Re: Изборът на психотерапевтични методи и техники / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Темата за това, коя е най-добрата психотерапия е спорна и въпросът за избора на психотерапевтична школа, методи и способи стои пред всеки психотерапевт. Практиката през годините на развитие на психотерапията е показала многократно, че няма универсален метод и начин за постигане на умствено здраве. Въпреки това, за да се постигнат добри резултати от психотерапевтичната работа триябва да се отговори първо на следния въпрос: Що е психотерапия и какви са нейните цели?
Психотерапията е метод за работа с пациенти, който цели да им помогне да модифицират, променят или отслабят действието на фактори, пречещи на житейската им ефективност. За осъществяването на тази цел се използва взаимодействието между психотерапевта и пациентите. Кои конкретни методи ще се приложат зависи от представяните симптоми и трудности, както и от следваната от психотерапевта теория. Една от целите на психотерапията може да бъде да се помогне на хора, които изживяват тревожност в следствие на фрустрация, да погледнат реалистично на възможностите и отговорностите си. Следващата стъпка може да бъде научаването им да се справят с фрустрацията и депривацията по неразрушителен начин. Друга цел на психотерапията може да бъде да окаже помощ на хора да се самоактуализират или да живеят максимално разгръщайки потенциала си.
Трудностите, които хората изпитват в нашето обшество, са резултат от различни фактори. Някои от тях са в следствие от неадекватно отглеждане в детството, други пък от фактори в настоящето, от лоши взаимоотношения в междуличностни ситуации или от изкривени възгледи за света.
Друга цел може да бъде да се помогне на хората да намалят или отстранят тревожността, да се справят със стреса и да намаляват въздействието му. Стресът и тревожността могат да са дълготрайни или да произтичат от сегашния живот.
Като допълнение към психотерапията често пъти се включват различни психотропни медикаменти, като лекарства намаляващи тревожността и антипсихотични препарати. Те помагат за намаляване на тревожността, която пречи на пациента да вербализира, да се концентрира и да участва в обсъждането. Антипсихотичните медикаменти могат да отслабят сериозните разстройства до равнище, на което пациентът е в състояние да сътрудничи за провеждането на психотерапията. Тогава той е способен да изследва проблемите и трудностите, довели до тежкото емоционално разстройство.
Трудността от избиране на психотерапевтична школа или, за да звучи по-съвременно и необременено от предразсъдъци, методи за работа с пациенти произлиза от факта, че човешката психика е сложна и много често противоречива. Освен, че човек живее с миналото си, в настоящето и гледа към бъдещето, той е заобиколен от себеподобни и живее в общества. Вътрешните и външни фактори се борят за надмощие, за да предопределят как ние ще реагираме в различни ситуации и на различни стимули.
Психоанализата е силна, когато работи с миналото на човек. Според нея емоционалните разстройства и поведенческите дисфункции се пораждат от предшестващи преживявания, главно в детството; несъзнавани нагласи и изживявания, често дълбоко изтласкани; биологично обусловени нагони, които създават дълбоки човешки конфликти; и защитни механизми и отбягвания, които пречат на хората да се променят. Всеки от нас, ако бъде достатъчно честен най-вече към себе си, може да даде многобройни примери от своя живот, когато е действал без да осъзнава това, което го е подтикнало към определени действия или когато напълно се оставя на интуицията си да го води и след това не може да даде отче защо и как е направил нещо. Често пъти отдаваме значение на едни фактори обуславящи нашето поведение, защото искаме да скрием от себе си или от другите нещо. Психоанализата се опитва да улови точно тези моменти, защото терапията не може да върви успешно без да сме честни към себе си. Недостатъкът на този подход е, че е изключително дълготраен и бавен, а и малко са тези, които се осмеляват да надникнат в дълбоката си душевност, защото там най-често се крие страх. В помощ на психоанализата се оказва хипнозата, защото в хипнотично състояние лесно се работи с безсъзнателните структури на пациента и това позволява на терапевта лесно да го върне към предишни ефективни патерни на поведение, които са били забравени или изтласкани.
На противоположния полюс на психотерапевтичното многообразие е хуманистичната психотерапия, която също има своите основания да претендира за ефективност. Според нея главните източници на емоционални проблеми са отказът да се поеме изцяло рискът на живота и да се приеме неизбежността от смъртта; неспособността да поемаш отговорността за собствения си живот и поведение; свръхконформизмът, водещ до непрекъснатия натиск да се игнорират собствените преживявания и отказът да се експериментира със собствените потребности и желания. Хуманистичните терапевти се стремят да подчертават възприетите усещания на клиента и вътрешните му процеси на промяна и развитие, помагат на клиентите да придобият дълбоко вътрешно чувство за истина и да постигнат безусловно положително отношение и пълно себеприемане. Предимството на тази терапия е, че може да бъде краткосрочна и необременяваща с връзката терапевт – пациент, а също така и не толкова болезнена, защото не се занимава с дълбинен анализ на психиката. Тя е по-скоро едно по-добро изучаване на нас самите, за по-добра жизнена адаптивност.
Въпреки предпочитанията ни към една или друга психотерапия, трябва да се признае, че не е доказано, коя е по-ефективна и коя не. С различните видове – индивидуална или групова, медикаментозна и разговорна, се постигат резултати, но никоя не показва ясно преимущество над другите. Променливите, за които се оказва, че най-силно корелират с успешния изход, са факторите на клиента като сила на егото и мотивация за промяна, и факторите на личността на терапевта, като доверие, топлота и приемане.
В заключение е необходимо да се подчертае, че съвременната тенденция в психотерапията е еклектична. Враждата между отделните школи няма да помогне за развитието на тази област. Когато психотерапевтът приема новия опит и го съчетава със стария, несъмнено ще има по-голям успех в работата си и ще бъде полезен на другите.

M
и
н
а
в
а
щ

•watch if you're smart!•

Да наистина тази тема винаги е будила и може би ще прадължава да буди различни дебати. Коя школа е по-добра, коя техника, кой, метод и кой терапевт. Кой ли не би искал да знае отговора?
Тук основната заблуда е, че методът или специалистът лекуват, помагат ....
Това обаче не е така. Нито метода нито школата или техниката лекуват. Лекува контакта между две човешки същества. Идеята на психотерапията не е да влезе в 2-3 редово определение, за да може да се изучи от студентите и да се изказва наизуст. Все пак този контакт е специфичен. Единственото нещо, което го прави по-различен от някакъв друг контакт е това, че терапевта, обучавайки се е бил дълги години клиент, или пациент, и тази роля у него е жива и никога няма да умре. Когато един терапевт си въобрази, че е "надменно ОК и няма какво да отработва" това означава, че не може да практикува своята професия в контекста на психотерапия. Това е така, защото истинската психотерапия означава не-здравата част на терапевта да се свърже с не-здравата част на клиента и понеже терапевта е с повече опит в личната си терапия да помогне на тази часта на клиента. Както се казва, ако клиента е сляп с двете очи, терапевта го води, защото е прогледнал поне с едното. Т.е. дали един терапевт е "добър" означава това, дали този терапевт си позволява ролята на пациент у него да го води. Тук опираме до въпроса, на какво ниво е личната терапия на така наречените "Психотерапевти" в България.
Въпроса за школите винаги е бил актуален и същевременно неадекватен.
Ако приемем, че психотерапията е практическото използване на достиженията на науката психология, ще бъдем много прави. Оказва се обаче че всяка една практически насочена школа набляга на част от теоритичните достижения на психологията и някак загърбва останалото за да се удари в гърдите като най-действаща /любопитното е, че историята на психологията се учи в 1-ви курс и има само 5-6 направления, а школите по психотерапия които ползват само тази теория са над 500!/.
Все пак теоритично има няколко направления в психологията и това е факт който няма как да бъде пренебрегнат. Трябва да се каже че първият, който се наема с товара да систематизира достиженията на тогавашната наука е Фройд. Той поставя началото на явлението психотерапия. Естествено от тогава до сега нещата са толкова различни, че ако Фройд се появи днес, като специалист би бил доста неуспешен.
Коя школа е права?

Коя школа е "истинската" школа?
Кой терапевт е "истинския" терапевт?

Все едно сме в омагьосан кръг.
Представете си един клиент който е сменил вече поне 5 терапевта и няма никаква надежда.
Представете си един терапевт който е вложил много пари и поне 10г. от живота си за да научи някакъв терапевтичен метод. Какво ще му коства да признае, че е сгрешил?
И все пак терапията действа. Терапията действа дори на места, за които лекарите даже на са убедени, или се изненадват .... /например диабет тип 2/.
Не е вярно че няма изследвания. Има и те доказват, че не метода, а личността ма терапевта лекуват най-много. Но не коя да е личност, а тази която терапевта създава благодарение на дългогодишната си лична терапия.

Скоро в Германия бяха опоменати резултатите на дългогодишно изследване.
Отпечатва ли се по някакъв начин върху гените на човек неговия първоначален опит, като дете?
Категоричният отговор е - да.
Човешките гени през първите 7г. позволяват моделиране. Това моделиране е свързано с възпитание, опит, изобщо ...... преживявания на Аз-а с реалността.
Може ли такива /метилирани/ гени /създадени от преживения опит/ да бъдат променени?
Както сами разбирате, отговора на този въпрос би отговорил на това има ли нужда от терапия ...... помага ли терапията, след като вече доказано е ясно, че характеровите особености имат своите биологични детерминанти?
Същото изследване показва следните резултати:
Метилирането /създаването на определени характерови гени/ подлежи на промяна.
Това обаче става за дълго време и ако човек занемари резултата си гените отново се връщат към първоначалната си форма. Какво означава това? Това е първото доказателство, което потвърждава вярването, че единствено дългосрочната и дълбинна психотерапия може да промени дори характеровите гени при определина повтаряемост и други предпоставки.
Ако въпроса се сведе до това, какво е терапия и какво не ..... терапия винаги е било, и ще бъде промяна на вътрешното усещане на човек за това, как живее между собствените си закони и тези на обществото и по какъв начин преживява своето съществуване.

http://positum-bg.com