А защо да не си владетел на земята!? Правиш магистрали, мостове, тунели, обработваш я, копаеш, дълбаеш, извличаш нефт, сечеш дървета, замърсяваш, опожаряваш и какво ли не. Имаш свободата, друг е въпросът какво се случва след това, е, тогава сме вече деца.

Неприятна история, но защо се случва това в нашата Църква?
При скорошното наводнение във Варна, гледах потресаващи моменти при приливната вълна.Хората призоваваха Господа в този момент, но защо само при такива случаи?

Аби, по Гергьовден ходих до Гърция за 3 дни.Беше ми за първи път и силно впечатление ми направиха параклисите. Много пареаклиси, по пътища, по домове, навсякъде, та въпросът ми е, посещаеми ли са църквите?

Хората призоваваха Господа в този момент, но защо само при такива случаи?

това е добър въпрос.

Има една история за Шопенхауер, който както се знае е бил отявлен атеист - на смъртното си легло обаче, призовал Бог, нещо на което лекаря му се изненадал и го попитал защо, а Шопенхауер му отговорил "в страданието, философия без Бог е недостатъчна".

В страданието човек чувства своята безпомощност, страх, болка, смърт и няма обяснение за това, страданието е толкова много, а няма никакво обяснение. Тогава от терзание, човек извиква Бога - не, че е разбрал истината за него, този Бог остава все още хипотетичен, все още философски, все още е фалшив, в най- добрия случай този Бог е необходимост, една създадена представа, която помага, утешава, дава известна подкрепа, този Бог е това, което Маркс нарича "опиум", когато страдаш имаш нужда от опиум, нещо което може да облекчи страданието.

Но така или инак страданието е нещо истинско, а тъкмо истинското е невъзможно да не те докосне с Бога - за съжаление, така сме повечето хора, дори и най- заклетите неверници, подсъзнателно вярват в Бога, но поради ред причини, дори и заклетите вярващи си затваряме очите за Бога, освен когато се срещнем с нещо истинско. Мисълта ми е, че в повечето случаи, ние успяваме да видим Бог, но по най- бедния и първичен начин - а това е в страданието, откровението е постоянно, във всеки миг, при всяко наше дихание, но най- често виждаме откровението, когато стигнем дъното, когато стигнем психологическия предел в страданието.

"В страданието човек чувства своята безпомощност, страх, болка, смърт и няма обяснение за това, страданието е толкова много, а няма никакво обяснение. Тогава от терзание, човек извиква Бога - не, че е разбрал истината за него,"

Иска ми се да не си прав, но много добре го каза. Когато се страхуваме най-много, тогава просим милост и търсим Бога, когато сме добре се страхуваме да се доверим на Бога.

когато сме добре се страхуваме да се доверим на Бога.
:Д странно е нали .....

И след това Земята просто кихва и отиваш на кино.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е странно.Ние не се доверяваме на Бога, защото сме слаби, малодушни, вя рата ни не е истинска. Сматаме, че като сме обезпечени материално, всичко ни е о.к., без да си даваме сметка, че утре може да останем на улицата.

А да се доверим на Бога, трябва да се научим да живеем чрез Него, което е много трудно, трябва силно да вярваме.

Аз вярвам в Бога, но изглежда вярата ми е слаба, защото все още не мога да повярвам в Благодатния огън, който слиза над Божи гроб.

В Библията няма такова степенуване на вярата на слаба, по-силна и силна.

Или вярваш или не вярваш. Няма силна или слаба вяра.

Кой е повярвал на известието ни? И на кого се е открила мишцата ГОСПОДНА?

В св.Евангелие, Господ пита слепците, прокажените, грешните, немощните доколко вярват в Него.Сам Той казва :"нека ви бъде по вашата вяра", в Евангелие от Матей. Това не е ли своево рода Слово за силата на вярата ни?

Това степенуване като сановете в църковната йерархия ли следва да е :Д - слаба, слаба и една втора, средна, силна, по- силна, още по- силна ......... нютонметрите се определят от силата необходима за придаване на тишина на съзнанието с вяра в Бога.


п.п. а Исус се усмихва към Петър: Бог е любов бре маловерецо.