|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | (покажи всички)
|
|
|
Прегледах съдържанието. Стигнах до "Глава втора: Мъртвите са живи и могат да се отзоват и да ни помогнат" и се сетих за евангелския мъртвец Лазар (Лука 16гл.), дето могъл и помогнал на неразумните богаташови братя.
И понеже сме в темата за книгите, да споделя за последната "православна" книга (ама "православна", като тая, препоръчаната от Ежко). Та от тая книжица научих, че за ишиас и лумбаго обезателно помага св.Серафим Саровски. От гинегологични пък заболявания изцерявал св.пророк Захария (брех да му се невиди). Атеросклероза лекувал някой си свети блажен и т.н. Андрей. При висока температура книжката съветва непременно да търсим помощ от св.ап. Петър. Когато ни излезе цирей (или гнойна пъпка) помощ да очакваме от Кир и Йоан, несъмнено безсребърници. От книжката научих също, че покровител на месарите и колбасарите е св.арх. Михаил, а на електротехниците е св.пр.Илия.
Разбира се, този шедьовър на благочестието е дело на прочутия "християнин" Иван Николов, издателството е "Витезда".
Четете, братя, четете и плачете.
| |
|
|
|
Шшшт! Поп Ставри дебне за нови попълнения , да напълни прословутите си теми в Християнство.
| |
|
|
|
Никой не ни е казал, че трябва да четем и приемаме всичко - остави Иван Николов да го четат служителите на буквата.
| |
|
|
|
Библиологический словарь. Том I, II, III.
Автор: Александр Мень
Издатель: Фонд имени Александра Меня
Год: 2002
Предлагаемый "Библиологический словарь", надо полагать, был задуман не только как средство пояснить "кто есть кто" и "что есть что", но также как методическое инструментальное пособие, необходимое для самого автора в его исследованиях как исторического, так и перспективного порядка. Для этого труда, как, впрочем, и для других, принадлежащих перу замечательного православного богослова и писателя, характерны богатство аргументации и точность библиографического аппарата.
Нет сомнения, что все сколько-нибудь знакомые с творчеством отца Александра Меня пожелают словарю благословенного успеха, т.е. доступа не только к книжным полкам и глазам внимательных читателей, но и к уму и сердцу каждого из них.
Попско чедо, дяволска унука. (народна пословица)
| |
|
|
|
О, много благодаря.
Това сигурно ще ти хареса -
| |
|
|
|
Мерси, прекрасни материали, особено интерлинеарните преводи/ двуезичните издания.
Попско чедо, дяволска унука. (народна пословица)
| |
|
|
|
За раннохристиянските символи и изображения:
Успенский Л. А. 'Богословие иконы Православной церкви'
Первохристианское исскуство:
Голубцов А. П. Места молитвенных собраний христиан 1-3 вв.:
Произхождение, назначение и устройство римских катакомб:
Символический характер древнехристианской живописи и причины его обусловившие:
Из истории изображений креста. Как рано христиане начали почитать крест:
| |
|
Тема
|
 Блогът на Венцислав Каравълчев
[re: Legion]
|
|
| Автор |
glishev (Immoderatus) |
| Публикувано | 13.04.10 03:08 |
|
|
Много приятен блог на вярващ, начетен, добре артикулиран, спокоен и нерадикален православен. Текстовете са с доста добро качество. Не знам нищо за автора, но ми харесва начинът му на писане и мислене. Особено препоръчвам материала му за преподобния Калист Ангеликуд.
| |
|
Тема
|
 Haeresis Bulgarica най-сетне издадена у нас
[re: Legion]
|
|
| Автор |
glishev (Immoderatus) |
| Публикувано | 26.04.10 21:03 |
|
|
Споменавал съм тази книга. Тя най-сетне излезе на български благодарение на усилията на проф. Панайот Карагьозов от Факултета по славянски филологии на Софийския Университет. Препоръчвам я много горещо. Предполагам, че в Полския институт и в университетските книжарници ще я има. Не зная цена.
Нарочно не пускам информацията само в темата за книги и сайтове, защото не знам кой отваря и чете там.
Гражина Шват-Гълъбова
376 с.
Превод от полски език Вера Деянова и Грета Коминек
Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 2010. Библиотека "Световна българистика"
Съдържание:
В отговор на:
Трон, амвон и клада за богомилството и неговите фабулации - Панайот Карагьозов
Към българския читател
Увод
- Богомилството - елементарен разказ
- Космогония на богомилите
Глава І. Богомилството като тема на историческото повествование (1762-1944)
- Проблеми с идентичността
- Спирачка на прогреса
- Предвестник на прогреса
- Загорчиновата "утопия на ордена"
Глава ІІ. Окултистки опити за съживяване на богомилството
- Теософската версия. Магове
- Намерената книга на маговете. Фалшификатът на Глогов
- Версията на Учителя Петър Дънов
Глава ІІІ. Инспирации от богомилството по времето на комунизма (Българинът в търсене на съвременна идентичност)
- Марксистката версия
- Окултистката квазимарксистка версия
- Хиликът и пневматикът у Стефан Цанев
- Парадигмите на еретичката. Богомилката на Блага Димитрова
- - Слънчова невеста
- Емилиян-Станевата духовна беография на изгнаника
- - Аристократ и плебей
- "Пуритани" в клопката на хедонизма
- - Скептикът в света на идеите
- Антихристът (мистик - агностик - гностик)
- - Исихия
- - В света на хаоса
- - Идеолог
Глава ІV. Литературни транспозиции на богомилството в епохата на Ню Ейдж и постмодернизма
- Още веднъж към утопия на прогреса
- Ню Ейдж версия за странстванията на Тайната книга из Европа
- Постмодерно усъмняване в аксиологичния център?
- В гностическия Ад
Заключение
Използвана литература
Именен показалец
Summary
Гражина Шват-Гълъбова. Избрана библиография
Представянето на българското издание с участието на авторката, преводачката Вера Деянова и редактора проф. Панайот Карагьозов бе днес, 26 април 2010, в Полския институт в София. Безплатни екземпляри бяха предоставени на публиката, което бе възможно благодарение на съдействието на Института.
Пет години след издаването си в Полша у нас е преведена и публикувана монографията относно употребите на богомилството в българската литература, национално самосъзнание и разнопосочни идеологически моди. Матихеи, гностици, павликяни, богомили, павликяни, албигойци - еретиците на средновековния дуализъм ту са приемани за носители на истинска чистота на вярата и на духовна свобода, ту са отхвърляни като рушители на обществото и отрицатели на всичко земно. В България от следосвобожденската епоха, в годините на социалистическата власт и днес богомилите представляват интерес за писатели, историци и народопсихолози. Начините, по които гледаме на богомилството, са разгледани в книгата на проф. Шват.
Български филолог от Варшавския университет, бивш заместник-директор на Полския институт в София, ценител на Радичков и познавач на новата българска литература, Гражина Шват събира и обобщава наблюденията си върху присъствието на представите за богомилството в художествената ни литература - която пък по различни начини влияе върху обществените разбирания.
Трезв външен поглед - западнославянски, централноевропейски, университетски и може би малко католически. Поглед върху амалгамата от атеизъм, неясни представи за няколко езически традиции, обагрено с националистически нюанси полухристиянство, склонност към псевдоориенталски мистицизъм и смътната симпатия към богомилството, която изпълва художествената литература в България поне от времето на Николай Райнов насам.
За мен книгата представлява интерес преди всичко от религиозна гледна точка. Друг може да я чете като историк. Или като теоретик на литературата.
На самото представяне, разбира се, се прояви и магарията в най-чистия й вид. Г-н Петър Петров, представил се като "историк-националист" (и, както разбирам, водещ на предаване за история по т. нар. "Национал-патриотична телевизия", излъчваща само в Интернет) си позволи да обиди авторката в дълъг коментар, отричащ приноса на книгата (която г-н Петров все още няма как да е чел). Позицията му беше, че богомилството не може да бъде наричано "ценност". Разбира се, г-н Петров не си беше направил труда да чуе думите на самата проф. Шват, която недвусмислено заяви и във всъпителните си думи, а го заявява и в самата книга, че не застава зад (или против) богомилството като такова. Тя излага разказ за възприемането на това учение в различна среда. А за комунистите, да речем, богомилството или това, което те смятат за богомилство, наистина е ценност.
Expellendus est Staurius
| |
|
|
|
Здравей Спаниш,
Ето ти един линк за 1Йоан 5:7, който се каня отдавна да ти изпратя. Използвам случая да представя сайта на Издателство Библеист, който се оказа неочаквано добър. Най-доброто от протестантското богословие и сканирани творби на едни от най-добрите дореволюционни православни професори.
Самият раздел "статии" съдържа доста интересни неща.
Забележка
В каталога на библиотеката има четири коментара за преводачи върху Матей, Марко, Лука и Деяния. В момента могат да се свалят само първите два. Те са сканирани в пидиеф формат издания, които са големи по обем и са разположени на други сайтове, които съдържат неща от този вид. Стоят по три месеца след последното сваляне и след това автоматично се изтриват, докато не бъдат качени отново. Така че сваляй, ако те интересува, когато имаш възможност.
Когато видях съдържанието на Библеист, оплезих език от кеф, с който спокойно можех да хвана муха кацнала на "статуята на свободата". Е, аз съм си у бугарско, сещай се къв кеф става на вОпрос.
Да поставим и другия добър сайт за библеисти.
От този не можеш да свалиш Брюс Метцгер, но от Библеист нЕма такива проблеми.<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от oldfrog на 02.05.10 16:51.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от oldfrog на 02.05.10 16:53.</EM></FONT></P>Редактирано от oldfrog на 02.05.10 16:54.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | (покажи всички)
| 
|
|
