Е и какво точно по темата искаш ТИ лично да кажеш като нейно продължение!...Освен ако си (доста) съвършен и не говориш от себе си!?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съгласна съм с мнението Ви за църковния живот в България, но на свой ред искам да Ви попитам: според Вас каква е причината за неправилната духовна настройка и полуезичеството?

Моето лично мнение е, че Богослуженията на неразбираем език са тази основна причина. Не веднъж съм била свидетел как например на Великденската литургия, някой дядо гъгне нещо абсолютно неразбираемо и народът в черквата, колкото и добронамерен и възпитан да е, тъй като нищо не може да разбере, почва да си приказва, да се върти, да се смее, и цялото събрание заприличва на пазар. Самата литургия на черковнославянски също е доста неразбираема, поради което събраните не могат да участват в нея, даже и да искат. Това е моето мнение, като мирянка, но желая да чуя Вашето като духовно лице.

"Поне засега не виждам никакви стремежи на църковна власт и народ към одухотворяване." - тук мога да Ви зарадвам - към някои енорийски храмове има курсове по катехизис за желаещите, освен това се издава и доста добра богословска литература. В интернет също може да се намери доста информация за вярата. Слава Богу за всичко това, защото Той не е оставил желаещите да се ограмотяват. Неговата работа няма да пропадне, заради човешко нерадение и безхаберност.

Поставеният от Вас въпрос за богослужебния език бе поставян тук от уважаемия _maycal и дискутиран твърде остро.

При всичката ми обич на църковно-славянския език, никога не съм бил против богослужението да се извършва на новобългарски или литературен български език. Самият аз съм служил както на български, така и на други говорими или живи езици. През м. октомври можах да се черкувам в старостилния храм на отците Людмил и Иван в кв. Кралев дол. При тях богослужението е преведено на български и почти всички участваха реално, дори децата.

Моето скромно мнение е, че сам по себе си преводът на богослужението няма да направи присъстващите по-добри богомолци. Молитвата е лична дисциплина и мярка на духовност. Не съм убеден, че преводът ще направи българите по-грамотни във вярата. Православните богослужебни текстове преплитат много библейски картини, за чието осмисляне и молитвено съсредоточване, човек трябва задължително да познава Библията. Докато българинът не опознае Св. Писание, никога няма да разбира богослужението, колкото и разбираемо да е преведено то. Това е моето лично виждане, което не се силя да налагам на никого.

Известно ми е за просветната дейност при някои храмове, но именно в един от първите и най-първи столични просветни центрове не видях душеспасителните плодове от многогодишните просветни трудове. Просветната дейност не бива да се откъсва от пастирското душегрижие или с други думи казано, просвета с требничарско съревнование не може да вървят ръка за ръка. Требите обременяват духовното възрастване и колкото да са християнизирани, те осакатяват духовно, защото заемат мястото на изповедта и причастието.

Българските православни храмове си остават требничарски тържища. Болшинството православно кръстени влизат в храмовете да запалят свещ или да си очетат едно или друго нещо. Ползата от просветната дейност е едно голямо нищо, след като свещениците нямат пастирската добросъвестност да благовестят навреме и без време, при всяка възможност, че не курбанът или очетените гащи ще направи хората щастливи, а реалният християнин трябва да бъде редовен богомолец, спазващ същественото в духовната ни дисциплина - пост - изповед - причастие. Всичко останало е второстепенно и малко ползва душата. Това не го забелязах при последното ми идване в България.

В една църковна канцелария бе влязла една културна жена - преподавателка. Тя искаше да си направи курбан по случай годишнина от катастрофа. Преди година тръгнала за същия храм да оставя стари дрехи за бедните и катастрофирала. Искаше да благодари на Бог по традиционния полуезически начин, предрешен по християнски. Уговорката трая около 10 мин. Тогава забравих, че човек не отива "в чужд манастир със свой устав" и дръзнах да прекъсна разговора с въпрос защо не се причасти на този ден? Грамотната културна трегерка не беше чувала за причастие и ако не бях се намесил най-нахално в диалога, едва ли в близко време щеше да научи какво е причастието и изповедта.

Втората ми нетактичност беше да препоръчам един ден въздържание и да препоръчам най-настоятелно на учителката да се причасти в този паметен за нея ден, след като се изповяда.

Моментално ми показаха "къде зимуват раците", че тези протестантски обичаи не се приемат в православната църква

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Prokimen на 07.03.10 14:13.

Има един научен труд за присъждане на магистърска степен на архим. Сергий Страгородски, станал по-късно Сталинов избраник за патриарх на новоучредената православна църква, известна ни под названието «Московска патриаршия». Научното съчинение е озаглавено « Православното учение за спасението». Архиепископ Серафим Соболев е отправил критичен текст, с който доказва, че възгледите на патриарх Сергий Страгородски, споделени в магистърския му труд не са православни или с други думи казано – еретични.

Няма да се спирам върху учението на единия и възражението на другия, който в крайна сметка умира като сергианин. Ще си направя труда да преведа няколко изречения от въпросния магистърски труд.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Макар и да не съм православен, уважавам дълбоката, чиста и автентична духовност във всичките и форми.

Поради това особено ви съчувствам, загдето ви се налага да живеете в едно такова странно време на подмяна на скъпите на сърцето ви автентични духовни ценности на православието с някакви повърхностни духовни сурогати и имитация на религиозен живот.

Струва ми се, че руският поет Тютчев още отдавна дълбоко е схванал и изразил духовната нищета на нашето време.

НАШ ВЕК

Не плоть, а дух растлился в наши дни,
И человек отчаянно тоскует...
Он к свету рвется из ночной тени
И, свет обретши, ропщет и бунтует.

Безверием палим и иссушен,
Невыносимое он днесь выносит...
И сознает свою погибель он,
И жаждет веры... но о ней не просит.

Не скажет ввек, с молитвой и слезой,
Как ни скорбит перед замкнутой дверью:
«Впусти меня! – Я верю, Боже мой!
Приди на помощь моему неверью!..»

<10 юни 1851>


Ето и един съвместен аматьорски превод на мой приятел и на мен:


НАШИЯТ ВЕК

Духът е днес разложен, не плътта,
И най-отчаяно човек тъгува...
Лъч търси той сред мрака на нощта
и зърнал го - пак с ропот негодува.


От безверие изтерзан и изсушен,
Търпи той днес непоносимо бреме
И свойта гибел вижда сам,
за вяра жаден е, но за нея не се моли .

Не ще отрони ни молитва, ни сълза
Макар и скръбен пред затворените двери.
"Пусни ме! - Вярвам, Боже мой!
Ела и помогни ми в моето неверие!.."

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.

Здравейте Любезни Ми Prokimen,
Ще Ви нахвърлям няколко реплики без да затъвам в прецизни богословски разсъждения.

Кога един човек може да се подвизава като Християнин?

Когато бъде изпълнен със Светия Дух, Който му дава сили за християнски живот и му дава специални способности да служи на другите, дарбите на Светия Дух. Това са два различни типове действия на Светия Дух на принципно ниво. Затова са описани на две различни места в Новия Завет. За духовния живот е Йоан 14:15-26 и някои пасажи до 16:13. За дарбите е 1Кор. 12 глава. Действията на първото са насочени към твоето лично израстване, макар че косвено влияят и върху другите с положителния пример на личното израстване, докато действията на второто са насочени към другите, за тяхното съграждане в Христа. Да, те действат и върху притежателя им, но основното им действие е насочено към другите.

Класическият пример за това са Апостолите Христови.
Покаяние от Вяра, но благодатно Покаяние от Вяра, като дар от Бога, съпътствано със свободен отклик на човешката воля.

Покайно Кръщение във вода като външен публичен израз на Покаянието от Вяра.

Обрязването е от Вяра, а не Вярата е от Обрязване.
Кръщението е от Вяра, а не Вярата е от Кръщение.

Много хора се самозаблуждават като си мислят, че щом имат Обрязване или Кръщение, то те непременно са минали и през Покаянието от Вяра!

Първо следствие на Покаянието от Вяра е Новорождението, ставането на съпричастен на Божественото естество. Много преди Разпятие Христово Апостолите Му чуха думите:
Лука 10:20
Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

Написани – минало свършено време. Апостолите бяха минали през Покайно Кръщение от Вяра и бяха тръгнали след Христос като Негови ученици.

Но това Божествено естество става действено единствено и само чрез действието на Светия Дух чрез него.

Преди Възнесение Исус „духна” (вдъхна) на учениците си Светия Дух.
Йоан 20:22
И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.

„Приемете” си е действие на момента, а не десет дена по-късно на Петдесятница.

Писано е:
Йоан 14:26
А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.

В Лука преди Възнесение Христово се казва:
Лука 24:45
Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.

А Писанията са писани от пророци, на които откровенията са давани от Светия Дух, Христовия Дух. Аргументирам твърдението си, че Апостолите получават Светия Дух за Християнски живот преди Възнесение, което е преди Петдесятница. Умовете им не биха били отворени за разбиране на Христовите думи, казани чрез стародавните пророци, ако в тях не е Светият Дух.

„отвори” си е също действие на момента.

На Петдесятница Апостолите получават Обличането със сила за служение, когато Вселената официално е кръстена (потопена) в Светия Дух, защото започва Неговото официално служение над всички народи, според думите на Пророк Йоил.

Грешката на Петдесятниците е, че те уеднаквяват тези два различни типа изпълвания със Светия Дух.

Вижда се, че изпълването на Апостолите със Светия Дух за християнски живот е преди Възнесение, а изпълването им със Светия Дух за служение е на Петдесятница.

Всеки един християнин, когото Божията благодат е довела до Покаяние от Вяра, задължително получава Новорождението и изпълването със Светия Дух за Християнски живот. Това се познава по радикално промененящия се характер и по произвеждането на плодовете на Светия Дух в него.

Молитвата не е Бог да ни даде плодовете на Духа, защото Той вече ни е дал всичко потребно за благочестието, което ще ги произведе, колкото да ни покаже слабите страни в нашия характер, които не сме способни да видим сами, за да поревнуваме благодатна промяна.
Псалми 139 глава (РИ)
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.

Давид се е намерил, че стои добре пред Господа, но понеже знае за измамливостта на своето сърце и по тази причина не му се доверява, а моли Господа за Неговата преценка за сърдечното му състояние.

И когато молитвено помолим Бога да ни води по вечния път, то е сигурно, че ще ни води така, че да Му принесем плодовете на Светия Дух, Който милостиво ни е дал.

И тук някои падания и ставания, и ревностни молитви за плодоносност или очистване служат не за друго, а да ни смиряват и да не ни дават да забравяме, че всеки съвършен дар слиза от Отца във висините.

Само ще отбележа, че изпълванията със Светия Дух са много и са различни. Има еднократни опитности, които са свързани с изпълването със Светия Дух за живот или служение на принципно ниво, като първоначална опитност. Но има и други, последващи първите, които са многократни.

Духовно опитният човек прави тези разлики, когато нещата опират до него. Усещат се и особени разлики, дори когата нещата се правят от други. Има разлика в изпълването на Петър пред Синедриона и това на Павел пред Сергий Павел, когато ослепява Елима магесника (Деяния 13 глава).

Няколко мои любими пасажи:
1 Коринтяни 4:19
Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.

Изпитването на „силата на думите” в човека отсреща е благодатно действие на Светия Дух. По принцип всеки истински Християнин може да познае гласа на своя Господ, но някои са особено чувствителни за „усещане и на силата” при говорене в човека отсреща. Важи и при четене на богословска литература. Това го давам за пример, защото някои неща, които са в обикновения християнски живот, в благодатно усилената си версия вече стават част от дарбите на Светия Дух за служение от по-особен вид.

Още един интересен пасаж за потвърждение на горното твърдение:
Йоан 10 глава
4 Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.
5 А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.

Няма да давам специално свидетелство за това, как обикновен и необразован във вярата човек, при съблазняване с лъжеучение е отговорил, че макар да не може да каже защо предлаганото не е така, но е дълбоко уверен в себе си, че това не е гласът на неговия Господ.

Истинското проповядване на благословен от Бога проповедник винаги е с:
1 Коринтяни 2:4
И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила;

Класическият случай е когато и проповедника има усещането за силата на Светия Дух в себе си при говоренето, а и аудиторията усеща тази сила, като допълнително потвърждение от Светия Дух за истинността на казаното.

1 Коринтяни 14:37
Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.

Този пасаж обобщава казаното в горните два пасажа от 1 Кор. Пророческият дар или поне добрият духовен ръст винаги дават чувствителност за ИСТИННОСТТА и БОГОВДЪХНОВЕНОСТТА на думите в устата на човека отсреща.

Тези неща не се учат в „школьное богословие”, а от Светия Дух в практическия християнски живот, ако действително се подвизаваш във вярата. И не са само за Първи Век, а за цялата история на Християнството, докато дойде отново Христос.

Вярно е, че Апостол Павел е казал, че дарбите Светият Дух ги разпределя според както Му е угодно, но въпреки това е насърчил Коринтяните да копенеят за най-голямата дарба, дарбата да се пророкува. Това е дарбата изградена от сложен комплекс от почти всички останали дарби. Включва в себе си знание, мъдрост и свръхестествената им употреба да се казва това, което е необходимо в момента по най-докосващия начин. Различаване на духовете и силата на вдъхновение в човека отсреща, както и специални откровения за тайнички неща са другите и измерения.

Да виждаш собствените си грехове, това е благодатта за Християнски живот, която имаш от Светия Дух за личното си израстване. Получаваш я при изпълването си със Светия Дух за живот.

Да виждаш тайните духовни нагласи на другите, доховни или греховни, това е благодатта, която имаш от Светия Дух за съгражданете на другите около теб. Получаваш я при обличането със сила от Светия Дух за служение на твоети братя и сестри.

Смятам, че тази последна контрастна илюстрация нагледно показва разликите в двата типа изпълване със Светия Дух.

Големи дарби на новоначални не се дават, за да не изпаднат в Прелест, както са си го казали и Светите Отци. А дори някой да бъде призован рано, то задължително минава през пустиннен период в живота си, за да придобие смирението, което дава силата да се носи въпросната благодат.

Апостол Павел през целия си живот е бил бит и преследван, за да не се превъзнесе, изпадне в Прелест, заради дадената му благодат.


Отново за Гласолалията, както Вие се изразявате.

Не че не съм писал много пъти по този въпрос. Каквото и да мислят и пишат Православните в ревностите си по този въпрос, истината е, че става въпрос за действителни езици, които могат да бъдат с демоничен произход или от Светия Дух. Виждал съм и двете. Има и гласолалическа проява, която е от несвързани и нищо незначещи думи, но не говорим за нея в момента. Това, което петдесятниците не отчитат е, че както има пророкуване под действието на Светия Дух, така има и пророкуване от сибилин тип. Разликата е, че пророческите духове се подчиняват на Господните пророци, докато медиумите от сибилин тип се подчиняват на бесовските духове, които ги довеждат до безсъзнателен транс. Същото важи и за говоренето на непознати езици.

Петдесятниците взеха за свои Кенет Хегиновите метастази, защото говорят езици. При комшиите разглеждахме убийствената критика на Кенет Хегин и неговите учения в „Друго Благовестие” на Д. Р. Маконъл, което е докторската му дисертация. Нищо християнско няма в Кенет Хегин, за да има някаква вероятност говоренето на езици в тези среди да е от Светия Дух.

Средното положение, което също не харесвам, е класическо Петдесятничество, размесено с бесовщината на Кенет Хегиновите идеи. Представител на този вид Петдесятен турлю гювеч е Томи Тени. Запазили са с баща му нещо от времето на сериозното петдесятничество, но са литнали в безпросветната Прелест на харизматичната съблазън.

Класически Петдесятни богослови са Дейвид Киркууд и Гордън Фий. За тези двамата си залагам главата, че говоренето на езици им е от Бога. Гордън Фий присъства на българския книжен пазар с учебника си по Екзегетика на Новия Завет.

Дейвид Киркууд присъства с цяла поредица от книги. Дори на Православните препоръчвам „Великата Евангелска заблуда”.

А „Великата Евангелска заблуда” е, че има спасение без освещение. Под „освещение” се разбира христоподобен характер принасящ плодовете на Светия Дух. Това за съдържанието на книгата в две думи.

А пък книгата му „Съвременни митове за Сатана и духовното воюване” е тотално разобличаване на много от заблудите в съвременния петдесятно-харизматичен свят. Също става за четене от Православни.

Плодовете на Светия Дух в живота на един Петдесятник са доказателство за произхода на дарбата му от Светия Дух, а те не подлежат на имитация. Познавам доста такива братя, но те са братя не защото говорят езици, а зощото се подвизават в благочестие и добротолюбие и служението им пред Господа не е поради користни или славолюбиви подбуди. Всичките са „майстори на палатки”. Разбирайте, че в делото на служението се издържат с труда на собствените си ръце.

Затова, макар че критикувам петдесятното разбиране за „Кръщението със Светия Дух”, не отказвам правото да притежават и практикуват въпросната дарба истинските братя от тези среди.

Спретнах Ви романче, но това е компактен отговор на всички по-интересни въпроси повдигнати в темата Ви, към момента на сваляне.

Ако имате въпроси, съгласия или несъгласия, моля споделете!

Някои въпроси ги отминах с дискретно мълчание, защото също са предмет на друг разговор.

Поздрави
Жабчо Многогрешний

Тошо вика: „Всичко в Християнството започва и свършва със Светия Дух!”

Аз не боготворя нито Буда, нито който и да е друг тленен човек.

Нито пък Буда е претендирал изобщо за подобен божествен статут.

Дори Иисус никога не е претендирал да е Бог или равен на Бога.

Нито пък е претендирал да бъде самото Слово Божие (Логосът) или Духът Божий!

В Библията терминът "Син Божий" на много места е използван в множествено число, така че аз никога няма да приема хитроумната смес от езическо боготворене и елинска философия, която някога, с благословията на император Константин, беше натрапена със сила на света като официална християнска доктрина.

Няма друго божество освен Бога! Няма друг, освен Него!

В това е вярвал и проповядвал самият Иисус.

Ето какво пише и апостол Павел по този въпрос:

Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека.

Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят; но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови; а след това ще бъде краят, когато Той предаде царството Богу и Отцу, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила.

Защото Той трябва да царува, докато тури всички врагове под нозете Си.

А най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта, защото "всичко покори под нозете Му"; а щом се казва, че "всичко е Нему покорено", очевидно е, че освен Оногова, Който е подчинил Нему всичко.

Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички.

Все по-ясно става за всеки обективен наблюдател, че силно компрометираното вече историческо полуезическо християнство е обречено да отмре в този си вид през следващите 100-200 години.

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.

Редактирано от Aлekc на 07.03.10 16:33.

Алекс,
В Исус несливаемо са съвместени две естества, човешко и БОЖЕСТВЕНО.

Като човешки син Исус не знаеше кой се е докоснал до НЕГО, говоря за жената с кръвотечението.

Като Божи Син Исус видя някого под смоковницата.

Утихването на морето и възкресението на ЛАЗАР са две недвусмислени доказателства за това Коя Личност се намира в човешкото тяло на Исус.

Има си неща в НОВИЯ ЗАВЕТ, които смятам, че не си разбрал добре, но те са си за отделни теми.

Твърдо заставам зад богослужение на български език. Само така някой може да разбере нещо важно и да тръгне да търси и Словото и Преданието. Църковнославянски да си остане само в манастирите.

А колкото до требите, това не е голямото зло - те са си църковна необходимост за пасомите с неогнена вяра и са им помощно средство - патерици. Но понеже те са платени, а изповедта и причастието - безплатни, свещениците се съблазняват...

Лесно епископите могат да контролират не колко пари са докарали за Църквата, а колко пасоми са взели причастие... Но Църквата е бедна и кръгът се затваря. Но чак толкова да е бедна, че да няма кой да просвещава българите вече 20 години, това ми е трудно да го повярвам.

Ти изглежда не си запознат колко дебати са водени през първи и втори век по всички тези въпроси.

Също така явно не си наясно, че Евангелието изобщо не е писано от очевидци.

Апостолите на Иисус (както и той самият) са говорили на арамейски и са били с редки изключения или неграмотни, или полуграмотни.

Евангелията биват написани няколко десетилетия по-късно от изключително образовани хора на гръцки.

Те изобщо не са си поставяли за цел да напишат точен отчет за живота и смъртта на Иисус.

Според Матей веднага след кръщението си от Йоан Кръстител, Иисус бива отведен за цели 40 дни от Духа в пустинята.

Но според Йоан Иисус съвсем не отива в пустинята, а на сватба в Кана Галилейска.

Съгласно Матей, Лука и Марк Иисус непрекъснато проповядва с притчи и дълго не открива на Учениците си кой е Той и каква мисия има.

В Евангелието на Йоан обаче Иисус изобщо не разказва притчи, но за сметка на това там Той непрекъснато обяснява на учениците си кой е Той и защо е дошъл.

Кое е вярното? И защо описанията на Иисус са толкова различни помежду си?

Обяснението е просто. Защото става въпрос за литературен образ, който всеки автор е изградил по своему на основата на устната или писмена информация, която той е разполагал за историческия Иисус.

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.