през последения месец бяхме свидетели на доста кадрови рокади... министерства, търговски компании, всякакви видове агенции и каси. мислите ли, че бяха добре обезпечени PR-ски? може ли такова събитие да се използва за препозициониране на организацията в наши условия? не проявяват ли медиите само "нездрав" интерес към свалянето на този или онзи? имам още един чувал въпроси около темата, но не съм сигурна, че ще ви заинтригува, затова ще ги оставя извън форума...

Не, не бяха изобщо обезпечени, недоволна. А и защо ли да бъдат? Те стават от днес за утре, повечето са без идея, а някои следват обстоятелствата - изниква следствен зам.-министър, напр. Или пък се назначават други замове, парламентарни и главни секретари на по 20-24 години.

Кой ти мисли за ПР-обзпечение. Когато ти се запали чергата... и се чудиш на кого по напред да угодиш.
Но и журналистите действат хаотично. Каквото уловят - пуснат го, без да се замислят и задълбочат. Така в края ще забравят съвсем откъде са започнали и каква линия следват.

Последната бомба бе за мениджърския договор на изп. д-р на Булгартабак, който оставил качествен живот в Унгария, според Н.Василев. И затова трябвало, заради него, да се промени начина за стимулиране на шефовете на държавни фирми - да са вързани за резултатите от дейността и подготовката за приватизация. Твоа добре, ама го обяви и обясни както трябва, а не да го изпускаш по някакъв повод, защото някой журналист го уловил.

И така, неволята на правителството в ПР-а продължава да се задълбочава.

благодаря за отговора на иначе риторичния ми въпрос както бизнес-организациите, така и държавните институции, обаче до голяма степен се възприемат през образа на главния мениджър/директор. нещо като култ към личността... де да знам и аз точно, но е факт. и при тая адски силна персонализация детронирането на Шефа може да се отрази непредсказуемо на публиката, ако не е поне отчасти управлявано. прав/а си за хаотичното сваляне-качване на ключови позиции. май няма стратегическо мислене или поне се създава такова впечатление. обаче наблюдавам и изключения: много умело беше лансирано името на Бойко Борисов и стана "любимец на медиите", което често автоматично може да се приеме и като "всенароден любимец".
значи... можело...

Да, да, интересно, но дано не останем само двамата.

Иначе ето още разнолики сигнали към публиките от стратегиите по шефските кадрили. Нямаше конкурс за назначаването на Лучано, защо ли?
нямаше конкурс за същото за шефката на Агенцията за малки исредни предприятия - бившата преводачка на договора за Балкан. Не се разбра как и защо са я назначили точно нея, защо ли?
Сега пък обявяват конкурс за шеф на главна данъчна дирекция, защо ли?
Та така - правилно казваш, че публиките стават разногледи, защо ли го правят?

защото не знаят как инак! Това е ПР, но явно Ганев не се е разтичал още.

Чудно ми е какво ще кажете за кадровите промени в БНТ???
Или ще продължи практиката да разчитаме на подкупни журналисти!!! Подкупни и гладни - разбира се!!!

хм, това много гадно звучи "подкупни и гладни"... не бих го казала така... особено, ако съм PR-lady... а и съм убедена, че ръководството на БНТ няма пряко отношение към журналистическия морал

крайно апокалиптично звучиш... в края на краищата има много вътрешни PR-отдели, пък и доста PR-агенции са наети именно от държавни институции и крупни фирми. чак такова крещящо безхаберие да цари? съмнявам се... но, че няма ЕДИННА ГЛОБАЛНА И ДЪЛГОСРОЧНА стратегия на управляващите по отношение на публиката - съгласна съм и още как!

Към морала - НЕ!!! Но към създаването на правила, които ще бъдат в услуга на PR-а - определено има!!!

Не е проблемът в организацията на ПР-а. Просто още не са осъзнали ясната нужда от него. Понеже назначенията и уволненията от години насам стават по система, която не поставя в приоритетите си благото на организацията, чиито шефове сменят, то и общественият или вътрешноведомствен отзвук много-много "не преде" в цялата работа. Когато станат по-чести такива неща като в БНР след назначаването на явно калпав кандидат, ще се досещат по-често и за ПР-а. Но това май щи се случи, когато на общественото мнение започнат да обръщат внимание не само преди избори, и когато и ние започнем да си гониме интересите и отвъд челджето на входната врата. А дотогава - я камилата, я камиларя... Може и да няма предприятия, чиито шефове да се сменят.