|
Написал съм Ви дълготийка, но надявам се ще Ви бъде полезна.
Драги Ми Prokimen,
Извинявам се за малко късното включване, но по някакво НЕСЛУЧАЙНО съвпадение съм на вълната на тази тема, доста преди да я видя. Миналата неделя я свалих.
Сега да си дойдем на думата:
Не отричам принципно съществуването на вярващи искрено и благодатно спасени от Бога католици. Визирам Отец Жак Верлин, за когото съм писал в клуба. Може да се каже, че въпреки Католическите залитания, Бог е намерил начин да ги доведе до истинско осъзнаване на греховността в тях и ги е дарувал с истинско покаяние.
Но наличието на такива католици по никакъв начин не може да повлияе на съвместяването на вероизповедните системи на католицизма и православието, които са всъщност два различни светогледа и то от два различни свята.
Понеже Алекс цитира нещо по повод Унията между католици и православни на събора във Феррара-Флоренция в темата на Батя Тимотей
„С кой дух общуваме” видя ми се добре да приведем малко повечко история за въпросната случка. Изводите са, че притиснати от евентуалното завладяване от Турците, православните са направили ПОЛИТИЧЕСКИ отстъпки, а не религиозно духовни. Всъщност при завръщането си в своите енории, нищо от латинската практика не е въведено в Православието. Католическият плен на Православното богословие от по-късните времена идва след завладяването на Константинопол от турците и не е предмет на нашето разглеждане.
Следващият текст е от „Историят на Християнската Църква” на Александър Дворкин:
„Както изглежда, към 1438 г. латинското богословие за чистилището, в което попадат душите, успели да се покаят, но не успели преди смъртта да направят всички изкупителни работи за греховете през своя живот, било вече твърде добре разработено. Западните делегати на Ферраро-Флорентийския събор утвърждавали, че това учение е апостолско, светоотеческо и задължително за цялата Църква. За тях чистилището е било място в задгробния свят, където попадат душите за извършване на изкупителни работи чрез наказание за своите неизкупени грехове. Макар че вината за грях, както те считали, завършва със смъртта, то наказанието така или иначе трябва да бъде понесено.
Това учение е невъзможно да се разбере извън легалистическата латинска система, в която за обясняване на есхатологическите реалности се използват юридически концепций. Зад тази доктрина стои легалистическото убеждение, че Божествената справедливост изисква удовлетворение. Именно затова душите след смъртта са длъжни да понесат изкупителни наказания за „отмяна” на своите грехове.
Тази изпипана до най-малките детайли есхатология се основавала преди всичко на авторитета на Рим, схоластическата теология и на ред положения на някои латински отци, в особеност свт. Амвросий Медиолански и свт. Григорий Велики (Двоеслов бел. Жабока). Така че латиняните е имало на какво да се позовават. За разлика от тях гръцката патристическа литература, като правило, заобикаля с мълчание конкретните въпроси за следсмъртната участ на човека, напълно резонно считайки за неблагочестиво да се опитва да проникне в тайните на Божественото домостроителство.
Във връзка с това на византийците се наложило да формулират отговор на учението за чистилището направо на събора. Свт. Марк Ефески доказвал, че нито богослужението на Църквата, нито отците, нито Писанието дават основание за идея за чистилището. Той отбелязвал, че практиката и преданието на Църквата мълчат и за промеждутъчното състояние или място на душите след смъртта, и за материалния огън, не говорейки вече за схоластическото различие между вина и наказание. Несъмнено, на византийците не е било просто да разберат легалистичния и рационалистичен модел на изкуплението, съдържащ се в латинското учение, което съвършено не се вписва в тяхното разбиране на смисъла на спасението като общение с Бога, като личен духовен ръст, който продължава в следващия живот.
Окончателното определение на събора от 1439г. относно чистилището било основно латинско по съдържание. Съгласно него, някои души „се очистват чрез очистително наказание след смъртта”, други, вече очистени, се вдигат на небето, а трети, ако са некръстени или умират в състояние на смъртен грях, „незабавно се спускат в ада”.
При все това това формално определение се явява малко по-смегчена версия на западното учение. В него не са били включени две положения, против които гърците възразявали особено рязко. Това е положението за материалния огън и самата идея за мястото или състоянието на очистване, което се нарича чистилище.
Така че не трябва да признаваме този пункт за безусловна победа на латините. Въпросът остава неопределен и неубедителен и за двете страни.
Учението за чистилището, както то е било сформулирано във формулата на унията от 1439 г. станало богословското основание на доктрината за индулгенциите (които като че ли можели да съкратят времето на пребиваване в чистилището) в много била плод на разработените във Флоренция определения.
2. Такъв също провал характеризира и пунктът на съглашението засягащ още по-съмнителното учение за filioque.
Ето и линк за целия текст от историята на Дворкин за Ферраро Флорентинския събор:
http://pagez.ru/olb/dv1/63.php
Малко коментар:
Исая 53:5
Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме.
Изцелението е от греха, а това е всъщност спасението. Наказанието също е върху Него.
Римляни 4:25
Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.
Исус е предаден за прегрешенията ни, а не нашето наказание в чистилището.
Тит 3:7
та, оправдани чрез Неговата благодат, да станем, според надеждата, наследници на вечния живот.
оправдани- минало свършено време на глагола. Не „оправдава се” или „ще се оправдава”, а вече завършено. И как от ОПРАВДАН вече човек ще търсиш допълнителни компенсации за беззаконията му?
И как от „оправдание чрез Неговата благодат” ще търсиш оправдание чрез изкупване на грехове чрез лично страдание?
Страданието изгражда характер, но не оправдава пред Бога като нещо, което ще замести жертвата на Сина Му. Защото СТРАДАНИЕТО в чистилището си остава страдание на ГРЕШЕН ЧОВЕК.
1 Йоаново 1:7
Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях.
И още нещичко за контекст:
8 Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас.
9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.
10 Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас.
Тезата на стих 7 разкрита в 8 до 10.
Докато стоим във вярата, ревнуваме за Господа и се стараем да ходим в светлината на Неговата правда,
„кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях.”
И този текст говори за всеки грях, както тези, които сме извършили преди повярването си, така и тези, за които ще се каем след повярването си. Всички грехове за целия живот на човека, който е християнин. И ако това е така, какви функции има да прави това чистилище!?
Естествено, че не търся да оправдая делата на Николаитите, които са учили, че след като Божията благодат оправдава всеки грях, вече може да се греши на воля и хайде на разпътния живот, щото Господ ще ни прости.
Текстът изрично казва, че тази прошка е за греховете на тези, които се подвизават в светлината и понякога грешат, а не тези, които се подвизават в тъмнината и никак не искат да излезнат от нея.
И ако еврейският Първосвещеник влизаше веднъж в годината в Светая Светих за умилостивение на Бога за греховете на целия народ, то какъв Първосвещеник си имаме ние според автора на Евреи.
Евреи 4:15
Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.
Евреи 5:2
такъв първосвещеник, който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ,
Евреи 7:26
Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;
Евреи 8:1
А от това, което казваме, ето що е смисълът: Ние имаме такъв първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата,
И ето го нашият важен текст:
Евреи 7:25
Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.
Ходатайството е винаги за всичко и ако това е така, то как се вписва чистилището в това? Марк Ефески би отговорил: „Никак!”
Да ударя и една балтия, идеята за която на свт. Марк.
2 Коринтяни 5:10
Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.
Идеята за чистилището съдържа по подразбиране, че след като има наказания за доизчистване, то те трябва да са минали през съд, за който обаче нЕма никакви сведения нито в Писанията, нито в Преданието.
Само че съденето на Божието домочадие не е като съденето на света, където се раздават наказания, а тук се дават и отнемат награди, но спасението за тези, които са изгубили наградата си, е като главня през огън.
1 Коринтяни 11:31
Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.
32 А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
За да не се стигне до участие в съда над невярващите, то ти сам себе си съдиш, както и Бог те съди, но ... в сегашно време е „биваме съдени от Господа”, а и от самите себе си. нЕма признаци за чистилище след смъртта.
1 Коринтяни 3:15
А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.
13 всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.
Ясно, че огън ще изпита и изяви, но не огънят на чистилището, а огънят на Господния ден. И не греховете ни, а делата ни за Господа, които са изградили нашия характер.
Прелюбопитен съм, какво чистилище очаква разбойника на кръста, който нЕмаше време за никакви дела на вяра, а направо чу думите:
Лука 23:43
А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.
Май имаше само едно невъобразимо дело на вяра, каквато и апостолите не показаха. В най-невъзможната ситуация, когато нищо от Божествеността на Исус не личеше, разбойникът го изповяда като ГОСПОД БОГ НА ЦАРСТВОТО МУ, което не искаше да покаже в момента.
Безсмислено е да продължавам повече. Чистилището противоречи май на всяко нещо в Писанието. Но ми се иска да кажа няколко думи за важността на проблема. Малко проблемче ли е, за което може да си затвориш очите, или е нещо по-голямо?
Когато гърците са се сблъскали за пръв път на събора с определението за чистилището, те са си помислили, че става опит за ново възкресяване на старата ерес на Ориген за апокатастасиса, възстановяването на всички.
И всъщност са прави. Макар че тогава не са го осъзнали добре. Чистилището е модифицирана версия на идеята за апокатастасиса, но просто на практика това е ограничен апокатастасис. Чрез наказанието в чистилището се приобщават към спасените почти всички, изключая най-тежките грешници. Но с малко „сакрални” хитринки като индулгенциите и въобще участието в латинската църква, на всеки се дава възможност да мине теоретично през чистилището, което гарантира ПЪЛЕН АПОКАТАСТАСИС на всички членове на латинската църква.
Самата идея на чистилището е, че чрез наказанието в него ЧОВЕКЪТ ПЕЧЕЛИ СВОЕТО СПАСЕНИЕ. А изтърпяването на наказанието е чиста проба човешко дело. Човекът го изтърпява.
А това означава, че всъщност човекът се спасява САМ.
И сега стигам до тъжната констатация, че всъщност „идеята за чистилището” е една идея за спасението на човека, което човек си изработва сам като изтърпи определено наказание.
Всяка идея за спасение се нарича Благовестие. И ето ги едно до друго двете благовестия:
Човек чрез страдание в чистилището си (до)изработва спасението. (На Латините)
И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; Римляни 5:1 (На Православните)
И за ревнителите на чистилището, които много приличат на ревнителите на обрязването, когато се изправят до Апостолското Благовестие се вижда, че това са всъщност две различни по своя произход и съдържание Благовестия. Дали е „изтърпяване наказание в чистилището” или „обрязване според Закона” това си е:
ДРУГО БЛАГОВЕСТИЕ!
А за такива неща Апостол Павел си е казал Анатемата много отдавна.
Вече е ясно защо съм си дал труда да го спретна това романче. Защото въпросът за чистилището отива в графата на тежкия еретизъм на Другото Благовестие и е анатемосан от ниво, каквото и съборите на църква нЕмат. Директно от Самия Бог чрез устата на Апостол Павел.
И ако Другото Благовестие на Юдаистите е звучало:
„Човек се оправдава чрез вяра плюс дела по Закона.”
То това на латините звучи така:
„Човек се оправдава чрез вяра плюс страдание в Чистилището.”
Защо се получава така?
Препоръчвам книжлето на Александър Каломирос „Против лъжливото единение”:
http://pravbeseda.ru/library/index.php?page=book&id=303
Да преведа нещичко за възбуждане на любопитството:
„VI. ТАЙНАТА НА БЕЗЗАКОНИЕТО
Католицизмът позволи да разцъфне в западното християнство духът на този свят. Той потопи християнската мисъл в рационализма и езическия светоглед на антична Гърция. И накрая католицизмът, с неговия непогрешим Папа, привнесе механически елемент в отношенията между човека и Бога, учейки, че Бог е обещал да говори чрез устата на грешни и високомерни хора, каквито са били много Папи. Ренесансът и хуманизмът бяха кръговратът на западно-християнския свят към идолопоклонството. В действителност те са били проявление на разочарованието на хората от опороченото християнство. Хуманизмът, проповядан, за нещастие, даже от така наричаните християни във вида „елино-християнска цивилизация”, е станал днес религията на века.”
За съжаление Каломирос е прав.
И в идеята за чистилището просто човекът се спасява сам, като изтърпява наказанието, което само Божият Син Исус би могъл да изтърпи вместо него, за да бъде прието от Бога. И това не е Богопоклонение, а Богопоклонение заменено с човекопоклонение, защото истинският бог на рационално-гръцкия свят е Човекът. Човекът, който си остава бог за самия себе си, макар че формално изповядва някакви други богове, които са сътворени по негов образ и подобие.
Тъжната ми констатация е, че в нашето съвремие все повече Православният свят мисли по латино-протестантски, разбирайте рационално, а се управлява по папистки, разбирайте еднолично, напук на всички православни канони.
Вече по това направление масовото Православие си е направо прегърнало Латините. Идеята за чистилището ще отвори вратите на всички човеци към Пълния Апокатастасис, който ще започне да се проповядва. Затова Латините искат да приобщят всички религии под тяхната шапка. Чистилището е обединяващата идея и теоретичен фундамент. Гледах филм за един „протестантски” пастор, който едва ли не изкара Евангелист Йоан откачил от самота и пости перко, който страшно е изопачил нещата в Апокалипсиса. И нЕма такова нещо като осъждение на грешните. Не бях виждал зала с 10 000 човека да клима с глави в знак на съгласие с казаното. нЕма грешка в цифрата, говоря за американска МЕГА църква с десет хиляди присъстващи човека на „богослужението”. Понастояшем този човек се е приютил !?!? във Ватикана и завежда отдел с точно такова предназначение.
От доста време Масонерията в Православието се опитва да прокара отново идеята за Апокатастасиса. Може да поговорим след време отново по този въпрос.
Чули сте предполагам за „Оптимистичното богословие”. Представител от Парижкия клуб богослови е протойерей Сергий Булгаков, за съжаление. Но останалите са си големи симпатяги. Историята на Дворкин всъщност е компилация от техни работи, според неговите думи. И ще следват тъжни неща, и ще видим синкретичната религия на бъдещето, в която и малкото истина ще бъде всъщност една голяма лъжа.
Спирам дотук, че това вече ще Ви докара главоболие. Нещата са много по-гадни, отколкото въобще можете да си представите. Някои автори и идеи, свързани с гореказаното, са много популярни и широкоразпространени сред православния свят и то сред хората, които би трябвало да са стълбове на истината. Някои „харизматични” идеи и „харизматичните” им автори ги има май на всеки православен сайт и Фен клуб на повлеклите се по модата.
Могат да се напишат още сто страници, но едва ли някой ще ги чете, а и от това, което съм написал, смятам, че нещата са достатъчно ясни накъде е тръгнал света.
Дано да не съм прав за нищо от горенаписаното!
Поздрави
Фрог
Тошо вика: „Не давам православна Яна на латинска вяра!”
|
[
(Недообразован)