Библейски пророчества. / Религия и мистика / Православие

Непълни пророчества

Струва ми се, че преди време споделих това: Преди години ми попадна една книжка за Нострадамус и неговите пророчества. И на втори прочит написаното в нея не можа да ме убеди, че събитията, за които Нострадамус говори са се случили или по-точно са тези, които тълкувателите му индентифицират с прорчествата. Оказа се, че сред книгите, с които разполагам в момента е и тази книжка. Спомних си, че я взех със себе си, след събитията на 11.09, за да проверя дали наистина центурият за "45 gradus" се отнася до случилото се в Ню Йорк:

Небето над четирдесет и петия градус ще гори!
Огън ще обхване големия Нов Град!
На мига ще се издигне огромен пламък,
и от нормандците ще искат истинско доказателство.

Интересно е, че изданието е от 1991 година, а коментрът към цитираното е следният: "Ню Йорк е раположен между четирдесетия и четирдесет и петия паралел на САЩ и това е допълнително указание за града, който ще бъде обхванат от пламъци" Малко преди това е споменато, че Нострадамус прави пророчества за участието на Америка във войни и т.н. На кратко - текстът поразително съвпада със случилото се на 11.09. Озадачава само последният стих, но мога да се сетя за поне едно възможно обяснение. "Нормандци" е и символ за пирати. Акo с малко желание го обърнем във "въздушни пирати" или в по-удобното "терористи" може да отнесем това пророчество към септемврийските събития. И все пак? Застрахован ли е Ню Йорк от пореден "огън". Ни най-малко. И след като време в текста не е споменато, последвало огнено нещастие там може със същия успех да се тълкува като познатото от Нострадамус. 1
*-
За да се направи едно точно или почти точно предсказание има само два познати варианта - предвиждане, което се базира на база данни или мистичното откровение, което може да се дължи единствено на една непозната сила, която е в състояние да вмени информация, с която предсказващият не е разполагал. Дори и в този случай трябва да има доказателство за неинформираността му, с други думи той да не е в състояние да направи логическата връзка между предходните събития, за да изкаже своето пророчество.

Небходимо да са изпълнени три задължителни условия:
- естеството на събитието
- мястото на събитието
- времето, в което то ще се случи

Ако липсва поне един фактор - мястото или времето, то всяко подoбно събитие може да бъде индетифицирано като предсказаното.

Чудесен пример бе даден по-горе:
"Ето, Аз ще пратя при вас пророка Илия, преди да настъпи денят Господен - велик и страшен..." (Малах.4:5-6)
Привидно са изпълнени и трите условия, но ако се вгледаме внимателно, не е посочено времето. Нашето понятие за време се измерва в определни единици - век, година, ден, час и т.н. "преди да настъпи денят Господен" всъщност е посoчване на още едно събитие. Правилно е да разбираме, че това ще се случи "преди" последвало събитие наречено "денят Господен", което може да е всеки един ден от бъдещето, а "преди" може да е и хилядолетие преди този условен ден. От това пророчество можем да очакваме появяването на пророк Илия, някога във времето и само да предполагаме след неговото идване, кога ще настъпи следващото събитие.

В другия пример на пръв поглед има само събитие:
"28. Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища, и ще се поклонят пред Тебе всички езически племена", но всъщност е посочено място и то е "всички земни краища" (на познатия тогава свят). Липсва времето. Колкото и обещаващо да звучи предсказнието за вярващите първото поколение, което ще го "види" осъществено, може да живее в едно много далечно бъдеще.

Предсказанията често звучат доста неясно, дори двусмислено. Ако вземем за пример едно предсказание в този стил: "на 14.03 в България, един човек ще спечели милион". Това е едно предсказание, което иделано отговаря на условието за посчени трите задължителни фактора. Имаме времето, мясотото и естеството на събитието.

Веднага първото което ще си помислим е, че някой ще удари дажкпот. И ако на същата дата има тираж и той е с подобна сума, и някой е улучил числата, то става дума за едно абсолютно вярно предвиждане. Защо предсказателят е направил толкова точна прогнозa? Достатъчно е да знае факторите водещи до събитието – датата на тиража и сума джак пот, то спокойно би могъл да изкаже "видението си". Само, че всеки тото-играч може да направи това предвиждане, още повече, че надеждата той да е печелившият е винаги на лице. Ако обаче джакпот не е изтеглен, то можем да си помислим, че предсказанието не е вярно. Дали? Някой бизнесмен е сключил без наше дознание сделка за един милион, а това че ние не знаем за случилото се, не прави предказанието по-малко вярно! В този ред трябва да се убедим, че на 14.03 никой в България не е спечелил милион, или ако е то тогава да съдим за и против ”предвидливостта” на предсказателя. На подoбни предвиждания се базират много от лотарийните игри - примерно "еврофутбол". Защо? Защото участниците в тях (предвиждащите) са запознати с условията около събитието. Колкото повече условия знаем за нещо, толкова по-лесно е да направим почти точна или абсолютно точна прогноза.

Важи и следното условие - да има синхрон в елементите. В примера, които дадох България е прекалено голям мащаб за мястото спрямо събитието. Точното предсказание отнасящо се за човека, който ще спечели милиона, би следвало да се ограничи до следното "на 14.03, Иван ЕГН (за да няма никакво съмнение) ще спечели милион. Това е най-точното предвиждане. Но в него отсъства мястото! Когато едно предсказание се отнася до личност, то мястото се определя от положението, което тя заема в пространството.

Следва....

Въпросът е: възможно ли е да се предскаже бъдещето, има ли личности, които го "виждат"? Дали това са хора, чиито ум позвлоява да направят логически връзки между предходните събития, като проектират последствията от тях в бъдещето и съобщават за един от възможните резултати на база осмислена, информация от минали събития?

Възможно е това да е действителният отговор. Наблюдавайки съвременниците си, слушайки разказите за миналото (това, което е стигало до всеки отделен пророк според житието и средата му), те са правели своите предвиждания. Поради това, че в миналото информацията е била с много по-малък мащаб, историята много по-кратка, то прорицателството им да е било и по-точно и ако изобщо мога да се изразя така - по-лесно. Това предположение е в синхрон с принципа за свободната воля. То позволява да се базираме на поуките от миналото, да съпоставяме фактите така, че да изведем евентуалната бъдеща развръзка. Така можем да кoнтролираме бъдещето, позовавайки се на пророчествата като предупреждение.

Обратното е да признаем, че има пророци и че предвижданията им са нашата съдба, която не може да се промени. Порок е библeйски термин. "Нави" е този, който първоизвестява нечия воля. Профитис е гръцката дума за този, който говори от нечие име, по-точно от името на Бога. Много хора с мрачно задоволство очакват да се сбъдне написаното, за да се потвърди Божествената Намеса. Други всячески се опитват да спрат апокалиптичния край, позвавайки се отново на "казаното от пороците". В желанието си да останат вярни на казаното, от една страна всички искат Месията да се яви. В същото време марачните събития предхождащи появата Му да се ибегнат на всяка цена. Може ли да очакваме да се случи едното, но да не се случи другото? Не вървят ли поророчествата ръка за ръка, тоест ако поне едно не се изпълни, то няма как да се изпълнят и другите защото съдбата принципно ще бъде вече променена? И каква съдба всъщност имаме? Собствена или предречена?

В действителност повечето хора искат да узнаят бъдещето. Удивително е каква разлика се прави между "гадатели" и "прогнозиращи"! Един прекрасен пример са клубните разговори на тази тема. Ако ви задам въпрос дали да отида на "врачка", ще се наложи да ме спасявате от прегрешението. Никому няма да мине и през ум да ме посъветва да не чета прогнозата за времето, която също си е един вид намеса в моето близко бъдеще. Прогноза е също дума от гръцки произход - предварително знание. Тя изразява нучното разбиране - изказва се виждане за бъдещето, на бaзата на предварителни знания. Един дъжд може и да не промени коренно делата ми, но поне ще ми е от полза да взема чадър. Все пак тази "погноза" ще спаси жителите на града от сигурно измокряне, а това си е чиста намеса в съдбата! Всъщност метеоролозите са гадатели, ползващи научен модел за предвиждане. Същият модел можем да ползваме пригоден да предскаже и нашето бъдеще. Но само до някъде и при определени условия.

През 19-ти век френският учен маркиз Дьо Лаплас, приема теорията, че вслената може да бъде детерминирана. Той предположил, че може да има система от научни закони, според която ако знаем състоянието на вслената в даден момент, ще можем да предвидим, всичко което ще се случи. Това схващане, среща съпротива, поради това, че лишава Бог от намесата му в земните дела. През 1926-27 година Хайзенберг, формулира своят "Принцип на неопределеността". Накратко, колкото по-точно се опитваме да измерим положението на една частица, толкова по-неточно можем да измерим нейната скорост и обратно. За да предскажем положението на една частица, трябва да измерим сегашното й положение и скорост. За да направим това трябва да я осветим. Разсейването на swetlinnite вълни ще покаже положението й. За да измерим още по-точно положението й, отколкото е раzстоянието между гребена на вълните, трябва да използваме светлина с малка дължина на вълните. Според квантовата хипотеза на Планк не можем ползваме количествo светлина по-малко от - един квант. Този квант ще наруши състоянието на частицата и ще промени състоянието й по непредсказуем начин. И колкото по-точно измерваме толкова повече трябва да намалим количеството светлина. Хайзенберг показва, че неопределеността в положението на частицата, умножена по неопределеността в нейната скорост и по масата на частицата, не може да бъде величина по-малка от една определена скорост. Това ограничение не зависи от наична, по който се опитваме да измерим положението или скоростта на частицата, нито от вида й. Излиза, че принципът на неопределеността е свойство, неизбежно за света.
Той слага край на идеята на Лаплас за детерминистична вселена. събитията не могат да бъдат предвидени точно, ако не може да се измери точното състояние на вселената.

Ако съществува система от закони, която да е валидна за нас и напълно да опредлея събитията, то Бог може ли да ги нарушава? Една от идеите в Талмуд е, че Тора (Мъдростта) е била с Бог още преди сътворението. Този въпрос си задава и теоретичната физика. Има ли закони по които е била създадена вселената? Начална конфигурация , "гранични условия" за началото на времето? Това е по силите на Бог според представата, която имаме за Него. Защо ние разбираме тези закони? Дали принципът на неопредлеността е една от "вратичките му", за да може да се намесва във вселената? Ако Вселената е напълно детерминистична и някога решим проблема с този принципа на неопредлеността, стигнем до пълната определимост на събитията, Божиятя Намеса ще се обезмисли още от момента на сътворението. Това ще означава, че всяко пророчество плод на Божие откровение, ако има такова, е вярно без значение, че един от трите елемента липсва. Съдбата ни ще е предопределена и нито ние, нито Бог можем да се намесим в бъдещето.
От друга страна, ако принципът на неопредлеността е като "вратичката" свободна воля, бъдещето е изцяло в нашите ръце. Какво би означавало това? Ние можем да познаваме законите само до една определена степен, която ни позволява до някъде да предвидим бъдещето. Все едно да приемем, че вселената не е случайна, но развитието й до известна степен ще плод на чиста случайност. Дори и да приемем, че вселената се развива и ще се развива по опрелен начин, съдбата на човечеството ще е изцяло връцете му, но пак до определен момент. Защото ако приемем, че има начало и поставим един условен край, то нашият земен край пак ще зависи от съдбата на вслената, такава каквато е била предопределена.
Последният вариaнт за който се сещам, е вселената да се развива по определени закони, но съдбата на самата вселена да зависи от промените в такива "вратички" като принципа на неопределеността. Зад тях да има поне един закон, който не познаваме. Ако го познаем, зад него да има други и така никога да не сме в състояние да стигнем до края.

Следва...