрешно значимото „аз” на човека не се разделя, а остава холистично, но в трудни моменти, под влиянието на травматично преживяване, тя отстъпва на други субличности. Тогава става като болест, въпреки че в действителност отделянето на вътрешния свят на индивида и психотерапевтичната работа с неговите субличност е изключително важно и необходимо за неговото оцеляване и възстановяване.

Как възникват субперсоналностите на човека?

Шварц твърди, че в ситуация, която е травматична за човека, умът му се опитва да го спаси от изживяване на чувства като срам, страх, болка, вина. Тези чувства, които не са в състояние да изразят себе си, се оказват, образно казано, „заключени”. Тези "изгнаници" - потиснати, потиснати, с чувство за вина, с разбиране за своята недостойност и малоценност, ще останат в търсене на това как да избягат, които биха ги спасили, дали им е тяхната воля. Те се разкриват в лицето чрез болка, страх, кошмари, спомени, неконтролирани травматични спомени, контролиране на поведението, панически атаки. В търсене на дори и най-малката любов и защита, те създават такива обстоятелства, при които действията им ще бъдат насочени към привличане към себе си на човек, който е подобен на първия извършител, ще претърпи насилие и унижение с надеждата да получи илюзията за защита. По този начин се създава една повтаряща се ситуация, в която е жертва.

Друга група от хора, които стоят зад Шварц, е "мениджъри". Това са подличност, които са предназначени да защитават "изгнаниците", така че никой няма да нарани още повече. Някои "мениджъри", които контролират, търсят помощ от хората, но в същото време знаят, че "изгнаниците" няма да я получат, ще бъдат отхвърлени; в същото време следят, че не избягват от задържането; други не се доверяват на други, опитват се да ограничават контактите, предотвратяват емоционалната интимност, като начин да се предпазят от повторение на болка; оценителите се уверяват, че други като тях, техният външен вид; наркомани правят човек безпомощен, обиден, в ролята на жертва, така че другите да го съжаляват; песимистът подкопава увереността, че човек не действа, е пасивен; дението нарушава разбирането на човека за ситуацията, усещането за несигурност; тревожните настояват за безпокойство, най-лошото решение на ситуацията и т.н. "Мениджърите" са консервативни и трудни, носят голяма отговорност за човешката сигурност. Те, като "изгнаници", търсят признание и любов, но вярват, че трябва да скрият нуждите си, защото системата го изисква.

Третият тип е "пожарникари". Те служат за погасяване на онези емоции и чувства, които изгнаниците изразяват, когато „мениджърите” не се справят с контрола. "Пожарникарите" са призовани да притъпяват болката, да се отделят от реалността. Методите на "пожарникарите" са всички видове пристрастявания, самоунищожително и самоубийствено поведение, сексуална развратност, ярост, агресия, нездравословно желание за материални блага, нарцисизъм.

По този начин "мениджърите" се опитват да се скрият, защитят "изгнаниците" и "пожарникарите" търсят възможности да ги успокоят и заситят. Следователно, според идеята на Шварц, всички ние имаме и трите вида субличност. И на основата на проявения от човека симптом може да се определи коя група части преобладава. Например, когато човек страда от каквато и да е зависимост, той е на власт на „пожарникарите“; ако има депресия, фобии, соматика, той е на власт на "мениджъри"; страдащи от тъга, вина, страх - в силата на "изгнаниците". И тези части на личността играят положителна роля във вътрешния свят на човека.

Полезността и положителният резултат от този метод на работа с подличност е, че човек трябва да се възприема като такъв, който има ресурси, но при някои обстоятелства е ограничен в приложението им чрез състоянието на стрес вътре и отвън. Същността на работата на терапевта е да се отделят тези части на човека, да се опознаят, да се разхлабят ограниченията, да се намерят възможности и най-важното е да се върне властта над всички части на цялото „аз”.

bg.seamonkeyworship.com
видеоклип: Guided Meditation for Goals Subpersonality Journey (Може 2019).