Здравеите, с позволение на Veritas Forum, публикувах съкратена текстова лекция на Стандфорският университет, озаглавена Ницше "срещу" Исус Христос (на английски). Бих помолил тези от Вас, които владеят английски и разбира се имат време и желание да я погледнат, да кажат дали "си струва" да преведа лекцията или част от нея и на Български? Ето и линк към публикацията:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имах време само зо бегъл преглед на статията. Не съм компетентен за Ницше (и никога не ми е бил интересен) но не мисля че авторът е особено запознат с християнството. Свободата за която Христос говори не е философска свобода на волята, а съвсем конкретна, свобода от греха. Злото заробва човека, пристрастява го, кара го да извършва отново и отнова грехове, докато с доброто не е така, там си свободен да се откажеш във всеки момент и е въпрос на непрекъснат съзнателен избор да продължаваш да вършиш добро...

Може би си видял авторът на статията е Dallas Willard (

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Видимо Уилард не може да стигне висините на Ницше - втория дълбае в самите фундаменти на християнството и неговото развитие през историята, да се намесва модернизма, като определящ фактор издава елементаризиране на философията на Ницше.
Въобще не става дума за това, че Бог бил мъртъв в сърцата и душите на хората, и всъщност коректно преведения израз е "Бог трябва да умре", а не "Бог е мъртъв". И Ницше не се е занимавал с куртоазията да констатира и описва - философията му е подчертано строго критическа и е толкова сполучлива, че до ден днешен не се е намерил някой, който да я обори. Причина поради, която често се среща сред интелектуалните среди, да се опитват да й внедрят друго смислово значение, но който е чел Ницше, може само да се присмее на тези жалки опити.

....."God is dead". Немски: "Gott ist tot"......

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, разбирам, но ... трудно ми е да си представя Иисус само като умна и интелигентна личност. Някак е принизяване за Господ - а Иисус притежава и Божията и човешката природа в цялост. Трудно ми е да си представя и домостроителството на Църквата само като морална революция, а не като царството Божие.

Да, може би обществото става егоистично-материалистично, ницшеанско както казваш (не съм компентентен за Ницше). Но християнството си е същото, и Бог си е същият...

Модернизъмт и секуларизацията се опитват да изместят Църквата от централно място като обществен авторитет. Това е от няколко столетия. Може и да успеят, идат последни времена. Но Църквата е преживяла далеч по-тежки гонения, и все пак имаме Божието обещание че ще пребъде. Тъжно е за множеството хората извън нея, но... не всичко е в нашите сили.

Само да вметна "Истината ще ви направи свободни" в оригиналния контекст е Иоан 8 глава :

31. Тогава Иисус казваше на повярвалите в Него иудеи: ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици,
32. и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.
33. Отговориха Му: ние сме семе Авраамово, и никога никому не сме били роби; как Ти казваш: свободни ще станете?
34. Иисус им отговори: истина, истина ви казвам: всякой, който прави грях, роб е на греха.

Бих препоръчал и Толковая Библия Лопухина, ако ползваш руски - компилирано и синтезирано обяснение от много светоотечески източници.

Гледам в момента видеото с о.Касиан. Нямам много време тия дни, извинявай за забавянето в отговорите.

Не говоря за буквалния, а за коректния превод - още повече, когато е изваден от контекста и читателя не се е запознал със философията на Ницше.

Ницше е рядък философ, неконвенционален - за разлика от повечето философи, впускащи се в дългите анализи на "сухата" интелектуалност, разчитащи на употребата на много синоними и съставящи излишно сложни словосъчетания, Ницше се изразява кратко, сбито, рязко и поетично, а стихотворната форма му е била любима и преднамерена. Критиката му не е към Исус, напротив - според Ницше, това което наричаме християнство е анти- Христово учение, а действителния християнин е бил само един и е умрял на кръста. Наричал е евангелията "лоша вест/ дисангелие". Така, че той е решил да се придържа именно към стилистиката на Библията и съответно е апострофирал нейния изказ - Заратустра е художествен образ, вместо Исус рече, имаме Заратустра рече. Вместо Бог е жив - Бог е мъртъв. Но акцента му не е бил в/у съществуването на Бог, а относно въздействието на цялата идея в/у човека т.е. той не се е вълнувал толкова от въпроса дали има или няма Бог, а по- скоро от резултата на прилагането на тази идея. Така, че чрез Заратустра той представя какво би било без Бог, без религия и защо според него всичко това трябва да се остави в миналото.

За това Ницше е толкова значим - защото поставя цялата тема на различна плоскост, при която християнството се разглежда, като саморазпадащо се отвътре, а не под влиянието на фактори извън него. Не, че модернизма е причина, не че Бог не бил вече в сърцата на хората, а че цялото християнство е фалшиво и като такова, то отмира.

Няма проблем, щом за тебе Исус е нещо повече...Той е Нещо повече...Не бих искал да се опитвам да отговарям вместо Уилард, но може би се е опитал да покаже, че даже и принизен, Той пак е голям...Да не забравяме също, че ако така мога да се изразя, американската аудитория (пред която е изнесена лекцията) е по скоро католико-протестантска и приетият от Уилард подход е по подходящ за нея!? Незнам!

Благодаря за текстът от Библията и препоръката за руският текст. Надявам се да имам време да го погледна. И не се притеснявай за отговорите си, бъди в хармония със себе си и хората около теб, пък другото да бъде по Божията воля....Интервюто с о Касиан не е точно по темата, но с няколко изречения я засяга...

Поздрави, бва

Това коео сега пишеш е доста близко до онова, което Уилард казва! Явно аз не съм се справил добре в кратката си презентация по-горе.

Поздрави, бва

Именно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбира се, че си струва да преведете и публикувате онлайн въпросната лекция на български. Нека има. Не блести с някаква оригиналност, но лично на мен ми допадна липсата на постмодернистка псевдоинтелектуална напръцканост (претенциозност) и особено този извод към края:

Now you need more than truth for freedom – you need community.

So human fulfillment comes through community in which people trust in truth and the will is enabled to grow so that it takes in, but it is not a part of itself.

Това е едно от най-важните неща в историческото литургично християнство (било то източно или западно), за разлика от протестантския индивидуализъм - църквата.

В тази връзка, антихристиянският патос на Ницше е всъщност свръхгенерализирана критика към безкръвното декадентско либерално протестантство на ХIX век, вкл. чисто идивидуално-психологическа едиповска свръхреация спрямо бащата на Ницше, лутерански пастор, а не същинска деструктивна критика към основните принципи на християнството. Що се отнася конкретно до фигурата на Христос, Ницше е далеч от това, да го обстрелва с жлъчната критика, запазена предимно за ап. Павел. Но презрението му към Павел е също доста условно и зависимо от пречупването си през призмата на протестантското богословие. Ницше погрешно идентифицира автентичния новозаветен Павел с пост-лутеровия модерно-индивидуалистичен Павел и громи втория, без особено да го интересува първия.

Много са важни тези кавички в заглавието Ницше "срещу" Христос.

Преди години обсъждахме с други участници в тези форуми отношението Ницше - християнство и аз отбелязах и се аргументирах с цитати, че ницшевата критика срещу християнството изобщо може доста успешно да се преведе като литургично-християнска критика срещу протестантството. Лутеровия бунт срещу тогавашната западна църква е проява на типично робски антиаристократичен ressentiment.

Интересна ирония е, че някои ключови фрази на ницшевия Заратустра звучат доста по-християнски, отколкото е било съзнателното намерение на автора:

"Мъртви са всички богове: сега ние искаме да живее свръхчовекът - нека в деня на великото пладне това бъде нашата последна воля. Тъй рече Заратустра."

Това все едно са думи на някой ранен църковен отец, проповядващ възкръсналия Христос във времето след разрушаването на йерусалимския храм и в условията на залязващата езическа римска империя.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

OK, въпреки че поне за сега одобрението ти за превод е единично, бих го обмислил.

Поздрави, бва

Разбира се! Преведи, ще е интересно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

OK, ще обмисля...и потърся време.

Поздрави, бва

Ето и преводът ми на Български, ако видите грешки или начини за подобрения пишете:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пак си оставам на становището, че този човек не е съвсем наясно какво обсъжда. Смешновато е как обявява загуба на Ницше при само стотина години рунд, а пропуска, че Исус (в лицето на християнството) води битка вече над 20 века - Ницше загуби, дайте да заложим на Исус ...... много наивно и бих казал несръчно представяне на положението.

Нито Ницше ще измести някога Исус, нито Исус ще надвие някога Ницше, защото това са качествено различни философи, чиито периметър обхваща различни територии. Да, може да се каже, че там където Ницше печели, Исус губи - и обратно. Но това си е в реда на нещата, опитите за заместване на единия с другия, винаги ще претърпяват провал.

п.п. благодарско за превода и весело изкарване на празника.

Редактирано от Exaybachay на 31.12.17 15:32.

Хмм, според мен в така изнесената лекция Уилард по скоро се опитва да съпостави Ницше и Исус, а не да ги противопостави... Още повече Уилард открито казва че...харесваме ли го или не, ние по скоро живеем в Ницшиев свят, в който себедоволният егоцентризъм лежи в основата на съвременното консуматорско общество..., с което Ницше практически печели, така да се каже първият рунд на задочният спор...
По нататък Уилард казва "Така че реваншът на задочният спор между Исус Христос и Ницше е в живеенето. Реваншът е във Вашият Живот.", който остава отворен...“И ако тестът на животът Ви покаже, че всъщност Исус печели вторият рунд, това не би било срам за Ницше, а наша възможност за свобода...“

Надявям се че също си обърнал внимание на тезата на Уилард:

"Така че в сърцето на проблема между Ничше и Исус Христос стой истината и нейната връзка с човешката свобода, благоденствие и осъществяване..."......

Поздрави, бва

Нямам против определянето на съвренния свят, като Ницшиев, при който егоцентризма лежи в основата му, но къде е заключението за света преди Ницше? - защо не го коментира, защо не посочи кой е не- ницшиевия, не- егоцентричен свят, кога е бил, къде е бил? Някъде да си виждал календар обозначаващ историческото време, като преди и след Ницше?!

Света винаги си е бил такъв - егоцентричен - а величието на Ницше се състои в това, че е отказал да прикрива със красиви думи, този факт. На практика Ницше просто е посочил нещо, което вече е било налично - положението, като такова, каквото е, без заобикалки: хората всякога са си били егоисти и цялото общество е пронизано из основи от егоцентризма т.е. това съвсем не е явление само на съвременното общество.

Съжалявам, но липсва обективност в тези му разсъждения - пристрастността му е видима, защото ако се придържа към логиката, която представя, то трябва да каже, че света преди Ницше е Исусовия свят, но работата е там, че той с нищо не е по- добър от ницшевия, дори по- скоро напротив. Значи, за да осъществи съпоставянето на Ницше и Исус, за да предложи реванш и алтернатива, този човек просто премълчава другата страна на монетата - необходимо е, инак цялата тирада отпада ..... с което най- вероятно и някоя комисионна.

Което, ок - казвам си ок, защото и той трябва хляб да яде, това е учил, това може, това бачка. И съответно не той на мен, а аз на него му давам реванш - реванша се състои в по- панорамната перспектива, която му предлагам, а именно: приемам, че света винаги е бил ницшиев, а исусовия все още не се е осъществил.

Но така или инак основния препъни камък във беседата на Уилард си остава, а той е, че съпоставя несъпоставими личности. Ницше и Исус са хора от различни измерения - образно казано с добре познатия лаф, този човек сравнява ябълки с круши. Ницше е социален философ - неговата философия е подчертано светска. Почти всичката философия на света е такава - занимава се с културно- цивилизационния модел, със социалния ред, със структурата на обществото. И онова, което издава Уилард е, че именно в такъв контекст поставя и разглежда възгледите на двете личности: Исус и Ницше. Но в този контекст Ницше винаги ще печели - неизбежно е, тъй като основния акцент на размишленията му е тъкмо по отношение на обществото. Ала Исус е философ от друга категория, толкова различна категория, че всъщност е извън рамките на онова, което обикновенно възприемаме, като философия. Философията на Исус е философия на индивида - акцента не е толкова обществото, колкото индивида. Ницше се интересува да спечели света - Исус се интересува да спечели душата. Успехът при Ницше е успех на мимолетното, преходното и тленното - успехът при Исус е отговора на вечното скитане на душата.

Исус е много, много встрани от светския поток на живота - Ницше се намира насред пазара. Философията на Ницше е философия на мисълта и политиката - философията на Исус е философия на съзнанието и битието. Разликата е така огромна и фрапантна, че е направо диаметрално противоположна - там където свършва Ницше, от там започва Исус. Дистанцията м/у двамата е непреодолима, да си приравняват е признак на невежество. Ницше винаги ще печели в света и винаги ще губи на финала - така, когато стига до екзистенциалните въпроси, Ницше просто полудява. Няма как да не полудее, защото висшата истина не може да бъде егото - то е само светска необходимост. Егото ще те убие.

И изключителността на Ницше е тази, че в една или друга степен е съзнавал драстичната разлика с Исус - странно е как читателите все така пропускат, че Ницше не се осмелява да отправя критика към Исус. Напада църквата, напада идеологията, напада свещенослуженето, но не и Исус. Защо - защо остава респектиран от Исус, защо не подлага на съмнение авторитета му? Критиката му стига до там, че да обяви дори Бог за мъртъв, но Исус остава недокоснат - това е учудващо. Ницше е стигнал до предела на интелектуалното прозрение, но именно поради това си постижение е съзрял и пропастта м/у двамата. Разбирал е, че пропуска нещо, нещо твърде съществено и значимо, нещо което е виждал в Исус, но така и не успял да разбере какво точно.

Така, че поначало няма спор м/у Исус и Ницше - този спор е изкуствено създаден, конформистки. За да спечелиш света, трябва да следваш Ницше - за да спечелиш душата си, трябва да следваш Исус. Света винаги ще си е Ницшиев - отвъдността винаги ще е Христова.

OK

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...... Доколко добре се е справил е както виждаме субективно...
Разбира се - още повече, че и не съм запознат с трудовете на Уилард.

Но е съвсем обективно, че Ницше е успял да предвиди развитието на Европа от френско- пруската война до днес - за съжаление. На пръстите на ръцете си мога да преброя философите, които са имали такава проницателност - дали и Уилард може да бъде сред тях .... съмнявам се. Академичните философи са твърде възпитани, за да преодолеят някои граници, размислите им минават през прекалено много филтри - Ницше е философ по рождение, напълно автентичен и, като такъв не се е съобразявал със порядките, цензурата при него липсва.

Например - вижда се, че Уилард съзнава, че Ницше на практика не е така влиятелен, като Исус. Можем да си представим днешния свят без Ницше, но е абсолютно невъзможно да си го представим без Исус. Наистина ще е пресилено да кажем, че Ницше е основна движеща сила и ще е пак така неуместно да разглеждаме Исус просто, като философ. Но за каква "най- голяма морална революция" говори този човек - от една страна представя днешния свят, като Ницшиев, а от друга Исус, като фундамент на същия този Ницшиев свят. В какво тогава се изразява моралната революция - с кое събитие стартира? Векове наред след Исус, Европа не само, че не е била по- морална, ами е била в един от най- неморалните си периоди изобщо. Тези му изказвания даже не са разсъждения, не са философстване - просто повтаря по инерция, разни нищонезначещи сладникави думи. В това е разликата - Ницше не се интересува да спечели симпатиите на читателя, него го интересува факта, истината, действителното положение, доколко успява да го отрази е отделен въпрос, но остава предан на безмилостната искреност.