От известно време забелязвам, че в коментарите на този клуб се прокрадва, макар и не много ясно изказано, мнението, че да си плащаш за PR е нещо съвсем нормално. Наистина ли мислите така? И веднага да уточня - моля, не казвайте, че в България това е положението - това го знам, питам се защо това продължава да провокира реплики от типа "който го е страх да не ходи в гората"?
Аз лично, от скоро се занимавам с PR и не желая да оспорвам мнението на никой от често изказващите се тук корифеи, но все си мисля, че ролята на PR-а е да направи нещо интересно (ако разбирам правилно Генчо), което да привлече вниманието на медиите, щото те да решат да попишат или да поизлъчат нещо. Факт - не е лесно да го направиш без да си плащаш, но не е невъзможно. Просто отнема повече време и е нужно повече търпение. Освен това, може да звучи прекалено самоуверено, но като не си интересен на една медия (не щото не си интересен, а щото не искаш да си платиш) има достатъчно много други. Да, тук веднага ще каже някой, че зависи от аудиторията на медията и таргета - разбира се! Само дето пак може човек да се измъкне, като направи комбинация от няколко медии, които достигат до неговия таргет.

Най-после нещо истинско и невинно (казвам го без каквато и да е ирония). Но действително е така, важното е да успееш да бъдеш толкова интересен, че да не си плащаш, да поддържаш този интерес така, че дори да те търсят.

Не е лесно, зависи от две неща
- от организацията, за която работиш;
- от Твоите усилия, умения и кампании.

И накрая това което каза - миксирай медиите. Това е истината, но ги подбери както трябва. И пак се връщаме към двете тирета.

...Особено ако някой реши, че е нормално да си плаща за публикации, много ще "овътри" организацията си. Ресорният репортер, като мушне мангизите, ще се похвали на редактора, а той ще поиска на свой ред повече. И така напред по веригата, докато цялата редакция мине на изхранване и отпадне всякаква необходимост от заплати. Картинката е съвсем фантасмагорична, защото и най-захлупеният редактор рано или късно се досеща, че никой няма да му чете страниците, ако ги пълни с безинтересни, но платени материали.
Така че легендата за подкупните журналисти, дето пишат каквото им кажеш, щом играе парата, не е съвсем вярна. Истината е понякога тук, понякога там. Динамично равновесие между пари, тираж и читателски интерес. Ако журналистическият клуб в ДИР-а не беше пълен с пъпчиви тинейджъри, сигурно там щеше да има постинги в стил "Аман от досадни ПР-и, дето все ми пробутват тъпи пресконференции". Така, че - мир и любов! А парите - пазете ги за първия вторник от месеца, аз имам добри идеи за тях

Напълно съгласна със Генчо! И за мита за подкупните журналисти, и за "досадните ПР" и за добрите идеи...