не е нужно да я забравяш..разбери го това..вие сте имали много хубави мигове заедно..не ги забравяй..
нужно е да промениш отношението си към нея..
затова казах- да "умре" за теб..когато някой умре, ние не го забравяме, нали??не е и нужно..но той вече не е в живота ни..не може да ни повлияе по друг начин, освен положително..защото помним доброто, което е направил, помним ако ни е казал нещо мъдро..и забравяме лошото..
това е..
и също- когато някой наш близък умре- ние страдаме, боли ни..но след време болката отшумява , започваме да се връщаме в обичайния си начин на живот..да извършваме привичните си дейности..и да си спомняме понякога с любов и малко тъга за човека, когото сме изгубили..
за това състояние става въпрос..
в никакъв случай не се мъчи да я забравиш, да я отрежеш от мислите си..това е невъзможно и безмислено..ако се опиташ, може и да го постигнеш, но ще ти е необходимо да изразходваш толкова много енергия, за да поддържаш това изкуствено положение, че ще се разболееш..
да..необходимо е време, наистина..
но ако не си на прав път, ако не подходиш по правилния начин, може и ужасно много време да мине и нищо да не се промени..
ако зациклиш в тази тъга и самосъжаления- може да минат години на безмислено страдание..а това е глупава и никому ненужна жертва..
бори се за себе си..това е важното сега..
и не забравяй- когато станеш емоционално независим от нея- чак тогава (може би) ще имаш шанс да си я върнеш..ако все още я искаш..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не , няма такава опасност...защото апатията е- липса на нормалните за ситуацията емоции..а когато човек е цялостен, той е способен и изпитва цялата гама от емоции, защото е СВОБОДЕН да ги изпитва..не се налага да подтиска нито един вид чувства, за да контролира тревожността си..

дори си мисля, че в това състояние, в което е- ако продължи още много време е по- вероятно да стигне до апатия, защото това душевно страдание не може да се издържи дълго време..психиката ще измисли начин да го подтисне, за да оцелее някак...но начина няма да е ефективен, защото чувствата няма да изчезнат, а ще продължат да "работят" от вътре..да работят против него..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да. Никога не бих се насилил да я забравя, да забравя едни от най прекрасните мигове в живота ми. Страхувам се обаче, че съм "зациклил" и се боря да излезя от това, да стана емоционално независим (ако трябва да те цитирам). Надявам се да съм на прав път...
И повярвай ми - винаги ще я искам, но такава каквато беше в първите 6 месеца от връзката ни. Това което се случи през тези 6 месеца от все сърце го пожелавам на всекиго, но на никого - дори и на най големия ми враг не пожелавам това което последва през последните години. Никое човешко същество не е създадено за да изживее това.
А аз съм такава натура, че не помня лошото. "Сърденето" ми е точно минутки и после отшумява.

щом го искаш- ще стане..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знам ли ....?!
Дано.
Благодаря ти !