а за мен, като страничен наблюдател- след като не знаеш нищо за живота и, тя е ДОСТАТЪЧНО далече, за да имаш основания да мислиш, че всичко между вас е свършило..

въпроса е- какво ще правиш от тук нататък??

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От почти един месец опитвам да осъществя контакт без да се натрапвам (след като я нараних жестоко), но тя отказва. Сега мисля, че и е нужно време ... знам ли ...
Ако всичко между нас е свършило ... Не ми се иска да го допускам в себе си, защото болката е огромна ...
Но ако е факт, ще трябва да се боря за себе си за да имам сили да бъда, заради детето си .
Преди време ТЯ и детето ми бяха смисъл на жовота ми. Трудно ми е да допусна, че ТЯ ще я няма. Това обезмисля част от живота ми.

ама това съпругата ти ли е??защото останах с впечатлението, че говориш за някакво гадже :-)...да, ако е жена ти , а имате и дете- е много по- различно, нали??а вие още ли сте женени??и при кого е детето, щом сте разделени..
защото говориш, че евентуално ще се наложи да живееш и без нея, това означава ли, че детето е при теб??

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кашата е огромна ... Преди 4 години се разведох заради жена, която боготворя ... Тя стори същото по късно. Но може би след половин година от както аз се разведох нещата станаха много тежки за мен. Тя се държеше така както RAMA описва :

" Конкретният double bind в случая се състои в следното:
Той едновременно казва "Искам да бъда с теб" и "Не искам да бъда с теб". Не буквално, разбира се - а с многобройни, противоречиви действия и поведения, даващи взаимноизключващи се послания. Разбира се, аз не мога да избера едното и да го приема за вярното, защото съществуват точно същия равен брой аргументи, подкрепящи и обратната теза.
И естествено, не можем да говорим за това - третият ключов елемент на double bind-а. Опитвала съм - той настръхва, става враждебен и реагира като талибан, подгонен от американски самолет. Приема го като изнудване, става агресивен и понякога вербално обявява посланието "Не искам да бъда с теб" - след което прави нещо, с което казва точно обратното. Кръгът се завърта - а аз се отказвам от опити за разумни и зрели обсъждания. И всичко си продължава по старому.

Това, което знам, е че по този начин той контролира степента на близостта между нас. Все едно, че е решил, че аз трябва да съм на точно 10 см от него (образно казано). Ако се приближа на 8 см - ме избутва назад. Ако се отдалеча на 12 см - посяга и ме "издърпва" обратно.
Пример:
На мен ми писва и внезапно решавам, че не искам да го виждам повече. Спирам да му се обаждам и да вдигам телефона дори. Той започва да ме търси - по телефона, по интернет, на мобилния - аз се инатя и отказвам контакт. Накрая той се изтърсва директно вкъщи, ни лук ял, ни лук мирисал, "разстрелва" ме още от вратата с най-разтапящата си усмивка и влиза като у дома си - както винаги. Аз стискам зъби и го гледам лошо, твърдо решена, че този път ще му кажа в очите, че не искам да го виждам повече. Той обаче ме изпреварва и примерно ме моли да го нахраня или да го разтрия. След броени секунди аз съм забравила за страшните си закани и щастливо се гмурвам в топлата семейна идилия, организирана от него. После той си тръгва и изчезва поне за седмица.
И всичко се повтаря отначало.
Разбира се, най-лесното би било, аз накрая да се престраша и да кажа направо, че не искам повече да го виждам. И разбира се, не мога да го направя - защото го обичам и всъщност искам да го виждам.
Това, което искам, е да се измъкна от това усещане за капан. Това, което той прави, ме кара да се чувствам притисната, несвободна, вцепенена, манипулирана, затворена.
Да, ясно ми е, че на него му изнася да прави това, което прави. Защото по този начин ме държи подръка, но на безопасно разстояние. Ясно ми е също защо не иска да избере само едното послание и да го обяви ясно - защото всяко от двете изисква вземане на решение и поемане на отговорност...както и понасяне на определени последици. "

Само разменяш "той" и "тя".
Бях в ужасна депресия около 2-3 години.
Аз тръгнах да бягам за да се спася и направих грешката да тръгна да бягам при бившата ми съпруга. Казах си "Аз се разведох заради нещо, което де факто не получих. Нараних жена си, детето си и още много хора ...". Обаче в това откъсване и бягство разбрах колко Я обичам. Тя ми позволи да се върна, но разстоянието беше не 10 а 20 см (ако мога да изплагиатствам).
Та аз започнах да изпадам пак в ужасна депресия и отидох на лекар. Той ме посъветва да се кажа истината и на двете и да се отдръпна и от двете за извесно време. Бившата ми съпруга ме искаше и ТЯ ме искаше (за какво ли ? ). Аз и на двете им обясних какво ми е и че искам малко време да бъда сам (наистина останах сам). Тя обаче изчезна след като веднъж ходих (по съвет на психиатъра ми) да и обясня чувствата си и тя ме отряза и втори път след като аз я видях с друг мъж, а тя с детето ми и бившата ми жена (беше невинна среща за да помогна за една покупка) и последващ ревностен изблик от моя страна и гадно държание от нейна страна.
Уф... Много е дълго и вероятно объркано. Дано разбереш нещо.
Та сега аз съм на anfranil и revotril и ТЯ НЕ МИ ИЗЛИЗА ОТ ГЛАВАТА, ЖИВЕЕ В МЕН ....

Пропуснах. Детето е при майка си, но имам (слава богу) възможноста да се виждаме почти всеки ден ...

ти си писал за това, нали??беше пуснал тема тук..и аз май не писах нищо по нея, защото не разбрах какво искаш ТИ..
докато не разбереш какво искаш, как ще го направиш?
или ако искаш нещо, което е невъзможно, кой ще е виновен, че не става?

кажи..какво искаш..да се върне времето назад до един момент, в който си бил много щастлив, и да остане вечно така??
това е невъзможно..
времето тече, живота продължава..хората се срещат и разделят..
можеш ли да го понесеш това??
можеш ли да станеш емоционално независим..да се научиш да живееш сам..
да си самостоятелен..и тогава- каквото и да се случи- дори и да се върне някоя от любимите ти жени- ще ти бъде като дар, а не като животоподдържаща система..знаеш ли каква тежест е да осъзнаеш., че нечие щастие и живот едва ли не зависят от теб??това е отговорност, която не може да се понася дълго..затова и най- привлекателните хора са тези, които са самодостатъчни и въпреки това търсят контакт и могат да се отдават но както казах- като подарък, а не като че ли им зависи живота от това..
много време продължава твоето страдание..хапчетата не решават нищо..
не искаш ли вече да вземеш нещата в свои ръце??да си взимаш решенията сам??да зависиш само от себе си..да си независим??
когато го пожелаеш силно това- тогава ще започне процеса на промяната..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да бях споделил за болката си тук.

"кажи..какво искаш..да се върне времето назад до един момент, в който си бил много щастлив, и да остане вечно така??
това е невъзможно.. "

Знам, че е така и не искам да връщам времето назад. Това е било. Искам да има настояще и бъдеще и искам то да е прекрасно.

"времето тече, живота продължава..хората се срещат и разделят..
можеш ли да го понесеш това?? "

Знам. Казвал съм го на приятел и то убедено защото ЗНАМ че е така. Обаче когато аз съм в това положение - всякаш звучи малко утопично. Но трябва да го понеса. Нали ? Едва ли може, а и не бих искал някой да прави нещо, което е против природата му. Винаги съм бил за свободата да избираш как да живееш и съм я давал във всяка моя връзка. Знаеш ли ? - Тази жена преживя много тежко раздялата си със супруга си. Тя искаше да се върне при него както и той. Това беше в най силните и красиви мигове между нас. Мен много ме болеше, но и казвах (бях убеден), че тя е тази, която трябва да избере. Аз и дадох право на избор и ТО НЕ ВЕДНЪЖ !!! Дадох и възможност да бъде с него и да прецени какво и кой тя иска. Знаеш ли какво преживявах тогава ??? Е тя се връщаше при мен с разплакани очи, казвайки ми че ме обича и не може без мен .... и аз и позволявах да се върне, вярвах и по вече от на себе си !

"можеш ли да станеш емоционално независим..да се научиш да живееш сам..
да си самостоятелен.."

Емоционално независим - ето това е трудното сега ! Ето с това се боря. Дали мога - надявам се, защото иначе оставам труп !
Да живея сам ? Да аз живея сам дълго време и съм 100% самостоятелен и от никого и от нищо не завися !

"знаеш ли каква тежест е да осъзнаеш., че нечие щастие и живот едва ли не зависят от теб??това е отговорност, която не може да се понася дълго..затова и най- привлекателните хора са тези, които са самодостатъчни и въпреки това търсят контакт и могат да се отдават но както казах- като подарък, а не като че ли им зависи живота от това.. "

Знам !!! Бившата ми съпруга. Тази отговорност ми тежи все още.
Не знам какво имаш предвид като казваш "самодостатъчни", но на НЕЯ аз се отдавах като подарък и то 100 % и сега си мисля, че е трябвало да имам резерва за да ми е по лесно сега. НО това е против моята природа. Или давам всичко или нищо. Няма полвинчата любов - така мисля аз.

"много време продължава твоето страдание..хапчетата не решават нищо..
не искаш ли вече да вземеш нещата в свои ръце??да си взимаш решенията сам??да зависиш само от себе си..да си независим??
когато го пожелаеш силно това- тогава ще започне процеса на промяната.."

Да ! Много време ! Знам, че хапчетата не могат да ми решат проблема, знам че всичко е вътре в мен, знам че АЗ съм този, който трябва да се справи. Искам да взема всичко в мои ръце и да контролирам живота си. Аз завися само от себе си и както казах съм самостоятелен 100 %.

Но болката, вината ... Това са нещата, които ме смазват. Любовта е жива. Тя живее в мен. Не знам как да го опиша точно, но ТЯ все ми е в главата. Разговарям с нея .... С това не мога да се справя. Боли ме, че ТЯ вече месец всякаш не иска да чуе за мен. Бяга. Знам, че я боли, но бяга. Знам, че се наранихме, знам че има загубено доверие, знам че всеки от нас се е почувствал предаден. Но аз вярвам в промяната и все се надявам, че ТЯ също е разбрала грешките си. Но не мога да разбера защо бяга. Защо не може като мен да признае и каже на глас ..."аз сгреших. Знам къде и защо...."

самодостатъчен..това е точно състоянието, което ти описвах, а ти не го разбра..сега ще се опитам пак..така, както го разбирам аз..
самодостатъчен е човек, който е цялостен..който не се нуждае от нищо и никой друг , за да функционира добре и правилно- психически и физически..
това не е темерут или егоист..
той си е един съвършен човек- човешко същество- прекрасно в съвършенството си- така, както вярвам, че сме били замислени всички ние..
и когато този човек избере да се свърже с някого- той не го прави, защото има някаква ужасна празнина в себе си, която непременно трябва да запълни, за да е жив..и не е зависим от този, който му запълва празнината..
той се свързва с друг, защото е пълен с любов, която иска да даде..толкова е способен да обича, че знае и може да получава и любовта на другия..
този човек е психически андрогинен- развил е в себе си противоположни характеристики като- твърдост/нежност, пасивност/активност, даване/получаване..затова казвам, че е цялостен..и за този човек най- добре ще е да се свърже с подобен нему, цялостен човек..
а за теб..научи се да живееш така, все едно тя никога няма да се върне..
"погреби" я, нека тя "умре" за теб..така ще започнеш да ставаш емоционално независим..и дори и тя да се върне един ден- това ще бъде просто един факт- и тогава ти ще трябва да решаваш дали да я приемеш отново, защото може и да не я искаш вече- защото тогава ти ще си се развил, а ако тя е останала на същото ниво- може да разбереш, че не те привлича..но при всички случаи ти ПЕЧЕЛИШ !!печелиш себе си..
това, че си говориш с нея на ум знам какво е..и аз съм го правила с много значими за мен хора..по някакъв начин техните характеристики като че ли стават част от съвестта ми, от свръх аз-а, това, което ме съветва, и дори обвинява понякога ..случвало ми се е..но и това минава..това е само временен етап..повярвай ми..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...от изпадане в апатия?
И тя е страшна и трудна за излизане...

/сега ще ми кажеш 'винаги има опасност' сигурно /

Приеми искрените ми балгодарности за това, че има търпението да изслушаш болката ми, да ме разбереш и да ми отговориш.
Аз се опитвам да я забравя, но ми е адски трудно и това поражда огромно свръхнапрежение в мен. Това е едно мъничко нещо, което се бори с едно невероятно огромно НЕ. Вероятно ми е нужно време ... Знам ли ??? Аз я обичам и вероятно винаги ще я обичам. Това е първата ми истинска любов !