Здравейте,
отдавна се опитвам да се свържа с хора, които имат паническо разстройство
Просто искам да поговоря с някого и да споделя машето мнение

Дам тук сме така. Е аз вече не, което трябва да ти покаже че има излизане.

Благодаря, мвучиш доста обнадеждаващо - моля, разкажи мш по- подробно!

Наистина ми се иска да говоря с някой, който може да каже, че този кошмар е минало за него. Опитвам се дасе държа на повърхността и полагам изтощителни усилия - в някои дни се получава, в други не - от доста време чета мнения по форумитер но чак сега се престраших да напиша нещо за себе си . честно казано с много малко хора съм споделила проблема си....

Редактирано от disana на 28.03.08 21:10.

Виж малко по-натолу топиците "Страхът от паниката". Постът е мой. Може да ти помогне . иначе мога да говоря с теб, няма проблем само да ти намеря накави координати. ако не друго, поне да те посъветвам :)

много ти благодаря!
Наистина до сега се криех от всички, не исках да признавам какво ми се случва

изпращам и емайл-а си jan_levi@abv.bg

Много е хубаво когато има с кого да се говори по тази тема...
Аз в някои моменти абсолютно изключвам, че имам ПР, но в други не мога да се понасям - ти ми спомена, че това е минало за теб, радвам се и се чувствам обнадеждена - нито за миг не съм се отказала да се боря и да отхвърлям тези мисли

Всичко минава. Знаеш ли. Опитвала ли си да се пуснеш назад без да гледаш, но да знаеш че има някой, на когото вярваш много и знаеш, че той ще те хване. Простичко звучи, само че е толкова трудно. Аз ме успях. Същото е и тук. Трябва да се довериш сляпо. Напълно ми е ясно за какво става дума. Списъкът със страховете ми наброяваше 13. Не само да излизам от нас. Аз не можех да седна на компютъра. Като ги напишеш на едно листче тези неща от които се страхуваш знаеш ли колко смачкани и малки изглеждат. Трябва да знаеш, че стреахът няма да те убие. Но за жалост трябва да се убедиш сама. Аз каквото и да ти кажа, не съм в теб. Реално най- кофти в цялата работа е, че близките ти ти казват- какво толкова бе, ей на къде е пазара, я се стегни. И то така не става. Определено обаче имаш нужда от специализирана помощ. Аз бх ти препоръала хомеопатия. Невролозите и психиатрите ше те набъскат с илачи, към които се развива зависимост. Препоръчвам ти да попрочетеш малко Джон Кехо "Посъзнанието може всчико". Много помага ако следваш малките и простички упражнения. :)

Мисля, че постепенно свикнах с мисълта, че трябва сама да разчитам на себе си - остава да убедя и подсъзнанието си в това!
Простичката формула е да се съсредоточаваш върху нещата ден за ден - определено е по-лесно. Много ми е странно, когато приятелите ми кажат - ама ти си толкова силна как е възможно,,,, тогава побеснявам - и ми е трудно до дам отговор - роля ли съм играла, или може би много такива ,или просто срутването ме е променило и вече отказвам да реагирам на предизвикателства

Занимавам се малко с астрология, прочетох каква ли не литература, Фройд, будизъм, йога, медитация, а от скоро ходя и на тибетски масаж . Но аз все още не съм намерила първопричината, все още съм много крехка за да си изградя някаква защита , а жиците на с-мата са доста скъсани. Не ме е страх от това какво се е случило, въпреки че беше доста ужасно, някак си го нодживях и се успокоих, а ме е страх сега и от себе си - само от себе си - защото съм абсолютно непредсказуема и непердвидима. Не знам какво ще е решението ми след пет минути, камо ли за утре - изолирам се от хората и все по-малко и по-малко имам желание да контактувам с някой -
и определено тези ми желания не идват от страх, че ще направя криза на публично място, а от нежеланието да слушам празни приказки и да се насилвам. Проблемът определено идва от това, че съм съсредоточена много в себе си - едно болно его, което ме докарва до делириум всеки път нашепвайки, че съм нещастна