|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема
|
речниците и авторските права
|
|
Автор |
Baлeнтин () |
Публикувано | 05.03.06 17:37 |
|
Как стои въпросът с авторските права на речниците? В не пише специално за речниците.
Може ли примерно да се използва един речник за да се допълни друг по-малък речник без да се иска разрешение от носителите на правата на големия речник? Или да се ползва големият речник като база за създаване на нов речник (чрез редакция и/или допълване) без да се иска разрешение от носителите на авторските права на речника?
И ако перефразираме въпроса: Редно ли е някой да има авторски права върху думите от даден език, преводът на тези думи на друг език и обяснение на значението на тези думи? Смятам, че е редно да има права само върху оформлението на тези думи в книга (речник), а не върху самите думи (които биха могли да се разглеждат като факти и/или данни по чл. 4 от закона).
Дори и един речник да се напише "от нулата" без авторът му да "преписва" от друг речник, е нормално двата речника да изглеждат еднакво, защото отразяват "обективната реалност" на езика. В този контекст не е ли лишено от смисъл да се забранява редакция и допълване на речник без разрешение от носителите на авторското право?
Въпросът зададен по-конкретно: Може ли съдържанието (не оформлението) на един речник да се разглежда като факти и/или данни, и по този начин да не бъде защитено от закона :
Чл. 4. Не са обект на авторското право:
1. нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи;
2. идеи и концепции;
3. фолклорни творби;
4. новини, факти, сведения и данни.
Редактирано от Baлeнтин на 05.03.06 17:41.
| |
Тема
|
Re: речниците и авторските права
[re: Baлeнтин]
|
|
Автор |
donna2 (старо куче) |
Публикувано | 06.03.06 13:10 |
|
Трябва дя посочиш от кой речник ползваш материал ,второ много от думите имат и ново знАчение едно е било преди 20-30г. друго е сега и трето не бива да преписваш едно към едно би следвало да вложиш и твой приност.
Четвърто
"В този контекст не е ли лишено от смисъл да се забранява редакция и допълване на речник без разрешение от носителите на авторското право?"-ако автора реши да си редактира и допълва речника нищо лошо това е поредното му редактирано издание и ти нямаш право да го редактираш и да си го присвояваш .
| |
Тема
|
Re: речниците и авторските права
[re: donna2]
|
|
Автор |
Baлeнтин () |
Публикувано | 06.03.06 18:12 |
|
Разбира се, че ще се посочи от къде са ползвани материали.
Не става въпрос за "присвояване", нямам намерение да издавам речник с цел печалба (печалба от продажба на копия от речника). Смятам да пусна такъв речник за свободно използване от всеки, вкл. и от авторите, които са участвали в написването на речниците, от които са взети думи; даже ако искат могат да го издадат на хартия и да печелят (разбира се само ако желаят да печелят) така преработен и допълнен без да ми плащат - могат ако желаят да напишат само, че еди кой си е участвал в подобряването на речника, защото ми се струва абсурдно да имаш авторско право върху думите от даден език и техния превод и/или значение.
Преводът на дадена дума факт ли е?
Значението на дадена дума факт ли е?
Редактирано от Baлeнтин на 06.03.06 18:21.
| |
Тема
|
Re: речниците и авторските права
[re: Baлeнтин]
|
|
Автор |
MissFix (rebellious) |
Публикувано | 06.03.06 22:53 |
|
не, превода на дума не е факт по смисъла на чл. 4 ЗАвП
не, значението на дума не е факт по смисъла на чл. 4 ЗАвП
за цялата житейска хипотеза с бизнеса с речници - становище няма да вземам.
ДА има авторско право върху речник. НЕ не може да го ползвате без разрешение по начин извън допустимото свободно ползване по закона.
Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Авторското право върху сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни принадлежи на лицето, което е извършило подбора или подреждането на включените произведения и/или материали, освен ако в договор е предвидено друго. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведения на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.
(2) За включването на произведения или части от тях в такова произведение е необходимо съгласието на техните автори, освен ако законът не предвижда друго.
it's all about love.
| |
Тема
|
Re: речниците и авторските права
[re: MissFix]
|
|
Автор |
Baлeнтин () |
Публикувано | 07.03.06 17:42 |
|
В цитираният текст не пише за речници, а за сборници, антологии, библиографии, бази данни. Може би други подобни се отнася за речниците?
Доколкото разбрах от казаното, значенията на отделните думи могат да се разглеждат като "отделни части", които "имат характер на произведения на литературата, изкуството и науката".
| |
Тема
|
Re: речниците и авторските права
[re: Baлeнтин]
|
|
Автор |
MissFix (rebellious) |
Публикувано | 07.03.06 22:31 |
|
that is correct!
it's all about love.
| |
|
Не, не е correct.
Речниците по смисъла на ЗАПСП представляват бази данни и като такива са обект на защита.
В Допълнителните разпоредби на закона, базите данни са дефинирани като "съвкупност от самостоятелни произведения, данни или други материали, подредени систематично или методично и индивидуално достъпни по електронен или друг път".
| |
|
В предишния си постинг отговорих какво са речниците.
Ако решиш да ползваш друг речник, за да създадеш нов, това означава, че трябва да се съобразиш с авторското право, вече съществуващо по отношение на предишния речник.
Право върху думите, естествено, не може да имаш, но можеш да имаш право върху новосъздадената база данни от думи. Отделно от това, можеш да имаш авторски права и върху графичното оформление на речника.
Ти още малко ще стигнеш до извода, че тези, които пишат книги, също не са автори, понеже ползват думи, а върху думите нямаш право на авторство.![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/smile.gif)
| |
|
прав си, речниците са бази данни, а не други подобни, по скоро казах, че е кърект, защото което и от двете да е попада в хипотезата на защитени от закона произведения.
;-)
it's all about love.
| |
|
Съгласен съм, че е редно да се има авторско право върху:
- графичното оформление
- речникът разглеждан като цяло - база от данни (не база данни, а база от данни е правилно да се каже според правилата на българския език)
Но не съм съгласен да се има авторско право върху всеки отделен елемент от речника - т.е. върху обяснението как се превежда дадена дума от българския език, защото езикът не принадлежи на никого, той може да се ползва от всеки (казва се, че има свобода на словото - пише го в конституцията). Нормално е във всички речници да пише, че значението на думата хляб е:
Английски: bread
Руски: хлеб
Украински: Хліб
Турски: Ekmek
Немски: Brot
Есперанто: Pano
Испански :Pan
Френски: Pain
Италиански: Pane
Македонски: Леб
Полски: Chleb
Словенски: Kruh
Сега някой ще ме осъди ли, че публикувам нещо, нарушавайки авторските права на някого? В този случай преписах значенията на тази дума от , съдържанието на която е защитено с и представлява . Обаче ако ги бях преписал от несвободни речници - резултатът щеше да бъде същият. Не е ли абсурдно да има авторски права върху всеки елемент от един речник (значението на отделните думи) след като дори и някой да направи речник "от нулата" и "без да гледа", то полученият речник ще бъде почти идентичен с другия речник (колкото повече труд са вложили авторите и на двата речника, толкова по-еднакви биха били тези речници). Не е ли абсурдно да се признават авторски права върху този речник, който е написан най-напред, а авторите на другия речник (които е възможно да желаят да публикуват речник със или като ) да се обвиняват в нарушаване на авторските права върху първия речник?
И има ли смисъл да се пише нещо "от нулата", което ако се напише, ще бъде (почти) идентично с нещо, което е вече написано?
| |
|
Терминът, употребен в ЗАПСП е "база данни". Освен това словосъчетанието е навлязло в ежедневната употреба, тъй че няма защо да търсим под вола теле.
В чл. 11 от Закона буквално си пише върху какво авторът има право, а именно: " Чл. 11. (1) (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Авторското право върху сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни принадлежи на лицето, което е извършило подбора или подреждането на включените произведения и/или материали, освен ако в договор е предвидено друго. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведения на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.
(2) За включването на произведения или части от тях в такова произведение е необходимо съгласието на техните автори, освен ако законът не предвижда друго."
Ако си съставител на речник, който е съставен само от думи, естествено че няма да имаш право върху самите думи, но ако речникът е, да кажем, свързан с изобразително изкуство, отделните включени в него произведения ще са отделен обект на авторскоправна закрила. Тоест - твоето право се простира върху КОМПИЛАЦИЯТА, СИСТЕМАТИЗИРАНЕТО на данните, а не върху самите тях, ако не представляват отделни произведения на науката, изкуството и литературата.
По отношение на използване на нечие произведение без заплащане, Законът също дава отговор - виж Глава Пета - Свободно използване на произведения. Смисълът е, че можеш да използваш произведение без заплащане, но само с определена цел, невключваща преследването на имуществени облаги.
| |
|
Сега вече задавам въпроса си по-конкретно:
Обясненията как се превеждт думите от българския език на някой друг език (други езици), имат ли характер на произведения на литературата, изкуството и науката?
А обяснението какво значи дадена дума в българския тълковен речник?
Пример:
in
[in]
I. 1. място, положение, при някои глаголи и за движение в, на, у
IN the street/field/sky на улицата/полето/небето
to at IN a draught седя на течение
IN Dickens у Дикенс, в съчиненията на Дикенс
to come IN the room влизам в стаята
2. време през, в, на, по време на, понякога не се превежда
IN autumn/sprine, etc. през есента/пролетта и пр., есенно/пролетно време
IN 1970 през/в 1970 г.
IN February/June, etc. през февруари/юни и пр.
IN my youth на младини
3. времетраене за, в, вътре в, след
I'll be back IN five minutes ще се върна след пет минути
4. състояние, обстоятелства, условия в, на, при, с, по, под
с ger при, като
IN bud/leaf напъпил, разлистен
IN employment/work на работа/служба
IN a cap/a necktie/spectacles с каскет/връзка/очила
IN slippers/stockings по чехли/чорапи
IN crossing the street при пресичане на/като пресичам улицата
5. обсег, сфера в, пред, според, по, или не се превежда
IN his sight пред очите му
victory is IN sight победата e близка
IN my opinion според мен, по моему
professor IN American History професор по американска история
weak/poor IN maths слаб по математика
6. степен, размер, ограничение на, в, с, по, по отношение на, откъм, понякога не се превежда
IN length/breadth, etc. на дължина/ширина и пр.
IN your size по вашата мярка
IN appearance на вид
they lost... IN killed/wounded/tanks загубиха... убити/ранени/танкове
7. пропорция от, на
one IN a hundred един на/от сто
8. принадлежност, участие, влизане в състава на нещо в, с
IN the army/navy, etc. във войската/флотата и пр.
to be IN politics занимавам се с политика
to be IN pictures работя в кинематографията
9. причина, подбуда, цел от, с, в
IN gratitude от/с благодарност
to shout IN anger викам от гняв/гневно
IN answer to в отговор на
10. преминаване в ново състояние
to break IN two счупвам (се) на две
11. начин в, с, на
IN a loud/soft voice на/с висок/тих глас
IN a reproachful, etc. tone с укорен и пр. тон
IN English/Bulgarian на английски/български
IN groups/flocks/dozens, etc. на групи/стада/дузини и пр
12. средство, материал с, от
IN pencil/chalk/ink с молив/тебешир/мастило
statue IN marble/bronze, etc. статуя от мрамор/бронз и пр., мраморна/бронзова статуя
13. в изрази
IN itself само по себе си
IN so/as far as дотолкова доколкото
IN that с това, че, тъй като, понеже, дотолкова доколкото
it is dangerous IN that it may become addictive опасно e, понеже може да се пристрасти човек
IN me в мое лице
to be IN it участвувам/имам дял в нещо
the devil's IN it това e работа на дявола
those IN it участвуващите
there is not much IN it не е/не представлява кой знае какво
there is something IN it има нещо (вярно) в това
there is nothing IN it не струва нищо, много проста работа
II. adv вътре
to come IN влизам
to put a notice IN давам обявление (във вестник)
coat with the woolly side IN кожух с космите навътре
IN with you! влизай! to fly IN пристигам (за самолет)
to be IN and out of разг. постоянен посетител/клиент съм на
he is always IN and out of the house той влиза и излиза като у дома си
to be IN on разг. зная, посветен съм в (тайна и пр.)
III. 1. вътрешен
IN patient мед. стационарен болен
the IN side крикет страната, която подава
2. идващ, пристигащ (за влак и пр.)
3. разг. моден (за заведение и пр.)
4. разг. който е на власт
5. разг. за тесен кръг
IV. 1. pl the INs политическата партия, която е на власт
2. разг. влияние (with пред)
INs and outs всички подробности/тънкости, криволичене (на път и прен)
Това има ли характер на произведение на литературата, изкуството и науката?
Къде в закона е обяснено какво означава нещо да има характер на произведение на литературата, изкуството и науката? Кой решава дали нещо има характер на произведение на литературата, изкуството и науката?
| |
Тема
|
Re: речниците и авторските права
[re: Baлeнтин]
|
|
Автор |
MissFix (rebellious) |
Публикувано | 09.03.06 20:43 |
|
не, нямат.
но какво е практическото значение за теб?
Стана ясно, че речникът попада под закрилата на авторското право, защото е "база данни". ОкаянЯстреб (ОЯ) обяснява, че ако базата данни се състои от да кажем - фотографии, рисунки, отделни стихове или нещо такова, тогава те самите поотделно също биха били защитими отделно от базата данни.
Но случаят не е такъв.
Не може да има авторско право върху превода на предлога in. няма как.
и НЕ, това НЯМА характер на произведение на литературата, изкуството и науката!
![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/cool.gif)
it's all about love.
| |
Тема
|
Re: речниците и авторските права
[re: MissFix]
|
|
Автор |
Baлeнтин () |
Публикувано | 09.03.06 21:24 |
|
Практическото значение е следното - бихме могли да преписваме (вместо да "създаваме от нула") отделни елементи от речника, ако се наложи и да ги редактираме, като по този начин си направим свободен речник - напр. - бихме могли направо да преписваме значенията на думите от тълковния речник, и преводът на думите от българо-английските, българо-руските и др. хартиени речници.
| |
Тема
|
Re: речниците и авторските права
[re: Baлeнтин]
|
|
Автор |
MissFix (rebellious) |
Публикувано | 09.03.06 21:29 |
|
аз мисля, че няма пречка да го направите.
go ahead!![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/cool.gif) ![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/laugh.gif) ![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/smile.gif) ![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/wink.gif)
it's all about love.
| |
|
Ако наистина те интересува ето ти адреса на един адвокат от Варна специалист по авторско право - адв. Белинов - i_belinov@abv.bg
Baby ........the night is on FIRE!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|