При административните нарушения, съгласно чл. 11 от ЗАНН, по въпросите, изключващи отговорността, както и по един куп други изброени там въпроси, се прилага съответно НК.

Може ли и чл. 9 от ЗАНН да се приложи съответно и да не се наказва лице, извършило деяние, което формално е адм. нарушение, но поради своята малозначителност... какво, ами което поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е прекалено ниска.
Обществената опасност изобщо елемент ли е на административното нарушение? Би трябвало според мен. "Нарушава установения ред на държавното управление" (което според ЗАНН е един от признаците на адм. нарушение) същото ли е като "обществена опасност"?

И другият ми въпрос. Чл. 28 от ЗАНН гласи, че "за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може:
а) да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание"
Ако административният орган реши все пак да наложи наказание (а той обикновено така решава, особено ако е данъчен орган), има ли право съдът да отмени наказанието, ако прецени, че наказване в случая не е било необходимо? Според мен има. А според вас? И според ВАС? (Или по-скоро според ОС, РС и т.н.)

Мира умирам за сън, но понеже точно чакам решение по едно обжалвано НП и то е в духа на твоя въпрос, та считам, че един вид нарушението на обществения ред е за административния процес, като обществената опасност за наказателния.

По втория ти въпрос, катеорично да, но като ми излезе решението ще пиша :) и ще цитирам мотивите на съда.

Сега заспивам! Че едва виждам, какво пиша...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Позволявам си и аз да дам отговор, който не се различва много от предходния:

Обществената опастност е задължителен елемент от административното нарушение. Общественоопасно деяние е това, което уврежда или застрашава реда на управление/това по ЗАНН/. За това ще санкционират един шофьор, например, който е минал на Червено и без с това да е причинил катастрофа-защото неговото деяние застрашава реда, без реално да го уврежда.
По втория въпрос - може ли съда да прецени, че не трябва да се налага наказание:
Наказанието трябва да съответства на нарушението и при определянето му да се вземат предвид куп обстоятелства, така че при съдебно оспорване на наклазателно постановление ако съдът прецени, че наказанието не съответства на нарушението със сигурност ще отмени хаказателното постановление.

1. Чл. 9 НК се прилага съвсем спокойно.
2. Ако деянието не е обществено опасно, нямаше да е съставомерно.
3. Не разбирам точно въпроса, но все пак. Употребена е думата "може". Въпрос на субективна преценка на наказващият орган е дали на лицето може да му се размине, като се има предвид обществена опасност, мотиви, разкаяние е прочее. Това е право на първата инстанция, гледаща административнонаказателния спор по същество. РС като въззивна може да отмени наложеното наказание или да намали наказанието като несправедливо, но това си е негово решение и не би могъл да се позове на чл. 28 ЗАНН.

Army of One

"не би могъл да се позове на чл. 28 ЗАНН" - точно за това ми беше въпросът. Би ли, или не би.
Понеже аз смятам, че би. Съдът разглежда въпроса наново по същество - точно както би направила една въззивна инстанция, и мисля, че при определяне на наказанието би трябвало да се ръководи от същите правила и да има същите права като наказващия адм. орган.

"Ако деянието не е обществено опасно, нямаше да е съставомерно" - разбира се, че няма логика да е друго, ама никъде в ЗАНН не го пише по тоя начин, та затова реших да попитам, за сигурност.

Иначе казано:
1. По ей този текст: "Който не внесе в срок пълния размер на дължим по този закон данък, се наказва с глоба ... или с имуществена санкция ... в размер 2 на сто от сумата на невнесения в срок данък за внасяне, но не по-малко от 50 лв" е наказан с 50 лева търговец за невнесен данък в размер лев и нещо. Оставяме настрана това, че е многу тъпу да се предвижда глоба за нещо, което така и така се санкционира с лихва. Може ли търговецът да се позове на малозначителност, оттам - липса на обществена опасност и липса на адм. нарушение? Би трябвало да може според мен.
2. Глобен е някой, който малко е закъснял с декларирането на новопридобития си автомобил. Никакви кой знае какви последици не са настъпили от това - нито някой се е опитал да крие данък (той е бил платен за цялата година), нито да крие имущество с някаква цел, нищо такова. Може ли да се претендира за малозначителност, или айде, не такава малозначителност, а например да се отиде към чл. 28 от ЗАНН и на това основание да се поиска от съда да отмени НП?

Знам, че много хора от "Счетоводство" влизат тук и "тукашни" хора - в "Счетоводство"; но все пак не всички, и затова си позволих да пренеса тук въпросите.

ОК, ще го имам предвид. Къде да дойда да ти се обадя?
И кого съм карала да харчи пари за адвокати, че нещо не се сещам?

Може да се претендира малозначителност и в двата случая. Въобще може да се претендира всичко. Отделен въпрос е кое ще бъде уважено. Има шансове, според мен. Може да се иска и намаляване на наказанието като явно несправедливо, но позоваване на чл. 28 не виждам как ще мине. Това си е право на І инстанция. Не го е видяла така, не го е направила.

Army of One