Разхождам ли се, търся ли нещо, не знам. От мрачината на една горичка излизам на малка полянка, а до полянката- възвишение. Приближавам се и виждам грамада от дребни камъчета. Но не виждам, че зад мене братя и сестри роми събират камъчетата, пресяват ги, изсипват в чували, чувалите носят нъкъде. До всеки работник стои човек, който го наблюдава. На мен ми трябват хубави дребни камъчета, за една от саксиите ми и си загребвам с ръка. Цветни, обли, в ръката ми се подреждат като в мозайка. Заглеждам се в тази разноцветна мозайка и се радвам, но в този момент зад гърба ми изниква мъж от охраната и ми казва неприязнено:
Ей, защо взимате на циганите хляба?
Изсипвам камъчетата от шепата си и си тръгвам озадачена.

Коит, знаят какво работя, ще видят от ясно по-ясно посланието на съня. Но аз не съм го виждала цели осем години.

И какво е, че, понеже им отглеждаш децата, те не могат да вземат помощи? Сигурно съм тъпа, ама само това ми дойде на ума.

Не, не си тъпа. Това е. Но аз от известно време имам чувство за вина, че взимам заплата за това, а те няма какво да ядат. Би трябвало да върша това благотворително, доброволно и без заплата. Но пък нали и аз трябва да си изкарвам прехраната. И освен това, ако знаете колко е трудно да се гледа бебе денонощно и по всички изисквания на СЗО , както ни налагат.
Тъкмо щях да пиша една пледоария сега тука, нещо като ТЪЛКУВАНИЕ на съня, за да измия чувството си на вина и ти ги написа тези два реда точно и ясно. Това е.
Темата ако може да не се задълбочава върху моята работа, а всеки да си пише сънищата.

Ох, пак ще споделя нещо лично.
На третия-четвъртия ден откакто осинових детето си, отидохме двенките да хвърлим боклука. До контейнера - семейство роми с каруца, и малко дете, по-голямо от моето, може би 6-7 годишно. Възрастните ровят, а детето помага.
Никога няма да забравя погледа му отправен към моето - няма такава болка на света. Знаете децата как гледат, още не могат да се прикриват. Около 4- 5 секунди погледът му беше към дъщеря ми. И сякаш това рано пораснало дете схвана цялата ситуация с детската си интуиция.
Прегръщаш своето дете и се надяваш никъде по света да няма страдащи деца. И просто споделям, няма да мога да водя разговор с никого сега, не се засягайте, не е лично, уморена съм.


Сън - не помня, не помня, не помня, всичко се трие, трие, нищо не остава, изчезва, няма го.

А мога да ви напиша няколко детски съня, които помня от дете и няма са забравя никога.
Гори, гори отвътре една голяма сграда до нас, пламъците вътре се виждат през прозорците, а аз гледам отдалеч и се страхувам. Сградата отвън е цяла, а отвътре гори. Била съм на 5 и половина.

И пак - ако някой от вас коментира, най-вероятно няма да отговоря, изморявам се. Не лично към никого.

Та гледам хората и се уча да не причинявам на никого зло. - Вида

Редактирано от Rosemary на 07.11.17 13:23.

Здравейте,като гледам сте се разписали за сънища.Твоят съм може би ти казва че трябва да се освободиш от чуството за вина.Поне аз така мисля.
Моят често повтаряш се сън като сюжет е че или някъде изпускам самолет,или се оказвам без документи и невъзможност да се придвижа или пък нещо подобно.
Преди няколко дни сънувах поредният кошмар,или серия от кошмара.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Каква вина? Че те и без това са били подхвърлени. Ти им правиш добрина и не би трябвало да се чувстваш виновна изобщо. А как да не знаем как се гледа бебе? Аз бях писала, то с твоите собствени е трудно, камо ли чужди, и то тъкмо отрасне едното, вземаш другото... безсъние, ревове... мислиш, че не знаем...
Въобще отглеждането на дете до 4-5-годишна възраст поне е голям зор.

Аз не помня тази нощ какво сънувах. Обикновено имам интересни сънища, цели истории, но ги забравям няколко секунди след като се събудя. :/

И аз съм сънувала пожари. Мисля, че олицетворяват някакви вътрешни изгарящи емоции, поне при мен. Може да помислиш дали и при теб не е това.

Също много пъти съм сънувала как гледам отдалеч някакво море, от което се издигат огромни черни вълни, и също като в твоя сън изпитвам страх. Мисля, че и това е символ на някакъв вид емоции.

Редактирано от blue jewel на 07.11.17 14:27.

Аз сънувам че получавам повиквателна за още една казарма, а после и за трета казарма - все за по една година.. Прекарването ми в казармата в съня ми незизменно е леко противно - нещо което трябва да свърша едиствено защото се налага да го свърша.. също сънувам как правя планове да запиша някаква специализация само и само да не си загубя още една година в казармата.

chronic kvetch

Редактирано от lsrael Thornstein на 07.11.17 15:44.

Интересното е че в реалния ми живот далеч не считам прекараната една година в казармата за загубено време. Точно обратно - там имах време да осмисля какво искам да правя по нататъка с живота си, спечелих конкурс за асистент в МЕИто, прочетох първата си книга на английски , давах уроци по програмиране на един офицер и прочие.

chronic kvetch

Да, първите две деца бяха изоставени. Гордея се, че им помогнах да отрастнат .
Последното дете не беше изоставено. Майката си го искаше. Тя нямаше къде да живее и нямаше никакви доходи. По-точно живееше в една дървена барака без ток, вода и тоалетна.
Дадоха ми на мен детето и заплата да го гледам. Същата тази сума ако дават на нея, тя ще си вземе квартира и макар и бедно, можеше да си го гледа.