Привет на всички пичове в този клуб :-)

Нещото, което ме накара да пиша тук е безобразната кретения в родния PR.
Случката:
Аз съм новинар в радио. 5 минути преди ефир получавам интересна за моя формат новини информация, в която се разказва за едно социологическо изследване направено от Ксерокс сред офисслужителите за това как си комуникирали в офиса. До тук всичко е ОК. Решавам да го включа в емисията си и след внимателен прочит забележете - установявам, че в него липсва отговор на един от 5-те К - къде. Мамка му - не пише за кои офисслужители става въпрос - българските или тези по света.
В същото това съобщение е указана и агенцията, която обслужва Ксерокс (сигурен съм, че 90% от вас знаят коя е). Аз се обаждам там, при което девойката ангажирана с този клиент била в среща. Обяснявам най-учтиво на момъка, който вдига телефона как се казвам, от коя медия съм и какво ми е нужно и най-важното СПЕШНО (остават ми секунди до ефир, вече съм наясно, че ще сменям информацията и ще я оставя за по-късно или просто няма да я включа в емисията си). Също така го моля най-учтиво да ми се представи, защото аз общувам с хора, а не с гласове.
Дами и господа, Пенки и Миленки PR-менки внимание - след половин минута пауза той ми влиза с бляскавото изречение "На конференцията в Сан Диего, Калифорния ...." :-((((((((((((((((. При което тряснах телефона, защото все пак трябва да си изчета новините, нали?!

Със сигурност на всички вас е станало ясно, че този момък не просто не успя да направи PR на Ксерокс. Той срина тази фирма в моите очи, както като журналист, така и като потребител. Срина имиджа на тази агенция.

Изобщо не става въпрос за безобразния пресрилийз, в който първото, забележете първото изречение е от 14 думи! Аз мога да чета такива изречения, но слушателя не може да слуша такива изречения, нито пък да ги чете. Това го знаят и първокурсниците в сътветните специалности. Не става въпрос и за сгрешеното глаголно време - минало свършено, което също се обяснява в първи курс в университета.

Става дума за това пичове, че ей на поради тази причина PR в България няма да има - защото тази работа я вършат тотално боси хора.

Приятелски поздрави, пожелавам на всеки един от вас успех и късмет, много клиенти и 0 (нула) подобни грешки. Щото те едно на ръка, че вредят на имиджа на вашите клиенти - един ще си тръгне, друг ще дойде, случва се. Но става дума за вашия имидж. А точно за PR-те трябва да е ясно, че той е много важно.

Роден убиец :-)

Браво, Бруно!
Крайно време е да ни дойде трезва мисъл и да се сложи край на префърцунените прес релийзи. И аз не мога да избистря защо все още "вървят" подобни глупости - 2 листа бла-бла-бла, вместо да си поднесеш инфо-то като за медии. Кратко, ясно, удобно, полезно и най-вече с причина.
От липсата на причина за повечето релийзи и т.нар. ПР събития страдат много кампании, а често и репутацията на клиента.

Поздрави: Хрисима

Айде сега, PR агенциите са ви виновни!
в случая на Бруно - не разбрах точно кое е предизвикало потрес. Получил е отговор на въпроса си. Ако разочарованието идва от факта, че изследването е за небългарските офисни служители, означава ли, че няма стойност като информация?

А ако всеки пресрелийз е готова за публикуване дописка, какво ли щяха да правят журналистите, освен да слагат пропуснати запейтайки...

Отговор на въпроса си не получих.

Получи се старт: "На конференцията в Сан Диего ..." - конференцията в Сан Диего на Ксерокс е нещо, което не вълнува нито мен нито моите реципиенти. Ама от където и да го погледнеш.

PR-ките не са длъжни да пишат перфектните текстове. Те са длъжни да пишат такива, които отговарят елементарните изисквания за текст излизащ в медиа: отговор на въпросите Кой, Какво, Къде, Кога, с Какъв ефект. Базова постановка, която не е овладяна.

PS Журналистите не слагат пропуснатите запетайки. Това го правят коректорите. И това е нещо, което го знае всеки преседял известно време в редакция. Което също е задължително за един добър PR-спец. Да е копал в градината на радио, преса и телевизия (а вече и в е-издание). За да знае какви са специфичните нужди на всеки един вид медиа. И поради което да си получи заплатата в размер два пъти на моята.

Весело и успех ти желая Касандра. И да познаваш бъдещето

Роден убиец

Ама пък и прес-информациите са ви едни, дето се чудиш за какво иде реч, а като попиташ - отговор не получаваш... Най-много една чаровна усмивка издаваща незнание и некомпетентност да получиш. А журналистите не са специалисти по всичко.
Искате публикации, искате репортажи, искате информации, ама не се сещате, ча над главите ни дебнат за скрита реклама непрекъснато.
Докато изкопча новина от Вас отслабвам с пет килограма, а жена ми все мисли, че по чуждо ходя...

Страшно си прав за това, което казваш! Но аз като един съвсем начинаещ PR, но не в PR-агенция, а в частна компания, мога да споделя следния личен опит:

1. С различните журналисти се работи по различен начин - всеки от вас има собствени изисквания и гл.т. - това, което един PR се опитва да направи (или поне аз) е да е полезен на всеки според ноговите изисквания;
2. По повод на грешките - никой не може да ме убеди в това, че има безгрешни хора . Въпросът е, че може да се подхожда с разбиране към грешките, а не с надменност от типа "Виж я тая пък какво е направила" - разбира се иде реч за разбиране, когато правенето на грешки не е практика
3. И на мен понякога ми е много трудно да работя с журналистите - тази вечна подозрителност и опит да те "хванат в крачка"... Ще кажеш "То това ни е работата" - факт, ама все пак поне от време на време можете да се отнасяте към хората, които се занимават с PR не като към престъпници.

Всъщност опитах се да покажа една много малка и може би силно субективна част от "другата страна", с единствената цел да покажа нещо, което е мисля очевидно - когато има две страни, за да се случват хубави неща от тяхното взаимодействие, трябва да се постараят и двете.

А и още нещо много важно, според мен - да се ценят трябва също

Не разбрах Bruno кой ти е подал информацията в радиото, а агенцията не ме интересува ?

Все пак да видим как беше отразено в 21:42, 13.03.2002 от Econ.bg

"Изследване на Xerox показва, че офис служителите разчитат основно на е-мейл за обмен на информация
52% от анкетираните са класирали е-мейл, интранет и екстранет като най-ефективните начини за обмен на знания.
За повече от половината офис служители размяната на информация по електронен път е по-ефективна от личните разговори. Това установи изследване на Xerox, проведено на 6 март 2002 г. на годишното изложение за управление на индустриалното съдържание AIIM.
Около 52% от анкетираните са класирали е-мейл, интранет и екстранет като най-ефективните начини за обмен на знания в сравнение с 18%, които са определили личните разговори като най-ефективни.
Xerox анкетира ИТ мениджъри и други професионалисти от информационната сфера, които присъстваха на изложението, за тяхната оценка как и защо хората обменят знания в работна среда. Отговорите показват, че обменът на информация е разпространена практика, като за близо 50% от анкетираните този процес заема повече от половината от работния им ден. За около 33% този процес заема по-малко от половината работно време, а само за 18% тази практика обхваща по-малко от една четвърт от тяхната работа.
“Обменът на информация и документи е приел напълно нова форма през последните години благодарение на напредъка на технологиите,” каза Джим Джойс, президент на Xerox Connect.
Повечето от анкетираните – 33% - обменят знания със свои колеги като част от работния процес във фирмата. Други мотиви за това включват желание за обучаване на колеги (21%), даване на указания (21%), укрепване на екипното начало (11%) и търсене на обратна връзка (8%).
“Тези резултати показват, че обменът на знания не е просто теория, а става интегрална част от културата на работната среда днес,” каза Джойс.
Анкетираните обменят повече информация със своите колеги (34%), отколкото със своите ръководители (28%).
Според изследването повечето анкетирани – 64% - са убедени, че наличните инструменти за обмен на знания са ефективни. "

Май истината е някъде по средата.....ами много баби - хилаво дете.
:-)))

Нямах намерение да го правя, защото:
1. Уважавам правото на собствено мнение
2. Опитвам се да се съобразявам с изискванията на журналистите
3. Работя в не-цитираната ПР-агенция

Но ще се намеся, защото се чувствам длъжен да направя няколко уточнения:
1. Цитираната прес-информация започва с "Сан Франциско, София, 12.03.2002 година"
2. Цитираната прес-информация не е единичен акт, а поредната информация от една кампания, която продължава повече от две години. Информацията е специфична и се разпраща до специализирани медии, които досега са проявили интерес към тематиката.
3. Цитираната прес-информация не е била изпращана до никой от неназованото радио. За начините, по които е стигнала до радиото мога само да се догаждам. Ако проявявате интерес ... няма проблем да получавате тези прес-информации.
4. Неназованият момък, който вдигнал телефона съм аз и нямам причини да си крия името, особено пред журналисти

Изрази от рода на "кретенията на родния ПР", "тотално боси хора" и тънъ няма да коментирам.

Надявам се този инцидент да не попречи на бъдещите ни (уверен съм взаимно полезни) контакти. И много поздрави на Надето.

Прията събота и неделя.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Assencho на 15.03.02 15:07.</EM></FONT></P>

Редактирано от Assencho на 15.03.02 15:08.

Драги ми Бруно,

в журналистическия факултет да не ампутират от чувство за хумор?
в този ред мисли - мерси за уточнението за разликата между журналист и коректор...Аз пък си мислех, че хората, които коригират текстовете ми, са тайни агенти на учителката ми по български език в началното училище.

И не приемай буквално всичко![smeq se

Интересна тема!
Включвам се защото е доста важна за PR-агенциите.
Странни са тези взаимоотношения PR - Жуналисти! Първите се мислят за изключително велики и всичко знаещи, вторите не отстъпват, но някои от тях питат, за да не се излагат. Въпросът е какво става като питат??? В 99% от случаите това, което е написал Бруно! На мен ми се случва много често.
Къде тогава са компаниите, за чийто имидж се работи???
Ето къде...
След една подобна случка, когато звънях и питах за интервю с шефа на "Софийска вода" и от ангенцията, която ги обслужва ме мотаха седмици си позволих да звънна в офиса на "Софийска вода", последва нещо, което ме изуми. Една девойка от фирмата ми каза: "Защо не сте се обадили тук? Тези в агенцията стават да организират някое външно мероприятие, но нищо повече?".... Да не говоря за попържните, които чуха ушите ми от страна на агенцията по мой адрес и по адрес на журналистите въобще.
Ситуацията ми прилича на перверзен ексхибиционизъм, като че PR агенциите работят за собствения си престиж и известност, а не за тези на клиентите си. Трябва да ухажваш, да правиш комплименти и да се възхищаваш. В никакъв случай не трябва да си позволяваш директен контакт, не през агенцията, а директно с компанията и т.н. Няма да си позволя за говоря чак за "безобразна кретения", но в крайна сметка журналистите и журналстиката са основен инструмент в PR-а и ми се струва, че това трябва да се разбере от PR-агенциите. Хубавото е, че са го разбрали PR-мениджърите на компаниите и с тях взаимоотношенията са перфектни. Което ме кара да мисля, че щом журналистите и PR-мениджърите на компаниите работят добре, а има проблеми в работата с агенциите, значи вината за това е повече в агенциите. А скромните ми наблюдения показват, че агенциите имат подобно отношение и към PR-мениджърите на компаниите. По трасето PR-агенция - PR-мениджър на компания също има сериозни смущения...
Няма да продължавам, че като гледам другите теми в клуба, току виж се нахвърлили върху мен.