Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 23:47 26.04.24 
Религия и мистика
   >> Православие
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
Тема "А за оня ден и час никой не знае"  
Автор Eжko_ (бодли_дрешко)
Публикувано06.05.10 11:28



А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец. (Марк 13:32)

Казаното касае човешката воля на Христос, която Той възприема във "вид" след грехопадението, която е - казано по светски - "продукт" на падналото* човешко естество. Иначе казано, до Въкресението, човешкото естество на Христа Бога е трябвало да бъде изиптано, както всеки един човек. Иначе казано, Човекът Христос е можел и да не се подчини на Божията Воля. Едва след Възкресението, се извършва пълното обожествяване на човешката Му природа, в която в е ч е телесно обитава всичката пълнота на Божеството.

Едва след Възкресението Христос е съвършен и по човечество. Ако човешката Му природа би била съвършенна още преди Възкресението, то не би следвало да претърпява смърт. Така и волята Му, е била несъвършена, неосенена напълно от Божествеността.

Това е мое, частно становище. Можете ли да предоставите други тълкувания ?


*






Редактирано от Eжko_ на 06.05.10 11:30.



Тема Re: "А за оня ден и час никой не знае"нови [re: Eжko_]  
Автор kaмъчe ()
Публикувано06.05.10 15:16



"А за оня ден и час никой не знае" - тук аз разбирам буквално точният момент на Христовото пришествие. Условно може и да се отнесе за телесната смърт, не знаем, кога точно ще напуснем телата си.

В твоето тълкувание не виждам никаква връзка със стиха.



Тема Re: "А за оня ден и час никой не знае"нови [re: Eжko_]  
Автор Tимoтeй (монах в света)
Публикувано06.05.10 15:37



Мисля, че това е ерес.
Христос е съвършен Човек и съвършен Бог едновременно.

Че не знае за Края на света го е казал КАТО ЧОВЕК.

И на други места говори само като Човек.



Тема Re: "А за оня ден и час никой не знае"нови [re: Tимoтeй]  
Автор glishevМодератор (Immoderatus)
Публикувано06.05.10 15:58



Затова по тия работи е добре да не се разсъждава много - и така може да е ерес, и иначе. За мен каквото Христос знае, знае го. Той в крайна сметка е цялостна личност. Понеже е и Бог, трябва да знае всичко. А пък от друга страна, ето какво е казал... като умрем, ако е рекъл Господ, ще разберем.

Expellendus est Staurius



Тема Re: "А за оня ден и час никой не знае"нови [re: glishev]  
Автор Tимoтeй (монах в света)
Публикувано06.05.10 16:21



А, не така...
Отвори Догматическото богословие и ще прочетеш точно и ясно. Това, което аз съм преписал.

Нима Бог може да се моли на Бог и то Единосъщен?! Христос се моли като човек и така нататък...



Тема Re: "А за оня ден и час никой не знае"нови [re: Tимoтeй]  
Автор glishevМодератор (Immoderatus)
Публикувано06.05.10 21:59



Сигурно си прав и за това. Въпросът е в друго - за празното умуване, към което така и така имам достатъчна склонност.

Expellendus est Staurius



Тема Re: "А за оня ден и час никой не знае"нови [re: Tимoтeй]  
Автор Eжko_ (бодли_дрешко)
Публикувано07.05.10 10:53



В отговор на:

Че не знае за Края на света го е казал КАТО ЧОВЕК.


Нали и аз това казах - казва го в момент, когато все още Човекът Христос не е п р о с л а в е н като съвършен Син Човечески, а това става след Възкресението [Виж Йоан, 7:39], откогато двете Му природи са съединени в съвършено Единство тъй, щото е "неслитно, неизменно, неразделно, неразлъчно познаван (тъй че със съединението никак не се разтуря единството на двете естества, но - нещо повече - запазва се свойството на всяко едно естество и се съединяват в едно лице и една ипостас), - не на две лица разсичан или разделян, но единият и същ Син и Единороден, Бог Слово, Господ наш Иисус Христос, както в старо време пророците за Него (учеха), както Сам Господ Иисус Христос ни научи и както ни предаде Символът на нашите отци."

Четвъртия вселенски събор в Халкидон (451 г.)

[8:28] А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря.
[8:29] Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно.

[8:40] А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, що чух от Бога.

Човешката воля на Христа Бога се подчинява на Божествената, а угодно било на Бога, Христос да стане съвършен и като Човек след изкупителната Му Жертва, когато, побеждавайки Ада и смъртта, като вече възкръснал от мъртвите, Му се дава всяка власт на Небето и на Земята - Власт, каквато Той изначално има като Господ Вседържител.



Редактирано от Eжko_ на 07.05.10 10:59.



Тема Като съвършен човек ли Се е родил ?нови [re: Tимoтeй]  
Автор Eжko_ (бодли_дрешко)
Публикувано07.05.10 11:55



В отговор на:

Мисля, че това е ерес.
Христос е съвършен Човек и съвършен Бог едновременно.


След прославлението Му като Човек - да, но преди това ?
Като съвършен човек ли Се е родил ? Ако беше така, нямаше да носи наследството от грехопадението, заради което - макар и безгрешен - претърпя смърт. Или ?

Из Посланието на св. ап. Павел до Евреите -2:5

"но виждаме, че Иисус, Който бе малко нещо понизен пред Ангелите, зарад претърпяната смърт [телесна - тоесть, като човек умира, а не като Бог и Господ - Велика Тайна] биде увенчан със слава и чест, та по Божия благодат да вкуси смърт за всички." *


От Лука свето Евангелие

"А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него." [2:40]


От Йоан свето Евангелие

Той трябва да расте, пък аз да се смалявам. [3:30]

Растежът по отношение на какво е, ако не за да стане съвършен Син Човечески ? Понеже, Божието съвършенство Той го има изначално. Или ?

*


Редактирано от Eжko_ на 07.05.10 12:00.



Тема Re: Като съвършен човек ли Се е родил ?нови [re: Eжko_]  
Автор Tимoтeй (монах в света)
Публикувано07.05.10 14:11



По тази човешка логика, щом Христос е умрял, защото не бил съвършен човек и така станал съвършен, то тогава къде остава изкуплението на човешкия род?

Нали точно поради това, че Той като съвършен Човек умира за да изкупи греха на Адама?!



Тема "длъжен бе да прилича по всичко на братята"нови [re: Tимoтeй]  
Автор Eжko_ (бодли_дрешко)
Публикувано07.05.10 15:20



В отговор на:

По тази човешка логика, щом Христос е умрял, защото не бил съвършен човек и така станал съвършен, то тогава къде остава изкуплението на човешкия род?

Нали точно поради това, че Той като съвършен Човек умира за да изкупи греха на Адама?!


Не, не е така.

Да, Човекът Христос отстоява на греха до край, но съвършен Син Човечески Той става едва след Възкресението Си.

Нека пак да си припомним нещо твърде съществено и да го запомним веднъж завинаги: това, че Бог, ставайки човек, възприел човешката природа след грехопадението. Във Възкресението, обаче, се извършило п ъ л н о т о обожествяване на човешката природа на Иисуса Христа.

Но да се върнем към първото - защо Господ Иисус Христос, ставайки човек, приема доброволно да носи последствията на грехопадението на дядо ни Адам ?

Казано е, че "Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи"(2Кор 5.21).

И пак:

Онова, което законът не можеше да извърши, понеже беше безсилен поради плътта, Бог извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, да се принесе в жертва за грях, и Той осъди греха в плътта [Рим., 8:3]


Арх. Иеротеос Влахос в книгата си "Православната духовност - кратко въведение", в гл. 4-та - Степени на духовно съвършенство - пише следното:

"Христос възприел ц я л а т а човешка природа в пълнота, защото това, което не е възприето, остава неизцелено, а само това, което се съединява с Бога, се лекува и спасява. И доколкото целият Адам е съгрешил, и цялата човешка природа станала немощна (паднала), то трябвало тя да бъде възприета цялата (то есть, като паднала), за да бъде излекувана. В това учение на св. Григорий Богослов виждаме, че изцелението на човешкото естество е станало с въчовечаването на Сина, и затова Христос е действително Лекар и Изцелител на човека."

Казано с думите на един православен рождественски химн: “Споделяйки изцяло нашата бедност, Ти обожестви нашата земна природа като се съедини с нея и участва в нея”. Христос сподели с нас смъртта, а ние споделяме Неговия живот. Той “понизи” Себе Си, а ние се “въздигнахме” в Него. Божието снизхождане прави възможно човешкото възхождане. Свети Максим Изповедник пише: “Неизказано Безкрайният се ограничи, докато крайното се разшири до степента на безкрайното”.






Редактирано от Eжko_ на 07.05.10 15:30.



Тема отнася се и за Второто Пришествие, и за всичкинови [re: kaмъчe]  
Автор Eжko_ (бодли_дрешко)
Публикувано07.05.10 16:03



В стих 26-ти казва:

Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма.

Иначе, принципно си права, че се отнася за всеки един от нас:




Редактирано от Eжko_ на 07.05.10 16:05.



Тема Re: "длъжен бе да прилича по всичко на братята"нови [re: Eжko_]  
Автор Tимoтeй (монах в света)
Публикувано07.05.10 23:40



Обратното - Христос е съвършен човек. Св. Григорий Палама казва, че Христос не е роден от брак, а от Дева и "бил единственият, незаченат в беззакония и неносен в грехове в утробата..."

Затова "чрез послушанието на Едного мнозина ще станат праведни" Рим.5:19.



Тема Re: "А за оня ден и час никой не знае"нови [re: Eжko_]  
Автор фaмyлyc (щастливец)
Публикувано08.05.10 00:48



Братко, да не си тръгнал по пътя на Теодора Мопсуестийски?

Човешката воля на Спасителя е била съвършена и затова - винаги съгласна с Божествената воля в Него, иначе би се получила някаква амбивалентна шизофрения, едната воля решава едно, другата - друго?
Освен това, въплъщението има смисъл ако съвършен човек се принесев жертва на правосъдието, иначе би била достатъчна смъртта на всеки от нас като най-голямо възможно наказание за греховете.

Ей тука нешо по въпроса:




Редактирано от фaмyлyc на 08.05.10 01:07.



Тема Това не го разбрах:нови [re: фaмyлyc]  
Автор Eжko_ (бодли_дрешко)
Публикувано08.05.10 18:40



"При онтологическом рассмотрении, ясно, что тленность и смертность проявлялись в человеческой природе Господа естественным образом. Св. Григорий Богослов писал об этом: «Он утомлялся и алкал, и жаждал, и был в борении, и плакал — по закону телесной природы»[30], потому что тленность и смертность — это одно из возможных естественных состояние для тварной природы, ибо тварная человеческая природа сама по себе несамодостаточна и потому тление и смертность для нее не есть нечто искусственное или принципиально невозможное."

За каква тленност става въпрос - нали " плътта Му не видя тление."[Деян,2:31], и какъв е този "естествен образ" (курсивът е от препратката*) на смъртта, ако Пречистото Христово Тяло не е било подвластно на последиците от грехопадението ?

*






Тема Св. Григорий Богословнови [re: Eжko_]  
Автор Eжko_ (бодли_дрешко)
Публикувано09.05.10 13:22



Именно казаното от св. Игнатий Антиохийски (Богоносец) ( + 109?), доразвито от св. Григорий Богослов "което не е възприето от Христа това не е изкупено" (цитатирани от от арх. Влахос), ми направиха впечатление и си позволих да пусна тази тема.

Смисълът на Боговъплъщението е спасението на човека. Син Божи станал човек за съединението на човеците с Бога. “това, което не е възприето, не е и изцелено (изкупено)”. За да излекува целия човек, Спасителят Христос трябвало да възприеме целия човек (освен греха, който не е изначално присъщ на човешката природа). Това било възможно само, ако Божията майка по своята природа е точно такава, каквито били - и сме - всички останали раждащи се хора. Ако Богоматер не би носила наследството от грехопадението - наследство, която всяка майка предава на поколението, - то значи, че Христос не е възприел цялата наша природа, следователно, ние не бихме могли да бъдем всецяло изкупени и изцелени.

Големият румънски богослов Д. Станилое синтезирайки светоотеческото учение по този повод казва:

"Човешката природа на Христос носи в себе си `и състоянието, което предшества падението `и състоянието, което последвало падението, но същевременно Неговата човешка природа не е напълно идентична нито с едното, нито с другото". (цитирам В. Каравълчев)


Редактирано от Eжko_ на 09.05.10 13:55.



Тема Re: Св. Григорий Богословнови [re: Eжko_]  
Автор Tимoтeй (монах в света)
Публикувано09.05.10 15:16



Точно затова ти цитирах св. Григорий Палама и ти не можа да ми отговориш, защото няма какво да кажеш.

"Христос не е роден от брак, а от Дева и "бил единственият, незаченат в беззакония и неносен в грехове в утробата..."

Тъй Христос стана човек като нас, само че без грях.



Тема "не от Ангели приема естество"нови [re: Tимoтeй]  
Автор Eжko_ (бодли_дрешко)
Публикувано09.05.10 16:05



Из посланието на св. ап. Павел до Евреите:

[2:14] А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола,
[2:15] и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.
[2:16] Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема;
[2:17] затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.
[2:18] Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.

Спасението като споделяне
еп. Калистос Уеър*

Християнското послание за спасението може да се обобщи с думи като споделяне, солидарност, отъждествяване. Идеята за споделянето е ключ за разбирането както на учението за Бог Троица, така и на учението за Бога, станал Човек. Според учението за Св. Троица, също както човек е истинска личност само когато споделя с другите, така и Бог не е само едно самотно пребиваващо лице, а три Лица, Които споделят един и същ живот в съвършена любов. По същия начин учението за Въплъщението е учение за споделянето и причастността. Христос споделя в пълнота това, което ние сме, и така прави възможно за нас да участваме в това, което е Той, в Неговия божествен живот и слава. Той стана това, което сме ние, за да ни направи това, което е Той.

Свети ап. Павел изразява това с метафори за богатството и бедността: “Защото вие знаете милостта на Господа нашего Иисуса Христа, че Той, бидейки богат, осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия” (2 Кор. 8:9). Богатството на Христос е вечната Му слава, а бедността Му е Неговото пълно отъждествяване с нашето състояние на грехопадението. Казано с думите на един православен рождественски химн: “Споделяйки изцяло нашата бедност, Ти обожестви нашата земна природа като се съедини с нея и участва в нея”. Христос сподели с нас смъртта, а ние споделяме Неговия живот. Той “понизи” Себе Си, а ние се “въздигнахме” в Него. Божието снизхождане прави възможно човешкото възхождане.* Свети Максим Изповедник пише: “Неизказано Безкрайният се ограничи, докато крайното се разшири до степента на безкрайното”.

Христос на Тайната вечеря каза: “И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно; Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби” (Иоан 17:22-23). Христос ни дава възможност да споделим божествената слава на Отца. Христос е връзка и място на среща; понеже Той е Човек, Той е едно с нас; понеже Той е Бог, Той е едно с Отца. И така чрез Него и в Него ние сме едно с Бога и славата на Отца става наша слава. Боговъплъщението отваря пътя за обожествяването на човека.* Да бъдем обожествени по-точно означава да бъдем “охристовени”: подобието на Бога, което сме призвани да постигнем е уподобяване на Христос. Чрез Иисус Христос, Богочовека, ние се “обоготворяваме”, “обожествяваме”, ставаме “участници в божественото естество” (2 Петр. 1:4). Като възприе нашата човешка природа, Христос, Който е Син Божи по природа, направи нас синове Божии по благодат. В Него ние сме “осиновени” от Бог Отец, като ставаме синове-в-Сина.

Това разбиране за спасението като споделяне, предполага най-вече две неща относно Въплъщението. Първо, че Христос прие не само човешко тяло като нашето, но и човешки дух, ум и душа като нашите. Грехът, както видяхме (в една от предишните глави – бел. прев.), идва “отгоре”, а не “отдолу”, т. е. има духовен, а не физически произход. В такъв случай онова в човека, което се нуждае от изкупление не е най-вече тялото, а волята и центърът на нравствения избор. Ако у Христос нямаше човешки ум, това би подкопало пагубно втория принцип на спасението, а именно, че божественото спасение трябва да стигне до същината на човешката потребност.

Важността на този принцип е препотвърдена през втората половина на ІV-ти век, когато Аполинарий предлага теорията, за която веднага е осъден като еретик, че при Въплъщението Христос е възприел само човешко тяло, но не и човешки ум, или разумна душа. На тази теория св. Григорий Богослов отговаря: “Това, което не е възприето, не е излекувано”. Христос ни спасява именно защото Сам става това, което сме ние. Той ни лекува като приема в Себе Си нашата разпаднала се човешка природа, като я “възприема” за Своя собствена, като навлиза в нашия човешки опит и го опознава отвътре, бидейки Самият Той един от нас. Но ако споделянето на човешката природа от Христос беше някак непълно, тогава и спасението на човека също щеше да бъде непълно. Ако вярваме, че Той ни е донесъл цялостно спасение, то следва, че Той е възприел всичко.

Идеята за спасението като споделяне предполага, че Христос е възприел човешката природа в състоянието й не преди, а след грехопадението, макар че мнозина може би неохотно ще признаят това. Така в Послание до евреите св. ап. Павел настоява, че (а в целия Нов Завет няма христологичен текст по-важен от този): “Ние имаме не такъв Първосвещеник, Който не би могъл да ни съчувства в нашите немощи, а Такъв, Който е изкушен като нас във всичко освен в грях” (Евр. 4:15). Христос живее Своя земен живот в условията на грехопадението. Самият Той е безгрешен, но споделя състоянието на падение на човека като приема напълно последиците от греха на Адам. Той приема напълно не само физическите последици като: умора, телесна болка, и накрая отделяне на душата от тялото при смъртта. Той приема също и нравствените последствия като: самота, отчуждение, вътрешна борба. Може да изглежда дръзко да се приписва всичко това на Живия Бог, но едно последователно учение за Боговъплъщението не изисква нищо по-малко. Ако Христос беше просто възприел човешката природа от преди грехопадението и бе прекарал земния си живот в състоянието на Адам в рая, тогава Христос нямаше да почувства нашите немощи, нито щеше да бъде във всичко изкушаван като нас. В такъв случай Той нямаше да бъде наш Спасител.

Свети ап. Павел дори отива по-далече, казвайки: “Защото Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога” (2 Кор. 5:21). Това не трябва да се мисли като някакво юридическо действие, при което на Христос, самият Той невинен, някак си се “вменява” нашата вина по външен начин. Случило се е много повече от това. Христос ни спасява като преживява отвътре, като един от нас, всичко, което ние изстрадваме вътрешно, живеейки в един грешен свят.


*




Редактирано от Eжko_ на 09.05.10 16:06.



Тема Из "Точно изложение..."нови [re: Tимoтeй]  
Автор Eжko_ (бодли_дрешко)
Публикувано09.05.10 16:25



Словото усвоява човешки свойства, защото всичко, което принадлежи на светата Му плът, е същевременно и принадлежност на Словото. По същия начин и Самото Слово дава на плътта да участва в Неговите свойства по причина на взаимното общуване поради взаимно проникване и ипостасно съединяване на природите и поради това, че Един и Същ извършвал и присъщото за Бога, и присъщото за човека, в единия и другия начин (на съществуване) при взаимно общуване между едната и другата (природа). Затова и е казано, че Господа на славата бе разпнат (1Кор. 2:8), макар Божествената Му природа да не страдала. И обратно, за Сина Човечески се казва, че преди страданието Си Той е бил на небето, както казал Сам Господ (Иоан. 3:13). Защото Същият Господ на славата по природа наистина стана Син Човечески, тоест човек, и считаме, че Му принадлежат както чудесата, така и страданията, макар да вършел чудеса по божествената Си природа, а страдания да търпял по човешката Си природа. Защото знаем, че както ипостаста в Него е една, така се запазва и същностното различие между природите. Но как би се запазило различието, ако не би се запазило това, между което съществува различие? Защото различие има между неща, които действително се различават помежду си. Казваме, че по отношение на това, по което природите в Христа се различават помежду си, тоест по отношение на същността, Христос има допирни точки до крайности: по Божество - до Отца и Духа, по човечество - до Майка Си и до другите хора. А по отношение на това, как природите са съединени в Него, Той - казваме ние - се различава и от Отца, и от Духа, и от Майка Си, и от останалите хора, тъй като природите Му са съединени ипостасно, имайки една сложна Ипостас, по Която Той се различава както от Отца и от Духа, така и от Майка Си и от нас.






Тема проникването е единствено на Божествената природанови [re: Eжko_]  
Автор Eжko_ (бодли_дрешко)
Публикувано09.05.10 16:50



"Точно изложение..." : *"като казваме, че Той е съвършен Бог и съвършен човек, обозначаваме единичността и неделимостта на Ипостаста. Христос целият е съвършен Бог, но не всичко в Него е Бог; защото Той е не само Бог, но и човек. По същия начин Той е съвършен човек, но не всичко в Него е човек; защото Той е не само човек, но и Бог. Думата всичко обозначава природата, а думата целият - Ипостаста, както думата един посочва природата, а думата друг - Ипостаста [179].

Трябва да се знае също, че макар да казваме, че (двете) природи на Господ проникват една в друга знаем, че проникването принадлежи единствено на Божествената природа, тъй като тя преминава през всичко и прониква във всичко както иска, а през нея нищо (не преминава и не прониква). Тя предава съвършенствата си на плътта, сама оставайки безстрастна и непричастна към страстите на плътта.
"

Съвършеният Бог стана съвършен ч о в е к прониквайки в несъвършената природа на човека. Човешката Му п р и р о д а, обаче, станала напълно всесъвършена - всесъвършено изпълваша Го телесно, пребивавайки във всичката Пълнота на Божеството - едва след Възкресението, след изкупителната Му жертва, когато Христос бива прославен, сядайки отдясно на Отца. Сега, Богочовекът не изпитва глад, жажда, студ, жега, страх... - все неща, които са Му били човеко_присъщи преди Кръста, които са присъщи нам. Тоест, у човешката природа на Христа Бога вече не присъстват т.н. "невинни страсти", понеже е извършил изкупителната Си Жертва. Ето, затова става въпрос.

*




Редактирано от Eжko_ на 09.05.10 17:07.



Тема Re: проникването е единствено на Божествената природанови [re: Eжko_]  
Автор Tимoтeй (монах в света)
Публикувано09.05.10 22:15



Съвършеният Бог стана съвършен ч о в е к
ти сам го каза и доказа че не си прав - Христос е различен от Адам.



Тема "кой се допря до Мене?" ?нови [re: Tимoтeй]  
Автор Eжko_ (бодли_дрешко)
Публикувано10.05.10 10:56



Божествената природа цялата и изцяло се е съединила с цялата човешка природа в Лицето на Сина Божий , а не част от едната - с част от другата.

Бидейки Една Ипостас, как Той пита: "кой се допря до Мене?" (Лука, 8:45) ?

Или, за Лазар - "где сте го положили ?" ?




Тема Моля всичкинови [re: Eжko_]  
Автор Eжko_ (бодли_дрешко)
Публикувано10.05.10 11:46



Пак ще помоля, частните ми мнения да не се вземат под внимание. Очевидно, нямам духовно зрение по тези въпроси. Нека винаги думите ми се приемат като частно мнение, което се променя, и ще се променя. Моля, никой да не дръзва да приема казаното от мен като истини. Тази тема е сложна и дълбока, иска се високо духовно ниво, а то го има там, където има безстрастие. А аз съм далеч оттова.

Благодаря



Редактирано от Eжko_ на 10.05.10 11:48.



Тема Единородния от Отца, пълно с благодат и истинанови [re: Eжko_]  
Автор Stephanus ()
Публикувано10.05.10 15:15



Словото, като че ли, не ни подтиква да правим "дисекция" на "естествата" на Божия Син

!!!

Библията казва, че Словото се е въплътило (Йн. 1:14) , хората са видели Славата Му, като на "Единородния от Отца, пълно с благодат и истина" и свидетелството на Йоан е:И ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат;
и също:
свидетелствам, че Този е Божият Син.



Тема Re: "кой се допря до Мене?" ?нови [re: Eжko_]  
Автор Tимoтeй (монах в света)
Публикувано10.05.10 21:36



То и Бог Отец пита Адам е Ева къда са се скрили, но това не значи че не знае къде са и ги пита да не би да са яли от дървото, и не пита защото не знае, че са яли...



Тема "Младенецът растеше...като се изпълняше с мъдрост"нови [re: Tимoтeй]  
Автор Eжko_ (бодли_дрешко)
Публикувано11.05.10 09:47



Как разбираш ето тези стихове:


От Лука свето Евангелие

"А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него." [2:40]

От Йоан свето Евангелие

Той трябва да расте, пък аз да се смалявам. [3:30]




Тема Re: Единородния от Отца, пълно с благодат и истинанови [re: Stephanus]  
Автор Eжko_ (бодли_дрешко)
Публикувано11.05.10 09:50



Така е, прав си. Такива като мене, дето са тръгнали да си вирят гагагат да разгадават тайни, непосилни за човешкия ум, стигат до ереси. Господ да ме вразумява, нека бъде Неговата воля, а не моята. Амин.




Тема "педагогическо незнание"нови [re: Eжko_]  
Автор Eжko_ (бодли_дрешко)
Публикувано11.05.10 13:14



Педагогическо незнание - казва Никола Антонов - е незнание с възпитателна цел. Такова незнание обикновено прилагаме към децата, когато искаме да им спестим някоя истина, която още не са дорасли да понесат.

Педагогически не знаем и в случаи, когато искаме да накараме някого сам да осъзнае реалната ситуация, в която се намира, защото само тогава може да научи нещо полезно за себе си. Ако му снесем знанието наготово, много често се оказва, че такова знание се оказва безполезно за човека.

Тогава питаме: "Докъде стигна с това?" или "Кога ще стане онова?". Много преди това сме проучили, разбира се, как стоят нещата, но искаме другият сам да ги каже, за да го накараме да се замисли и да осъзнае, че например доникъде не е стигнал. С такава цел Бог е попитал и Адам: "Адаме, къде си?".

Най-просто казано, незнанието на Христос къде е погребан Лазар е незнание от смирение. Незнание по избор и от свобода, а не поради недостатък или необходимост.

Господ пита и по отношение на Лазар: "Где сте го положили" при все, че очевидно Му е известно това. Най-просто казано, незнанието на Христос къде е погребан Лазар е незнание от смирение. Незнание по избор и от свобода, а не поради недостатък или необходимост.

Незнанието за последния ден - казва автора на всичко по-горе - бих причислил по-скоро към онзи тип педагогическо незнание: "Не ви е работа да знаете това!"

- тоест, мислете за Второто Пришествие още днес - помнете, че още днес може да бъдете привикани да се явите пред Мене, Живия Бог.

„Ето, Аз ида като крадец: блажен е, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, и да се не виждат срамотите му." (Откровение, 16:15)






Тема Re: "педагогическо незнание"нови [re: Eжko_]  
Автор Eжko_ (бодли_дрешко)
Публикувано11.05.10 13:21



Смилен, във

, допълва:

Има обаче принципна разлика между това как някой се държи и защо, от една страна, и какво всъщност прави, от друга. Защото Христос би могъл да се държи по същия начин, ако човешката Му природа се бе сляла с божествената и Той бе привидно човек. Безспорно е, че Христос иска да посочи на онези, които са с Него, че Той, в Своя човешки статус, е Богът, Животът и т.н. Има обаче един важен акцент - Христос демонстрира човешко незнание, тъкмо понеже е приел за Своя природа, на която не е свойствено всезнание, и истинно съществува според тази природа.

Така че тук педагогиката не цели да внуши просто: нищо че ме виждате обикновен човек, Аз всъщност съм Богът и сега ще ви покажа, че това е така.
Смисълът е по-скоро: понеже съм наистина човек, Аз съм приел (доброволно) за свое свойственото на човешката природа незнание. Но понеже съм Бог Слово, Аз изцелявам това незнание, правя човешката природа живоносна по причастност.
Христовата педагогика следователно не е просто тактика на показване и скриване на природното действие на божествената природа, тя е динамично освещаване на човешката природа, в буквалния смисъл воденето й към живота.

Тези уговорки са нужни по няколко причини:
1. Интерпретация на педагогиката в първия смисъл, не съдържа противоотрова срещу монофизитизма; без да го потвърждава, не го изключва по подразбиране.
2. Моделът на педагога и педагогиката е, разбира се, (нео-)платонически. Усвоявайки го, отците всячески подчертават дълбоката разлика между (нео-)платоническата педагогика и тази на Христос. Разликата е в това, че в неоплатонизма умът е педагог, доколкото той обучава душата (или разума) според нейните естествени способности, точно както родителят обучава детето, доколкото последното все още не е развило естествените си способности да възприема реалността. Това е една чисто природна педагогика. В неоплатонизма всичко се случва според един природен (метафизически) автоматизъм. Докато педагогиката на Христос е свръхприродна, тя не просто провокира естествените природни способност, но и ги трансформира, обогатява ги в рамките на бого-причастността.
3. Така стигаме и до третата разлика. Във всичките Си жестове, включително и във въпросното педагогическо незнание, Христос не просто обяснява, демонстрира, а и свещенодейства. Педагогическото му незнание е не просто тактически ход с оглед на познавателните ресурси, с които човеците разполагат, то има спасителен, облагодатяващ характер. Неговото незнание е спасително, просвещаващо. То е елемент от Тайната на спасението.

Това, мисля, трябва да се добави към модела на природната педагигока.

Аргументът от Битие, е, разбира се, много силен, с уточнението, че там тайната на въ-човечаването на Бога все още не е разкрита в пълна сила.




Тема Re: "Младенецът растеше...като се изпълняше с мъдрост"нови [re: Eжko_]  
Автор Tимoтeй (монах в света)
Публикувано11.05.10 15:42



А ти как разбираш, че като момче поучава старците и ги изумява със знанието Си?

Явно св. Иоан говори за Човека Христос - той расте тялом и духом, както ние като млади растем тялом и духом и се молим благодат Божия да пребъде върху нас.

Нали Христос е Човек като нас?



Тема две воли и свободи, два ума, знания и мъдростинови [re: Tимoтeй]  
Автор Eжko_ (бодли_дрешко)
Публикувано12.05.10 09:21



В отговор на:

Нали Христос е Човек като нас?




По природа приел всичко човешко, но човешката Му воля се предала доброволно до смърт на Божията Воля, отстоявайки на греха, на злото, въпреки че по природа, е имала същите "невинни страсти", като страх, например. Растенето на Богочовека е по отношение на пълното подчинение на Човешката Му воля, която е трябвало да бъде изпитана, понеже нали всеки човек бива изпитан с "да бъде Твоята воля". . .

Из "Точно изложение на православната вяра" *

Глава 18. Още за това, че в Господ има две воли и свободи, както и два ума, знания и мъдрости [228]

Като наричаме Христос съвършен Бог и съвършен човек, без съмнение, трябва да Му приписваме всички природни свойства както на Отца, така и на Майка Му. Защото Той стана човек с цел победеното да победи. Всемогъщият можеше да изтръгне човека изпод властта на мъчителя и с всемогъщата Си власт и сила; но в този случай мъчителят би получил повод да се оплаче, че е победил човека, но е претърпял насилие от Бога. Затова милосърдният и човеколюбив Бог пожела да превърне самия паднал в победител и стана човек, поправяйки подобното с подобно.

Никой не ще оспори факта, че човекът е живо същество, надарено с мислене и разум. И наистина, как Бог би могъл да стане човек, ако би приел неодушевена плът или неразумна душа? Та нали това не е човек. А и каква полза бихме имали от въчовечаването, ако не би бил изцелен този (умът), който пръв пострадал в човека, и ако не би бил обновен и укрепен чрез съединяване с Божеството? Защото това, което не е възприето, няма да бъде и излекувано. Затова Бог възприема целия човек заедно с най-добрата му част, която се е разболяла, за да дари спасение на целия човек. Но никога не може да има ум без мъдрост, лишен от познавателна способност. Защото, ако би бил бездействащ и неподвижен, той просто не би съществувал [229].

И така, Бог Слово, желаейки да обнови това, което (бе създадено) по (Негов) образ, стана човек. А кое е (сътвореното) по образ, ако не умът? Нима е пренебрегнал по-доброто и е възприел по-лошото? Защото умът заема сякаш средно положение между Бога и плътта: между плътта - като съединен с нея, и Бога - като Негов образ. И така, ум се съединява с ум и Божият ум става посредник между чистотата на Божеството и грубостта на плътта. Защото, ако Господ би възприел душа, лишена от разум, то Той ще възприема душата на неразумно животно [230].

Относно това, че евангелистът казва: Словото стана плът (Иоан. 1:14), трябва да се знае, че в Свещеното Писание човек понякога бива наричан душа, например: Иаков слезе в Египет заедно със седемдесет и пет души (Бит. 46:27; Деян. 7:14), а понякога бива наричан плът, например: Всяка плът ще види спасението Божие (Ис. 40:5; срв. Лук. 3:6). И така, Господ стана не неодушевена и лишена от разум плът, а човек. Наистина, Той Сам казва: Защо Ме биеш? (Иоан. 18:23); искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината (Иоан. 8:40). И така, Той възприе плът, оживотворена от мислеща и разумна душа, която управляваше плътта, а сама бе управлявана от Божеството на Словото.

И така, Той естествено притежаваше способността да желае и като Бог, и като човек. Впрочем човешкото Му желание следваше и се подчиняваше на (Божественото) Му желание, бидейки задвижвано не от собствено разпореждане, а желаейки онова, което Божествената Му воля желаеше. Когато Божествената воля допускаше, тогава (човешката воля) естествено изпитваше това, което й е присъщо. Така, когато човешката Му воля искаше да избегне смъртта, а Божествената Му воля се съгласяваше с това и го допускаше, тогава Господ естествено се молеше смъртта да Го отмине и бе в състояние на вътрешна борба и страх. Когато Божествената Му воля пожела човешката Му воля да избере смъртта, тогава страданието стана доброволно за нея, тъй като Той доброволно се предаде на смърт не само като Бог, но и като човек. С това Той дари и на нас дръзновение пред смъртта. Така, преди спасителното Си страдание Той казва: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша (Мат. 26:39). Очевидно трябваше да пие чашата като човек, тъй като (не можеше да я пие) като Бог. Затова като човек иска чашата да Го отмине. Това бяха думи на естествен страх. Но нека бъде не Моята воля (Лук. 22:42), тоест "понеже имам друга същност в сравнение с Теб, а Твоята, тоест Моята и Твоята, тъй като по природа съм единосъщен с Теб". Това, обратно, са думи на мъжество. Защото душата на Господ, станал по Свое благоволение истински човек, като почувствала отначало естествена немощ поради чувството, възникнало при раздялата (със земния живот) и като почувствала естествено състрадание към тялото, после, укрепена от Божествената воля, мъжествено решава да отиде на смърт. Тъй като Господ - Един и Същ - бе съвършен Бог заедно с човешката Си природа и съвършен човек заедно с Божествената си природа, то Самият Той, като човек, в Самия Себе Си и чрез Самия Себе Си подчини (всичко) човешко на Бог Отец и стана послушен на Отца, давайки ни в Свое Лице най-добър пример и образ.

Но Той желаеше свободно с Божествената и с човешката Си воля. Защото свободната воля несъмнено е вродена за всяка мислеща природа. Иначе защо би притежавала способност да мисли, ако не би мислила свободно? Творецът е вложил и в неразумните животни инстинкт, който принудително ги кара (да се стремят) към благосъстояние на собствената си природа. Не притежавайки разум, те не могат да управляват природния инстинкт, а сами биват водени от него. Поради това заедно с появата на влечението веднага възниква и стремеж към съответно действие - защото животните нито размишляват, нито обмислят, нито преценяват, нито обсъждат. Затова никой не ги хвали и не ги облажава, като постъпващи добродетелно, както и никой не ги наказва, като извършващи зло. А мислещото същество, макар също да притежава възбуждащ се природен инстинкт, при спазващите това, което е природосъобразно, този инстинкт бива управляван и насочван от разума. Защото предимството на разума е в свободната воля, която наричаме естествено движение в мислещото същество. Затова, когато то следва добродетелта, го хвалят и облажават, а когато следва порока, го наказват.

Оттук следва, че душата на Господ желаеше, свободно задвижвана, но свободно желаеше точно това, което Божествената Му воля желаеше душата Му да желае. Защото плътта Му бе движена не (само) по знак на Словото. Но Единият Господ - Един и Същ, - бидейки едновременно Бог и човек, желаеше по Божествена и по човешка воля. Затова двете воли на Господ се различават помежду си не по мисъл, а по-скоро по природна сила. Защото Божествената Му воля бе и безначална, и имаше силата да върши всичко, бидейки придружавана от могъщество, и бе безстрастна. А човешката Му воля и получи началото си от (определен) момент, и сама претърпя естествени и непорочни страсти, и по природа не бе всемогъща, но като стана действително и по природа воля на Бог Слово, с т а н а и всемогъща [231].


--------------------------------------------------------------------------------

[228] Тази глава е насочена против последователите на Аполинарий и монотелитите. Първите лишавали Христа от разумна душа и признавали в Него само божествена воля, а вторите, като отричали човешката Му воля и действие, лишавали от битие и душата Му, защото няма природа, лишена от действие, и там, където няма никакво действие, няма и никаква природа.

[229] Св. Григорий Богослов. Първо послание до Кледоний.

[230] Пак там.

[231] Св. Максим Изповедник. Диалог с Пир // PG 91.

*




Тема Re: "А за оня ден и час никой не знае"нови [re: Eжko_]  
Автор Eжko_ (бодли_дрешко)
Публикувано18.07.10 16:12



ДЕНЯТ ГОСПОДЕН
Кога ще настъпи този ден, предвечно е известно само на Бога, Комуто не е угодно да ни го открива. "За този ден и час никой не знае, нито небесните ангели, а само Моят Отец", казва Господ (Мат. 24:36). "С думите: "нито ангелите", Христос удържа учениците Си, за да не се стараят да узнаят това, което не знаят и самите ангели; с думите пък: "нито Синът", забранява не само да знаят, но и да питат за това", обяснява св. Иоан Златоуст (Тълкувание на Матея, бес. 77, Migne Patrologia Graeca, t. 58, coll. 703). Св. Кирил Йерусалимски разсъждава върху този отговор така: "Учениците искат да чуят за неща, които са над тях, но Господ откри удобен начин, за да обуздае тяхното любопитство, като казва, че не знае, доколкото изглежда човек" (Тълкувание на Матей 24:36 - в Patr.Graeca Migne, t. 72, coll. 411D). В деня на славното Си Възнесение Господ още веднъж подчертал неуместността на любопитството по този въпрос с думите: "Не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт" (Деян. 1:7). С това, според св. Теофан Затворник, Той показал, че преди да настъпи Второто Му пришествие "всички признаци ще бъдат вече ясни, но моментът на явяването няма да бъде известен и ще слезе внезапно" (Толкованiе посланiй св. апостола Павла къ Филиппiйцамъ и Солунянамъ перваго и втораго. Москва 1895, с.369). "Господ, казва св. Теодор Пелусиот, не е дал отговор на един суетен въпрос. Понеже, кажи ми, каква полза е за тебе да знаеш смъртния ден? Незнанието на същия е полезно, за да считаме за последен всеки ден. За да бъдем готови за гореспоменатия, да бодърствуваме и да очакваме нашия Господ" (Писмо 117, До архим. Анастасий, Patr. Graeca Migne, t.78, coll. 260-261).
По думите на Господа (Мат. 13:23-43) до последния ден на сегашния свят - тази нива на Словото Божие - ще растат заедно пшеница и плевели: добро и зло. Краят на света и непосредствено съединеното с него Второ Пришествие на Сина Човечески ще настъпят тогава, когато посеяното от Господа добро семе, което са синовете на Царството, израсте в своята пълнота, както и посеяните от дявола и неговите ангели плевели достигнат зрелостта на своето развитие. Сам Господ по време на земния си живот, а по-късно чрез своите апостоли, указва на признаците и знаменията, които ще се появят в света в свое време и в определена последователност с приближаването на Господния ден. "Ние, които очакваме Христа, казва св. Кирил Йерусалимски, трябва да да знаем признаците на края, за да не умрем в състояние на духовна прелест и да не ни вкара в заблуда лъжливият антихрист" (Огласително слово 15,4), за да спазим и Господнята заръка: "пазете се да не ви прелъсти някой" (Мат. 24:4).






Тема Re: "А за оня ден и час никой не знае"нови [re: Eжko_]  
Автор Aлekc (необвързан)
Публикувано18.07.10 16:21



Въпрос към теб: Логосът, Синът Божий, който е единосъщен с Отца и извечен като Него самият, имал ли е изначално човешка природа или я е придобил ражсайки се като човек (а според други в момента на кръщаването на Иисус от Йоан Кръстител)?

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.


Тема Re: "А за оня ден и час никой не знае"нови [re: Eжko_]  
Автор *abi* (eLgreco)
Публикувано18.07.10 22:08



Ежко, зададох въпрос по този ти постинг в темата ми "Бихте ли"

I'm proud to be a citizen of Rep. Mangasaria


Тема Re: "А за оня ден и час никой не знае"нови [re: Aлekc]  
Автор тopмyнд (unexisting)
Публикувано19.07.10 11:14



Кратък отговор - виж символа на вярата.

Но изглежда трудно ще намерим общ език. Това което за нас е свято, за теб е предмет на интелектуални заигравки и развлечения. Надявам се да ни разбираш, не ни е особено приятно да говорим по такъв начин.



Тема Re: "А за оня ден и час никой не знае"нови [re: тopмyнд]  
Автор spanishcaravan (i know you can)
Публикувано20.07.10 17:34



Кратък отговор - виж символа на вярата.


Освен в Символа на вярата може да намери отговор и в Иисус Навин 5:13-6:3



Тема Словото - предвечен и въплътил се Син Божинови [re: Aлekc]  
Автор Eжko_ (бодли_дрешко)
Публикувано20.07.10 18:24








Тема Не каза, дали си прочел ?нови [re: Aлekc]  
Автор Eжko_ (бодли_дрешко)
Публикувано20.08.10 15:49








Тема А как тълкуваш:нови [re: Tимoтeй]  
Автор Eжko_Модератор (бодли_дрешко)
Публикувано05.09.10 14:41



"Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи"(2Кор 5.21).

И пак:

Онова, което законът не можеше да извърши, понеже беше безсилен поради плътта, Бог извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, да се принесе в жертва за грях, и Той осъди греха в плътта [Рим., 8:3]




Тема Re: А как тълкуваш:нови [re: Eжko_]  
Автор lachistein™ ()
Публикувано05.09.10 14:53



Онова, което законът не можеше да извърши, понеже беше безсилен поради плътта, Бог извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, да се принесе в жертва за грях, и Той осъди греха в плътта [Рим., 8:3]



Тема Но няма равенство, налинови [re: lachistein™]  
Автор Eжko_Модератор (бодли_дрешко)
Публикувано27.01.11 18:46



Това са тайни, до които не всеки може да се докосне, нежели да проумее.




Тема И сега я разбирам, тазинови [re: Eжko_]  
Автор tri-9084 (Бодлидрешко)
Публикувано10.08.21 23:25





П.П. Това е съзнателно повдигната Тема, а не анонимно вмешателство.


Редактирано от tri-9084 на 10.08.21 23:28.



Тема Да си простимнови [re: Eжko_]  
Автор tri-9084 (Бодлидрешко)
Публикувано11.08.21 23:07








Тема Вярвам, че това не е случайнонови [re: Tимoтeй]  
Автор tri-9084 (Бодлидрешко)
Публикувано11.08.21 23:20



"""А, не така...
Отвори Догматическото богословие и ще прочетеш точно и ясно. Това, което аз съм преписал.

Нима Бог може да се моли на Бог и то Единосъщен?! Христос се моли като човек и така нататък..."""


Как съм го пропуснал това . . . Кратко и ясно си го казал - в онова време.

Бог да упокоява душата ти. Амин.





Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.