|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
|
|
Не съм толкова убеден. Първо повечето секуларни държавни с християнска предистория имат армия нали. В този случай християнството може да не пипа оръжие. Обаче в рамките на организация на ислямското общество армията все още е част от религията. Ако кажеш, че там също имат държави, то това не е ясно до каква степен са колониални творения. В тези условия ислямската култура активира армията си под формата на стихийно и народно възнегодувание. Ако бяха партизани, свързани със секуларизираните християнски държави, те щяха да действат по същия начин. Обаче тук се появява въпросът, че в съвременните условия войната е твърде разрушителна и в същото време правото на бунт е човешко право. И така стигаме до това, че престъпления срещу човечеството извършват на първо място изобретателите и производителите на тежко въоръжение и особено онези, които го продават безогледно. Така едно въстание, което по принцип може да мине с митинги и ръкопашен бой, сега се превръща в тотална деструкция.
| |
|
|
|
Това кой как се опитва да се възползва от специфичните условия в даден регион е друга тема. Това се прави не само там и не само сега. То и производителите на кухнески ножове са виновни че не правят нережещи ножове за да не се използват за убийства. В светския световния ред си важи римското правило искаш си стабилен мир бъди готов за война. Как ще се използва оръжито е също въпрос на избор.
Препоръчвам ти да се запознаеш по-добре със ситуацията в Египет къде май успяха да овладеят страстите. Вече не помня къде четох един коментар на една египетска журналискта не знам каква е най-вероятно да е мюсулманка. Тя каза за "мюсулмански братя" които дойдоха с избори а воените после свалиха. - Те искат кръв.
Как ще се пролее тази кръв вече е второстепенен въпрос.
Така че това което изброяваш е второстепенно и третостепенно по отношение на радикалните ислямисти.
...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел
| |
|
|
|
Радикалните ислямисти са тези без традиции. Не съм много запознат, но Мюсюлмански братя не действаха по този начин (при тях са ислямисти интелектуалци), но загубиха властта под давлението на поддържаните от запада кръгове.
| |
|
|
|
В отговор на:
Взаимодействията в света са на конкурентен принцип, което е толкова сбъркан светоглед, че е чак изумително как толкова малко хора го проумяват - да точно, че любовта е нещото, което липсва.
Конкуренцията предотвратява убийството! Примерно в миналото, когато имаме рицарски турнири или днес състезания от Формула 1, страните доказват превъзходството и се помиряват без унищожение. Това е конкуренцията като аристократична концепция. От друга страна в последно време често конкуренцията се използва за изстискване на работната сила, но все пак усилията и на работниците се облагородяват от печалбата или загубата на техните шефове, фирми или продукти. Освен това компаниите, ако пълноценно са възприели конкурентния и имиджов принцип ще осигуряват най-доброто възможно положение на работниците си (разбира се без да се възпрепятства победата).
На изток подобно е положението и в състезанието на сутрите - кои са по-добри и по-близо до истината. Специфично е обаче, че всяка от страните трябва да се въздържи от насилие и да приеме победата или загубата.
При християнския епизод с Каин и Авел имаме една надпревара в желанието за почитание и угаждане на Бога (вид конкуренция), но тук проблемът е, че едната страна се отказва от този ритуал, за да пристъпи към пряка саморазправа.
Проблемът може да произхожда както от самата страна, така и понякога ритуалът да не е бил достатъчно добре организиран и вкоренен. Ако се върнем на корпорациите, то конкуренция, която прекалено утежнява живота на работниците или изчерпва природните ресурси показва, че вероятно трябва да се модифицират правилата на "турнира" и фирмите отново да се състезават.
На любовта можем да гледаме като по-висока рамка, която насочва, облагородява и омекотява конкурентните енергии, но това не значи, че трябва да ги погаси. Любовта трябва да признае и възможността за изкривена рамка, която може да доведе до убийство. Това е решение на човека. И след това трябва да се търсят причините.
Човекът е човек, а не просто някакво явление като любовта* и от тази гледна точка човекът превъзхожда любовта**. Друг е въпросът, че човек не може да се мери с Бог, но Бог само обстрелва човека с определени концепции (една от които е любовта). Обаче това, че дадена концепция произхожда от Бога не значи, че самият човек като творение на Бога не е първостепенен. Затова никой религиозен деец не може да игнорира бунт, който води до убийство като нещо второстепенно, обяснимо, на което може да се махне с ръка с няколко цитата от книгите (епизодът с Каин и Авел е специално разгледан, а не просто да се каже, че се подразбира от закона). Да, когато точно и ясно се обяснят причините (дали е от гордост, дали е от незнание, дали има автентична причина и т.н.), вече можем да определим виновните, както и евентуалните промени, които трябва да се направят.
______
*същество, което то самото изпитва всички чувства.
**когато говорим за любов и без това имаме един нарцисизъм на моето отношение към другия; така че без да говорим дали на другия му липсва или не любов, трябва да се вгледаме в неговото състояние без толкова коментари; същото не вреди на това любовта да е рамкиращ принцип и предпоставка за цялостната уредба.
| |
|
|
|
усилията и на работниците се облагородяват от печалбата или загубата на техните шефове
виж сега - безспорно от шефска гледна точка, наистина идеята работниците да се облагородяват от това, че шефът им печели пари, е изпълнена със свещена мъдрост. :Д
| |
|
|
|
Тогава какво правят при този шеф, да отидат при друг (с правилните ценности). Или пък сами да си създадат работа. Но не говорех за чистото парично изражение, а за съревнованието на фирмите. Защото заедно с тях се съревновава целият обществен комплекс, който ги поддържа.
| |
|
|
|
Тогава какво правят при този шеф
най- често "вържат някак двата края".
| |
|
|
|
Ако не искаш да си средностатистически работник, всеки ден трябва да правиш нещо повече от средностатистическия работник. А това да връзваш двата края е наследство от историята най-общо казано, но и следствие от неправилни ценности, от пилеене, от загуба на възможности за взаимодействие със съгражданите в посока просперитет, пропускане на случаи да се засили доверието, оставянето на крадци да вилнеят, обезсърчаване на ефективните прояви, оплитане в административен или кликов ступор и т.н.
| |
|
|
|
Развитие около
...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[