Здравейте,
Наистина не съм влизала много време, а виждам,че съм предизвикала сериозна дискусия....
Първо да отговоря, че аз нямам никакви други болести, а наистина страдах само и единствено от ПР, И ВТОРО - Да, смело мога да твърдя, че се чувствам прекрасно и ми помогна човек от този форум!!!

Ще ви разкажа какво се случи с мен и какво минах за да стигна до сегашното си състояние, което е на завидно ниво през по-голямата част от ежедневието ми.....
Откъслечни мънички панически загатки на паника все още се появяват, да не бих го отрекла, но ви питам и вас - кой не се страхува?
Началото беше откъслечно и неподредено, след това дойде страхът и непрекъснатото напрежение, което ускоряваше пулса и свиваше стомаха ми.
След това дойдоха кризите, страшни и зловещи......Всеки път се озовавах в Пирогов, където ми биеха успокоителни и така докато един ден просто неможах да излеза отвкъщи и останах там с месеци.......Тръгнах на психоаналитик, и помня, че ми костваше много за да стигна до него, криех се ог жегата, не се качвах на транспорт за да не припадна вътре......знам, че на много от вас звучи познато, но също така знам , че много от вас все още са в това положение и то от много време.... Всъщност мазохизмът ми да чета и разнищвам положението на другите с тази диагноза ме накара да се замисля, че нямам особено много време да се отдавам на ПР и да се оставям в ръцете му. И вземайки това решение започнах да чета тонове литература - астрология, психоанализа, методи на медитация, методът на Линден

Хареса ми философията на будизма, успокоих се много с методите на медитацията и си изградих собствен метод на поведение. Търсех с психоаналитика ми причините, довели ме дотек, започнах да премахвам повечето дразнители и пак и пак се връщах в тревожното си състояниел Пиех ципралекс и не правех кризи, верно е, но продължавах да търся отговора и така стигнах до хипнозата, или както знаещите хора в този форум ще кажат - автохипнозата.... И успях!
Сега е много важно да ви кажа, че без доверие в себе си няма да успеете! Без вяра в нетрадиционните методи също няма да успеете! И без воля и практика също НЯМА ДА УСПЕЕТЕ!
Все още има неща и ситуации, които избягвам да правя, все още имам откъслечни треморчета и стахове, но те са нормални на фона на това, което бях, но вярвам, че всичко идва от нас самите и само ние,/ но не без навременната помощ на знаещите / можем да излезем от това състояние....
Нося си и ксанакс в чантата - за всеки случай, като патерица и гледам смело на пред1
Желая ви го от сърце! Ине забравяйте, че вие сами може да го преодолеете - само трябва да го поискате!!!!!
Дисана

Забравих да споделя и още нещо, а то не е маловажно, даже напротив - трябва да се превърне в основна задача при процеса на оздравяване....
Мисля си , че основната причина аз да изпадна в това състояние беше моят егоцентризъм и вярването ми, че съм уникална и неповторима личност. Принципно е така, всички сме уникални по своята същност, но при мен имаше един привкус на инфантилност, създаден от родители, приятели и близки и когато ме връхлетяха първите проблеми аз си докарах и паническите атаки.
в източната философия и по-точно в медитацията има една техника, с която изчистваш съзнанието си и постигаш хармония с висшия и низшия аз. В повечето случаи това се нарича и нечуване на вътрешния глас, в психологията е подсъсзнание- съзнание и свръх съзнание, а в хипнозата - автохипноза. Егото е основната причина да изпадаме в една или друга плъзгаща, подвеждаща и понякога фатална ситуация, ето затова е много важно да изместваме тази точка и да търсим хармонията. Съзнавам, че много хора няма да ме разберат, но аз вярвам и като добра ученичка успях да извадя правилните изводи за себе си, даже нещо повече - Да се върна към нормален живот!

Аз съм нов.Кармакома, колко време бяхте в това състояние?

Здравей,
от колко време си в това състояние и какво искаш да знаеш по-точно?

До aз тpябвa
Извини ме за късния отговор, просто сега прочетох написаното от теб!
Знам колко е трудно, знам как се лутаме и преминаваме през различните фази на страха, но искам едно да ти кажа - всичко е воля и тренинг!
Не става изведнъж и не става с магическа пръчка -просто трябва да работиш всеки ден и всеки час върху психиката си и да провеждаш автотренинг. Трябва да осъзнаеш какво се случва с теб и да желаеш наистина да го премахнеш! Професионална помощ винаги ни е необходима, но всичко зависи от нас. Ние сме тези, които решаваме дали да контактуваме със самите себе си, а за това се изисква смелост, точно обратното на страха. От нас зависи дали чуваме подсъзнанието си или го заглушаваме с кризи и панически атаки, които всъщност не са нищо друго, освен предупреждението, че нещо трябва да променим в живота си! Начинът, по който можеш да се пребориш е този, който ти сама си избереш.....Поне с мен стана така!
Често си представям онези тежки моменти, правя анализ, преживявам ги, плача или се смея, но това вече не са панически кризи, а просто историята на драматични моменти в моя живот. Доста различно е от паническата атака, която хвърля мисълта ни в съвсем друга посока - например, че умираме или сме тежко болни или какво ли още не....... Надявам се да не звуча налудничаво, когато те призовавам да намериш себе си и да си изясниш какво и кога се е случило в твоя живот.....

Disana,прочетох всичко писано по въпроса.Друг потребител ми остави бележка,но не съм готов на 100%.Дали в действителност имам причина да се притеснявам от нещо?

Здравейте, Дисана.
Съвсем нова съм в този клуб и въпреки, че темата е пусната отдавна, за мен е нещо много актуално. Всичко започна преди 6 години, когато съпругът ми се разболя и почина. Оттогава се опитвам да се преборя с тези състояния и съм имала доста дълги успешни периоди. Преди няколко месеца, обаче, почина майка ми и всичко се върна с нова сила. Много ще се радвам, ако ми пишете как се справихте вие. Някой беше написал, че сте се излекували напълно. Възможно ли е това или е нормално да има рецидиви ?

Здравей, знам , че този въпрос вълнува всички, които са потънали в ужаса на паниката и за това ти отговарям, че това не е болест и не е нужен стандартен начин за "лекуване"
Ако разглеждаме страха като основно чувство, то значи, че тогава никога не бихме се излекували, защото на практика е невъзможно, освен ако не ни бръкнат в мозъците и не ни направят някоя трапанация или най-малкото не извадят хипоталамуса....
Чувството на страх /според мен/ идва наистина от един вид автохипноза - страхът, стресът и лошите събития така се запечатват в нас, че започваме да ги преживяваме без да ги осъзнаваме, и това се превръща в основното ни състояние. Напрегнатост, отчаяние, усещане за несигурност, самота, болести... За да се утежни още повече гадната ситуация, ние започваме да забравяме раните и ударите, които ни е нанесла съдбата и развиваме чувството на страх от страха. Изяждаме си серотонинчето и изпадаме в един дяволски кръг от страх и паника, че сме обречени и че никога няма да бъдем същите. А като добавим депресията и някои суисидни мисли вече става фатално.
Пиша това на всички вас, които страдате от това ужасно и деградиращо чувство на страх, без да се чувствам различна и без да имам претенциите, че съм единствена и неповторима. И ПАК ВИ КАЗВАМ, ЧЕ НИКОГА АМА НИКОГА НИТО ЗА МОМЕНТ НЕ СЪМ си и помисляла, че ще остана вечно в лапите му или че съм неизлечимо болна!
Не сме луди и не сме болни! В това трябва да варвате като "Отче наш", в Буда или във всичко друго в което изобщо вярвате.....
Ние сами си създаваме преградите и ограниченията.
Някъде писах, че стоях почти три месеца вкъщи, толкова ме беше страх, че отлагах дори ходенията си по лекари, ако нямаше някой мой близък да ме закара и да ме държи за ръка.
Сега нямам и помен от това състояние!
Страхът го има, и лек страх от това да не направя криза на публично място го има, НО си казвам припадай си колкото искаш - голяма работа!
И наистина какво толкова?
Опитвали ли сте се някога да се видите отстрани в такъв момент - когато го направих за първи път / водеше ме професионалист/ направо се залях от смях!
И ми стана толкова леко и забавно, че чак не можех да повярвам
Е, да ама ото тогава толкова много пъти го правих и толкова много медитации проведох, че все го чакам да се върне, ь пък него го няма! НЯМА ГО!
Сега дори не се замислям, дали ще се появи пак - и да знаете, че в това е разковничето!
Мислите ни и страхъг ни погубват! Направо пращат някои на онзи свят