Здравейте,
отдавна се опитвам да се свържа с хора, които имат паническо разстройство
Просто искам да поговоря с някого и да споделя машето мнение

Дам тук сме така. Е аз вече не, което трябва да ти покаже че има излизане.

Благодаря, мвучиш доста обнадеждаващо - моля, разкажи мш по- подробно!

Наистина ми се иска да говоря с някой, който може да каже, че този кошмар е минало за него. Опитвам се дасе държа на повърхността и полагам изтощителни усилия - в някои дни се получава, в други не - от доста време чета мнения по форумитер но чак сега се престраших да напиша нещо за себе си . честно казано с много малко хора съм споделила проблема си....

Редактирано от disana на 28.03.08 21:10.

Виж малко по-натолу топиците "Страхът от паниката". Постът е мой. Може да ти помогне . иначе мога да говоря с теб, няма проблем само да ти намеря накави координати. ако не друго, поне да те посъветвам :)

много ти благодаря!
Наистина до сега се криех от всички, не исках да признавам какво ми се случва

изпращам и емайл-а си jan_levi@abv.bg

Много е хубаво когато има с кого да се говори по тази тема...
Аз в някои моменти абсолютно изключвам, че имам ПР, но в други не мога да се понасям - ти ми спомена, че това е минало за теб, радвам се и се чувствам обнадеждена - нито за миг не съм се отказала да се боря и да отхвърлям тези мисли

Всичко минава. Знаеш ли. Опитвала ли си да се пуснеш назад без да гледаш, но да знаеш че има някой, на когото вярваш много и знаеш, че той ще те хване. Простичко звучи, само че е толкова трудно. Аз ме успях. Същото е и тук. Трябва да се довериш сляпо. Напълно ми е ясно за какво става дума. Списъкът със страховете ми наброяваше 13. Не само да излизам от нас. Аз не можех да седна на компютъра. Като ги напишеш на едно листче тези неща от които се страхуваш знаеш ли колко смачкани и малки изглеждат. Трябва да знаеш, че стреахът няма да те убие. Но за жалост трябва да се убедиш сама. Аз каквото и да ти кажа, не съм в теб. Реално най- кофти в цялата работа е, че близките ти ти казват- какво толкова бе, ей на къде е пазара, я се стегни. И то така не става. Определено обаче имаш нужда от специализирана помощ. Аз бх ти препоръала хомеопатия. Невролозите и психиатрите ше те набъскат с илачи, към които се развива зависимост. Препоръчвам ти да попрочетеш малко Джон Кехо "Посъзнанието може всчико". Много помага ако следваш малките и простички упражнения. :)

Мисля, че постепенно свикнах с мисълта, че трябва сама да разчитам на себе си - остава да убедя и подсъзнанието си в това!
Простичката формула е да се съсредоточаваш върху нещата ден за ден - определено е по-лесно. Много ми е странно, когато приятелите ми кажат - ама ти си толкова силна как е възможно,,,, тогава побеснявам - и ми е трудно до дам отговор - роля ли съм играла, или може би много такива ,или просто срутването ме е променило и вече отказвам да реагирам на предизвикателства

Занимавам се малко с астрология, прочетох каква ли не литература, Фройд, будизъм, йога, медитация, а от скоро ходя и на тибетски масаж . Но аз все още не съм намерила първопричината, все още съм много крехка за да си изградя някаква защита , а жиците на с-мата са доста скъсани. Не ме е страх от това какво се е случило, въпреки че беше доста ужасно, някак си го нодживях и се успокоих, а ме е страх сега и от себе си - само от себе си - защото съм абсолютно непредсказуема и непердвидима. Не знам какво ще е решението ми след пет минути, камо ли за утре - изолирам се от хората и все по-малко и по-малко имам желание да контактувам с някой -
и определено тези ми желания не идват от страх, че ще направя криза на публично място, а от нежеланието да слушам празни приказки и да се насилвам. Проблемът определено идва от това, че съм съсредоточена много в себе си - едно болно его, което ме докарва до делириум всеки път нашепвайки, че съм нещастна

Здравей , не разбрах добре - искаш с някого да си говориш за паническите кризи или искаш да се справиш с тях?

и двете, какъв е проблема?

Извинявай Кармакома , питах Дисана .

Здравей, и аз съм с такава дигноза от 2 години.
Почнах с хапчета която доза постоянно намалявам, но напоследък доста трудно.

Здравейте, съжалявам, че не бях на линия тези дни, но така се случи....
Откакто чета в сайтовете виждам, че наистина има много хора с този проблем - преди си мислех, че съм една единствена на света.....
Вярно е че аз съм в началото , няма и една година от "случката прекрасна", но все ми се иска да чуя от някойр че утре ще се събудя и всичко ще е минало

Към Сократ - искам да се справя до край с всичко - да изчистя притеснението и да се върна към нормалния живот.(
кризи в момента нямам -успявам да се овладея- усетя ли , че идва и веднага започвам да правя нещо или да насочвам мислите си в друга посока - факт е, че от август нямам рецидив, но пия и лекарства / ципралекс/
Проблемът ми е, че не мога да се понасям и съм в тремор непрекъснато когато трябва да свърша нещо важно, а това ми се случва често - работя много и това до скоро ми доставяше удоволствие...... сега тъпите ми мисли се въртят около това дали няма докато провеждам някое събитие да взема да се срутя пред всички - ето тдова е най-големият проблем на ПР, според мен
Че вече съзнанието и подсъснанието ти нямат никаква връзка - и не знаеш коя е следващата лоша шега, която ще ти изиграе!
Но пък и забелязвам, че докато съм в напрежение си върша работата много успешно и не се сещам за кризи и други, е сутрините са малко сложни, докато изляза от вкъщи, после се нормализирам. пРоблемът идва след това , като се отпусна и имам време да се занимавам ссъс собственат си особа

Е то може да стане много бързо. Може и да отнеме време. Опитай да заминеш някъде и да смениш обкръжението, Опитай се да разбереш кои са дразнителите и ги махни веднага. Напиши си какво те дразни, какво те мъчи , какво не ти харесва в някой човек и махай , махай всичко. Почваш от начало. има ми icq номера в инфото май. Пиши ми ако искаш. :)

И аz съм имала проблеми с паниката като състояние.Мисля,че е под контрол след доста години,надявам се да не ескалира с нова сила някой ден.Но...наистина всичко е в твои ръце.
И аz едно време си мислех,че други като мен няма,но се окаzва,че много хора имат тоzи проблем,повечето са жени(според моите наблюдения).
Забеляzала съм,че трябва да се върви с/у това,което те плаши,но не е лесно,zнам.Все пак бих ти препоръчала терапия при психотерапевт,но такъв ,който не набляга на лекарствата,а на търсенето на истината zа теб в миналото ти.Обикновено в детството ни се крият първопричините zа това състояние,често сме били на жертва на околната среда,на родители,на амбиции...
Това,което ми се струва важно в случая е да правиш това,което ти харесва.Да наблягаш на положителните емоции,zаЩото те ти дават увереност в теб.А вярата в теб е важна ,zа да преодолееш всичко,от което те е страх.
Засега толкова от мен. Успех (Страшен е само страхът)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Елис формулира АВС-схема на емоционалното нарушение, според която А (активиращо събитие) води до В (нашата интерпретация за събитието, опосредстващите убеждения), а В води до С (емоционалните последствия от съответната интерпретация). Според Елис убежденията могат да се класифицират като рационални или ирационални и именно степента на рационалност, използвана от човека при оценяването на активиращото събитие, е това, което води до съответните емоционални / поведенчески последствия, а не събитието само по себе си.
Ако мисленето е рационално, това резултира в такива емоции и поведение, които дават възможност на човека да постига целите си и да удовлетворява желанията си чрез баланс и степенуване на тези цели и желания. Обратно, ирационалните мисли водят до негативни емоции и дисфункционално поведение, които са предпоставка за недобро справяне. Произходът на ирационалното мислене се корени в процеса на възпитание и социализация. От момента, в който детето формира понятие за добро и зло, то започва да формира и ирационални мисли. Това обикновено са крайни, нереалистични и свръхгенерализирани обобщения относно задълженията на човека. Те често карат хората да поставят прекалено големи изисквания пред себе си и пред другите и когато не могат да ги изпълнят, това резултира в отрицателни емоции - страх, трвожност, чувство за собствена незначителност и т.н. Така например, човек, който има ирационалната мисъл, че никога не трябва да греши, когато направи дори и най-малка грешка, ще се чувства изключително нещастен от това.


Еми то така е лесно.........

Здравей!Толкова много се зарадвах, че си ме разбрала.На милите ти думи също.За първи път влизам във форум.Просто съм скептично настроена.Злобни подмятания има винаги.Ако не нарушавам личното ти време и пространство бих желала да си комуникирам с теб чрез e-mail.Може би ще има какво да научим още.Мога да споделя много неща.Поздрави!
Моят e-mail е-pavbbb@abv.bg.Надявам се доскоро.

Аз неможех да дишам няколко месеца. При мен започваше към обяд и докато заспя вечер едва дишах. По принцип казват, че продължава до 2 часа, но при мен беше почти непрекъснато. От няколко дни съм ОК и смятам така да си остана понеже мисля, че намерих причината

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей дисана, като те чета се сетих за една моя позната,чиято диагноза също беше паническо разстройство,но в крайна сметка се оказа че има страшно повишена функция на щитовидната жлеза и тази хиперфункция предизвиква състояния подобни на тези при паническо разстройство.От нея знам,че беше в състояние на перманентно безспокойство,сякаш ей сега ще се случи нещо много ужасяващо,но какво точно и тя самата не знае.Или пък изпадаше в паника за супер несъществени неща...А малки за другите дразнители бяха в състояние да я докарат до абсолютна истерия.Не знам какъв е случаят при теб,но нищо не ти пречи да си тестваш щитовидната жлеза.

Прекрасно е да се усмихваш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дисана напълно се справи с паническото разстройство и то още в края на април или началото на май .За това и не пише повече във форума ..

"Дисана напълно се справи с паническото разстройство и то още в края на април или началото на май .За това и не пише повече във форума .."

Браво!

Ако желаеш, може да напишеш подробности в максималната, по твоя преценка, степен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей !
Не помня, какво точно писах за теб , но мнението ми е, че доста си навътре в психологията , като четеш книги и на руски език .
Ще ти опиша с не много думи как става лечението на паническо разстройство знаейки, че ще схванеш логиката .
Ще започна отдалеч. Паническото разстройство не е приоритет на здравеопазването в нито една държава .В края на краищата ,то не уврежда сериозно тялото на човек,
а от него не се умира , няма загуба на много човекодни под формата на болнични и хората не се самоубиват , както е например при депресиите .Така хората с него си страдат общо взето самостоятелно и дори се притесняват да се оплакват, за да не ги вземат за луди или симуланти .Само те си знаят какво им е всъщност .А, и фармацевтичните компании се стремят да ги убедят,че с лекарства може да им се помогне и те се тъпчат с тях като от странични действия понякога страдат повече отколкото от ПР.
Така, че да се намери лечение на ПР в здравните системи е малко вероятно .

Има обаче една организация, която е силно заинтересована от бързото и качествено лечение на хората с кризисни реакции и панически пристъпи .И, това е така, защото тя просто не би могла да върши мисията за което е създадена.Тъй, че в нея непрекъснато се търсят и намират нови методи за повлияване на всички страхови състояния включително и ПР .И , то задължително без лекарства .
Ако ,още не си се сетил за коя организация ти говоря, просто си помисли , по време на кое събитие има най – много стрес и паника .
Разбира се, че по време на война .
И, всяка една армия особено често воюващите като тези на САЩ и Русия са изправени пред един голям проблем – какво да правят с войниците, които получават панически кризи по време на война . Ако не решат проблема -губят .
Войникът трябва максимално бързо да стане отново боеспособен, въпреки преживяния шок , ужас и паника .
Въпроса е и , че всеки войник е ,,скъп ‘’ , в него са вложени много пари под формата на обучение и ако се подложи на продължително лечение с лекарства , няма кой да го замести и участва във войната – кандидати за служба няма много .
Така, че целта е бързо и своевременно лечение и връщане в строя. Затова и дума не може да става за използването на лекарства .
Първо: те забавят действията на войника, и ако не заспи той просто ще бъде по- бавен от противника си и ще бъде убит.
Второ : представи си климата във Виетнам – топло и силно влажно време – цялата вегетативна система се нарушава и кръвното силно пада .Да, но лекарствата също понижават кръвното, така, че войника ще колабира и става абсолютно негоден за бой .
Изходът е ясен – психологична работа .Основата е положена от полковника от армията на ЮАР , Джозуев Волпе .Всички психотерапевти знаят за неговия метод за лечение на фобии- системна десенсибилизация .В литературата е описан, че става за няколко срещи , но армейският му вариант е точно за една среща .Просто, времето по време на война е много дефицитно .И, не се използва само ,,Прогресивната мускулна релаксация’’, а други по- бързи методи за релаксация .Така, фобията се лекува само за една среща .
Но, сигурно си готов да ме питаш, как става това при ПР при, което липсва фобиен обект .
Всъщност, при ПР се прави десенсибилизация също на нещо обективно – усещанията на човека : задуха , сърцебиенето, стягането в областта на гърдите и корема и всички усещания, които изпитва той по време на криза . И се прави както при фобията – с една среща .Да, но войниците с ПР по време на военни действия са много – и тук е интересното, лечението може да се провежда и групово- често целият взвод, за да се пести време .Груповото лечение е дори по- бързо .Просто войниците взаимно се подпомагат в овладяването на кризите .
След което се връщат в частта си .
Когато бях войник през 2002 година видях как това става практически в едно отделение специализирано в лечението на ПР .
Защо, методът не е известен извън армиите .Знаеш защо , няма сметка в него .С друг вид психотерапия ПР се лекува за 20 – 30 сесии .Това са 600 – 900 лева .Докато по този бърз начин е от два до 4 часа , колко пари да се вземат за толкова малко работа ?
Така, че никъде в света тези методи не се използват за лечението на обикновените хора .Освен в армиите метода се използва и от някои други организации , например църкви , но те имат достатъчно пари, да платят на психотерапевта за малкото му часове работа .
Има и малко клиники, в които заплащането не е за отработен час, а за постигнат резултат - както е при хирурзите или зъболекарите .Тарифата е твърда и се плаща едва след излекуването от фобия или ПР .
Достатъчно си навътре в материята, за да ти е ясно, че веднъж преминал през този вид лечение пациентът става имунизиран срещу нови панически кризи . Дори и някой от симптомите да се появи пак, този път е много по – лесно да се постигне овладяването му. Освен Дисана, поне още един човек от форума се излекува по този начин – той имаше фобия от височина .
Това е от мен.

"Всъщност, при ПР се прави десенсибилизация също на нещо обективно – усещанията на човека : задуха , сърцебиенето, стягането в областта на гърдите и корема и всички усещания, които изпитва той по време на криза . "

Според теб, изброените усещания изчерпват ли определението за паническо разстройство?
Ето какво пише на едно място:
"Основните емоции, които се идентифицират по време на паническите пристъпи са: силна тревога, страх, ужас. Основните мисли, които мълниеносно се появяват в главите на хората в тези моменти са: “Умирам!...Губя контрол! Ще полудея! Ще припадна!”. Това кара хората да се чувстват крайно безпомощни и незащитени и да се оптиват да избягват ситуациите, в които са настъпили паническите атаки. Давайки си сметка, че при тези пристъпи са изпитали силен, необоснован и неконтролируем страх, хората започват да се страхуват от самия страх." (

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От 3-4 години имам "паническо разстройство". Пих "Ципралекс" с него ставам безразлична, бездушна, отегчена /това ми е обичайното състояние/ и много започнах да забравям. Не го споделих с лекарката, защото тя държеше да се тъпча непрекъсното с него, особенно през пролетта 3-4 месеца, есента - пак, остава лятото малко почивка. Спрях ги. Не се оправих. Четох много, мислих много, много се наблюдавам, може би и това е грешка. До сега разбрах, че когато съм умерено заета, даже с малко напрежение се чувствам по-добре. И аз търся помощ,защото истинска ми същност е друга-весела, с чувство за хумор, сърцат човек, но уви.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

до сега се мъчих с регистрирането , но вече всичко е успешно - аз също страдам от ПР - единствения с който се съветвам е психиатър, той ми изписва лекарства и се тъпча вече половин година с тях. Но не мога да кажа че съм излекувана....Лошото е че не съм потърсила помощ по-рано, а се борих сама и почти имаше ефект дори по-дълготраен, отколкото сега. Според мен колкото се ровя в същността на нещата/ПР/, толкова съм по-зле... Когато се отдам на миговете от деня и слънцето, и хубавите неща около мен... нещата стават розови. Така успявах да се владея почти 20 години- не признавах, дори и на себе си че ми има "нещо". А сега когато и възрастта ми напредва вече може би нещата опират не само до подсъзнание, съзнание, самосъзнание и т.н., трябва си и малко химия, която да помага. Не зная дали разсъждавам правилно, но в момента след последната ми криза се изплаших наистина, повярвайте ми наистина.....

Простете ако греша,не съм психолог,но пък съжителствам с хора с повишена функция на щитовидната жлеза,и симптомите са абсолютно същите...Може ли да обясните как ще различите едното от другото без обстойни изследвания?Пак казвам,не съм професионалист,но имам много широки наблюдения от практиката.Аз всъщност доста поизчетох за хипертиреозата и това заболяване както и всички автоимунни заболявания е на психическа основа,и дори заложено генетично трябва да има психически отключващ фактор,събитие,труден период,стрес,загуба на важен за нас човек,въобще нещо,което да отключи заболяването.Без такъв отключващ фактор дори и заложено в нас заболяването не се проявява.

Прекрасно е да се усмихваш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Zdrawej , Майкал !
Бях много зает и за това ти отговарям едва днес .
Няма разминаване между това което цитираш и написаното от мен
– Емоциите реално са комплекс от усещания някъде в тялото и/или главата .Ти и аз разбираме, че изпитваме емоцията,, Щастие ‘’защото някъде в тялото имаме определени усещания .И разбираме, че това е ,,Щастие ‘’, а не ,,Страх ‘’защото при ,,Страха ‘’усещанията са други .
Всяка емоция има материално измерение под формата на комлплекс усещания .Но, този комплекс не е еднакъв при всички хора .Например емоцията ,,Страх’’при теб може задължително да включва подкосяване на краката – но при мен това го няма – при мен например има изтъняване на гласа, нещо което при теб може да го няма . Прави се десенсибилизация на всяко усещане , защото усещанията ни колкото и да са еднакви винаги имат индивидуален нюанс .
Всички добре знаем какво е за нас ,,Страх’’ и никой не може да ни убеди, че когато имаме съответните усещания се касае за друго чувство , а не за,, Страх’ .
Или, когато усещанията са за радост ,не е възможно да повярваме на някой, който се мъчи да ни убеди, че всъщност не ни е радостно , а сме тъжни –усещанията са ни реални и ние знаем още от деца, коя е емоцията която стои зад тях.
И нещо което ще потвърдят хорат с паническо разстройство – те не отиват при лекаря защото имат паническо растройство – те отиват защото усещат нови и плашещи ги неща някъде в тялото или главата си .Те казват ,,Вие ми се свят, задушава ме ,имам сътрцебиене ‘’и ТН .А, лекаря обобщава емоцията, която стои зад тях ,,Паника’’
Така, че ако искаш да съм точен, израза е нещо подобно
,,Прави се десенсибилизация на емоцията ,,Паника ‘’ която предварително се уточнява какъв комплекс от усещания включва тя за всеки един пациент и се работи поотделно с всяко едно усещане ‘’
Много е тромаво , но е по точно .
Когато десенсибизацията се направи ,,Страхът от страха го няма ‘’защото десенсибилизацията го премахва .
Няма никаква профи тайна, как се прави .Никой, когато ме е учил не го поставял пред мен като условие .Може би, не мога да го опиша добре , но не е защото пазя някава тайна .Спомням си , преди години даваха по,, Дискавъри’’ филм за лечението на фобии .Там, нещата бяха описани добре .Разликата е, че се правиха за няколко сесии , а в армиите се прави за една – но времето понякога е измеримо с това на ,,няколко сесии’’. Мисля, че филма може да го има в Колибка .ком.
Виждал съм човек с фобия от височина на двадесетата минута да се е качил щастлив на покрива на десет етажна сграда .Или човек с паническо растройство за час , час и половина да добие контрол върху паниката .Много е индивидуално .
Майкъл ти си навътре в нещата и мисля че отчиташ разликата в това което аз говоря за ПР и другите .Аз говоря за контрол, а другите за лечение .
Всъщност ПР няма лечение- поне не и с хапчета , но, да се научи човек да контролира вегетативните сиптоми или както ти би казал емоции не е толкова трудно . За това си има много техники и аз описах една от тях .
Две думи на Микри- ти сам го пишеш , познатата ти е ПЕРМАНЕНТНО напрегната и раздразнителна .При ПР нещата са на кризи и между тях човек си е добре .
Има и много други особености , но нямам време да пиша.
ЧАО

Здравейте,
Наистина не съм влизала много време, а виждам,че съм предизвикала сериозна дискусия....
Първо да отговоря, че аз нямам никакви други болести, а наистина страдах само и единствено от ПР, И ВТОРО - Да, смело мога да твърдя, че се чувствам прекрасно и ми помогна човек от този форум!!!

Ще ви разкажа какво се случи с мен и какво минах за да стигна до сегашното си състояние, което е на завидно ниво през по-голямата част от ежедневието ми.....
Откъслечни мънички панически загатки на паника все още се появяват, да не бих го отрекла, но ви питам и вас - кой не се страхува?
Началото беше откъслечно и неподредено, след това дойде страхът и непрекъснатото напрежение, което ускоряваше пулса и свиваше стомаха ми.
След това дойдоха кризите, страшни и зловещи......Всеки път се озовавах в Пирогов, където ми биеха успокоителни и така докато един ден просто неможах да излеза отвкъщи и останах там с месеци.......Тръгнах на психоаналитик, и помня, че ми костваше много за да стигна до него, криех се ог жегата, не се качвах на транспорт за да не припадна вътре......знам, че на много от вас звучи познато, но също така знам , че много от вас все още са в това положение и то от много време.... Всъщност мазохизмът ми да чета и разнищвам положението на другите с тази диагноза ме накара да се замисля, че нямам особено много време да се отдавам на ПР и да се оставям в ръцете му. И вземайки това решение започнах да чета тонове литература - астрология, психоанализа, методи на медитация, методът на Линден

Хареса ми философията на будизма, успокоих се много с методите на медитацията и си изградих собствен метод на поведение. Търсех с психоаналитика ми причините, довели ме дотек, започнах да премахвам повечето дразнители и пак и пак се връщах в тревожното си състояниел Пиех ципралекс и не правех кризи, верно е, но продължавах да търся отговора и така стигнах до хипнозата, или както знаещите хора в този форум ще кажат - автохипнозата.... И успях!
Сега е много важно да ви кажа, че без доверие в себе си няма да успеете! Без вяра в нетрадиционните методи също няма да успеете! И без воля и практика също НЯМА ДА УСПЕЕТЕ!
Все още има неща и ситуации, които избягвам да правя, все още имам откъслечни треморчета и стахове, но те са нормални на фона на това, което бях, но вярвам, че всичко идва от нас самите и само ние,/ но не без навременната помощ на знаещите / можем да излезем от това състояние....
Нося си и ксанакс в чантата - за всеки случай, като патерица и гледам смело на пред1
Желая ви го от сърце! Ине забравяйте, че вие сами може да го преодолеете - само трябва да го поискате!!!!!
Дисана

Забравих да споделя и още нещо, а то не е маловажно, даже напротив - трябва да се превърне в основна задача при процеса на оздравяване....
Мисля си , че основната причина аз да изпадна в това състояние беше моят егоцентризъм и вярването ми, че съм уникална и неповторима личност. Принципно е така, всички сме уникални по своята същност, но при мен имаше един привкус на инфантилност, създаден от родители, приятели и близки и когато ме връхлетяха първите проблеми аз си докарах и паническите атаки.
в източната философия и по-точно в медитацията има една техника, с която изчистваш съзнанието си и постигаш хармония с висшия и низшия аз. В повечето случаи това се нарича и нечуване на вътрешния глас, в психологията е подсъсзнание- съзнание и свръх съзнание, а в хипнозата - автохипноза. Егото е основната причина да изпадаме в една или друга плъзгаща, подвеждаща и понякога фатална ситуация, ето затова е много важно да изместваме тази точка и да търсим хармонията. Съзнавам, че много хора няма да ме разберат, но аз вярвам и като добра ученичка успях да извадя правилните изводи за себе си, даже нещо повече - Да се върна към нормален живот!

Аз съм нов.Кармакома, колко време бяхте в това състояние?

Здравей,
от колко време си в това състояние и какво искаш да знаеш по-точно?

До aз тpябвa
Извини ме за късния отговор, просто сега прочетох написаното от теб!
Знам колко е трудно, знам как се лутаме и преминаваме през различните фази на страха, но искам едно да ти кажа - всичко е воля и тренинг!
Не става изведнъж и не става с магическа пръчка -просто трябва да работиш всеки ден и всеки час върху психиката си и да провеждаш автотренинг. Трябва да осъзнаеш какво се случва с теб и да желаеш наистина да го премахнеш! Професионална помощ винаги ни е необходима, но всичко зависи от нас. Ние сме тези, които решаваме дали да контактуваме със самите себе си, а за това се изисква смелост, точно обратното на страха. От нас зависи дали чуваме подсъзнанието си или го заглушаваме с кризи и панически атаки, които всъщност не са нищо друго, освен предупреждението, че нещо трябва да променим в живота си! Начинът, по който можеш да се пребориш е този, който ти сама си избереш.....Поне с мен стана така!
Често си представям онези тежки моменти, правя анализ, преживявам ги, плача или се смея, но това вече не са панически кризи, а просто историята на драматични моменти в моя живот. Доста различно е от паническата атака, която хвърля мисълта ни в съвсем друга посока - например, че умираме или сме тежко болни или какво ли още не....... Надявам се да не звуча налудничаво, когато те призовавам да намериш себе си и да си изясниш какво и кога се е случило в твоя живот.....

Disana,прочетох всичко писано по въпроса.Друг потребител ми остави бележка,но не съм готов на 100%.Дали в действителност имам причина да се притеснявам от нещо?

Здравейте, Дисана.
Съвсем нова съм в този клуб и въпреки, че темата е пусната отдавна, за мен е нещо много актуално. Всичко започна преди 6 години, когато съпругът ми се разболя и почина. Оттогава се опитвам да се преборя с тези състояния и съм имала доста дълги успешни периоди. Преди няколко месеца, обаче, почина майка ми и всичко се върна с нова сила. Много ще се радвам, ако ми пишете как се справихте вие. Някой беше написал, че сте се излекували напълно. Възможно ли е това или е нормално да има рецидиви ?

Здравей, знам , че този въпрос вълнува всички, които са потънали в ужаса на паниката и за това ти отговарям, че това не е болест и не е нужен стандартен начин за "лекуване"
Ако разглеждаме страха като основно чувство, то значи, че тогава никога не бихме се излекували, защото на практика е невъзможно, освен ако не ни бръкнат в мозъците и не ни направят някоя трапанация или най-малкото не извадят хипоталамуса....
Чувството на страх /според мен/ идва наистина от един вид автохипноза - страхът, стресът и лошите събития така се запечатват в нас, че започваме да ги преживяваме без да ги осъзнаваме, и това се превръща в основното ни състояние. Напрегнатост, отчаяние, усещане за несигурност, самота, болести... За да се утежни още повече гадната ситуация, ние започваме да забравяме раните и ударите, които ни е нанесла съдбата и развиваме чувството на страх от страха. Изяждаме си серотонинчето и изпадаме в един дяволски кръг от страх и паника, че сме обречени и че никога няма да бъдем същите. А като добавим депресията и някои суисидни мисли вече става фатално.
Пиша това на всички вас, които страдате от това ужасно и деградиращо чувство на страх, без да се чувствам различна и без да имам претенциите, че съм единствена и неповторима. И ПАК ВИ КАЗВАМ, ЧЕ НИКОГА АМА НИКОГА НИТО ЗА МОМЕНТ НЕ СЪМ си и помисляла, че ще остана вечно в лапите му или че съм неизлечимо болна!
Не сме луди и не сме болни! В това трябва да варвате като "Отче наш", в Буда или във всичко друго в което изобщо вярвате.....
Ние сами си създаваме преградите и ограниченията.
Някъде писах, че стоях почти три месеца вкъщи, толкова ме беше страх, че отлагах дори ходенията си по лекари, ако нямаше някой мой близък да ме закара и да ме държи за ръка.
Сега нямам и помен от това състояние!
Страхът го има, и лек страх от това да не направя криза на публично място го има, НО си казвам припадай си колкото искаш - голяма работа!
И наистина какво толкова?
Опитвали ли сте се някога да се видите отстрани в такъв момент - когато го направих за първи път / водеше ме професионалист/ направо се залях от смях!
И ми стана толкова леко и забавно, че чак не можех да повярвам
Е, да ама ото тогава толкова много пъти го правих и толкова много медитации проведох, че все го чакам да се върне, ь пък него го няма! НЯМА ГО!
Сега дори не се замислям, дали ще се появи пак - и да знаете, че в това е разковничето!
Мислите ни и страхъг ни погубват! Направо пращат някои на онзи свят

Дисана, много ти благодаря за отговора. Чудесно е да получиш увереност, че всичко това може да остане в миналото. И че човек наистина трябва да се опре на силата дълбоко в себе си. Надявам се и аз да се справя като теб. Много успехи ти пожелавам !

Здравейте

аз съм редовен участник във форумите на дира - най вече политика, история, македония

случайно попаднах на тази тема, и реших да пиша тук, въпреки че няма да ми е много комфортно, защото ме познават много от участниците във форумите

пиша, защото знам какъв е ужасът, който човек изпитва при паническа атака, и също така чрез споделянето на моят опит, се надявам да помогна на страдащи хора

сега съм на 42 години

преди четири години получих първата паническа атака

беше на комисия, която приемаше мой строителен обект, присъстваха десетина души от различни инстанции

както си стоях прав, усетих че ето сега ще падна пред всички, ще се изложа пред всички, ще се просна на тротоара, ще умра пред всички

беше ужасно, все пак такова нещо не бях чувствал до този момент през живота си - бях изпитвал и преди това страх по различни поводи, но въпросният ужас никога не бях преживявал, нещо крайно различно от обикновен страх

извиних се на комисията, че не ми е добре, и бавно тръгнах към поликлиниката наблизо

ужасът продължи до влизането в кабинета на доктора, който за мое учудване изобщо не се изплаши от моето "предсмъртно" състояние, разпита ме с какво се занимавам, и като разбра, че работата ми е организационна в строителството му стана ясна картинката,но не миказа никаква диагноза, просто каза чесъм се пренатоварил

сестрата ми препоръча да си намеря младо гадже, но докторът я контрира, че младите гаджета не са решение, а често пъти носят нови проблеми, иизобщо не ми трябва младо гадже

и така аз оцелях от първата в живота ми паническа атака

не знаех точно какво ми е, и не знаех какви мерки трябва да вземам ако ми се случи пак - съветът на доктора беше просто - повече почивка

следващият път беше доста по жесток пристъп

бях в офиса сред служителите и колегите си, баща ми също беше там

почувствах същото - ето сега ще падна пред тях, ще притесня баща си, ще се гърча на пода, ще умра пред погледите на всички

не казах нищо на никого, излязох, запалих колата и отидох до близката поликлиника

понеже смятах че този път вече става дума за инфаркт, насочих се към кабинета на кардиолога, пред вратата на който чакаха две възрастни жени

аз им казах, че умирам, и трябва веднага да вляза, започнах да чукам по вратата

тук трябва да отбележа, че и при двата случая, дишах дълбоко и учестено заради някаква вътрешна убеденост, че това ще ми помогне да оживея

вратата не се отвори доста дълго време, аз тропах и виках, че умирам

ръцете ми изтръпнаха целите, не можех да ги движа, краката ми омекнаха, светът бавно гаснеше за мен

накрая вратата се отвори, оказа се, че докторката си има приказка с някаква жена, очевидно не пациентка, защото въпросната жена държеше внучето си за ръка

както и да е, аз легнах на леглото, казах че ме е покосил инфаркт и зачаках да видя как ще ме спасява докторката

в този втори случай ужасът беше няколко нива по-отвратителен, виждах се вече умрял

за мое учудване, докторката извади някаква торбичка, и ми каза - дишай вътре в тая торбичка

докато дишах в торбичката, разбрах, че диагнозата ми е паническа атака, а усиленото дишане внася огромно количество кислород в мозъка, който факт верижно води до още по-голяма паника

затова нуждата от дишане се задоволява с вдишване на издишания вече от мен въдух, чието съдържание на кислород е минимално

докторката ми даде нещо да пия, но това което глътнах ми се стори парче коркова тапа, вероятно за да пе успокои ми е дала каквото и падне под ръка, поне така си помислих след това

и така - втората криза победих с една торбичка и едно парче коркова тапа

вече знаех какво ми се случва

но факта че знаех не ме предпази от следващите три кризи

две във вкъщи , по време на вечеря със семейството

и една по време на вечеря в ресторант със семейни приятели

и трите пъти накарах в паниката си съпругата си да ме кара в Пирогов, защото получавам инфаркт

и в трите случая, докато чаках пред вратата на дежурния доктор в Пирогов, кризата преминаваше от самосебеси

това бяха моите пет срещи с ужаса наречен паническа атака

след тези случаи, така се развиха нещата, че в професионален план аз се натоварих с отговорна работа многократно повече, отколкото преди това - две години пътувах и организирах строителството не само на обекти в София, но и в провинцията

за тези две години супер натоварване, аз не получих нито една нова криза, така и до днес

всеки ден се каня да започна да се разхождам повече сред природата, но не започвам

всеки ден се каня да започна да спортувам, но се спортувам

всеки ден се каня да спра да пия вечер червено вино, но не спирам

и въпреки че съм сигурен, че петте пристъпа дължа на кафето, което пия през деня, аз не съм спрял до днес да пия кафе - по две три дълги кафета на ден

никакви успокоителни лекарства не пия

оказва се, че при мен нещата поне засега са се оправили от засилване на макс на психическото натоварване, което никак не се връзва със съветите на докторите

не се радвам на кой знае колко добро здраве, но паническите атаки , да чукна на дърво, ме изоставиха през последните две години

надявам се, че като споделям опита си от срещата с паническата атака, ще помогна на хора, които имат подобен проблем

Редактирано от Ziezi на 02.12.08 02:53.

Ще ти препоръчам едни страхотни медитации, които се организират всеки вторник в книжарница *Инти*.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей,Ziezi,
Сигурен ли си, че този начин на живот те удовлетворява?
Замислил ли си се някога защо изпадаш в това състояние?
Как и кога ти се е случило вече ми е ясно, но съм любопитна да знам знаеш ли защо се случва точно на теб?
Знам, че вие мъжете сте много далеч от всякакъв вид източни философии, срещи с психоаналитици, автохипнози и др.
Просто не вярвате в тези неща, и въпреки това те питам защо се случи на теб?

Защото аза мисля, че ПР е чиста проба чувствителност и прекалено желание за организация в ежедневния живот. Вече имам доста наблюдения над себе си и съм наясно, че единственият начин за справяне с атаките е по-хладното и трезво отношение към всички задължения и контакти. Не съм сигурна, но някъде наскоро чух, че хората с ПР изпадат в капан на собствената си психика и претенции.... Едно психическо менгеме, което ни притиска и ни вкарва в такива ограничения, че чак на улицата не можем да излезем......
Има един изход от това състояние и то е, според мен, вид психическо отрезвяване, морално израстване и късане с инфантилните вярвания, че сме тук за да сме богоизбрани и помилвани от съдбата. Трудно и мъчително вървя по този път на себедоказването и самоубеждението, че сама мога да се справям с проблемите си и колкото повече успявам, толкова повече се отдалечавам от тремора, сърцебиенето и страха.
Препоръчвам го горещо на всички, защото съм убедена, че само ние сами можем да сложим ред в човешките си хаотични чувста и желания, ни кой друг!

Сократ, искам да ти благодаря за това, че се свърза с мен. Благодарение на теб и на най-добрия специалист в тази област, аз се чувствам прекрасно. Ти наистина си помагащ ! А на всички, които продължават да страдат от ПР, искам да кажа, че най-важното е искрено да желаят да излязат от това състояние.

Здравей,Сократ!Аз съм Серго,на 21г. и имам паническо разстройство от 3 години насам. Ту го овладювам за месеци,ту го изпускам от контрол,но в момента ситуцията е - че немога да го владея. Ти споменаваш нещо за системна десенсибилизация,и за клиники които овлдяват положението,за да се излекува човек напълно. Би ли ми казал име на поне една такава клиника!
Благодаря!

Здравей,DIsana!Приятно ми е,аз съм Серго и искам да ти задам един въпрос.Какъв е този метод с автохипнозата и как се стига до него???

Здравейте,
и аз се причислявам към вашия "клуб" на покосените от ПР

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

можеш ли да намериш отнякъде един глюкомер /от някой познат диабетик, примерно, лесни са за употреба/, и като ти стане така да си премериш кръвната захар??

възможно е да ти пада рязко /не че другото е изключено/..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами за съжаление нямам откъде да намеря, освен да си купя. По-скоро личната лекарка ми беше измерила по-високо кръвно налягане от нормалното, когато пак имах криза.

Здравей !
Добре дошла в клуба на хората които решиха и решават проблема с паническото си разстройство.За разлика от многото други клубове на ,,оплаквачи’’ с това разстройство това е клуб на хората които са потърсили помощ получили са я и продължават да си живеят живота .Аз поне откривам четирима такива само в този пост.
Ще си позволя с няколко думи да ти поясня какво е П.Р. използвайки твоята специалност:
Приеми, че мозъка е един компютър.В него както във всеки компютър има хардуер и софтуер.Твоят компютър прави така, че ти получаваш панически кризи.Те разбира се са много неприятни и ти искаш да се отървеш от тях.
Първият въпрос когато един компютър прави нещо, което не ни харесва е да си зададем въпроса ,,Хардуерен или софтуерен е проблема ‘’
Отговора в случая е твърдо ,,Софтуерен’’.. Мозъка ти е сто процента здрав .В него няма никакви промени или отклонения.Ти имаш обаче една програма която пуска страха – можем да приемем, че е вирус .Логично е да потърсиш софтуерно решение .Но, не само ти, а почти всички започват да решават въпроса с паниката чрез въздействие на хардуера .Защото лекарствата точно това правят, те въздействат върху мозъка, който в същност е напълно здрав .Какво е тяхното въздействие – намаляват скоростта на процесора и рама.Така компа ти става по – бавен и програмата която пуска паниката не може да се развие с пълна сила .Да, но в момента в който лекарствата се спрат програмата си заработва отново .Ясно ти е и друго с такъв ,,скопен’’ компютър
много от другите програми също ще блокират – например обмяната на веществата – пълнене: половата сфера – губи се влечението и удоволствието и т.н..
С две думи, представи си как би реагирал работодателя ти ако за това, че системата ви е пипнала вирус му кажеш, че ще смениш процесорите или рама на компютрите .
Би помислил, че или си луда или си нямаш понятие от компютри.
За съжаление, в момента поне деветдесет процента от хората с паническо разстройство правят точно това =решават софтуерен проблем с хардуерни средства. За това и се лекуват с години .Но, не е само това – след време лекарствата губят своята сила и се налага увеличаването им и така хората постепенно стават зависими от препарата .ПРОЧЕТИ ТЕМАТА ЗА РИВОТРИЛА и спирането му .

В преодоляването на паническото разстройство има и един още по – важен проблем 80 % от имащите го НЕ ИСКАТ да се отърват от него .
Още Фройд го отбялязва – той всъщност е лекаря който го описва и нарича Страхова невроза .
Защо хората които страдат от паническите кризи не искат да се излекуват ?
Обяснението е просто – то им е нужно, като алиби за тяхната неуспешност и ги пази от провали.
,,Да, аз съм лоша майка и съпруга , но това е защото имам паническо разстройство’’
,,Не мога да си намеря свестен съпруг защото имам П.Р.’’
,,В работата не ме ценят защото имам П.Р.’’и още колкото си искаш подобни оправдания.
Същото е и с хората които са неуспешни , самотни и им липсва внимание – нали ти е ясно как поне в началото всички около тях търчат и им обръщат внимание , внимание което те до този момент не са получавали .Че, как тогава да искат да овладяват кризите , нали отново ще станат ,,Никой’’.
Знам, че написаното може да ти звучи странно , но погледни в един друг форум за паническо разстройство в Розали и сама ще се убедиш, как хората предпочитат да се оплакват и когато някой им дава разумен съвет се нахвърлят срещу него , да не би случайно наистина да им помогне и се излекуват.
Каква е разликата между тези ,,оплаквачи’’и ,,Дисана’’ , ,,Привличане’’ и още над 15 човека чиито никове не помня, които посещавайки този форум се справиха с паниката и предполагам са забравили отдавна за нея – здрав разум и силна мотивация .
За тях паническото разстройство бе просто една спирка на която те по погрешка бяха слезнали , но изчаквайки следващият влак се качиха на него и продължиха пътуването си .
За жалост поне осемдесет процента от хората предпочитат да останат на спирката П.Р. и загърбвайки коловозите да игнорират пристигащите и заминаващи влакове, плачейки, че такива няма.
Ако се разтърсиш в миналите ми постове ще видиш, че аз познавам най – добрите специалисти в областта на П.Р. .Но всеки от тях се е насочил в лечението на други групи пациенти, където мотивацията е много по – голяма .
Така, че моят съвет е да се определиш към коя група ще бъдеш – към ,,оплаквачите,, или тези които решават проблема с паниката си .Ако прегледаш постовете ми в тази тема ще видиш, че този въпрос макар и под друга форма съм го задал и на други и нещата са ставали.
Успех !

Здравей,jewel78
Понеже виждам, че Сократ е доста изчерпателен в написаното, а той все пак е професионалист, ще се опитам да ти дам няколко насоки от моя гледна точка и като човек спарвил се на този етап с психическите се зависимости.
Трябва да ми повярваш, че за теб е дошло времето на Големия кръстопът, от който има два изхода - или да израстнеш духовно и да опознаеш себе си или да останеш в лапите на психическото менгеме.
Цялата история на ПР е просто едно изпитание, което ни кара да намерим себе си, да повярваме в себи си и да продължим напред, но с повече знания и увереност. Дошло е времето на усилена работа и навлизане във финните ти сетива, които ти казват по нетрадиционен начин, че нещо не е наред и че трябва да промениш коренно психиката си и разбиранията си за този свят. Да, определено начинът по който се случва е много неприятен, направо брутален.....Но сега, когато се обръщам назад, смело мога да кажа, че съм благодарна, че ми се случи! Защото научих много, защото върнах увереността си, усмивката си, вярата си и най-вече смелостта си!
Страхът, който ни тресе,не е нищо друго освен скъсана нишка с нас самите, и не можеш да си представиш какъв вкус на сладост предизвика у мен желанието да навлеза и превзема самата себе си!
Вярно е, че на теб ти предстои дълъг период на борби със Аз-а и сурови тренировки, но повярвай ми ако си решила да вървиш по този път, ще успееш! Не само ще успееш, но и ще се наслаждаваш!
Давай смело напред! И успех!

Дисана, много добре звучиш! Аз отдавна се опитвам да се проучвам, да разбера що за човек съм, да вниквам в себе си, но явно сега ще трябва да го правя по-настойчиво и да опитвам да се променя. Да, действително трябва да се променя, не всичко разбира се, защото природата си е природа, но имам много неща, особено в общуването с хората, които трябва да оправя. Трябва да стана по-уверена, да се харесвам повече, да не ми пука за разни незначителни неща, от които сега се побърквам понякога. И трябва да го направя, защото сега е началото на същинския ми живот (хм... май се случи малко след като навърших 30) и много неща зависят от мен, в семейството ми, в работата ми разчитат на мен. То е ясно, че не трябва да се предавам и трябва да се преборя със себе си, за да мога да се справям с живота си, няма как да спра дотук. Благодаря и да двама ви със сократ, че ми обяснявате и вдъхвате кураж.

Не става въпрос за предаване, а за хармонично отношение към личността ни.
Като казвам борба имам предвид, автотренинг и нагласа към положителното отношение дори и към най-малките случки в живота...
Колкото до това, че носиш отговорността за повечето неща в семейството, това тепърва трябва да ти донесе удовлетворение....

Здравей,DIsana!Приятно ми е,аз съм Серго и искам да ти задам един въпрос.Какъв е този метод с автохипнозата и как се стига до него???

Здравей,Сократ!Аз съм Серго,на 21г. и имам паническо разстройство от 3 години насам. Ту го овладювам за месеци,ту го изпускам от контрол,но в момента ситуцията е - че немога да го владея. Ти споменаваш нещо за системна десенсибилизация,и за клиники които овлдяват положението,за да се излекува човек напълно. Би ли ми казал име на поне една такава клиника!
Благодаря!

За пореден път се убеждавам,колко мъдър и силен е "Сократ" и се радвам че има такъв човек,който все още не се е уморил да обяснява и да помага....Благодаря ти,сократ!

Сократ ,би ли помогнал и на мен със съвет какво да правя в следната ситуация. Всяка сутрин приемам клиентка.Не сме определили точен час и понякога я чакам половин час и повече. През това време се чувствам много зле- прилошава ми, вие ми се свят, сърцето ми бие , като че ли ще изхвръкне, не мога да си намеря място- мятам се като риба на сухо, и от напрежение нищо не мога да свърша, задушавам се. Когато най-накрая тя дойде, аз вече съм толкова притеснена,че не мога пълноценно да се изкажа как смятам да проведа работата за деня.
Прочетох разни неща за ПР и започнах самопомощ- дишане, гимнастика ,самоанализ. Самоанализа:Мисля си защо толкова ме плаши срещата с нея,работим заедно от три месеца и вече я познавам и знам какво мога да очаквам от нея- има големи ,почти неизпълними изисквания. Какво правя аз? Казвам й дали мога или не мога да ги изпълня .Какво мога да очак вам в най-лошия случай и в най-добрия. В най-добрия-тя се съгласява с мен . По-лошото е когато почва недоволно да мърмори и да ме гледа с неодобрителен, критичен поглед. Защо толкова ме е страх от нейната реакция? А още по ужасното за мен е когато тя започне да се вайка.Тогава аз я питам¬защо се вайкаш, какво точно те притеснява, работата върви. Идва ми да й кажа `като не си доволна, иди другаде`. Но не й го казвам, разбира се. За много неща не мога да събера смелост и да и ги кажа в очите, не смея да й поставя някои мои условия ,от страх да не я изгубя. И така всяка сутрин стоя и я чакам като че ли е някакво страшилище. чувствам се като войник пред атака.чувствам се адски зле, и дори това че съм в дома си,на моя територия, при близките ми хора, които са в съседната стая, не ми дава чувство за сигурност и защита.
Благодаря,че ме изслуша.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Bидa на 14.12.08 10:07.

Здравейте,

Искам да споделя моя опит по темата, защото подобно на повечето хора, чийто постинги прочетох и аз си мислех, че това се случва само на мен.

Паниката започна една нощ, когато си легнах и вместо да заспя... Мислех си, че полудявам или че съм придобил екстрасенсзорни способности, които ми подсказват, че умирам и изход няма, при това по възможно най-мъчителен начин - насилствено. След това започнах да виждах агресията в очите на хората, които срещах по улиците - дали този човек насреща напримерно не ми мисли злото ? Страх ме беше да седя у дома, защото там ме дебнеше опасност от земетресение. Страхувах се, че в работата ми зад гърба ми се подготвя гигантски заговор, който не само ще ме остави без работа и доходи, но ще бъда и унижен по най-жесток начин. Мозъкът ми въртеше комбинации с бясна скорост и непрекъснато стигаше до извода, че животът ми няма смисъл - всичко, което е било по някакъв начин значение за мен сега просто се беше обезценило. Исках да избягам и да се скрия някъде на безопасно място. Тогава започнах да се страхувам от ядрена война, сблъсък на астероид със земята или някакво друга глобална катастрофа. Попандах на писанията за край на света през 2012 г. и това ми даде още гориво - казах си "аха - ето това усещам". Общото чувство беше едно - страхът от безисходицата - нямаше решение, нямаше начин да не умра и въпросът беше само кога ще стане, а това безумно очакване просто ме довършваше ден и нощ.

Всичко това ми се случи в рамките само на няколко месеца през тази година. В момента нещата при мен са добре, сега съм човек, който няма нищо общо с това, което бях преди няколко месеца - открих духовността като тема, прочетох десетки книги, увлякох се по астрология, започнах да се занимавам с енергийни практики, като Рейки, прекъснах повечето си досегашни контакти с хора, направих драматични промени, свързани с работата, но най-вече се осмелих да поставя под въпрос и да променя чувствително темите, свързани със семейството и близките взаимоотношения.

От самото начало работя с психотерапевт, ползвам ароматите на др. Бах, попаднах в различни групи с духовна насоченост - някой толкова крайни, че вместо да ми помогнат усилиха страховете ми още. Бях се побъркал от ужас - не знаех какво става с мен, не знаех как да постъпя, но най-вашното - отричах възможността да се вгледам в страха и да го приема, за да го освободя. Всъщност почти до края не бях наясно и с това, че имам ПР - методиката, която ползва моят психотерапевт избягва диагнози - това допълнително ме вкара в самоизолация и засили усещането ми за уникалност и обреченост.

Реших да споделя това, за да дам надежда на тези, които в момента или за в бъдеще изпаднат в подобно състояние - да, при всеки може да е индивидуално, да, всеки вероятно смята своето състояние като по-силно от всички други, за които е чел или чул. Аз просто искам да ви кажа: да, има изход от това състояние и той се крие в промяната - да се обърнеш навътре, да погледнеш в себе си и да видиш кои твои убеждения са застрашени и предизвикват това състояние - това е ключовият момент, да успееш да ги идентифицираш, да ги осветиш пред самия себе си. След това идва преосмислянето на тези убеждения и именно от там се появява решение, което умът ти досега не е виждал.

Не казвам че е просто или сложно, нито че става бързо или бавно или пък че това е единственият път - просто казвам, че този път проработи при мен и ако може да бъде от помощ поне на един човек, то значи този постинг има смисъл.

С пожелание за успех !

Аз просто искам да ви кажа: да, има изход от това състояние и той се крие в промяната - да се обърнеш навътре, да погледнеш в себе си и да видиш кои твои убеждения са застрашени и предизвикват това състояние - това е ключовият момент, да успееш да ги идентифицираш, да ги осветиш пред самия себе си. След това идва преосмислянето на тези убеждения и именно от там се появява решение, което умът ти досега не е виждал.


А когато не знаеш какво решение да вземеш, какво правиш тогава ?
Отдавна съм се убедила че няма правилно и неправилно решение. Знам само,че трябва да направя промяна и да видя дали след промяната се чуствам по-добре. Но не мога да се реша да направя нещото и тогава се треся от страх .Ти как взе решение за промяна и кога? Ти май си стигнал до дъното на страха и тогава си изплувал.
При мен нещата не са толкова драматични . Единственият ми проблем са срещите с клиентката ми, които са доста неприятни, до степен че се страхувам от тях. Искам да променя това. Искам да погледна на клиентката ми и на работата, открито, бодро . Опитвам се да мисля положително като си казвам. `Имам хубава , приятна,творческа работа. Тя ми дава добри доходи, достатъчни за да живея достойно. ` А най-хубавото е, че съм свободна да взимам решенията сама. Ето това е препъни камъка при мен. Уж съм свободна , а пък всъщност не съм. Сама на себе си си поставям граници и безсмислени правила.
И ето сега пак е сутрин.По принцип преди обичах сутрините. Пия си кафето и я чакам и се притеснявам. Аман от това притеснение. Байгън ми е от страхове и притеснение...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Вида ,

Ще се опитам да ти помогна .Може да успеем , може и не , но разбирам проблема ти и ще се постарая това да стане .
Хубавото е, че ще стане в нета и евентуално и други хора ще се възползват от идеите които ще ти дам .Искам да разбереш обаче, че психотерапията е винаги правене на нещо и преди да кажеш това не работи трябва да го направиш и наистина разбереш – работи или не то.
И тъй като съм сигурен, че си съгласна с това условие продължавам.
Нека приемем, че ти имаш една програма която пуска този страх от клиентката ти.
Има много подходи как да се справим с нея и точно в това е въпроса , не съм сигурен дали веднага ще улуча подходящият.За това и ще пробвам , ако едно не проработи друго може да стане ./В краен случай, тъй като ти си отдавна член на този форум и искрено искаш да помагаш на хората, ако не се получи достатъчно бързо ефекта , ще ти осигуря работа с мой приятел психотерапевт напълно безплатно и ще добиеш спокойствие работейки с тази клиентка/
И така първото което ми е нужно е да знам можеш ли да визуализираш добре .
За целта просто вземи една химикалка разгледай я и я остави .След това затвори очи и ПОМОЛИ мозъка си да даде образа на тази химикалка- много важно е да го ПОМИЛИШ- знам че е странно човек да моли собственият си мозък , но реално ние контролираме около 15 процента от неговата дейност- всичко друго е автономно ./Знам и че не си от хората които са свикнали да се молят но за успеха ни е нужно да направиш това/
/Така, че ти ще го помолиш да даде образа на химикалката и изчакаш – след минута най – късно той или ще я е дал или пред теб ще е тъмно или фона ще е неясен , но без химикалката .

Нужно ми е да знам това, защото ако мозъка ти даде образа подхода ще е един , а ако избере и не го направи друг.

П.П. Моля ако има коментари по написаното от мен нека се задържат известно време – най – лесно ми е да си пиша с Вида на лични или да дам телефон за връзка , но така други хора с нейния проблем няма да могат да се възползват и си помогнат при аналогичен случай.

.

Да, Сократе, мога да визуализирам и то много добре. Мога да визуализирам не само химикалката , ами мога да си представя себе си и клиентката ми как се усмихваме една на друга, говорим си приятелски и как се разбираме. Както направих тази сутрин. Посрещнах я усмихната, предложих и кафе и я попитах най-любезно как желае днес да протечат нещата. Тя ми каза абсолютни глупости,които аз мога да изпълня,но не желая(не й го казах).В друг ден вътрешно бих се разядосала. Но днес си казах` Защо да си развалям деня заради глупости?!` Ще направя така както аз смятам за добре, пък тя ако пак не е доволна, да се оплаче на арменския поп. И дори й разказах един виц ,смяхме се.
Но въпреки ,че запазвам самообладание в нейно присъствие, докато я чаках се притеснявах много. Ето това притеснение искам да махна.
Още нещо,което мисля че е важно-много ме е яд на нея, макар че знам че нямам право.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Страхотно. Справила си се сама .
Сега въпроса е това което си направила сутринта да го избереш и направиш и утре и вдруги ден и всеки следващ ден.Неспокойствието ти е в резултат на адреналина , знаеш го .Но, колкото повече пъти ти избираш да имаш сутрешното поведение , толкова повече той ще намалява и неприятните усещания ще изчезнат.
Аз приех, че ти приемаш да правиш това което ти предлагам - и така ,това е да правиш точно това което си описала че си направила , но всяка сутрин.
Очаквам от теб сериозност и споделяне на резултатите.

Успех!

Благодаря. Но не съм се справила със страха от срещите с нея.Въпреки че работя по това от доста време.
Можеш ли да ми напишеш нещо успокояващо, някакъв текст ,който да си чета. Разбираш ли, страшна е не срещата с клиентката ми, а очакването ,дългото чакане...Колко много ,безкрайно дълго време от живота си човек пропилява в очакване на нещо.
Неспокойствието ти е в резултат на адреналина
Не знаех това.
Но, колкото повече пъти ти избираш да имаш сутрешното поведение , толкова повече той ще намалява и неприятните усещания ще изчезнат.

Вярвам в това, но толкова много ме мързи... Трудно ми е да съм положително настроена, по-лесно ми е да съм зле.Ще продължавам,но ми трябва твоята подкрепа.Какво точно да си представям и как, може би аз не го правя правилно?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Bидa на 15.12.08 18:23.

Само въпрос - без скрит подтекст: възможно ли е това, че не може да се решиш да направиш стъпка, да вземеш решение, както ти казваш да се дължи на страха да не сгрешиш или да не се лишиш от всички останали възможности ?

Не знам как е при теб - аз съм твърде аналитичен и техниките, които трябваше да ми помогнат "да изключа ума" не проработиха. Вместо това проработи именно аналитичниа подход - търсенето на корена на това, което ме кара да се страхувам по изследователски път, забивайки по-навътре и по-навътре. Мозъкът ми иска обяснение и когато му го дам, той се успокоява, преценява рисковете и вече започва да живее със страха, но само като факт, а не като постоянно преживявано състояние - нещо, което той, мозъкът ми знае, че съществува, но вече не го идеализира и не живее постоянно в него.

Здравей,Сократ!Аз съм Серго,на 21г. и имам паническо разстройство от 3 години насам. Ту го овладювам за месеци,ту го изпускам от контрол,но в момента ситуцията е - че немога да го владея. Ти споменаваш нещо за системна десенсибилизация,и за клиники които овлдяват положението,за да се излекува човек напълно. Би ли ми казал име на поне една такава клиника!
Благодаря!

Здравей,Дисана!Аз съм Серго,на 21г. и имам паническо разстройство от 3 години насам. Ту го овладювам за месеци,ту го изпускам от контрол,но в момента ситуцията е - че немога да го владея.Искам да ти задам един въпрос.
Ти споменаваш нещо за автохипнозата.Какъв е този метод и как се стига до него???

Да,разбира се ,че се страхувам да не сгреша. Страхувам се да не сгреша в ъв взаимоотношенията си с клиентката ми. Инаме в чисто професионалната ми работа, съм добила голяма увереност в себе си. Но тя си мисли,че щом ми плаща, може да ми нарежда как да върша нещата. Иска по нейния начин да ги върша. И това поражда конфликта ни и моя страх да не сбъркам.
Neo-Sanyassin, би ли разказал за сеансите при твоя психоаналитик? Опитвам се да си помогна сама, но докато налучкам начина..
Сократе,
Сега ми стана ясно, че гимнастиката трябва да я спра, защото ме напряга , също и кафето трябва да намаля. И сега се опитвам да отпускам мускулите на цялото си тяло, как става това? Нищо не се получава, май. Само ми се приспива.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Bидa на 16.12.08 09:06.

Здравей Вида,

Предполагам че късно довечера ще ти пиша по повод на клиентката ти.
Сега вземам отношение по спорта и кафето.
Гимнастиката те напряга защото както каза си ,,мързелива''.Не в обидния смисъл, а в смисъл, че обичаш да правиш само това което ти харесава . За това и те напряга гимнастиката, ти не я искаш искренно , правиш я насила . Има и друго, за да отпусне гимнастиката трябва да е интензивна и човек наистина да се умори много - едва тогава започва отделянето на ендорфините и енкефалините - хормоните на щастието..Ако не е достатъчно интензивна , не само че няма да те отпусне, но наистина ще бъдеш напрегната ,така, че ако разгледаме гимнастиката като лекарство - ти не си взела нужната доза и за това ефекта е обратен.
За кафето-то няма никакъв ефект за паниката и напрежението , освен ако човека който го пие си мисли, че има .Тогава ще го напряга.

Знаеш ли има едно нещо, което е много трудно за правене, но помага изключително много. Това е приемането на ситуацийте от които те е страх най-много. Като да се хвърлиш назад по гръб без да ти пука, но да знаеш че ще паднеш на меко. Страх те е клиентката да не е разочарована или да я изгубиш. Приеми го, че твоята клиентка може никога да не е с теб. Не оставяй мисълта за това да те вкарва в паника, защото ти губиш контрол.

Напротив, човек не може да контролира това което отрича. Как искаш да направиш промяна над ситуация която те контролира и те държи и не те пуска, само защото мозъка се страхува. Всъщност няма нищо лошо в това клиентката да си отиде или целият град да се срути от земетресение, или паяка да слезе от тавана и да ме изяде ( все мои страхове, имам и още

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сеансите при моя психоаналитик имаха за цел най-общо да ми покажат проблема, който отричам или от който бягам. Целта беше зад многото думи и аргументи, с които обяснявам дадена ситуация да се види какво в действителност стои като проблем, който аз старателно заобикалям. Осветяването на този проблем ме изправяше директно срещу него и отприщваше емоциите, свързани с него - обикновено не само една, но имаше преобладаваща - страх, гняв, вина и т.н. Някой от тези сеанси ме вкарваха за дълго в силен страх или друга емоция, но в крайна сметка мозъкът ми се предаваше и приемаше емоцията, след което настъпваше трансформацията. Това обаче е много болезнен начин и терапевтът ми изрично ме предупреждаваше и искаше уверението ми, че съм готов да приема последствията. Казвал ми е, че има и по-лесен път, но предпочетох по-бързия, но пък по-болезнен.
Обичайно бягаме от нещата, които ни притесняват - фактът, че ти се страхуваш да не сгрешиш във взаимоотношенията с клиентката за мен е потвърждение. Ако по някакъв начин успееш да приемеш ситуацията, при която ти възможно най-драматично си изгубила тази клиентка и преживееш всички емоции, които това би ти докарало, след това можеш дори да видиш нови възможности от там нататък, а това със сигурност би те освободило, защото вече няма да ти пука от загубата на клиентката - това ще бъде вече познато за теб преживяване. Тогава ще имаш и възможността да бъдеш истинска в отношенията си с нея, вместо да се опитваш да балансираш между нейните претенции и твоите представи. Разбирам, че звучи много просто, но това е принципът на методиката, с която се сблъсках аз.

Здравейте! Ужасно много ми се иска да напиша нещо във връзка с тази тема, тъй като всяка една частичка, споделена от вас, всеки един симптом на преживелите ПР ми е до болка познат. Но тук е момента, че толкова много вече се е изписало по този въпрос, че наистина не знам какво ново да добавя. Единственото което мога да си позволя да добавя, е да изкажа мнението си, или по-точно благодарностите си към Сократ. Вече вярвам, че няма нищо случайно на този свят, както и срещата ми в този форум с него. Разбирам, че е помогнал на доста хора освен мен (чрез многото благодарности отправени към него) и това може само да ме радва! От 3 месеца на сам, от както пуснах темичката "много ви моля" и от както Сократ ме свърза с един страхотен човек, моят живот се промени ужасно много. И така като се замисля животът ми не се е промнеил, колкото се е променил начинът по които аз гледам на него. Това което ми каза терапевтът и което много ми се ще да споделя с вас е,че това което съм постигнала, съм щяла да потигна и без неговата помощ, но просто той ми е помогнал, за да се случи по-бързо. Така че съветът ми към всички "боледуващи" от ПР е да не чакат и секунда повече животът да ги подминава. Направете нещо със себе си! Не стойте така, надявайки се някой тук или където и да било да ви каже техника или действие чрез което ПР просто да се изпари. Огромна е крачката само от това че сте приели че имате подобен проблем- е защо тогава се спирате сега? Това не е болест за да изпиете едно лекарство и да ви мине. Това е един щанс, който ви се дава от живота, за да станете по-мъдри и по-истински, и най-вече свободни!!!
От както разбрах че имам някакъв по-сериозен проблем (когато атаките зачестиха) и от както разбрах че има разрешаване на този проблем аз съм изчакала не повече от 5- 10 дена. И знаете ли- съжалявам че съм си пропиляла тези 5-10 дни.... А какво да говоря за времето от първата ми паническа атака...
Така че за всички,които наистина желаят един прекрасен и спокоен живот без каквито и да било атаки, мога да кажа само едно- действайте!!!
Надявам се писмото ми да не ви прозвучи грубо или самонадеяно. Надявам се просто да ви накара да се замислите и да направите нещо със себе си!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

` Обичайно бягаме от нещата, които ни притесняват - фактът, че ти се страхуваш да не сгрешиш във взаимоотношенията с клиентката за мен е потвърждение. Ако по някакъв начин успееш да приемеш ситуацията, при която ти възможно най-драматично си изгубила тази клиентка и преживееш ...`
Коя е моята драма!? Първо си мислех, че това ще е ако изгубя клиента и работата си. Мислех си го, представях си го, преживявах го. Оказа се ,че не е това.Губела съм един, идвал е друг.
После си представих друга драма-клиентът ми ме изкарва некадърна и обявява на всеослушание ,че аз не трябва да се занимавам с този бизнес. И това не е .И това ще преживея, защото съм толкова уверана че съм добра в работата си, че дори вече не ме интересува мнението на хората за това как си върша работата.
Най-голямата драма за мене ,мисля,че ще е- ако аз поставя някакво условие(някакво мое правило) и той не го приеме. Тогава аз не мога да се побера в кожата си от яд. Знаете ли, аз съм толкова скромен и невзискателен към другите човек. Все аз се съгласявам, много много рядко искам нещо( поставям условия) .Ако поискам нещо ,то е защото наистина е много важно за мен, не просто някакъв каприз. И си мисля,че ако той отхвърли това условие, той не уважава мен и труда ми и тогава по-добре да не работя с него. Ето написах коя е най-голямата драма за мен и в момента получих сърцебиене и ми прилошава...Сигурно ще ме помислите за луда. Ядосвам се ако хората не ме приемат с цялата ми значимост , която аз си мисля че притежавам и не приемат моите правила. Да, това е!!! Това е проблемът ,който не исках да призная пред никого.Какво да правя сега за да се примиря ? Много добре знам че винаги ще има и хора , които не ме ценят. Защо ме страх от тях, по -точно какво да направя за да не съм емоционално зависима от тях?
Сега си представям как някой не приема мое условие. Яз се ядосвам вътрешно на себе си, че някъде съм сгрешила, че не съм била достатъчно добра, не съм била достатъчно убедителна. После се ядосвам и на клиента и се нахвърлям върху него да го ...набия. Това ми идва отвътре. Но вместо това му се усмихвам угоднически и се съгласявам с неговите правила . Защото той плаща. Не ви ли звуча като ...курва , която върши всичко за пари. А всъщност моята професия е доволно порядъчна.
Това си мисля ,че е. Но е възможно да съм далеч от истината за мен и проблемът ми , човек никога не може да бъде сигурен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Bидa на 17.12.08 08:48.

Вчера се случи една дребна случка, която ми показа от какво точно се страхувам. Дойде нов клиент и след пет минути се скараха с клиенктката ми.
Поводът беше уж наглед много дребен. Тя непрекъснато отваряше прозорецът, за да проветрява. А той искаше прозорецът да е затворен, защото продуктът с който работим е много чувствителен към температурата .В един момент той побесня и й се развика :` Това не го решаваш ти, решава собственичката( тоест аз).`А аз ...какво.. стоя и не смея да й кажа да затвори прозореца дори.
Ето този нов човек ,който дори не ме познава от раз назова проблема -не смея да си кажа правилата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за изчерпателния отговор. Но все пак, всичко е много общо и не зная откъде да почна и как точно да се боря. Последните дни съм долу-горе добре, ако не се брои 2-3 пъти да почувствам пак недостиг на въздух, когато съм в рейса например и попадне в задръстване. Различните ми познати, с които споделих, имат различни версии за причините и се обърках вече. Аз самата смятам, че главните причини са две - първо, че по рождение имам слаба нервна система, второ - умората и напрежението на работа, а и вкъщи. Ако нямате нищо напротив, бих искала да споделя нещо друго за себе си, което не знам дали влияе в случая - може би да. Имам ужасно ниско самочувствие, от което съм страдала цял живот. Още от детската градина. В училище бях обект на подигравки и омраза от всички, въпреки че по нищо не се различавах от тях (освен по това, че бях отличничка) - и всичко това ми налагаше подсъзнателно чувство за вина, което и досега се появява в най-обикновени ситуации. Казваха ми, че съм най-тъпата, най-грозната и най-задръстената, така се и чувствах. И през целия пубертет страдах от натрапчиви мисли и депресии. Бях стигнала до лекарства и дори до престой в психиатрична болница. Със завършване на училище целият този кошмар свърши, но мисля, че ми остави неизлечими следи за цял живот. Не знам дали това не е също една причина за състоянието ми.
А по въпроса за това дали искам да се отърва от това състояние - разбира се, че искам. И аз съм имала случаи да искам да ме съжаляват и да се грижат за мен, но в този случай определено искам да се отърва - защото това е едно от най-ужасните неща, да не кажа най-ужасното, което ми се е случвало напоследък.
Затова се чудя - откъде да започна? Да открия причината? А може би малко почивка като за начало би ми се отразила най-добре.

Здравей Вида ,
Предлагам ти да направиш следното :
1.Седни удобно у вас и помоли мозъка си да ти даде една хубава природна картина .След това го помоли да си поиграе с цветовете и като я направи наситено цветна , а след това я обезцвети почти напълно и накрая нека я остави така както най- ти харесва на теб.
После го помоли, по същият начин да си поиграе с осветеността , да я направи от много светла до напълно тъмна оставайки я така както най – ти харесва.
После помоли мозъка си да си поиграе и с разстоянието и променяйки го да остави картината на разстояние което на теб най- ти харесва.
След това го помоли да прибави и звука от картината – разбира се той може да го е направил вече .и си поиграй и с него – с посоката и силата му .Накрая го остави така като най – ти харесва .
Когато имаш картината и звука , помоли мозъка си да прибави и аромата.Наслади му се .
Накрая помоли мозъка си имайки картината , звука и аромата да успокои напълно тялото и главата .
Когато го успокои остани 2 – 3минути така и си позволи да се насладиш на усещането.
След това отвори очи.

2 Затвори ги отново веднага и помоли мозъка си да си представи, че си седнала удобно в един празен киносалон.Чувстваш се спокойно и уютно.
Пред теб е празния екран.Помоли сега мозъка ти да ти даде една весела мелодия или някакъв марш.Започни да го тананикаш и едновременно помоли мозъка си да ти даде образа на клиентката ти – но изменен с голям остър нос и дълги клепнали уши , облечена в палто от кокоша перушина или нещо подобно .Направи го смешно гротески.
На фона на веселото тананикане направи един весел клип за нея. Наслади му се и като ускоряваш картината като в усмивките от старите ленти.Заболявай се малко и след това
помоли мозъка си да си представи, че си горе в кабината на кинооператора .Така, че да виждаш себе си седнала долу как весело гледа клипа от екрана.
Когато това стане, помоли мозъка да промени съдържанието на клипа – нека започнеш да виждаш как клиентката ти идва към офиса – върви по улиците и хората се смеят сочейки я с пръст.Това нека да бъде в едната част на екрана , а другата виж себе си как седиш в офиса и тръпнеш от страх и притеснение .Гледай филма от горе и виждай и едновременно себе си долу как се смееш на двата образа – на гротеският образ на клиентката си и умрялата от страх Вида .
Разбира се, не изпускай веселата мелодия от главата си и си играй и със скоростта .
Приятно забавление .
Ако съвестно изпълниш съвета ми ще се изненадаш от резултата му .
Когато утре клиентката ти влезе в офиса ти дай гротеският образ .Създай го някъде близо до реалният и виждай и двата .
Това е , очаквам да опишеш резултата .

Вида, страхът се храни от несигурността.
Радвам се, че тази случка те е накарала да разбереш едно основно чувство, което захранва страха- ако утре успееш и докараш не една, а още много клиенти как ще се почувстваш? - влагай усилия и мисли в личния си успех, а не втова какво мисли клиентката ти.....

Приятно ми е, че хора на които съм им помогнал с информация ми благодарят , но пак искам да подчертая, че каквито и положителни промени и решения да сте постигнали -те са плод почти изцяло на вашият здрав разум и мотивация .
Психотерапията е само нещо, което ускорява сбъдването на вашите искренни желания , но ако тях ги няма нищо не би се получило .

Правиш най-важното - ти просто ни връщаш вярата!

Сократе, наистина си много добър. Продължавай да се занимаваш с това, което правиш.
Ти ми налучка болното място. Исках реванш. Исках по някакъв начин да си го върна на тази жена, която толкова време ме мъчи. Но не исках просташко отмъщение , а нещо финно.Ето нещо като това исках:
клиентката ти идва към офиса – върви по улиците и хората се смеят сочейки я с пръст.
Сега се чувствам по-добре.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

През всяка свободна минута си представях двете картини- природната и другата, с мен и клиентката ми. Природната- ме успокоява и настройва мозъка ми на такава честота на която мога да си представя вече всичко, което желая.
Релултатът беше ,че се изправих самоуверено срущу клиентката ми, погледнах я открито в очите и й казах какво искам. За мен това беше голям пробив. Тя не се съгласи с искането ми. Но въпреки това аз съм доволна от себе си .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Bидa на 18.12.08 09:08.

Знаех си, че ще се справиш ! Имаш моите поздравления!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за съжаление глюкомерите и тест лентите са скъпи..може би около 150- 300 лв. е един глюкомер, а една тест лента е 1 лв. и ако се окаже, че е било напразно, какво ще го правиш..
можеш да си направиш и профил в поликлиниката, не съм сигурна, но мисля че личнният лекар трябва да ти даде направление за това и се ходи един ден няколко пъти в определено време да се дава кръв в лабораторията..
аз нямам медицинско образование, но имах възможност да наблюдавам през последните години хора с различни видове диабет и начините, по които се проявява..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

сетих се и друго :)
можеш да си носиш 30- 50 гр. захар в едно малко бурканче, или кутийка и като ти стане така да я изядеш. ако до 15 мин. се пооправиш, значи е от захарта..
те нещата са навързани- примерно /не че задължително е това при теб, но трябва да се изключи/- пада ти захарта, става ти лошо, чувстваш безпокойство, после безпокойството да не ти стане лошо ти задвижва този цикъл със захарта и кръвното /защото и то има връзка с другите две/..
ако е така при теб и си го обясниш, няма ли знанието за това какво ти се случва да намали безпокойството/тревогата следващият път??
ако е нещо физическо, не се ли овладява по- лесно, отколкото ако е някакво неизвестно такова, заплашително, едва ли не мистично защо и как се получава, когато е само в психиката...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

ако е нещо физическо, не се ли овладява по- лесно, отколкото ако е някакво неизвестно такова, заплашително, едва ли не мистично защо и как се получава, когато е само в психиката

---

Аз не съм психолог, затова коментарите ми едва ли изглеждат систематични, но все пак в момета ми се иска да ти задам на теб Вида един въпрос, който мен лично ме изкара от равновесие за много дълко време: ОК, а знаеш ли какво всъщност искаш ти ? Имам предвид в тази ситуация - между теб и клиент (не само тази, конкретната клиентка) - наясно ли си по принцип какво искаш ти от бизнеса си, от взаимоотношенията, от клиентите и доколко конкретно можеш да формулираш изикванията си ?

Да , знам какво искам. Налучках моя път, научих се да не искам много, да бъда скромна в желанията си. Поставям си ясни и напълно достижими цели.
На 43 съм разумна, помъдряла и уравновесена, знаеща много неща.

и доколко конкретно можеш да формулираш изикванията си ?

Не разбирам въпроса ти. Кои, какви изискванията , към кого?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Bидa на 23.12.08 09:06.

имам една колежка, която от криворазбрана гордост /достойнство/ и неспособност да си изразява чувствата си е докарала вече няколко автоимунни заболявания..и тази начална фаза на диабет е най- лекото от тях..

тя получаваше такива пристъпи, в които и ставаше лошо, и дори е припадала в градският транспорт, но има и много силен характер и се контролира, защото няма кой да работи и да и гледа децата, ако си позволи да се разпадне..

освен с това, тя се бори и с псориазис, виталиго и лупус..

но пък е страхотен човек, освен в случаите, в които поради неспособност да се конфронтира /не е научена, дори и е било забранено като дете/, действа пасивно- агресивно и вменява тънко и гадно чувство на вина в околните, но това се преживява..

та тя се научи да си носи бонбони или вафла в чантата и като и прималее от падането на захарта, да не изпада в паника, защото чувството при хипогликемия явно е наистина гадно и ужасяващо, но тя го овладява и повече от година не е имала пристъпи..

не казвам, че винаги тези пристъпи са от нивото на захарта или нещо друго, както виждаш не се изказвам по вашата диагноза..не знам дали е престижно по някакъв начин днес човек да има ПР, но аз за себе си предпочитам да съм здрава, дори и с цената да не съм толкова интересна на околните ;)

защото отстрани изглежда малко като глезотия..сигурна съм, че за който страда въобще не е така, но така изглежда отстрани, съжалявам..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Вида ,
Ясно ти е, че отношението ми към теб е положително. С риск да те настроя против мен ще споделя, че разумна помъдряла и уравновесена ми се струват малко силни думи на фона на притесненията и главно соматичните оплаквания които споделяш.
Тревогата, сърцебиенето , мигрената са признаци, че психологичния конфорт, който има един уравновесен човек не в степента която е нужно. Защото тялото е израз, образ на мислите ни . Една арабска поговорка казава ,,Знаейки какво е здравето ти днес , аз знам какви са били мислите ти вчера.Знаейки какви са мислите днес , аз знам какво ще е здравето ти утре,,.
Нео иска да ти помогне като тредполага, че не си си формулирала целите .Но дори да си ги формулирала понякога е нужно умение за да ги усеществиш .
Преди 50 години е направено едно проучване за дъгосрочните цели на студентите в Щатите .Оказало се че само 6 процента от тях имат дългосрочни цели .След години изследването се повторило за се да види какво е станало с тези студенти.Оказало се че от 6 процента които имали дългосрочни цели само три наистина работели по тях .Другите само ги имали.Но , тези три наистина били най - успешните в своята област- писатели , художници , бизнесмени и т.т..Те просто имали своя мисия .Те също нямали и невротични оплаквания .Когато знаеш, че имаш мисия ти нямаш панически кризи и други оплаквания .Защото адреналина , който е хормон точно на действието наистина се използва за това да се работи и то непрестанно .Така, че разбирам начина по който Нео иска да ти помогне .

разумна, помъдряла и уравновесена Е, добре -не съм, но много искам да бъда.
Както винаги си прав за всичко ,Сократе! Виждаш ли колко бързо се съгласявам с теб. Не ми се спори ссега. Ще пиша догодина.
Сега на всички ви желая Весело посрещане на празниците !
И до нови срещи отново тук!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оо, никак не е глезотия, повярвай ми!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само за малко се намесвам, поради думите ти:"Така например, човек, който има ирационалната мисъл, че никога не трябва да греши, когато направи дори и най-малка грешка, ще се чувства изключително нещастен от това. "
Дадено ми е да зная, че света не е това което ние си мислим за него, а ти казваш че зависим от мисленето си, което си е така.
За мен ние винаги ще прави грешно всичко, ЗАЩОТО СЕ УЧИМ ОТ ГРЕШКИТЕ СИ-така е замислено. И има в това желязна логика, ако приемем, че живота не е нищо друго а Велико Училище.
Всичко това написано разрушава, би трябвало да разруши твоята желязна логика ...желязна логика изградена върху грешни факти....
И още малко... наивно е да си мислим че е във възможностите на човек контрола и избора да има рационална или ирационални мисли и убеждения.
Вярно залавяш зависимостите, но рационална или ирационална мисъл не е наш дял, ТО Е СЛЕДСТВИЕ НЕ Е ПРИЧИНА... но това е друго....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

вярвам ти..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хора, притеснена съм... сега по празниците съм извън София, при майка ми и мислех, че разтоварването ще ми помогне. Ходих на психиатър - една известна тук лекарка, която ме е лекувала преди време от мании и депресия. Та тя ми предписа Ривотрил и Ципралекс. Ципралексът уж действа точно на симптомите на ПР... и сега вече ги няма онези ужасни кризи, но пък ме прихвана друго - всяка нощ се будя и треперя неконтролируемо. И това - откакто почнах да вземам тези лекарства. Според лекарката не може да е от тях, а просто още не са ми подействали. Каза освен това, че трябва и психотерапия, но това ще е след като се почувствам по-добре и химията помогне да изчезнат симптомите, защото според нея в това състояние не мога да се лекувам по друг начин... Сега мисълта, която почти постоянно е в главата ми, е че ще полудея, че ще забравя всичко, няма да мога да работя и дори да върша най-обикновени неща. Страх ме е и да излизам навън, защото преди няколко дни уж на една невинна разходка ме обхвана такава паника, цялата изстинах, вцепених се, и веднага се прибрах вкъщи. Когато отидох на другия ден на лекар, след това бях относително спокойна. Но онзи ден пак излизах до един магазин и пак, може би мисълта, че ще ми стане нещо, ме накара да започна да се задушавам и трябваше да се спасявам с ментов бонбон. Помогнете ми, моля! Струва ми се, че постоянно се влошавам. Всичко това се превръща в натрапчива мисъл, която ме владее от сутрин до вечер и особено вечер се изостря. А трябва след седмица да се връщам в София и пак да продължа да работя, не зная дали ще съм в състояние.
П.П. Тези, които казват, че трябва да се справя без химия - моля ви, поне дайте някакви начални практически насоки какво да правя. За пореден път се убеждавам колко по-лесно е да страдаш от грип или настинка... а собствената ми психика май е това, което най ме плаши.

Ох, мила, какво да ти кажа......
На първо място се опитай да не мислиш за задълженията си, за това, че трябва да се върнеш на работа и изобщо за всички "трябва", които си започнала и не си довършила....... Задълженията ни побъркват понякога.Вземи си болнични, остани при майка ти изобщо прави каквото ти се прави, а не по задължение. И не се плаши, помни, че този страх е въображаем и с си тръгва само когато го надвиеш с позитивизъм.

От утре пак съм на работа... стискайте ми палци всичко да е наред! Още с връщането ми в София и тясната квартирка притесненията ми от кризи нарастнаха, а тъкмо се бях поуспокоила. Дано всичко да е останало в старата година и новата да ни е пълна с повече усмивки и настроение - пожелавам го и на себе си, и на вас...

Стискам палци и ти желая всичко да мине благополучно. Макар и да не те познавам ,ти изпращам добра енергия и съм сигурна че ще се пребориш. Хайде, късмет.
От утре и аз имам нова работа, всъщност обичайната ми работа ,но с нов клиент. Така че разбирам вълненията ти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте,

Аз съм с паническо разстройство от 10 години.
Живея в малък, провинциален град и за съжаление първия "специалист", на който попаднах ме тъпка с лекаства в продължение на 5-6 години. Докато пиех "вълшебните хапченца" (както бях започанала да ги наричам) - става въпрос за Серопрам - всичко беше ок, но няколко месеца след спирането кошмарите започваха отново. И така допреди половин година, когато се обърнах към друга лекарка, с която започнахме и психотерапия комбинирано с лекарствата (Анафранил и Ривотрил). Започнах да се чувствам много по-добре, но...
Тук идва голямото "НО".
Забременях! И спрях лекаствата в секундата, в която разбрах че съм бременна.
А лекарката, в която имах такова доверие ми каза, че нямало проблем да си пия лекарствата докато съм бременна.
Да, ама и гинеколожката ми каза, че не трябва и други консултации си правих и всички отричат приемането на подобен вид медикаменти по време на бременност!
Така аз повече не отидох!
Вече съм в третия месец и кризите започнаха отново. Аз си смуча валидола и не знам докога ще устискам. Само че освен ПА се появи и депресията. Много се страхувам това да не навреди на бебето.
Не знам какво да правя и към кого да се обърна!
Моля ви, дайде съвет!

Първо извинявам се, че пак аз ще се намеся

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от lvaylo на 09.01.09 16:25.

Лекаства няма да пия ако ще да умра.
Няма да си увредя детето и после цял живот да не мога да си го простя и да го карам да страда!

А Сократ със сигурност може да помогне!

Благодаря за съветите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щом имаш тази твърдост и увереност, би трябвало да преоодолееш атаките и без хапове, успех

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

jewel78-------
Сократ, пак на темата за ПР, която мярнах и в споменатия форум. За колко време според теб е възможно излекуване?
Много хора се оплакват, че страдат години наред, което ме обезсърчава. Въобще може ли това нещо да се излекува напълно и да си сигурен, че повече няма да ти се случи?


Здравей !

При паническото разстройство се говори за контрол на паниката или страха , както искаш го наричай. Така, че когато веднъж го добиеш е за цял живот .

Като карането на колело е, не можеш да го забравиш.

За срок - ако не приемаш медикаменти - месец два са нужни за да добиеш контрол.Говоря средно за паническо разстройство с давност около година.

Ако нещата са от много години се стига дори до 6, 7 месеца .

Когато имаме прием на медикаменти сроковете са различни- за да можеш да се научиш да контролираш кризите мозъка трябва да е интактен , а не замъглен от тях. Тук сроковете са приблизително 2 пъти по - големи.

Декември месец тук във форума писа жена privlichane която имаше паническо разстройство от 2002 година. Разбрах от учителят ми че е овладяла паниката само за две срещи- но май е била без лекарства .

За паническото разстройство е най- важно да имаш личен мотив поради който да искаш да се справиш с паниката и си върнеш свободата.
Обикновено той се появява тогава когато човека е изправен пред реалната заплаха да загуби нещо много важно .Било работата си било съпруга или нещо подобно.Много рядко мотива е човек да иска да постигне нещо значимо за себе си или семейството.
В този смисъл пациентката за която ти споменах е едно изключение- тя е искала да стане отново добра майка и съпруга и успешен делови парти ор.

С две думи , като при всяко учене е, ако имаш мотив ще научиш урока си ако не няма.
Е, разбира се има и политика на фармацевтичните фирми които искат да повярваш, че си болна и трябва години да пиеш лекарствата им .
Има и психотерапевти които нямат сметка да ти помогнат защото работят на час и ако го направят ще загубят следващият си хонорар от теб.
Но, това са неща които не бих искал да коментирам.
Всеки има здрав разум и отговорност да избира.

Мерси, изясни ми се вече.
Но не мисля, че лекарствата са чак толкова ненужни или вредни. Аз се опитвам да съчетавам двете неща - медикаментите и преодоляването на страха, и мисля, че първите помагат за по-лесно постигане на второто. Е, ще поживеем и ще видим.
Аз не толкова се страхувам от загуба на нещо - самата загуба на свободата е достатъчен мотив. Да си свободен е едно от най-големите блага на света.

Здравей Сократ !
Нещо се провали с предишната ми регистрация и не знам защо не можех да направя нова от компютъра в офиса. Днес най-накрая успях от лаптопа на сина ми. Да уточня за всички - през м.ноември писах на Дисана по темата й "Паническо разстройство" като "привличане" и съм много щастлива, че тя ми отговори, а също така и много благодарна на Сократ, че се свърза с мен на лични и направи възможна срещата ми с един невероятен специалист и човек !
Сега ми се иска да направя някои уточнения и ако мога да помогна по някакъв начин на всички, които са минали, минават или ще минат по тоя път.
Да, наистина моята първа, единствена и сериозна криза беше през лятото на 2002 година. Връщайки се назад, си мисля, че наистина имаше основания за нея - много отговорна работа, стрес, втора магистратура, проблеми със здравето на съпруга ми и т.н. А може би не. Може би просто тогава отново започвах да търся себе си, да си задавам въпроси за смисъла на живота /не за първи път, естествено/... Но цялата случка породи в мен един невероятен страх и тревожност, който ме държа около две години /през това време загубих и съпруга си, който почина от рак/. По някакъв начин тогава успях да изплувам без лекарства, само аз си знам как и какво ми костваше. Но определено имах подкрепата на близки до мен хора, а и съзнанието, че трябва да се справя. Четох много в нет-а и когато "разпознах" симптомите си, изведнъж ми олекна. Бях забравила за доста дълго време какво означава "психическото разстройство". Но миналата година, загубата на майка ми ми върна мсичко това, и то с още по-голяма сила. Тогава си казах, че наистина имам нужда от помощ от вън. Не успях сама. Може би и обстоятелствата бяха такива /за това ще пусна отделен пост/. И я получих, благодарение на Сократ и учителя му. Да, той е прав. Всичко се случи само след две срещи. Даже и аз не вярвах, че ще стане толкова бързо. Но научих едно - всичко е в главите ни, в мислите ни и само от нас зависи колко добре /или зле/ ще се чувстваме.
Към Джюъл78 - ако 78 означава годината ти на раждане, значи си 10 години по-млада от мен. През времето, през което не съм писала, изчетох всички мнения в теми "Паническо разстройство" и "Как да преодолеем страха" на Дисана. За мен беше много важно да науча какви са чисто физическите провления на адреналина в тялото ни, а така също и да знам, че нивото му е най-високо сутрин след сън. Когато имаш обяснение за това, което се случва, наистина си даваш сметка, че няма от какво да се страхуваш. Понеже винаги съм била много емоционална и чувствителна натура /и по-скоро песимистична/, първото нещо, което направих, е да започна да елиминирам всякакви отрицателни мисли и тяхното заместване с положителни такива. Мозъкът ни наистина е в състояние за програмира деня, който ни предстои. А и не само деня. Има сташно много книги, които интерпретират тази истина. Вярвам, че ти ще намериш най-подходящата за теб. Но искрено ти желая скоро да откриеш "най-добрия" за теб начин. Най-вече повярвай, че всичко зависи само и единствено от теб. И елиминирай лекарствата, колкото се може по-бързо. Успех !
Надявам се вече да мога да бъда активен участник в този невероятен клуб !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, не можеш да си представиш колко се зарадвах за теб! Поздравления!
Освен това разбирам какво пишеш, всяка твоя дума отговаря на една истина, която съм преживяла!
А иначе, животът е такъвр падаме, ставаме .....

Здравей!

Направо съм шашнат.
Дадох пример с теб защото си мислех, че никога няма да го прочетеш.
Радвам се че искаш да си полезна.Досещаш се може би , че много хора няма да повярват на думите ти.
Една от пациентките на учителя ми се е лекувала над десет години при различни специалисти.Така се опознала с много хора с паническо разстройство.Тя овладяла кризите, също с две сесии въпреки, че е била на лекарства и започнала да им се обажда и споделя с радостта си. Никой не и повярвал.
Нещо повече, една нейна позната я обвинила, че лъже и е добре не защото е овладяла кризите с психотерапия , а с някакво ново лекарство.
Така че бъди подготвена за всичко, но който наистина има нужда ще получи много от теб, Дисана, Нова Вида ,Майкъл и другите.

Искам да подчертая нещо от твоят пост - каква роля играе информацията.
Ти си прочела за адреналина и това вече те кара да се чувстваш по – спокойна защото имаш обяснение на симптомите си.
Веднага след като Джюъл78 писа, аз и предложих да прочете за него в нета и ако има симптом който да не може да си обясни да и го поясня .Тя и днес не го е направила.
.Това щеше да я успокои и по мои предвиждания преди Нова година тя щеше да е овладяла кризите..
Много лесно се работи с човек който току що е получил първата си криза и още не е посегнал към лекарството.
Днес сме почти месец и половина по – късно и нещата са доста сложни.
Но тези постове се четат от много хора и нека всеки намери това от което се нуждае

.

Благодаря за добрите думи и на теб, и на Дисана ! Невероятно е, че най-накрая успях отново да пиша. Като че ли нещо ме спираше и пречеше през цялото това време. Дори не можех да пусна съобщение за проблема с регистрацията ми в dir.bg. А страшно ми се искаше да споделя опит. И толкова много неща ми звучаха до болка познати. Продължавай да помагаш ! В това е големия смисъл, нали ?

Здравей, Дисана ! Много се радвам, че продължаваш да пишеш, да търсиш отговорите, които те вълнуват, че си това, което си в момента и че си намерила сили да промениш много неща ! Няма да забравя, че искрено ти се възхитих, когато прочетох, че си сменила и дом, и работа... За това наистина се иска голяма сила. Тук мога да кажа, както и ти беше написала, че "старите навици" умират трудно. Т.е. и аз понякога отново се сещам за страха, за "гадните" мисли, но просто вече не позволявам да ме завладяват по начина, по който ми се случваше преди. Права си, падаме, изправяме се - това е живота ! От нас зависи да преодолямаме колкото се може по-бързо тези моменти. Много хубави моменти ти желая !

В отговор на:

---

Веднага след като Джюъл78 писа, аз и предложих да прочете за него в нета и ако има симптом който да не може да си обясни да и го поясня .Тя и днес не го е направила.

---

Редактирано от jewel78 на 11.02.09 14:13.

Нямам време за това ще използвам готов цитата от Гугъла.
Но в нета наистина нещата ги има.Там щеше да разбереш, че адреналина и кортизола блокират част от връзките в мозъка - целта е да не мислиш, а да се бориш или бягаш.Така прадедите ни са спестявали секунди и са се спасявали от хищниците.
При това блокиране на връзките е нормално да има проблеми с паметта , промяна в зрението-зрителният анализатор чак зад тила, виене на свят- адреналина освен чрез блокиране на връзките е свил и кръвоносните ти съдове в мозъка и това се отразява на различните центрове включително и за равновесието.
Ето цитат-

Под командата на главния мозък, който при стресова ситуация е възбуден, надбъбречната жлеза произвежда по-голямо количество адреналин – хормона на алармата и стреса. Този хормон е причина да се появят
съхнене на устата,
треперене,
ускорен пулс,
обилно изпотяване,
гадене,
виене на свят,
често уриниране,
разстройство,
повишено кръвно налягане... ......................
Под действието на адреналина вратните и раменните мускули се свиват болезнено – като настръхналия гръбнак на котка, готова за атака. Въглехидратите и мазнините в организма ускорено се разграждат и не се усвояват пълноценно. Това вътрешно състояние активира мозъчните клетки, те изпращат тревожни импулси към надбъбречната жлеза, тя произвежда още повече адреналин и така омагьосаният кръг на стреса се затваря.

Парадокса е, че зад симптомите ти стои хормона АДРЕНАЛИН, а ти пиеш лекарства за да регулираш серотонина, който в момента ти е нормален.

Разбира се не само ти правиш това, заблудата е масова и тя е напълно съзнателна.

Съвета ми е - не се бой отвори Гугъла и чети.
За да се успокоиш малко ти трябва първо информация.
Има я.

След като се подготвиш добре принтирай част от нещата .Вземи ги и покажи на психиатърката си .След което я попитай, защо след като всичките ти оплаквания се дължат на адреналина ти пиеш повишаващ серотонина антидепресант.

Отговорът и едва ли ще те задоволи.

Аз също съм с паническо разстройство и нервен стомах.И всички казват да се изправям пред страха.Е нали ако мога да го направя това,значи съм се излекувала.Точно това е,че съм изгубила желание за всичко.Ходя на терапевт при д-р Ина Илиева.И на психолог,който ми изписа ципралекс.Посещавам ги вече 2 месеца и изобщо не съм добре.Нямам никакви подобрения.Даже преди се чувствах по добре.Излизах.А сега съм се затворила у нас и не мърдам.Мога да излезна единственно ,ако съм сама.Защото,ако получа ПА няма на кой да се обяснявам какво ми е и защо се случва.Изгубих приятели.Провалих се като студент.И освен всичките тези симптоми за ПР,когато получа ПА аз имам разтройство.И това ми пречи още повече.Ако може някой да ми помогне.Или даже само да си говорим,защото човек докато не го изпита, не може да те разбере.За всички останали това са лигавщини.Никога не съм си мислела,че ще е толкова трудно да излезнеш.

Здравей, не знам от къде да започна....първо: защото, не искам да ти звуча като добрата фея и второ: - защото рецептите, които ще споделя не знам дали ще ти бъдат от полза. Мога само да ти кажа, че разбирам дори и запетайките в написаното от теб и че всички чувства, дори и паническият страх са нещо преходно! Състоянието е сериозно дотолкова, че да те накара да се замислиш защо се случва точно на теб, и съответно как да го премахнеш.
Рецепта има, и борба има, най-вече със себе си. Сета си слаба и объркана, но ще дойде един момент в сойто ще ти писне и ще намериш сили в себе си да го превахнеш...

И аз мисля като Дисана, че ако наистина искаш, ще намериш сили и ще се пребориш. И аз все още не съм се излекувала напълно, и не знам в кой момент отново ще се появят атаките. Но прочетох някои неща по въпроса и мисля, че разбрах кой е най-добрият начин за справяне: просто спираш да се страхуваш от атаките. Знаеш, че няма да ти стане нищо, затова усетиш ли симптоми, се отпусни и се остави на течението. Не се стягай, не се стряскай, не мисли какво ще ти стане. Аз по време на една криза дори се опитвах да се шегувам със себе си, и премина наистина бързо. Докато друг път, когато съм се стягала и плашела още повече, кризите продължаваха часове.
Друг е въпросът обаче каква е дълбоката психологична причина за тези кризи. Аз за себе си мисля, че вече я знам, обаче сама едва ли ще успея да я преодолея. Ти казваш, че ходиш на психолог - това е хубаво, защото мисля, че най-добре е да ти помага специалист. По въпроса за лекарствата ми е странно защо не ти помагат, може би на теб конкретно не ти действат точно тези лекарства и трябва да се сменят? Ако пиеш Ципралекс повече от един месец и нямаш никакво подобрение, явно ти трябва друго, но трябва да говориш с лекаря си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здрасти,jewel78
Звучиш ми много добре!

И на мен.Радвам се .

Мерси и на двама ви.
Да не казвам голяма дума, но напоследък съм по-добре. Дано нещата не се обърнат пак наопаки.

Редактирано от jewel78 на 16.02.09 15:32.

Две напред , една назад е нормален ритъм.
Когато го знаеш няма да те е страх.

Няма да се обърнат!

Благодаря ви много на всички.Такива хора като вас дават сили на тези,които са се отчаяли като мен.И толкова много години са крили в себе си,че става нещо с тях,а никой не може да ги разбере.Не искам хората да ме съжаляват,а искам да стана силна като вас и да помагам на такива като мен.Знам,че е трудно и трябва да се боря.Сега като пиша съм много мотивирана да го направя.Но като се изправя пред страха,той направо ме поваля.И това убива всичко в мен,че ще се справя с него.Т.е аз трябва да се боря със самата себе си.Като се замислиш е много забавно.И има и още нещо,наистина е така,че колкото повече мислиш за него,той става толкова по голям.Но вече толкова ми се е вглабил в главата,че аз непрекъснато мисля за него.Даже и докато спа.Трябва ми още малко да си поговоря с вас и даже си мисля,че един ден ще се събудя и ще се чувствам така,всякъш товар ми е паднал от гърба.

Благодаря ви много на всички.Такива хора като вас дават сили на тези,които са се отчаяли като мен.И толкова много години са крили в себе си,че става нещо с тях,а никой не може да ги разбере.Не искам хората да ме съжаляват,а искам да стана силна като вас и да помагам на такива като мен.Знам,че е трудно и трябва да се боря.Сега като пиша съм много мотивирана да го направя.Но като се изправя пред страха,той направо ме поваля.И това убива всичко в мен,че ще се справя с него.Т.е аз трябва да се боря със самата себе си.Като се замислиш е много забавно.И има и още нещо,наистина е така,че колкото повече мислиш за него,той става толкова по голям.Но вече толкова ми се е вглабил в главата,че аз непрекъснато мисля за него.Даже и докато спа.Трябва ми още малко да си поговоря с вас и даже си мисля,че един ден ще се събудя и ще се чувствам така,всякъш товар ми е паднал от гърба.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти как си се оправила?При кой си ходила,на терапевт или психолог.Препоръчай ми някой.Аз вече незнам при кой да ходя.Така ми е писнало от всичко,че не е истина.Повечето гледат да ти вземат парите.И в крайна сметка пак нищо.Всеки ти говори разни глупости.и в момента съм в такова състояние,че може би ако ми кажат,че не съм човек,ще повярвам.И аз си мисля,че колкото повече ходя на терапевти,колкото повече се интересувам,толкова повече се обърквам.Посъветвай ме как да започна.Коя е първата крачка.Освен това,че да си повярвам.Какво да правя.Кратки разходки ли.Незнам.Аз имам чувството,че в момента искам някой да ми напише.1-правиш това.2-правиш следващото.Нещо което трябва да следвам.

Какво ще кажеш, ако първо започнеш с един час фитнес?

Явно лошото при теб е, че не си започнала лечение навреме и си оставила страха да се развие в теб до степен, че да мислиш само за това и да се страхуваш да излезеш. Всъщност и аз по едно време бях така и бях на косъм да се затворя вкъщи и да зарежа и работа, и всичко. Спаси ме само това, че просто не мога да си позволя да остана без доходи, а и работата ми е много важна за мен. Трябва ти според мен желание, голямо желание да се избавиш от страха, а с желание всичко се постига. Психолозите помагат само ако и ти много искаш и полагаш усилия да се спасиш. А мисля, че ако наистина искаш, и без тяхна помощ ще успееш, макар и трудно. Така че постави си за цел първо да спреш да се страхуваш. Приеми това, което става с теб, както казва и Дисана. Кажи си, че няма нищо особено в това, че си свикнала с него, че както винаги досега ти е минавало, така ще мине и този път. Обърни вниманието си към нещата, които се случват извън теб, а не вътре в теб (така ме посъветва психиатърката). Намери нещо, което ти доставя или ти е доставяло преди удоволствие - пазаруване, готвене, спорт, четене, гоблени... всеки има нещо свое. Или дори някоя вкусна храна. И отиди и прави това, което ти е било хубаво. Започни да излизаш по малко, първо пред блока, после все по-далеч и си казвай, че нищо страшно няма да се случи. Вземи някой близък с теб, който те разбира - майка ти, някоя приятелка... и така постепенно ще се преодолееш. Честно казано, аз не пренебрегвам и лекарствата, смятам, че и те имат много важна роля за първоначално стабилизиране, на което в последствие ще градиш останалото... Така че успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте и от мен, един ветеран в ПР.Наскоро попаднах във вашия форум и много ме впечатлиха изказванията на Сократ и Дисана.А и наистина се учудих и от това че са успели да се преборят с това.Много дълго време се боря с тази гадост и до преди няколко години бях успяла да се подържам в ремисия, но преди една години всичко се завърна с пълна сила.Изпаднах и в депресия, пих антидепресанти ...и нищо.сега пак съм там - в ада. Сутрин като се събудя се чудя жива ли съм още, аз ли съм това, толкова съм обърнала взора към себе си, че изпадам в паника само като се сетя за себе си.Не се плаша толкова от физическите симптоми, защото вече свикнах с тях, колкото от самата себе си от мислите си.Тук прочетох интересни предложения за справяне, но някак си не ми е ясно много.Дисана , ти казваш че си се оправила със автохипноза, би ли ми посочила как точно се използва това.Аз изтеглих една книга за автохипнозата и много се бях запалила по това, но ме посъветваха, че било опасно и не е препоръчително и така оставих нещата.Много, много искам да си върна предишният живот.Моля ви помогнете ми!!!

Здравей,
това е НЛП - невро-лингвистично прогамиране, доста по-различно е от пълната хипноза, на която всъщност аз също не бих се подложила./извини ме, ако съм оставила такова впечатление с написаното/ Има доста литература в нета, има и на руски, ако разбираш,ще е по-добре да четеш на този език. Моите кризи преодолях именно след като се подложих на този метод. Това беше преди година и от тогава не съм се и сетила за тях. Има професионалисти в България, които го прилагат, другото е въпрос на избор от твоя страна.

Здравей отново Дисана, и благодаря за отговора.Казвам се Поли.Още нещо искам да попитам.Сама ли се справи, или под ръководството на специалист?Ще потърся веднага информация за НЛП. Но ако можеш и ти да ме насочиш с някой линк ще ти бъда много благодарна.
Възхищавам ти се за смелостта.

Споделени мисли:
1-Убеждението и желанието да приемеш реалността, за да не изпадаш в илюзии.
Съмнението, че благото в живота идва благодарение на външни сили.
Раздвоението дали да останем деца и да чакаме някой да ни защитава, или да се освободим от властта на авторитета и да се научим да се осланяме на собствените си възможности.
Агресията е сила, която хвърляш в пространството и тя може да се превърне в молитва.

Методите:
2.Психоанализа – изключително полезна. Условието - да е в ръцете на достатъчно сензитивен, интелигентен и духовен психотерапевт, който стъпка по стъпка те води през мъглата и изважда на бял свят онова, което си запокитил в дъното на душата си, забравеното и отхвърленото.
3- НЛП –тренировка на ума, мощно и полезно, стита да повярваш.. Все пак оставям го на трета позиция, без първите две не знам как би звучало..

Много добре е казано това за илюзията. Грешката на всички ни когато сме в тревожно състояние е, че губим представа за реалноста и ставаме подвластни на страха, и тогава трудно оценяваш кое е вярното.

Здравейта, NLP е метод в който се използва откритието на Павлов за условния рефлекс и чисто и просто това са начини за откриване е препрограмиране на "грешните" условни рефлекси, или по-просто казано дресировка.
При ПР действа за кратко тъй като препрограмира симптомите, които после намират друг път и отново се появяват под някаква форма. Единствения начин ПР да бъде излекувано е да се работи с причините, а не със симптомите. Всички телесни и съпътстващи усещания са само симптоми на нещо по-дълбоко, което за всеки човек е различно е се изследва едеинствено в процес на дълбинна психотерапия. След като основната причина бъде осъзната и върху нея е работено симптомите изчезват от само себе си тъй като стават излишни.
Това е все едно да си болен от грип и да вдичнеш температура. Не се лекува температурата, а се търси вируса. Когато вируса е преборен няма смисъл организма да вдига температура. Тя се нормализира от само себе си.

Аз Ви разбирам напълно, и съм сигурна , че е така. Но нещо друго да попитам.Снощи по Темата на Нова телевизия дадоха едно предаване за лекуване на ПР с хипнотерапия.Калин Цанов се казваше терапевта, който много обстойно обясни техниката на хипнотерапията и начините за излизане от нея.Стори ми се много примамливо и сравнително лесно. Може ли да чуя мнение за това от компетентни психолози - за и против.

Страхотно, обичам мнението на специалисти. Предполагам ,че си излекувал поне 40 - 50 човека с паническо разстройство.
Сигурни си преминал и курс по НЛП щом го коментираш.
Радвам се да споделиш терапевтичният си опит.

Но, ако е под 40 човека едва ли ще ми е от полза , аз самият съм видял доста повече и то само за за 6 месеца. Имах възможност много от тях да проследя в продължение на 7 години. Ами, добре са си хората .Почти всички са забравили, че са имали ПР.
Наистина сподели нещо от практиката си , ще е интересно на всеки който чете темата.

Ами когато аз работя с такава "болест" симптомите винаги остават на заден план. А и е непрофесионално да отнемеш единственото с което разполага клиента, за да се пребори с нещо преди да е изградил нещо друго - симптома. Винаги работя с психологичния проблем, а не с телесната симптоматика като проявление. За нея обикновено се грижи психиатърс който работя и който редовно актуализира схемата на медикаментите, и то само в началото на терапията при положение че се налага.

Та, с ПР работя в групи и индивидуално. В групи работя психодраматично, което е много дълбинен психодинамичен метод. Напредва се бавно и полека до степен в която страдащия от ПР вече няма психологична печатба от симптомите. Често се случват подобни изказвания: "Значи съпруга ми иска дете, а аз му давам панически атаки ?..." и така прозрение след прозрение човек в крайна сметка разбира какво заместват атаките. След като това стане просто няма нужда от тях, или други симптоми.
При поведенческата се третира симптома, при NLP също, а симптомите са най-маловажните в цялата картинка. Те са индикатор за психологичен проблем, но самите те като такива не са проблем, освен за този който ги изживява/което е субективно и необосновано по принцип/. И тук е първоначалната трудност - човек сам да осъзнае психологичния проблем, а не да слага на първо място симптомите. Трудно е.
40-50 са много, като се има предвид че работя и с други случаи, но не знам от къде дойде тази бройка като критерий.. В момента имам две групи, в които пробладаващата проблематика е тревожни разстройства /повечето са ПР/, а напредъка е доста голям, като се има предвид че са минали около 6-7мес.
Индивидуално работя основно като позитивен психотерапевт, като включвам и много елементи на монодрама. Пак се напредва бавно и полека и резултатите са стабилни. Ако има още въпроси питайте.
Иначе NLP съм учил преди 10г. когато не беше толкова модерно и за кратко. Има си своите силни и слаби страни, но лично мен не ме привлече.

Interesno kyde e rolqta na amigdalata w tazi rabota ?

Ili neq q nqma?

I kakwi sa tezi 6 - 7 meseca ?

Kakto wijda6 horata gowotqt za nqkolko sre6ti.
Nqma logika da se zanimawa6 s panikata tolkowa wreme, oswen ako ne raboti6 na 4as i se stremi6 da otraboti6 powe4e 4asowe.

Редактирано от socratt на 25.02.09 17:16.

Хората искат да се отърват от симптомите час по-скоро. Ако може и от утре най-добре. Ама това не става. А и много по-рано намаляват та дори и спират ПА преди тези 6-7мес., но това не означава че трябва да се спре с терапията. Много скоро хората сами преформулират заявката си за работа и ако в началото тя е била " Искам повече да не усещам това и това,.... да не се страхувам от това и това..." тя става "как да остоявам себе си?" "Как съм се научил на "това поведение?" .... и други подобни въпроси, на които искат да си отговорят. А всеки сам си решава кога иска да прекрати. Методите, които използвам не се основават на преносни механизми, така че зависимоста от терапевта е сведена до минимум.
За няколко срещи нищо не става, дори и само със симптомите да се занимаваш.
Някой намеси и хипнозата от репортажа по телевизията. Аз лично мисля че това първо беше една реклама и второ не съм убеден че дори и да има някакъв мигновен ефект, няма да се стигне до рецидив. Но това си е лично мой мнение.

Що се отнася до амигдалата - има си лекари за тая работа да преценят дали има органична обуславеност. Аз работя с клиенти т.е. хора които са здрави. Лекарите работят с пациенти /докато не се докаже обратното/.
Както казах работя в екип с мнохо добри психиатри така че всеки си върши неговата работа. А за по-"екзотичните" методи - те винаги ще бъдат по-привлекателни за хора с ПР защото това е обуславено от психодинамиката на самото разстройство - мигновено и без много усилия изцеление. И доста хора злоупотребяват с това знаейки че ще се закачат на въдицата хората с ПР.
А ти какъв специалист си?

www.positum.bulboard.com

Съжалявам , няма екзоични методи.Има статистика .В момента според нея в света има 4 метод които са най- ефективни при лечението на тревожните разстройства -
EMDR
V/K D--НЛП техника.

TIR
TFT
Предполагам, че знаеш английски ,в нета има достатъчно информация за всеки един от тях.
Но,когато я намериш бих искал да потвърдиш думите ми .


Леченито на ПТСД- посттравматичен стресов синдром или популярен като Американският синдром- е много по- трудно от ПР.
И тогава клиентите ти биха те питали защо ти ги лекуваш месеци ,след като става за минути.

Наистина за минути. Сам ще го намериш , вярвам в това.
За мен , писал съм за мен във форума така, че не бих искал да се повтарям.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от socratt на 25.02.09 23:55.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от socratt на 25.02.09 23:56.</EM></FONT></P>

Редактирано от socratt на 25.02.09 23:58.

Това че аз лекувам е грешна постановка. Както казах не съм лекар и работя със здрави хора. И стига с това NLP вече. Няма вариант да отработиш посттравматичен стрес за минути. Как ще отработиш една траурна реакция например за минути?
Не налагай неща, които хората четат и им вярват. Създаваш грешни представи. Много добре знам кои методи на какво повлияват.

www.positum.bulboard.com

Не знам дали бъркам нещо с регистрациите, но това вече е третата, която правя, т.е. постовете с никнейм "привличане" и "сиелито" са мои. Не съм престанала да чета темите в този форум от четири месеца. Тук получих и помощ. Искам само да ти кажа, че Сократ е абсолютно прав. Само с две срещи с психотерапевт, аз се справих с ПР. Метода, той го е описал много добре в тази тема. Не съм пила каквито и било лекарства /като изключим няколко блистера "деанксит", препоръчани от аптекарка преди време и които по никакъв начин не повлияваха сипмтомите/. Това, което на мен много ми помогна на първо място /тук се повтарям/ е обяснението на въздействието на адреналина върху тялото ни. И разбира се това, че ме научиха да контролирам теци прояви. Имайки това, аз наистина престанах да се страхувам от чисто "физиологичните" проявления на ПР. От тук нататък вече нещата са в мои ръце.

Добре, а замисляла ли си се за причината, довела до тези прояви? Нали nekoi2 точно това има предвид. И аз мисля като него, че трябва да се махне причината, т.е. някакви дълбоки комплекси, травми от детството, неспособност да се справяме с живота си или аз не знам какво. Ти откри ли в себе си тази причина, премахна ли я? Интересно ми е, защото и аз за себе си се опитвам, засега сама, но може да потърся помощ в скоро време (макар че времето все не ми достига...).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бих искал да направя две уточнения-

Не бива да се бърка нормалната реакция на скръб с Постравматично разстройство.
Разбира се, че скръбта не може да се преодолее за минути.
Но, споменаването и ме подсети за един интересен факт- когато Курск потъва загиват сто и осемнадесет моряка.Това означава 118 почернени семейства.Допълнително още петстотин близки пристигат в малкия затворен военен град.Хората са обхванати от страх , скръб и истерия.За да може да се повлияе ефективно на психиката на толкова много хора флота извиква няколко психотерапевта обучени в НЛП.Те имат опит от войната в Чечня и се започва моментално обучение на психолозите от флота, които въпреки своят опит не владеят достатъчно техники за да се намали стреса и мъката в хората.
Има няколко статии за тази работа , това е една от тях http://www1.nlp.ru/rus/win/articles/kursk.html

Второ уточнение –През 95 година щатския университет във Флорида започва едно проучване което продължава и до днес.Целта е да се види кои са най – ефективните методи за лечение на ПТСД / същите могат да се прилагат и за фобии и ПР/
В анкетата участват лицензирани психотерапевти от цял свят.
Номинирани са 12 метода, но в проучването са допуснати само 4 защото другите не покриват критериите. Например, първият е метода да се ползва най-малко от 300 лицензирани специалисти.
---Давам само началото на проучването, до минутите с които е работено с клиента , но всеки може да си го прочете от нета.

The International Electronic Journal of Innovations in the Study of the Traumatization

Process and Methods for Reducing or Eliminating Related Human Suffering

Reflections on Active Ingredients in Efficient Treatments of PTSD,
Part 1

Fred P. Gallo, Ph.D.
40 Snyder Road, Hermitage, PA 16148

ABSTRACT
This two-part essay summarizes the therapeutic procedures presented at The Active Ingredients in Efficient Treatments of PTSD Conference at Florida State University, May 12-13, 1995, and delineates some possible salient change-producing ingredients germane to these approaches.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Four therapies for PTSD were presented at the Active Ingredients in Efficient Treatments of PTSD Conference, Florida State University, May 12-13, 1995. The conference was presided over by the principal investigators of the clinical demonstration study by the same title (Figley, C.R. and Carbonell, J., 1994). The methods included Eye Movement Desensitization and Reprocessing (Shapiro, 1995), Visual/Kinesthetic Disassociation (Bandler & Grinder, 1979), Traumatic Incident Reduction (Gerbode, 1995), and Thought Field Therapy (Callahan, 1985). Each method was summarized by the developers and/or representatives, preliminary results of the demonstration project were provided, workshops were presented and penetrating discussion ensued.

The four approaches were selected on the basis of nominations by traumatology professionals in response to the investigators' request, the Internet facilitating the process. Over a dozen nominations were initially received; however, most did not fulfill criteria for inclusion in the study:

• • verification of effectiveness by at least 300 licensed/certified clinicians who regularly treat PTSD clients;
• • replicable under laboratory conditions at FSU;
• • readily teachable to paraprofessionals;
• • willingness of the principal developers to defend the approach to academic, clinical researchers at FSU; and
• • willingness of the developers and/or principal practitioners to treat clients at FSU for a week under research conditions.

Four to six month follow-up's revealed that all of the approaches yielded sustained reduction in subjective units of distress relative to treated traumatic memories (although some rebound in SUD's was evident in many cases).
The average pre-treatment SUD rating on a 10-point sacle was between 8 and 9. Noting that the follow-up evaluation time frames and N's varied considerably across treatment conditions, notably imposing variables, respective Mean Group Treatment Times & Post-Treatment follow-up SUD ratings were as follows:

THERAPY No's Duration Result
_____________________________________________________________
TFT N14) 63 mins, 3.60;
V/K D (N11) 113 mins, 3.30;
EMDR (N6) 172 mins, 2.64;
TIR (N9) 254 mins, 5.67.

Бижу78, мила, аз и преди писах за причините, довели ме до това сътояние. Да, има и много трудни житейски ситуации, загуба, смърт. Дали са само те ? Или може би просто по-силна чувствителност ? Или търсене на отговори на въпроси, които все още не бях получила ? Тук въпросът е спорен. Повярвай ми, това, което научих аз за самата себе си е, че трябва да си помогна сама. Но след като потърсих специалиазирана помощ. А начина, по който мислим, си е лично наше дело. Аз съм се чувствала по същия начин като теб - сутрин се събуждам, веднага започвам да мисля, че ще ми стане лошо и естествено започвам да "трепетликам" /така наричам тези мои състояния"/. В тези моменти се чувствах адски непълноценна, а и се стараех да не давам вид какво изпитвам, което още повече ме натоварваше. От чисто емпиричен опит мога за ти кажа, че друго, което ми помогна, е волята ми да си налагам ограничение над отрицателните мисли и замяната им с положителни. Не знам дали на теб ще подейства, но прочетох една много тънка книжка на д-р Емил Куе /френски фармацевт и психолог/ за самовнушението. Неговата терапия е всеки ден, сутрин и вечер спокойно, без напрежение да си повтаряш наум поне десет пъти фразата "Всеки ден, във всяко отношение ще се чувствам все по-добре и по-добре". В последствие открих тази фраза, взаимствана и в много други книги. Защото тя е от началото на минали век. Опитай, ако искаш. Сигурна съм, че ти ще намериш твоя начин. А ако мога да ти помогна с нещо като човек, който се е въртял в "омагьосания кръг", винаги съм на твое разположение.

ОК. Аз не оспорвам успехите на NLP. Но не се и превъзнасям по тях. Знам как се става NLP тренер и за колко време. Никога метода не обуславя успешната терапия. Никога. Добре е да се започне от тук. Един професионалист, без значение какъв метод е изучавал помага 80% с личността си и 20% с методиката на работа. /цитирам наизуст резултати от изследвания в САЩ където спора основно е поведенческа или психодинамична е по-добрата терапия/. Ми оказало се че и едните и другите са еднакво резултатни в подходящи ръце. Много важно уточнение. Цялото изучаване на един метод по психотерапия е всъщност изграждането на личността на терапевта. Не случайно то продължава над 10г. И толкова + плюс някакъв набор от техники които да му помагат и улесняват.
Пак казвам - няма излекувано ПР за една две срещи! Няма и как да има. Личността на човек се създава дълги години. Това не е пластелин, че видиш ли изведнъж да му смениш фасона и готово. Поради забързания темп в който живеем краткосрочните терапии винаги са по-привлекателни. Най-краткосрочната терапия е мин. 20 срещи. Може и за две да има подобрение, но това не е терапия а консултация, или нещо друго.
За траурната загуба - постравматичният стрес освовно се корени в това, че големият емоционален шок е изтласкан поради страха от неговата сила да бъде изживян. Много скоро след това започва да напомня за себе си по различни начини. На първите места като събития са смърт, война, развод, и т.н. имаше класификация на макротравмите. Някои преживяват на момента, други изтласкват поради неспособност да "смелят" голямата емоция. Ето защо на точно определено време след смъртта се правят помени - за да може донякаде емоцията да излезе ... "на порции". То не е случайно.
Последно да поясня, че NLP организация която да е член на БАП няма, което означава, че дейността и е нерегламентирана. Това от своя страна е равно на безконтрол, което е недопустимо при работа с хора. Винаги трябва да има етичен кодекс, който да регламентира дейността и комисия която да следи за работата на професионалистите. Факта, че е по-разпространена в обучения на хора от ресори като човешки ресурси, PR, и т.н. говори че не е много сериозен терапевтичен метод, но много техники биха могли да се използват в една терапия и никак не е зле човек да се е докоснал до NLP. Но само с него нищо не става. Може и да стане метод на бъдещето, знам ли.
Дано не съм обидил някого.

www.positum.bulboard.com

Здравей,
На първи прочит ми се струва, че в две неща си абсолютно прав.–
Един професионалист, без значение какъв метод е изучавал помага 80% с личността си и 20% с методиката на работа. И че НЛП може и да стане метод на бъдещето.
Като цитирам и Франкъл, който казва, че над физиологичното и психологичното не трябва да се забравя и ноологичното, ще се опитам да направя „match point” в разговора, воден от вас професионалистите. И да се включа като пациент, с уговорката, че не игнорирам ноологичното, а изхождам именно от него в борбата си за справяне с ПР. Отвъд фройдистките методи, химичните и физическите причини за излизане в това състояние, витае и още нещо, което никой никога не е се опитал да обясни научно. Все още, надявам се, че скоро и това ще стане... И да ти напомня, че все още голяма част от човешкия мозък си остава загадка за учените.....
Сега му е мястото да споделя, че определено бягам от условностите да правя PR на едно или друго течение в психоанализата,правя анализ единствено на собственото си преживяване. На всички ни е ясно, че ПР се отключва в критична ситуация. Съпътстващата депресия и травмата могат да седят с години и те са в ръцете на дълбинната психоанализа,но кризите, паническите – определено могат да спрат след като си се подложим на НЛП. Аз и още няколко човека от този форум сме жив пример за това. И знаеш ли защо? – защото НЛП ти дава оръжието,с което да ги премахнеш. Създава ти защитната броня и те връща отново в реалния свят, в който отдавна не си бил, поради ред изолиращи те причини.
Как става? , а ми според мен- магия.....

И не си засегнал никого....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е магия малко несериозно ми звучи. Няма магия :). Просто Павлов е открил нещо, което сега се доразвива. В овладяването на самите кризи може да помогне доста NLP. Но ПА сами по себе си са само симптом. Нищо не се постига махайки само симптома. Да той може да изчезне, да човек овладява състоянието, тръгва отново на работа без страх и т.н., но след известно време се явява някакво друга психосоматична симптоматика. NLP е все едно с един замах да косиш тревата. Но коренът е важен. Пезспорно е добре хората страдащи от ПР в първият момент да се научат чисто поведенчески да овладяват кризите. Но това не е достатъчно. Защото ако се "отнемат" симптомите с една или друга техника, означава да махнеш нещо от което психиката е имала нужда. ПР е компенсаторен механизъм за нещо друго. Ако тази компенсация бъде премахната означава че равновесието се нарушава. Вярно че компенсацията под форма на ПА нанася много вреди, но винаги има психологична печалба от нея. Например, какво е болката при развален зъб? Има ли нещо хубаво в нея? Няма, но подсказва че, трябва да има намеса, че има някакъв проблем? И това е хубавото, че има симптоми, защото те са червената лампа за това което се случва. Или болката сама по себе си е проблема? И нима един ... аулин например решава проблема със зъба? Не. Та това е NLP - аулин :) Само че блокирайки способността на човек да компенсира със симптома, го подтикваш да компенсира с нещо друго. Това друго е рецидива, който се появява под друга "дреха", друг симптом, но идващ от едно е също място.
Това естествено много лаишки го казвам. Методиката е сложна но тази техника не може да борави с истинския проблем. Тя по-скоро "реанимира" психиката. В което всъщност няма лошо. Лошото е че когато болката от "зъба" спре човек не отива на "зъболекар" ако трябва да продължа метафората.

www.positum.bulboard.com

Редактирано от nekoi2 на 27.02.09 14:06.

атаките са симптомите на ПР - те те отклоняват от правилната мисъл. А НЛП връща именно посоката на тази мисъл. За начините на вентилиране мога да ти говоря много.....
След овладяване на атаките не съществува нищо сложно и необяснимо, просто си остава един лош период в живота ми.
ПА са симптоми, които могат да се появят и един единствен път в живота!
Другото е чисто и просто отлагане на решението на проблемите поради несигурност и обезверяване. Как се стъпва отново на този плоскост, като се тресеш и оскотяваш ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

jewel78 ----Лоша работа... този страх май започнах сама да си го причинявам вече
Още като се събудя сутринта, първата ми мисъл е: имам паническо разстройство, сега сигурно ще ме нападне... качвам се в автобуса, сядам и си казвам: ужас, сега ще започна да се задушавам. И наистина започвам! Като седна на работното си място, си мисля: сега ръцете ми ще изтръпнат, ще ми се завие свят и нищо няма да мога да свърша! И наистина става така! Какво да правя? Докато не мислех за това, то или не се случваше, или се случваше много по-рядко.

По точно и автентично описание едва ли някой ще даде.
Както казах вече, много бъдещи психотерапевти ще се обучават от думите на jewel78
Интересно, как ли би се развил деня ако първа мисъл на jewel78 бе друга

Редактирано от socratt на 27.02.09 15:42.

Ами аз вече действително не мисля за това. Поне първата ми мисъл сутрин не е за това. И живея далеч по-нормално от преди.
Но знам, че причината е все още в мен, усещам я, и нямам идея как да я избия от себе си.

Ами аз нали това се мъчих да обясня. Същата тази причина, която усещаш че е в теб би могла да предизвика други симптоми. Ако си бил на NLP означава че пътя до паническите атаки е "отрязан" и ще бъде заместен от нещо друго. То е като бурен - ти го кастриш, той пак се появява.
Истинската причина изисква дълбинна психотерапия.

www.positum.bulboard.com

Всичко, което казваш, ми е пределно ясно. Не съм била на NLP. Пия антидепресанти и се мъча сама някак да се справям със страха.
А къде мога да открия такава специализирана помощ, за която споменаваш, т.е. къде се извършва дълбинна психотерапия?

Ами пиши ми на лични от кой регион си за да ти препоръчам някой колега психотерапевт.

www.positum.bulboard.com

Следя цялата дискусия от доста време и ми стана много интересно.Не знам защо не ме напуска гадното чувство че и тук става въпрос за преразпределение на територии/пациенти/.Абе не им стига на хората мъката и страховете, недоимъка и несигурноста в която живеят, ами вие ги подлудявате и с вашите професионални спорове.Лично аз, от написаното, съм на страната на Сократ.Ами на тези хора им е нужно така да се каже "чудо" да повярват в нещо за да излязат от това състояние.Иначе бездушните лица на психиатрите ги знаем.А и некой2 как виждаш ти психотерапия в продължение на месеци, сигурно си имаш обяснение на нещата, но защо тук никой не казва колко струва един сеанс и как човечец на заплатка от 300-400лв ще си го позволи.Или пак богоизбраните ще имат възможността да се лекуват, пък другите....кучета ги яли.

Ами просто чудеса няма, иначе е хубаво някой да вярва в тях. Лесно е някак.
Относно парите - 20лв. на час един път седмично.
Във всяка нормална страна психотерапията се поема от здравната каса в някаква част. За съжаление тук това го няма още. А добрите специалисти са по-малко отколкото има нужда, така че е несериозно да се говори за територии.
За сравнение в Германия е 100 евро на час и се чака с месеци понякога. Цените за обучение са еднакви и там и тук. Да се надяваме че в бъдеще нуждата вече няма да е такава защото в момента основно с деца се работи което е превенция за бъдещето. . Направете сметка за какво става въпрос. Така е парите са проблем по принцип при нас.

www.positum.bulboard.com

Въобще няма база за сравнение на цените на психотерапията тук и в Германия.Като знаеме какви заплати получават там.....Но не ви ли се струва че се получава един затворен кръг - тежките времена и недоимъка в който живее по голямата част от населението - това поражда тревожно състояние и отключва психически и др. болести - умрялото ни здравеопазване - от там нататък всеки се спасява както може - който има пари се лекува, който не - не се лекува - докато изкара.
Ами затова човек ще избере по-бързото лечение, най-малкото ще му спести пари.
А иначе вече целият народ е толкова апатичен към всичко ставащо в държава ни, че ако стана министър на здравеопазването , задължително ще насоча вниманието си към психическото здраве на българина.

Така казано лечението излиза около 2900 лева .Смятам го средно около три години по 80 лева на месец. За мен сумата не е висока и си заслужава, но каква е гаранцията, че паниката ще се овладее .
И какво ще стане ако терапията няма успех ?
Ще върне ли терапевта парите?
Защото коректността изисква точно това .При неуспех да ги върне .
Колегата казва, че познава НЛП , но тогава трябва да каже ,че там наистина има сделка и ако за договореният срок - обикновено между месец и три месеца ефека не е постинат трапевта връща парите .
Нещо повече, ако сиптомите на паника се върнат терапията е за негова сметка, когато и да стане това .
Има клиенти от този форум които работиха точно по тази схема и ако искат могат да разкажат историята си .
Аз самият се сещам за човек писал преди две години с фобия от височина.Всичко в живота му било наред, просто не се качвал на високо.
Но, човека кандидатствал за работа в чужбина .Страшно се зарадвал когато получил съобщение, че е одобрен.И всичко било наред докато не получил снимка на офиса в който трябвало да работи.Той бил на четвъртият етаж.Човека се отчаял, за около седмица фобията трябвало да се махне .Всички му говорили това което казава и колегата - това е работа за години , разбери причината и човека се примирил .
Но, търсейки информация в нета попадна на мен .И проблема бе решен за една сесия от 4 часа./Не от мен разбира се /
Така човека замина направи и работи в чужбина .Има и доживотна гаранция че ако някога има каквато и да е фобия работат с него ще е безплатна .
Въпроса е, че това е невъзможно и е невъзможно защото той има контрол върху симптомите .Тоест, той може да контролира своето тяло така, че да преодолее каквото и да е неприятно усещане.
Има алгоритъм за този контрол.След като го има как паниката да се върне.
Реално без да е цел на терапията голяма част от клиентите се научават да обезболяват тялото си и премахват болката от него когато им е нужно.
За конкуренцията - наистина няма такава , пазара е голям и почти неразработен.Всичко е въпрос на задрав разум .

Бижу 78 така сме устроени, че докато нещо не ни е ясно и мислим, че нямаме контрол върху него в организма ни се отделя АДРЕНАЛИН.
Всеки път кагато си зададеш въпроса -,
,Къде е причината за паниката и няма ли тя да се върне ?,, той се изръсва и прави кризите .Това му е работата.Така, че питай се още.
В това е най - голямата манипулация, че има дълбоки някакви неизвестни причини за паниката ти. Няма такива, ти сама ги правиш с въпросите и очакванията си.
С вички хора е така . И аз така си правя паниките . И е манипулация да ти внушават, че има още нещо ,,дълбоко''- обикновено когато чуе тази фраза учителя ми веднага пита, ,Колко дълбоко , пет десет или повече метра?''
Няма дълбоко .Обещал съм ти и на всички които посещават форума, че ще поясня подробно как човек сам си прави страха.Наистина написаното от теб е страхотно то ще послужи като нагледен материал как човек сам се програмира да си прави кризите.И всичко започва от едно ставане сутрин с прилошаване.

Ти наистина ли не прочете нищо за действието на адреналина?

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от socratt на 27.02.09 21:55.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от socratt на 27.02.09 21:57.</EM></FONT></P>

Редактирано от socratt на 27.02.09 22:05.

Вижте, при дълбинна терапия се работи с части от несъзнавания материал, което не е психоанализа, а само е взаимствано от нея. А иначе успеха в терапията в голяма степен е в ръцете на самия клиент. Терапевта може да "го заведе до реката но не може да го накара насила да пие вода". Много фактори там са от значение. Дали ще си паснат, дали клиента ще успее да е искрен /което много зависи и от терапевта/, а резултат винаги има. Много рядко една терапия продължава 3г. Обикновено при една добра системна работа около 6мес. са достатъчни. Но всичко е много относително. А ПР е тревожно разстройство и се работи с него като такова. Тревожните разстройства /или предразположението към такова/ се формират в детството. Няма как да не влезем там ако ще търсим причината. Естествено има много съпротиви и е много трудно за клиента да работи с тази част от живота си, затова има терапевт до себе си да го води. Терапевта е "доброто огледало". Ако мислите че нещо друго се случва в терапията... А и няма един човек с ПР при който терапията да е протекла по същият начин като на друг с ПР. Само симптомите са по-общи. Цялата индивидуална динамика е различна. Резултат винаги има. Какви са тия връщанки на пари? Човек от самото начало знае какво го очаква, правилата и рамките се градят с неговото участие, както и неговите очаквания. Трудно е на лист хартия /монитор/ да се говори за тези неща. Той терапевта ако се усъмнява в успеха не започва терапия. Така че това също е несериозно. И все пак едно е да "дресираш" рефлекса, а друго е да работиш с цялостната психодинамика на някой. Успеха става разтегливо понятие, защото ако човек в началото иска " ...да се събудя и да не мисля за ...." в последствие "успеха" се измерва в нещо друго. Добрия психотерапевт знае че никога първоначалната заявка за работа не се запазва до края, защото нейната роля е да отдалечи от истинската причина за ... ПР например.

www.positum.bulboard.com

В отговор на:

---

В това е най - голямата манипулация, че има дълбоки някакви неизвестни причини за паниката ти. Няма такива, ти сама ги правиш с въпросите и очакванията си.

---

Редактирано от jewel78 на 28.02.09 17:27.

този твоя 'учител' някакъв гуру ли е, какви са тези чудеса, които прави, да не кара хората да подписват с кръвта си договори за продажба на душата си, за да ги отърве от страданието, което сам им е наложил??..типично би било

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-обикновен човек, който си разбира от работата и наистина върши чудеса.На светлинни години е напред в сравнение с много други.Но ние българите така сме свикнали да посрещаме със скептицизъм и недоверие всичко ново и различно.Жалко за невярващите.

За какво става въпрос? Пак ли NLP?

www.positum.bulboard.com

. в отговор на .....Добрия психотерапевт знае че никога първоначалната заявка за работа не се запазва до края, защото нейната роля е да отдалечи от истинската причина за ... ПР например.

Не съм отдалечена, нито на метър от събитието, довело ме до тук.
Успях да науча нещо важно от това си състояние, да порастна и да се отдалеча от авториттета на големите и да съзная, че и аз вече съм такава....!
За какви месеци и години на психоанализа говориш – това е същото, заменяш родителите си с психотерапевта и ходиш да го молиш за съвет всеки път, когато ти предстои избор на някакво решение. Медитация и психоанализа – това е новият и печеливш подход, /понеже чета и съседната тема/ - ето, прилага се някъде в света и понеже усещам , че имаш интереси прочети, никой няма да те заподозре в Неразумност. Тук си имаме и учението на Петър Дънов – в сайта на това братство има твои колеги, които търсят причините и другаде.....
Светът е динамичен, а Фройд го няма.....Знаеш ли, че се отегчих от психоаналитичката ми, и я заподозрях в наизустяване на материята, когато ми каза,че увлечението на някои „пациенти” по будизма и астрологията са вследствие на прекалена доза антидепресанти....или и това се нарича невроза, или пък вярата е невроза? Върпреки, че не познавам религиозни невротици, /ако изключим тези, които служат на култовете към родителите, и към чистотата..../
Иначе, спорът тук се върти около НЛП...... – неврротикът губи способността си да осъществи основните си функции на човешко съществуване...., поради грешна илюзорна картина, че е болен, слаб и различен. И има нужда от филисофия, от религия ............

Елегантно се вмъкваш, хареса ми...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямам нищо против религия, философии и т.н.
За П. Дънов не ми се приказва.
Да много си права че терапевта е поставен в тази роля, но той е наясно с това и работи с клиента и той да стане наясно.
За психоаналитиците - има четирима българи които са психоаналитици. Двама от тях работят в чужбина, а единия не практикува. Незнам коя е вашата психо-аналитичка, но със сигурност не е такава. Най-добре е малко да се информирате по отношение на това при кого се подлагате на терапия. Има много много много шарлатани за голяма беда.
За медитация и психотерапия - няма такова чудо. Има ги поотделно. Може медитацията да има терапевтичен ефект и да помага, но не е психотерапия. Не всичко което помага е психотерапия. Психотерапия е точно определено нещо.
За болестта и вярата в религията и идолопоклонничеството. Има някои разстройства които в цялостната им картина влиза и това. Не винаги и не при всеки. Материята е сложна и не може да се обясни с няколко думи. Какво замества "бог" който е извън нас, или "учителя", или "мъдреца"? Всички тези архетипи са на "бащата" - следователно ? ....
За Фройд - не съм Фройдист нямам и намерение да ставам. Ако трябва и анализа да уча спокойно, като я завърша мога да се пенсионирам :)
Много се радвам че си успяла да проникнеш в твоята динамика и с такава лекота да говориш че е трябвало да станеш "възрастна".
Има хора, които не могат обаче. Нали така.

П.С: В процеса на психотерапия не се дават съвети, не се дават напътствия, терапевта не "помага", не взема решения вместо клиента, не се случват чудеса, не е "по-голям" от клиента си, не занимава клиента с това колко е начетен, терапевта не си създава ореол на идеален, терапевта никога не казва че е много добър и че за едиси колко време ще ви оправи, терапевта след същинската терапия работи за правилното отделяне на клиента от терапията, терапевта е длъжен да спазва строга етика и професионализъм в отношенията и да отчита работата си пред своя супервайзор, терапевта не е комшийката на която някой се оплаква, клиента не ходи на терапия само когато му трябва съвет. В психотерапията работи главно клиента - работи със себе си.
Ако дори едно нещо от изброените неща се случи в контакт със специалист, значи вашият контакт е нещо друго, но не и психотерапия.
www.positum.bulboard.com<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от nekoi2 на 01.03.09 14:47.</EM></FONT></P>

Редактирано от nekoi2 на 01.03.09 14:49.

Здравейте и честита Баба Марта! На всички участници пожелавам здраве и хубаво настроение!

Здравейте, аз съм нов участник във вашия клуб. Изчетох всичко по темата за ПР и веднага ми "светна", че съм в един кюп с вас. Искам да ви поздравя за желанието и усилията, които проявявате за излизане от сивия облак. Да ви кажа честно, много пъти ми е идвало да се откажа, да затворя очи и никога повече да не се събуждам! Понякога е толкова трудно да живееш, да се движиш, да общуваш, да дишаш дори.
Сократе, ти който поименно си наследник на древногръцкия мислител, общественик и философ Сократ / 469 -399 г.пр.Хр/, какво ти е мнението за татуировките? Накратко. Харесвам си някой симпатичен човек, интелигентен, приятен и т. нататък.......да, ама с .....татуировки. Не мога да направя нито крачка напред! Представям си как с една и съща игла се татуират стотици тела. Ще кажеш какво от това? Ами нищо, само дето колкото хора, толкова и болести! Като имаш предвид, че когато бях на 11 години една безотговорна лекарка ми лепна хепатит В, барабар с пломбата! Просто ужас!
Та, Сократе, много бих се радвала да чуя мнението ти, на теб и на учителя ти.

Не искам да вдигам пак тази тема, защото като я видя на първа страница, ми става лошо. Обаче ми се искаше да споделя с някого. През нощта се събудих след някакъв неприятен сън и започнах да треперя и да ме обливат студени вълни. Въртях се, обръщах се, отидох при мъжа ми да се стопля, че ми беше студено... не помага. Ходех като зомби из апартамента, беше 4 часа през нощта, виеше ми се свят от умора. Накрая се дрогирах едно хубаво и се оправих. Ужас! Дали всичко не започва отначало? Отдавна не ми се беше случвало...

Не запо4ва от на4ало .То просто продъл-ава с риск никога да не свърши.

Подходът ти е грешен, не мо-е с лекарства да овладееш паниката.С лекарствата само хронифицираш нещата и ги проточваш с години.

През нощта се събудих след някакъв неприятен сън и започнах да треперя и да ме обливат студени вълни. Въртях се, обръщах се, отидох при мъжа ми да се стопля, че ми беше студено... не помага. Ходех като зомби из апартамента, беше 4 часа през нощта, виеше ми се свят от умора. Накрая се дрогирах едно хубаво и се оправих.
И аз като Сократ мисля, че не лекарствата ще ти момогнат.На мен лично ми помогна един човек. Севетвам те да потърсиш някой ,на който можеш да се довериш, на когото да се обадиш и да поговорите. Човек, който е готов и в 4 ч през нощта да те изслуша . Човек който да ти помогне да избегнеш хапчето, който със вътрешната си топлина да те стопли.
За мен такъв човек е една приятелка от Клуб ~Зависимости~, наричам я `спонсор`. Последният път,когато и се обадих, й казах че съм много зле и че държа в ръката си седатив, което смятам да изпия. Тя ми каза `Къде си?. Идвам` и затвори. След 15 мин беше при мен.

мама на трима
Митя 17 год
Дани 16 год
Бебо 0 год

Редактирано от Bидa на 10.04.09 21:53.

Наистина лекарствата не могат да помогнат, казвам го от опит.Важното е да знаеш, че по време на ПА, животът ти не е застрашен, и това ще ти помогне да приемеш по-спокйно неприятните симптоми.Ако не можеш да направиш нещо друго, то изчакай, толкова пъти е идвала и си е отивала атаката и ти си оставала жива и невредима след това , нали?Просто страхът ти е голям.Приемаш ли цял живот да си зависима от едно хапче, или искаш ти да контролираш живота си.Ами те атаките ще идват и ще си отиват, защото живеем в такова напрегнато и несигурно време, аз поне се научих да не им придавам такова голямо значение.

Да, през деня бях много напрегната и усещам, че напоследък започвам да изпадам в депресия. Този начин на живот не ми понася, писна ми от работата, от колегите, от шефовете, от едночасовото пътуване, от проблемите в къщи и от цялата сивота и еднообразие в скапания ми живот. Но не знам какво да направя. Няма какво да променя. Единственият ми най-близък човек, който ме разбира, е майка ми, винаги на нея звъня за утешение, а после се обвинявам, защото я товаря с проблемите си. Тя също страда много, като й се оплаквам, но няма на кой друг, няма кой да ме разбере. Няма друг човек, на който да кажа всичко и да ми олекне след това.
Вчера бях твърдо решена да се обадя на психотерапевт и да започна лечение. Намерих в нета телефон на една психотерапевтка, звънях 2 пъти - никой не вдигна, и се отказах. Тази мисъл, че трябва да започна терапия, не ми дава мира вече няколко месеца, но все отлагам, и аз не знам защо. Май изпитвам някакъв страх от неизвестното.

Ами те атаките ще идват и ще си отиват, аз поне се научих да не им придавам такова голямо значение.

Аз също не им придавам значение. Но научих още нещо- със хапчета и без хапчета , аз не контролирам живота си. Отдавна се отказах да го контролирам и не можеш да си представиш какво облекчение почувствах.

Щастлива мама съм на трима
Митя , Дани и Бебо

Аз мисля, че точно загубата на контрол ни е довела до тук, и на този етап не ми се иска да се оставя на течението да ме носи.Може би има смисъл в това което казваш, но сигурно зависи и от характера на човека.

Единственият ми най-близък човек, който ме разбира, е майка ми, винаги на нея звъня за утешение, а после се обвинявам, защото я товаря с проблемите си. Тя също страда много, като й се оплаквам, но няма на кой друг, няма кой да ме разбере. Няма друг човек, на който да кажа всичко и да ми олекне след това.

Майките са за това- за да ги товарим с проблемите си. Не се обвинявай .Ти си й дала и много радост, както всяко дете донася на майка си много тревоги, но и много радости.

Щастлива мама съм на трима
Митя , Дани и Бебо

Писнало ти е от всичко това, защото си си променила отношението към тези неща.А преди може би са ти харесвали и работата и семейните отношения и изобщо "скапания ти живот". Да, атаките са гадно нещо, и са в състояние да те докарат и до депресия, но повярвай ми, успехът е заложен в нас, ние трябва да се променим, а не света. Какво според теб искаш да ти се случи, за да излезеш от това състояние?
И ако наистина мислиш, че имаш нужда от квалифицирана помощ защо го отлагаш?Страх те е от неизвестното, но то не носи само лоши преживявания, нали, я си представи , че някой е в състояние да ти помогне да излезеш от това състояние.

Последният път,когато и се обадих, й казах че съм много зле и че държа в ръката си седатив.

Хахаха държала седатив, така го каваш, сякаш държиш биологично оръжие, а оная приятелкатат ти долетяла за 15 мин да те разубеждава да не го използваш
Абе от къде са ви изтървали, ти да не си седиш по цял ден у вас и заради това да си изпращяла така ?

lvaylo,
Ти възпитано не можеш ли да се държиш, или трябва да ти напомняме?
Кой модератор да информирам да помете малко тук?

Щастлива мама съм на трима
Митя , Дани и Бебо

Абе принципно мога, но ти си ебати кифлата, като ти чета постовете......
И не ме заплашвай с модератори, сигурно и те са забелязали безсмислените ти словоилияния

Май аз трябва да се променя наистина. Не мога да свикна с натоварванията, със стреса, с отговорностите все още. А може би животът в големия град не ми понася. Навсякъде блъсканица, шум, мръсотия, изнервени хора. Допреди година-две живеех в далеч по-малък град и бях изключително спокойна. Не бях и чувала за ПР.

В отговор на:

---

Но научих още нещо- със хапчета и без хапчета , аз не контролирам живота си. Отдавна се отказах да го контролирам и не можеш да си представиш какво облекчение почувствах.

---

Здравейте,

на 27 години съм. С две думи - първа ПА 2005, Серопрам за година и 3 месеца и аналитична терапия. Висчко приклщчи благополучно. 4 месеца по-късно рецидив. Но по скоро не толкова паника, колкото останалите симптоми. За украса си имах и ужасни мисли (първия път - не). Мислех, че няма да се оправя вече никога. Но пак лекечние със Серопрам - година и 9 месеца, 6 месеца поведенческа терапия. Отново всичко беше супер. И сега няма и три месеца и пак рецидив. Просто сгромолясването пълно и всеобхватно. Почвам терапия към школата на Алгафари. И от неделя сама започнах да пия Серопрам пак, т.к. лекарката ми може да ме приеме чак тази седмица. А мислите вече бяха толчкова силни, пак спрях да ям, приятеля ми ме остави (не че не беше и той една от причините за това състояние).

Та въпроса ми е - колко от вас са имали толкова чести рецидиви и по колко години са пили лекарствата. Защото аз така или иначе вече се примирих, че ще си ги пия цял живот, че няма да имам деца и мъж, който да ме изтърпи.

А и другото - много се притеснявам от реакцията на лекарката ми, която ще я видя тази седмица, че съм започнала сама, но този кошмар не се траеше вече нито ден.

А днес отчаянието е толкова силно, че ме е страх да остана сама и да не направя някоя глупост. Не може да се живее така...

Лекарката едва ли ще ти направи забележка, че си започнала с лекарствата, защото най-вероятно и тя ще ти изпише същото.По скоро трябва да потърсиш причината довела те до рецидивите, защото така всеки път когато имаш проблем, ще се оказваш в лапите на паническите атаки.

Опитният психотерапевт успява да ни убеди, че повечето от причините за нашите затруднения се крият в самите нас и че до голяма степен от самите нас зависи дали ще се чувствуваме пълноценни, или не. Тоест ние имаме възможности да избираме: дали ще останем във властта на „самопогубващите" капани, дали ще се отдадем на нашите емоции на тревога, вина, несигурност, дали ще продължим пасивно да преживяваме собствената си неудовлетвореност, или ще използваме мисленето си, за да открием грешките в „субективната" си логика и изградим концепция за конструктивна промяна.

pa4oko, а ти успя ли да се пребориш с паниката? Има ли окончателно излизане според теб?
На мен ми е много интересно да разбера, но едва ли някой знае със сигурност, защо се появяват ПА, защо точно на мен или на теб, как избират в кой момент да се появят. И веднъж като се появят, цял живот ли те "застрашават". Понеже при мен всичко беше внезапно, без да съм очаквала, без да знам какво ми е, и си мисля, че щом е имало начало, трябва да има и край, не е ли така?

Логически погледнато е така - всяко начало има и край. Ами не мога да кажа, че съм ги преборила напълно, но определено имам голям напредък.Научих се да ги контролирам, поне до някъде.И най-важното да не им се плаша.Когато страхът намалее и ПА губят своята сила, и постепенно започват да се разреждат.Понеже аз отдавна не пия никакви лекарства, се осланям на работата с мисълта.За мен там е разковничето.Всичко идва от мисълта, която поражда чувствата и така се завъртаме в омагьосания кръг.И понеже нашето съзнание е подвластно само на нас, и мислите си ги избираме самите ние, значи можем да ги променим. Трудно е, но не невъзможно.

Първо и много важно уточнение - лекарствата не лекуват, те притъпяват, приспиват, обезчувствяват симптомите, но не лекуват. Счита се, че ако човек известно време чувства/не чувства по-горните влияния може и да премине ПР. Рецидив има в много голям процент от случаите обаче.

Аналитична терапия за 4мес. няма. Нещо друго е било, но явно е нямало успех.

Съвет:
1 - психиатър да ти направи отново лекарствена схема, по възможност първия който го е направил.
2 - психотерапия мин. 6мес. - 2г. /да не е психоаналитик защото такива няма в България под ръка/.

В процеса на психотерапия се изследва как благодарение на симптомите човек /макар и нездравословно/ извлича психологична печалба. Всеки симптом е опит човек да се почувства по-добре отколкото е, колкото и парадоксално да звучи на пръв поглед. След откриването на този компенсаторен механизъм в психотерапията човек се учи как да си доставя това "по-добре" по здравословен начин. Когато се научи той няма нужда от нездравословния си опит да се справи. Симптомите изчезват защото повече не са необходими.
Приблизително целия този процес трае около 6м, 1г. 2г. ... докато се случи.

Ако искаш по-подробна информация може и на лична бележка да ми пишеш на линия съм.
Успех.

www.positum.bulboard.com

Редактирано от nekoi2 на 14.04.09 18:38.

Гледам,чета....всеки ден като зомбирани пишете,питате се,чудите се и (извинете) предпочитате да се самонавивате как нямало лечение и изход.А аз писах ли писах,че и тема сложих.......Никой не ми обърна внимание...Защо?
Господ ми е свидетел,че знам какво е и исках да помогна,но явно....пак извинете нямате сили......защото без сили и разбира се подкрепа и разбиране...нищо няма да стане....
Извинете ме за тона,но.....който иска да разбере защо съм леко агресивна може да открие постинга ми за ПР.
И престанете с това: не се лекува!
ЛЕКУВА СЕ!!!! 100%
Не съм лекар,психолог или каквото и там от сорта.........А една преживяла го и излекувала се завинаги!

Видях ,че съм влязла с другият си ник.Ако някой се интересува постингите ми за ПР са с ник Nayana

Редактирано от mozambique на 15.04.09 00:25.