Искам да изразя искрена благодарност
на Ариелла/предполагам знаете коя е?/
Специално на мен ми помогна изключително
много.
Поздрав и за всички добронамерени членове
както и за тези,които ме развеселиха със сранните
си мнения.

колко си мил..
да ми благодариш за това, че съм си говорила с теб?!...та нали докато аз съм говорила с теб и ти си говорил с мен...и сега и аз ли да ти благодаря :-)) да, нали, ако съм учтива и възпитана...или вече сме престанали да забелязваме тези малки неща, то май аз само, защото ти ги забелязваш..когато някой е мил с теб..ама ето, нали и аз сега забелязвам..значи е заразно :-)) хубава зараза..това е нещо като когато бях малка и си мечтаех да ме хване шарка, защото бях чувала, че който е болен от шарка му изпълняват всичките желания...и аз много исках и веднъж едно познато момиченце се разболя и казаха да не се ходи при него- карантина..а аз издебнах като нямаше никой и отидох и я помолих да пия вода от чашата и, за да не би да ме хване шарка..и стоях там, и си играхме, но така и не ме хвана :-))

и както виждаш- много говоря..защото като се започне с благодарностите и равносметките за това кой колко и какво е направил или не...значи някой се кани да си тръгне..а това е супер гадно...
ти какво се каниш да правиш??

Хубаво е, когато ти помагат, независимо за какво.
Радвам се, че все още има хора, които помагат на други.



Поздрав от един тъп Борец.

...ще ме убиеш,...как го измисли това с шарката?!добре,че не съм го знаела,че и аз щях да ходя от врата на врата да гледам къде има карантина...,ама аз никога(дори и в детските години) не съм боледувала от нея, имам някакъв гаден имунитет... сигурно за това такъв зор виждам с изпълняването на желания,а може и за това да не "пораствам",защото още си чакам шарката..:))).ама и тя тази болест не е за пораснали деца......пък и баба ти Шарка ще се поозори с нашите невъзможни желания,а на акъла как ще има ни се чууууди......май по-добре би било да приемем,че желанията ни са шарка на душата...,и че рано или късно ще ни мине...
....а така някой като си затръгва...или изчезне ненадейно винаги в главата ми иплува Лисицата от "Малкия принц"
"...Аз търся приятели - каза малкия принц - Какво значи "да опитомяваш"?
-То е нещо отдавна забравено.То значи "да се свържеш с другите".
........................................................................................................................
-Само нещата ,които си опитомил,можеш да проумееш - каза лисицата - Хората нямат вече време да проумяват нищо.Те купуват от търговците готови неща.Но тъй като няма никакви търговци на приятели,хората вече нямат приятели."
...е ,...хубаво е да започнеш деня си с "Малкия принц"...тъжно...,но хубаво...

ариелчето ли?
даааааа

като дете много ходех на лагери, организирани от училището..обожавах...още от съвсем малка..сигурно съм ходила по два три пъти в годината :-))това беше най- голямото приключение..мога да ти разказвам с години...
едно от най- хубавите неща на лагера пък е, когато вечер си разправяхме небивалици :-))измисляхме и разни щуротии и се социализирахме ;-), абе- бяхме щастливи деца..това помня най- ярко..
та това за шарката ми го е казало някое дете- че когато се разболееш от шарка, възрастните ти изпълняват всяко желание, купуват ти каквото искаш, правят каквото искаш, защото иначе няма да оздравееш :-))..малки манипулаторчета :-))исках да го проверя това, обаче не успях да се разболея..
имам и по- интересни случаи..например, лятото преди трети клас бях на лагер в берковският балкан..доколкото си спомням, в нещо като манастир..
веднъж тичах боса по тревата и една клечка ми се заби в крака..имаше някаква сестра май, нещо ме лекуваха, но се възпали и получих треска..
два- три дни не можех да ставам въобще и всички се изредиха да ми разказват как са боледували и въобще- темата за болниците беше много актуална :-))
помня как едно момиченце много драматично ми разказа, че я оперирали от апендицит и понеже като излязла от упойката не повърнала, а трябва да се повърне- и и окапала косата..тя наистина имаше тъничка коса..
след няколко месеца ми се възпалява апендицита и ме оперират спешно..
и там колко интересни случки имаше, но най- смешното- излизам от упойката и гледам майка ми седи до леглото и ме гледа тъжно...и аз я питам шепнешком, защото ми беше пресъхнала устата- питам "повърнах ли"..тя започва да ме гали по челото..аз пак - "повърнах ли, ще ще ми окапе косата иначе!!!"...
другите жени в стаята я питат- 'какво казва' (за мен) и майка ми "бълнува милото".....много се ядосах :-)) исках да знам дали съм повърнала, защото имах много хубава и дълга коса :-))
случки...
а Малкият Принц ми е приятелче отдавна..

всички си помагаме взаимно..дори и лошото помага понякога, дори и доброто вреди понякога..

...по съвсем различни пътища сме ходили...аз пък изпадах в ужас да не хрумне на някого да ме изпрати на лагер...,даже като ученици,когато ни юрнаха по бригади,въпреки веселбата ,едва издържах...не на работата ,а на сбирщината...винаги съм искала да имам 2-3 верни приятели...,ама това май се оказа най-трудната работа...,може би чак сега го разбирам и се опитвам да изляза от доброволното си отшелничество...
...опитвам се да осъзная причините за собственото си поведение...,мисля че не се дължи на някакъв страх...,нито пък на подценяване на другите...не съм била никога ограничавана от семейство и родители в това отношение,а и в никакво друго отношение...имала съм винаги пълна свобода да избирам какво да правя със себе си...и съм избрала това...защо?!...и аз все още не мога да разбера...
...това ,което ми идва на ум е,че винаги съм се страхувала,че няма да ме разберат...,който страх се е потвърждавал многократно в живота ми...
...сега пак ми се случва,но се опитвам да не обръщам много внимание....,но то е за сметка на доверието,което имам към хората ,което пък ме кара да не се чувствам особено комфортно и трудно бих го нарекла истинско приятелство...
...ти какво ще кажеш...?
P.S...видях,че си противореча...:)))...ами страх си е...ама не точно...за чий ми е пък чак толкова да ме разбират...,като може и да не ме разбират...от това не се умира...нали?!...:)))...

Редактирано от publika на 28.02.02 08:36.

мисля, че се дължи на типа характер..имаш някакви заложби, които след това под въздействие на средата се развиват или подтискат, развиват се други..
като деца като че ли сме били много повече това, което ни е заложено..
ти си била интроверт, аз екстраверт..но постепенно се развиваме и се уравновесяваме..
ти си и винаги ще бъдеш различен от мен човек..в смисъл- по- чувствителна, по- емоционална..по- сериозно ще гледаш на всичко, което се случва..ще си по- ранима..и ще се учиш да си по- отворена, по- общителна, жизнерадостна, безгрижна, доверчива..
аз пък се уча на задълбоченост, постоянство, мълчание, упоритост,търпение,чувствителност и т.н..
и накрая- към 70-те, ще си заприличаме абсолютно..
ти ще имаш това, което аз съм имала по начало, заедно с това, което си имала и ти..ще имаш и двете, както и аз..нищо не се губи, само се прибавят нови качества и умения и при тяхното взаимодействие със старите ние изглеждаме по- различни..

Ариела и аз се присъединявам към първото мнение......... на теб и на Публика искам да благодаря, за хубавите мисли, макар и изпреварващи писането ви, за многословието ви, за развлечението и удоволствието което изпитвам като ви пиша........ Вие сте максимално обикновенни т.е. естествени в реакциите си, и наистина както и още една личност наречена Каката, много сте ми помогнали.....Да се отърся от това онова..... да се опитам да имам нормален контакт с други хора, без да ме е страх вече, как ще ми отговорят....Ще ви чета и ще се опитвам да пиша, виннаги когато мога....Благодаря.

Всички болести идват от ядове,всички ядове идват от г а д о в е!