"Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа" (Деяния на свв. Апостоли 2:38).


При кръщението си, всеки православен християнин бива миропомазан с формулата «Печат на дара на Св. Дух». За православните християни, ако кръщението чрез опрощаване на греховете ни избавя от духовна смърт, миропомазването ни дава сили за духовно укрепване във вярата.


Миропомазването или т.н. «конфирмация» при римо-католиците е отделно от самото кръщение. Ако правилно схващам протестантското вероучение, за последователите на Мартин Лутер, които нямат тайнства, не е достатъчно само водно кръщение, но болшинството приемат християнската си утвърденост след т.н. «духовно кръщение».

Въпросът ми е как трябва да възприемаме дара на Св. Дух или осеняващата ни благодат – като наша заслуга или като Божие волеизлияние?

Може ли човек да изпроси плодовете на Св. Дух или те му се дават когато това бъде угодно на Бог?

Как да тълкуваме апостолските думи: "Всичко това го произвежда един и същият дух, като разпределя всекиму поотделно, както си иска" (1 Кор. 12:11). Означават ли тези думи на апостол Павел, че ние не можем да искаме от Бог да ни подари говорене на езици, тълкуване на езици и всичко останало, а да чакаме Бог да ни удостои един ден с тези плодове?

Може ли човек да принуди Бог Той да направи нещо само за това, че на човек му се иска това?

В този контекст ли да тълкуваме евангелските думи: "Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на онзи, който хлопа, ще се отвори. Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък, и кога поиска риба, да му даде змия? И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?" (Мат. 7:7-11).

Нали Самият Христос казва: "... ще даде Дух Светий на ония, които Му искат" (Лук. 11:13).

Става ли реч за един или много от даровете на Св. Дух или за православното разбиране на благодатта на Св. Дух, която е несравнимо по-богата от определен дар, които някои представители на протестантските разновидности просят от Бог като доказателство за тяхното "кръщение в Св. Дух".

Подобно искане на определен дар не е твърде плътско искане, според думите на ап. Павел: "... защото всички търсят своето, а не Иисус Христовото"

Тъждествени ли са ревността по даровете на Св. Дух с искането на определен дар?

Редактирано от Prokimen на 27.02.10 16:58.

Уважаеми Прокимен, Вие със сигурност можете най-добре да отговорите на тези въпроси. Все пак смятам, че причината да ги задавате е да видите какво мислят другите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В " Православно догматическо богословие" от Д. Митев са набелязани прегледно различните концепции по въпроса.
Част от православната идея по въпроса е:

" Тя (благодатта - бел. моя) се дава даром и не зависи от никакви заслуги на човека а само от Благият и Свят Божи Промисъл. Евангелската благодат (тя се различава от общопромислителната благодат - бел. моя) е насочена към всички, които искат да се спасят ( 1Тим. 2:4; Еф. 2:8)."

Според мен, трябва да се гледа антиномично на първото изречение, в смисъл, че като заслуга (т.е. зависи и от заслуги, даването...), условно казано, може да се отчете самото (правилно) искане за спасение, за което е написано във второто изречение!
В крайна сметка, Божията благодат е дар, който се придобива!... Официалните тайнства имат повече символичен смисъл на общественото подпечатване и признаване на тази възможност!

http://prikachi.com/users/refab/95A.jpg

"Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля" (Филип. 2:13).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

...Прокимен, Вие със сигурност можете най-добре да отговорите на тези въпроси. Все пак смятам, че причината да ги задавате е да видите какво мислят другите...

---

В отговор на:

---

...Всъщност в покаянието е ключът към всичко.

---

Редактирано от Prokimen на 28.02.10 12:34.

В отговор на:

---

" Тя (благодатта - бел. моя) се дава даром и не зависи от никакви заслуги на човека а само от Благият и Свят Божи Промисъл. Евангелската благодат (тя се различава от общопромислителната благодат - бел. моя) е насочена към всички, които искат да се спасят ( 1Тим. 2:4; Еф. 2:8)."

---

за благодатта в забележителната книга "Една нощ на Света гора" от митрополит Иеротей Влахос. Там тя е разгледана и характеризирана предимно от позициите на практическият опит на православните подвижници, в резултат на което се е получила забележителна спойка произтичаща от този опит и от високите богословски позиции на автора и стареца от книгата, каквато спойка, впрочем, е единствено приемлива и удоволетворяваща!

А книгата на Димитър Митев, "Православно догматично богословие" е учебно помагало (аз не съм, обаче, студент по богословие!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Позамислих се по въпроса, който повдигаш и стигнах до някои "еретични" мисли.

Струва ми се, че и в трите деноминации има различни видове Божия благодат...

При православните е ясно - при тях благодатта е най-пълна, особено за тия, които спазват канона и имат смирение и покаяние - и дела.

Католиците имат също благодат - застинала, както казва светител Серафим Соболев.

Но и протестантите сякаш и те не са лишени от благодат - поне така на мен ми се струва - виждам в някои пастори благодат Божия за правилно говорене и пояснение на Божия Закон - тъй Господ дава възможност дори и на протестантите да повярват на Словото и да тръгнат против своя грях и да се насилят по изпълнението на Закона на Божията любов.

"Същевременно, аз съм убеден за себе си, че официалната църковна видимост в наше време не спасява никого, макар и да държи в ръцете си "кранчето" за спиране и пускане на благодатта Божия, т.е. да има власт над Бог кой да е благодатен и кой безблагодатен."

Приемам, че казвате това с ирония, нали Прокимен? Защото благодатта е Божия, тоест принадлежи Нему и Той Е, Който я дава на Църквата. И ще я дава дотогава и дотолкова, доколкото Църквата е стълб на Истината, тоест живее и ходи в Истината на Благовестието.

Към Тимотей: има логика в това, което казваш. Ако Бог дава благодат и на католици и протестанти то е само дотолкова, доколкото те са в Истината. Ние знаем, че те имат сериозни проблеми и ереси, но доколкото все пак държат известна част от истината, дотолкова явно Бог им дава и благодат - та дано биха я постигнали напълно /протестантите/ и се върнали към нея /католиците/. Това си е мое частно мнение, де, може и да греша.

Иначе- благодатта и истината вървят винаги ръка за ръка и не може да има пълнота на благодатта без пълнота на истината.

Редактирано от feline на 28.02.10 20:46.

Може ли човек да изпроси плодовете на Св. Дух или те му се дават когато това бъде угодно на Бог?


Духът, дава плодове(даровете) според както му е угодно.Иначе човек може да изпроси Святия дух в искрена молитва към Бога,но даровите се дават, според волята на Бога.

Човек трябва да знае и как да иска.Има и определени условия.


Въпросът ми е как трябва да възприемаме дара на Св. Дух или осеняващата ни благодат – като наша заслуга или като Божие волеизлияние?

Самия Свят Дух е дар;дело на бладодатта божия.

Галатяни 3
2. Само това желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от закона, ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание?



Може ли човек да принуди Бог Той да направи нещо само за това, че на човек му се иска това?

Може,човек да поиска,само това което му е позволено.Доброто искане е съобразно с Божита воля.

Тъждествени ли са ревността по даровете на Св. Дух с искането на определен дар?

Нe разбирам добре въпроса!!

Сила,без любов, е = енергия, изразходена напразно.

Редактирано от lampion на 01.03.10 23:04.