Re: Библията / Религия и мистика / Православие

Съдбата на Тир

Едно пророчество от Библията удивлява с точността на своето изпълнение – съдбата на град Тир.

Тир е добре познат от историята: Древен финикийски град, намирал се на източното крайбрежие на Средиземно море. През VI век пр. Хр., около времето на написване на това пророчеството, Тир е бил процъвтяващ търговски център, притежаващ най-доброто естествено пристанище в цялото източно Средиземноморие. Защитните съоръжения на града също са били много впечатляващи. Всеобщото мнение го е класирало сред “непревземамемите крепости”. Жителите му и тяхната управа са имали повод (но както ще видим, не и причина!) да бъдат горди и самонадеяни.

Както обикновено, когато човекът има всичко, той става горд, арогантен и самодоволен. Тогава думата “Бог” му служи само като ругатня! Моралът на Тир и неговите владетели не е бил изключение от това правило. Ето какво е говорил Господ на пророк Езекийл около 586 г. пр. Хр.:

“Тире, ти си казал “Аз съм съвършен по хубост!” (Езек. 27:3).

Повечето търговски пътища за Тир минавали през Ерусалим, ето защо когато Божият народ Израел бил превзет от своите неприятели, в Тир злорадствали и били доволни от нещастието му, очаквайки липсата на конкуренция да доведе до още по-голямото им забогатяване.

Нека видим какво точно е записал Езекийл (гл. 26, ст. 1--12):

А в единадесетата година, на първия ден от месеца, ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:

Сине човешки, понеже Тир каза против Ерусалим: Ха-ха! Строши се портата на народите! Обърна се към мен - аз ще се напълня, а той запустя!

Затова, така казва Господ БОГ: Ето, Аз съм против теб, Тире, и ще надигна против теб много народи, както морето надига вълните си.

И те ще сринат стените на Тир и ще съборят кулите му; и Аз ще помета пръстта от него и ще го направя гола скала.

Ще бъде място за простиране мрежи сред морето, защото Аз изговорих това, заявява Господ БОГ. И ще стане плячка на народите.

И дъщерните му градове на полето ще бъдат убити с меч; и ще познаят, че Аз съм ГОСПОД.

Защото така казва Господ БОГ: Ето, Аз довеждам против Тир вавилонския цар Навуходоносор от север, царя на царете, с коне, с колесници и с конници, с голямо множество народ.

Той ще убие с меч дъщерните ти градове на полето и ще издигне против теб обсадни кули, и ще насипе против теб насип, и ще изправи против теб щитове,

ще постави стенобойните си машини против стените ти и със секирите си ще събори кулите ти.

От множеството на конете му прахът им ще те покрие; стените ти ще се потресат от шума на конниците и колите, и колесниците, когато той влезе в портите ти, както се влиза в разбит град.

С копитата на конете ще изтъпче всичките ти улици, ще избие народа ти с меч и стълбовете на силата ти ще рухнат на земята.

Ще разграбят имота ти и ще оберат стоките ти, и ще съборят стените ти, и ще сринат прекрасните ти къщи, а камъните ти, дърветата и пръстта ти ще хвърлят сред водите.
Това е една ясна присъда от Бога над Тир заради неговата гордост и високомерие. Както е написал Соломон, гордостта предхожда падението. Изпълнила ли се е въобще? Кога и как?

Преди да видим какво казва историята, нека отбележим четири важни момента от пророчеството:

#1: Вавилонският цар Навуходоносор пръв ще превземе Тир: Гл. 26:7: “Ето ще доведа от север против Тир вавилонския цар Навуходоносор, цар на царе, с коне, с колесници, с множество и с много народ”.

#2: Развалините на града ще бъдат хвърлени в морето (изненадващо! На пръв поглед няма смисъл един завоевател да се престарава толкова): Гл. 26:12: “… ще съборят красивите ти къщи и ще хвърлят сред водата камъните ти, дърветата ти и пръстта ти”.

#3: Окончателната съдба на Тир – от него ще остане само гола скала: Гл. 26:4, 5: “Аз ще изстържа пръстта от него и ще го направя гола скала. Ще бъде място за простиране на мрежи всред морето.”

#4: Тир ще бъде унищожен от много народи Гл. 26:3,4: “…ще повдигна против тебе много народи … те ще сринат стените на Тир и ще съборят кулите му”.

Историята

През 585 г. пр. Хр. (около година след съобщаването на пророчеството) Навуходоносор II наистина напада Тир и го обсажда. Обсадата е дълга, но Навуходоносор е упорит: след цели тринадесет години (!) Тир пада под негова власт и Навуходоносор го разрушава. Така думите на пророчество #1 се изпълняват съвършено.

През 539 г. пр. Хр. Кир Велики превзема Вавилон и с това напрактика създава персийската империя, тъй като с падането на Вавилон, неговите огромни територии преминават под властта на Кир. Така през 538 г. Тир попада под персийска власт. По това време от някогашния метропол, където е кипял живот и оживена търговия, са останали само мъртви развалини. Все пак обаче, силните думи на пророчество #2 тепърва предстояло да се сбъднат!

Минават два века, през които поколения познавачи на Библейските пророчества може би са имали повод да се съмняват, че Божиите думи се сбъдват напълно и буквално. Та нали останките на стария Тир все още седели непокътнати на мястото си!

Но ето, че идва ново време – IV в. пр. Хр., Александър Македонски шества победно из целия свят, като покорява огромни територии. Войните му били “светкавични” и славата му, както и неговата неасимилационна политика, карала цели градове да се предават и да отварят портите си без съпротива. И ето, идва сблъсъкът с Персия. През 333 г. пр. Хр. Александър побеждава персийския цар Дарий III. След това продължава похода си на юг, където приканя финикийските градове да се предадат. Единствените, оказали съпротива, били жителите на т. нар. Нов Тир – селище, намиращо се на скалния остров срещу някогашния стар град. Те разполагали с отлично укрепление и се били приготвили за тежка борба със завоевателя.

Водата на протока между острова и брега пречела на Александър да използва технически съоръжения, които да му позволят бързо да сломи съпротивата на новия Тир. Тогава той предприел следната забележителна военна тактика: заповядал да използват останките от стария Тир, за да построят стена, която да съедини острова със сушата! Тя трябвало да бъде широка 60 м и да позволи безпрепятствено придвижване на военни части и техника. Така на брега той успял да построи и най-високите обсадни кули, които военната история познава. Те били подвижни и на височина последният дванадесети етаж достигал 50 м, като с това бил не само много по-висок от укреплението, но дори от най-високите градски кули!

Тъй като останките и развалините на стария Тир не стигнали, Александър заповядал да изриват пръст от територията на града и да я хвърлят в морето. Господ е казал: “Аз ще изстържа пръстта от него”! Построяването на стената, която заличила протока, била изумителното изпълнение на пророчествата #2 и #3!

Виж Езекил 28,Ти беше херовим помазан..
Алесандър значи помощ от Човек,а острова е превзет,като прокарват мост до него,тоет път през морето.

ЗА СТАРИЯ И НОВИЯ ЗАВЕТ
"...из житие на св. Ириней Лионски.."

"Едно от главните доказателства, върху които Маркион основавал теорията си за противоположността между старозаветното и новозаветното домостроителство, между Стария и Новия Завет, било това, че Божиите действия в Стария Завет са уж противоположни на Божиите действия в Новия Завет. В Стария Завет Бог се явява като че ли само Бог на съда и правдата, казвал Маркион, а в Новия завет Бог е изключително Бог на любовта и милосърдието.

В своите съчинения свети Ириней опровергава нечестивото заблуждение на Маркион и разкрива, че както Старият, така и Новият Завет представляват едно неразривно цяло. Да се приписва на Бога в Стария Завет само правосъдие, а в Новия - само една всеобхватна любов, според свети Ириней означава да не се познава и да не се разбира духът и смисълът нито на единия, нито на другия Завет. Бог строго наказва в Стария Завет, но още по-строго ще наказва и наказва в Новия. Християнството е по-съвършено от иудейството, Новият Завет е по-обширен и пълен от Стария. Въз основа на това и изискванията на християнството трябва да бъдат много по-строги, отколкото изискванията на иудейството. В иудейството са били дадени по-малко средства за изпълнение на божествения закон, в християнството са дадени много повече - в него са предоставени всички благодатни дарове и сили за изпълнението му. Поради това всяко нарушение и неизпълнение на този закон в християнството трябва да се наказва много повече, отколкото в иудейството. “В Новия завет - разсъждава Ириней - колкото се е увеличила нашата вяра в Бога (тоест се е разкрила повече), толкова са се увеличили и изискванията към начина ни на живот. Заповядано ни е да се въздържаме не само от лоши дела, но дори от лоши мисли, от безсъдържателни разговори, от лекомислени думи и празни приказки. В същата мяра се е увеличило и наказанието за онези, които не вярват в Словото и презират пришествието Му”[20]. Поради това, че иудейството е по-несъвършено от християнството, Божиите наказания в него били “умерени” и като че временни, а в християнството, тъй като е по-високо и съвършено от иудейството, тези наказания са много по-строги и вече не са само временни, а вечни[21].

По такъв начин както в Стария, така и в Новия завет Бог еднакво се явява и наказващо, и любящо Същество, и там, и тук Той награждава и наказва, помилва и дава възмездие. И това е все същият един, истинен, всемогъщ и всесъвършен Бог.

Изобличавайки Маркион и другите подобни на него еретици, свети Ириней подробно разкрива в съчиненията си смисъла и значението на Стария Завет.

Според разсъжденията му старозаветният закон има две страни: външна - обредна, и вътрешна - нравствено-духовна. Външната страна на закона е имала само относително и временно значение: онези обредни предписания и постановления, с които е бил ограден целият живот на старозаветния човек и които са го държали в игото на робството, според възгледа на свети Ириней са имали смисъл само по отношение на иудеите и в ръцете на Божия Промисъл са били само необходимо средство за нравствено-религиозното възпитание на еврейския народ. Евреите е трябвало да бъдат държани в игото на робството, “поради грубостта и непокорността на сърцата им”, казва Той, и “поради постоянната им склонност да се връщат към идолите и да си отливат златни телци”. С Новия Завет обредните предписания на Моисеевия закон са се оказали съвсем ненужни и излишни, защото човекът бил поставен в други отношения към Бога, в отношения близки, синовни, и е станал способен да изпълнява Божиите повеления свободно и непринудено, без особени подробни външни предписания. Духът на робството в отношенията на човека към Бога в Стария Завет и духът на осиновяването в Новия изобщо не си противоречат. Изменението на духа на робството в дух на свобода и осиновяване посочва само строгата постепенност, последователност и премъдрата целесъобразност в историята на божественото домостроителство и нравствено-религиозното възпитание на хората. Един и същи Бог възпитавал по един начин древното човечество и възпитава по съвсем друг начин новото. “Бог прави всичко с мяра и ред - разсъждава свети Ириней - и при Него няма нищо непремерено, защото няма нищо безредно”.

Според свети Ириней необходимо възпитателно средство в ръцете на Божествения Промисъл, което после, с идването на Новия завет, се оказало ненужно и излишно и затова било отменено, е външната страна на Моисеевия закон, която същевременно е била пророчество за бъдещите времена на Месията и имала значение на първообраз. И от тази гледна точка отменянето на обредния Моисеев закон е отново естествено и необходимо и изобщо не доказва противоположността между Стария и Новия Завет. Но онова, което особено свидетелства против теорията на Маркион, е отношението на Спасителя към вътрешната, нравствената страна на старозаветния закон. Спасителят - казва свети Ириней - не е отменил тази страна, а само я е “допълнил и разширил”. Най-главната нравствена заповед на Моисеевия закон била любовта към Бога и ближния и Спасителят не я отменя, а напротив, утвърждава я и я изяснява като основна заповед на Новозаветния закон. Нравственото учение на Евангелието, и изобщо на Новия Завет, е по-високо и по-съвършено от нравственото старозаветно учение, но главната основа и на едното, и на другото е една и съща. Оттук и Виновникът за едното и другото нравствено учение е един и същ.

И така, според разсъждението на свети Ириней, между Стария и Новия завет няма ни най-малко противоречие, и двата са творение на един и същ истинен и височайши Бог, Който устройва делото на спасението на човеците в строга постепенност и последователност, по премъдър план, начертан от вечност. Оттук е ясно от само себе си, че и старозаветните писания, в които се изразява волята и домостроителството на Бога за спасението на хората, са също така боговдъхновени и спасителни, както и новозаветните писания, в които се изобразява самото извършване и усвояване на спасението. “Един и същ е Духът Божий - разсъждава свети Ириней, - Който чрез пророците възвестявал какво ще бъде пришествието на Господа, а чрез старците[25] добре е изтълкувал казаното от пророците. Той е проповядвал и чрез апостолите, че е настъпила пълнотата на времето за осиновяване и се е приближило Царството Небесно”.

Според учението на свети Ириней Бог е Господ в най-широкия смисъл на тази дума. Само Той е Владика и Господ на всичко и няма друг, равен или подобен на Него Владика и Господ, и не може да има, “защото онзи, който има някой по-висок от себе си или равен на себе си, вече не може да се нарича нито Бог, нито велик Цар”. Само Бог, като Господ на всичко, без остатък притежава върховната власт и могъщество над всичко, а останалото, което съществува, е сътворено от Него и се държи от Неговата власт.

Изобличавайки еретиците, Ириней размишлявал и за източниците на светата християнска вяра. Накратко неговите разсъждения са следните.

Свещеното Писание както на Стария, така и на Новия Завет несъмнено има Божествен произход, защото е написано с особеното духовно озарение на писателите на свещените книги от Божия Дух. Този Свети Дух е действал както чрез пророците, така и чрез апостолите. Свещеното Писание е първият и най-главен източник на вяра и религиозно познание - истинен и непогрешим и задължителен за всички. Правилното и безпогрешно разбиране на Писанието е възможно само под ръководството на светата вселенска Църква и само в нея може да се познае истината. Същия Божествен произход, както и Писанието, има и свещеното Предание, което поради тази причина представлява другият източник на вяра и религиозно познание, също така истинен и непогрешим и задължителен за всички, както Свещеното Писание. Единствена пазителка на истинското апостолско Предание може да бъде само вселенската Църква в лицето на нейните предстоятели. “Всеки, който желае да узнае истината - казва свети Ириней, - трябва да се обърне към Църквата, защото единствено на нея апостолите са съобщили божествената истина и като богаташ в съкровищница са положили в нея всичко, което се отнася до истината. Само Църквата е врата към живота”. И в частност, според учението на Ириней, само законно ръкоположените пастири на Църквата, са истинските учители и пазители на истината, съдържаща се в Нея.

Това значение на Църквата като единствена непогрешима пазителка и носителка на истинското апостолско предание свети Ириней основава на постоянното присъствие на Светия Дух и постоянното действие на божествените дарове и сили в нея. Според него Божият Дух съществува в Църквата от самото ѝ основаване. Той е като че животът и душата на Църквата, Той я движи и управлява точно така, както душата движи и управлява членовете на нашето тяло. В Църквата от Бога са положени всички необходими служения - апостолството, пророчеството, учителството, с помощта на които се извършва нашето спасение.

Поради постоянното и непосредствено присъствие в Църквата на Божия Дух, Тя никога не може да греши или да се заблуждава. Оттук божествената истина, предадена ѝ от апостолите устно или писмено, винаги ще пребъде в нея една и съща, все така чиста и божествена, каквато е била и във времената на апостолите, защото един и същ Свети Дух е действал и в апостолите, действа и сега в лицето на техните приемници в Църквата. Приемствеността на апостолското звание, разсъждава свети Ириней, се запазва в Църквата навред и непрекъснато, а заедно с нея и апостолското предание се запазва в чист и неповреден вид. “Изобщо - отбелязва свети Ириней - Църквата, макар и разпръсната по целия свят, поради присъствието в нея на един и същ Дух Божий и поради непрекъснатостта на апостолското звание в нея, съхранява навред едно и също учение. Тя еднакво вярва, като че има една душа и едно сърце, еднакво проповядва, учи и предава, като че има едни уста. Еднакво вярват и имат едно и също църковно предание и в Германия, и в Испания, и в Галия, и в Изтока, в Египет и Ливия. Както слънцето е едно и също за целия свят, така една и съща проповед на истината сияе и просвещава в Църквата всички”.

Като поучавал и наставлявал така, свети Ириней спасил мнозина от езическо идолопоклонство и еретическо заблуждение, много християни наставил на пътя на спасението, а други укрепил за мъченически подвиг. Накрая и сам той пострадал за Христовото име при царуването на император Севе. Заради изповядването на Евангелието свети Ириней бил обезглавен и приел славния венец на мъченичеството в Царството на нашия Господ Иисус Христос."

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.