, който би могъл да отговори до някъде къде са корените на сегашното светско разбиране за морала на запад като панацея за човешко благополучие. Текста мисля отговаря на въпроса защо западното (след голямата схизма от 1054) и православното разбиране за човека и вътрешния му мир често се размиават фундаментално.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Metropolis на 21.08.14 10:53.

Има различни видове зло. Според мен не е правилно да ги поставяме под общ знаменател. Тук ще изключа структурното зло, което е свързано с отделни трагедии и неблагополучия (като въпроса защо страдат деца и др. подобни), а ще се концентрирам над злото между хората. Първо човешкото зло е въпрос на интерпретация (всеки изпитва злината на другия според собственото си схващане). Ако той е шефа, това може да е зло за мене, ако аз съм шеф, това може да е зло за него. Или пък отношението те са зли, не искам да имам нищо общо с тях. Един важен въпрос на проблематизация е, че хората са различни и не приемат обща комуникация, разделят се на ние и вие. Обаче приемайки човешкото зло, както нанасяно от мен на другия, така и нанасяно от другите на мен, сякаш всички са пренесени в едно общо поле на взаимодействие (всички са влезнали в юмручния бой така да се каже). Сега, в този момент най-малкото не съществува разделение. Но след това, след като имаме общност, макар и доста проблематична от гледна точка на страданието и злото, вече може да се тръгне по пътя на допълнителното усъвършенстване на ситуацията и един начин за постигане на това може да бъде диалогът или с времето моралът. Но този морал трябва да се оформи постепенно, от общото участие.

Но пък някой външен на общността, който има развити интелектуални способности, може да чете морал, без да участва в тази общност, което не е правилно, ако остава трайно на това ниво. Възможни са общности, в които в достатъчна степен са разработени фундаментите и проповедникът няма да бъде външен. Но са възможни общности, които са до такава степен варварски, че чистата проповед ще е обект на насмешка. Тогава трябва да се запитаме какво трябва да бъде поведението на проповедника, в случай, че наистина иска да работи с тази общност като вътрешен за нея. Както казахме, той не би искал да остане в отделна каста, ако искаме да имаме същностно човешко взаимодействие. Но е възможно и като радио да излъчва своите мнения и да остави единението едва за етап, когато тази общност собствено извърви някакъв път да не е толкова лоша, като изисквания минимум. Примерно някакви убийци и престъпници, поне до определено място да преодолеят своите лоши навици и едва тогава да се допусне пълноценно човешко общуване с тях. Дотогава общуването е просто колкото посланието през думите. Обаче в случай, че трагично тази общност не може да се издърпа сама за косите и не приема да се реформира само според думите, то може да се наложи навлизане при нея дори в състоянието й на зло, даже участвайки като начало в някои от нейните зли взаимодействия и оттук да й се помага да надмогне това състояние.

Но реално погледнато защо трябва да прибързваме и да не оставим те да са те и ние да сме ние. Така и няма да е нужно да изпитваме техните зли начини (според нашата интерпретация) и на тях няма да се налага да изпитват нашите зли начини (според тяхната интерпретация). Възможно е това, и даже може да по-правилно, освен в случаите, когато и двете страни все пак искат да имат нещо общо, при което навлизаме в цялата тема, която разгледахме по-горе. Натрапването не е най-хубавото нещо, но все пак хората имат воля и за смесване, за взаимно изпитване и за взаимно демонстриране на стойностите в една или друга степен, което не е лошо.

ПП: Разбира се целта на всичко е бъдене, което продължава заедно с морала, когато проповедникът вече е приет. Обаче ако проповедникът е външен, то общността ще приема неговото само като текст с липсващо му бъдене. Зависи от развитието на общността тези явления да достигнат по-софистициран характер и то реално, а не само пожелателно. Защото нашите интелектуалци за нашия народ все още остават като кръпка. А и те не знаят какво представлява проповедник, който наистина е приет. Те даже засилват своето разделение. Накратко едно все още копиращо общество, което не може да налучка вътрешния механизъм на функциониране, при което се постига общо бъдене и слово (също морал, маниери) в една система, която продължава да се развива (от нас, а не просто от чуждия ни проповедник).

Чел ли си книгата на Бердяев за Достоевски?
Честно казано не разбирам какъв ви е проблемът със западното разбиране за човека. Не виждам особена разлика между него и източното.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Забавно е да четеш, как с критиката си този митрополит всъщност потвърждава възгледите на Достоевски, който не м/у другото не е проповедник или свещеник, сиреч не се слага за спасител на човечеството, а е творец, който просто отразява действителността с похватите на художествената литература. И като казах литература - нека първо този митрополит или пък, който и да е митрополит напише някой роман, който да отекне във вековете и историята на цялото човечеството, па после да се сили да го играе на морален ментор.

на Бедряев съм чел няколко работи, но нямам спомен да съм чел тази книга. или е било много отдавна или не ме е впечетлила достатъчно.
Що се отнася до другият ти въпрос това е много дълга тема, Може би следният откъс от горният текст ще ти даде насока за размисъл.

Първото важно наблюдение е, че като отрича етиката, която разделя хората на добри и лоши, той разтърсва високомерието на хуманизма, вярващ, че злото може да изчезне от света чрез морала. По този начин Достоевски богословства по светоотечески: спасението на човека не може да произлезе от самия човек, а само от Бога.

Бих препоръчал и есето на екзарх Стефан "Православие сила и красота"

На този

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Metropolis на 21.08.14 17:04.

Чети по-внимателно и тогава говори за критика. Ако ти са интерени различни възгледни за творчеството на Достовески ти препоръчвам книгата на Цветан Стоянов "геният и неговият наставник"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В основни линии съм съгласен с теб. За мен обаче тук става дума не за анализ на злото като такова, а за утопичната идея възникнала на запад след 14-15 век, че чрез етиката човек може напълно да се очисти със собстени сили от злото.

От момента в който Адам и Ева са вкусили от забранения плод това е невъзможно за човека.

Възможно е само чрез Божията милост по пътя посочен от Иисус - участието в църковния живот на Новозаветната Църква.

...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел

Редактирано от Metropolis на 21.08.14 16:33.

Точно, аз направих разграничението, че за някои хора етиката остава нещо външно, а за други е част от живота. Когато етиката е интегрирана в живота, разбира се тя може да служи за очистване от злото. А че тя непрекъснато е изтласквана може да се дължи на непрекъснато появяващите се и то често вътрешни варваризирани прослойки (като причината за тях евентуално да е загубата на традиции при индустриалното развитие, обедняването и т.н.). Също още при Дон Кихот виждаме, че за него етиката е жива, но като прослойка и положение губи влиянието си. Не че трябва бъде запазен като фосил, но думата ми е, че протичат обективни процеси. Без това да значи, че етическата сила, в крайна сметка няма да бъде възвърната, но може би по един обновен за напълно модерни условия начин.

Редактирано от dnaunseq на 21.08.14 19:33.

Ама там е въпроса, че каквато и част от живота на някои да е етиката, тя не може да очисти никоя личност напълно от злото. но както знаем това което е невъзможно за хората е възможно за БОГ. Как да стане това ХЦ ни е отговорила преди 2 000 год. Всякакви "модерни" прочити на дадените от БОГ канони са отстъпление от пътя посочен от Иисус.

Не ми се отваря темата за изискване от другите да следват представите на дадена личност за етично, морално и т.н. В тази поза човек се поставя в ролята на съдник, а ние знаем че Съдята е един.

...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел