Различните хора остаряват различно. Ако съдим по последния видеозапис на Осама бин Ладен, той е рядък случай на така видимо състаряване за толкова кратко време.

На 7 октомври - денят, когато САЩ започнаха военната си кампания срещу талибанския режим в Афганистан, един хитър и самоуверен господин Бин Ладен се закле да поведе нова свещена война срещу неверниците. Някъде в края на ноември в къща в Кандахар бе намерена любителска видеокасета, на която един ехиден Бин Ладен злорадстваше по повод събитията от 11 септември.

Последният запис, очевидно заснет между края на ноември и началото на декември или най-много месец след втория, показва Бин Ладен като нов човек, но не по начин, който би се понравил на личния му лекар. Този Бин Ладен е по-слаб. Брадата му е побеляла, лицето му е с цвят на тебешир, което му придава призрачен, едва ли не вампирски вид. Изглежда доста по-възрастен от своите 44 години.

Възможно е това да се дължи на здравословни проблеми, за които отдавна се носят слухове. Лишеното му от сън съществуване на пещерен човек в предполагаемото скривалище в Тора Бора и бездейното чакане под американските въздушни удари трябва да е доста стресиращо.

Съдържанието на видеозаписа е в добре познатия ни стил: напевна тирада срещу Америка и машинациите й в Близкия изток и изобличения на "неописуемата" омраза на Запада към исляма. "Нашият тероризъм е благороден", заявява Бин Ладен според английския превод на записа, излъчен от катарската телевизия Ал Джазира. Половинчасовият запис очевидно няколко дни е стоял незабелязан в централата на телевизията.

Бин Ладен говори за "благословения" терор срещу Америка от 11 септември и твърди, че неговото движение "се стреми да накара несправедливите да спрат несправедливостите. Стреми се да накара Америка да прекрати подкрепата за Израел, с която избива нашия народ." Пълният запис представлява още такива приказки.

Всичко останало е загадка. Въпросът дали Осама бин Ладен е жив или мъртъв няма отговор. Ако приемем, че касетата е автентична /а нямаме причина да се съмняваме в нейната автентичност/, става много трудно да познаем кога е заснета. В един момент Бин Ладен заявява, че говори три месеца след нападенията в Ню Йорк и Вашингтон. Това означава към 11 декември, когато бяха най-интензивните бомбардировки срещу Тора Бора. След това споменава погрешния бомбен удар на САЩ по джамия в град Хост на 16 ноември, който според него бил нанесен "няколко дни" по-рано. Това би трябвало да значи, че записът е правен в края на ноември.

Дали това не е първият запис от ново скривалище? Или са пратили Ал Джазира за зелен хайвер, като чрез пакистанска куриерска служба са й дали запис, правен в афганистанското пещерно леговище, където Бин Ладен още се крие? Или пък той е мъртъв, а касетата е само част от цял куп подобни записи, чиято цел е да поддържат мита жив?

Ловът продължава - в Тора Бора и не само там. Реакцията на американския президент Джордж Буш бе предсказуемо презрителна: "Същата терористична пропаганда, която сме чували и преди, нищо повече." Вчера той се чудеше дали да накара Кристофър Рос - американския посланик в Сирия, който говори перфектен арабски - да прочете американския отговор по Ал Джазира. Но, както се изрази един американски служител, "защо изобщо да го удостояваме с честта да отговаряме"?

Презрението обаче не може да прикрие объркването на САЩ. Американският народ бе залят с всевъзможни вероятни компютърни изображения на Осама бин Ладен, променен с пластична операция, който например посещава близкия супермаркет. Правителството просто не знае дали той е жив или мъртъв, а още по-малко къде се намира.

Самото съществуване на записа бележи американския провал. За Вашингтон, който винаги има нужда от противник с лице, войната бе преди всичко лов за Осама бин Ладен. Ако използваме любимата метафора на Буш, потерята тръгна, но още не е открила човека. А търсенето вече става най-малкото сложно.

Пентагонът изглежда още не може да реши дали да изпрати стотици морски пехотинци да помогнат на афганистанците и на американските и британски командоси, претърсващи пещерите в Тора Бора, където Бин Ладен, "шейхът", и неговите помощници са били преди само 48 часа според електрониката и разузнавателните данни.

Точно преди Коледа по всичко изглеждаше, че пехотинците ще влязат в играта. Днес ми се струва, че по-скоро няма да влязат, поне засега. Може би мисията е твърде опасна, може би местните афганистански командири са възразили. Така или иначе, администрацията на Буш май има доста слаба представа как трябва да приключи войната.

И така, къде е той? След леденото предупреждение на заместник министъра на отбраната Пол Улфовиц от онзи ден, че за всяка държава ще е "лудост" да даде убежище на Бин Ладен, ние заключаваме, че засега той не е гост на нито едно правителство, колкото и враждебно настроено да е то към Вашингтон.

Бин Ладен обаче има неофициални почитатели на много места. Възможно е да се е измъкнал от Афганистан, да е пресякъл границата с Пакистан и да е избягал по море. Ако изобщо обаче се е измъкнал, най-вероятното му убежище е северен Пакистан, където племенните вождове са абсолютни господари и изобщо не зачитат властта на правителството в Исламабад.

Засега това е най-вероятното скривалище. Труднодостъпната планинска граница не може да се затвори, а талибаните и Ал Каида имат много привърженици от другата страна.

Вчера говорител на афганистанското министерство на отбраната в Кабул изложи напълно достоверната теза, че Ал Каида на практика вече не съществува в Афганистан. Самият Бин Ладен, каза говорителят, се крие в Пакистан под закрилата на радикалната ислямистка партия Джамиат ул-Улема-е-Ислам, чийто лидер е помогнал за създаването на талибанското движение, а сега се намира под домашен арест.

Въпросният лидер - Фазлур Рахман, бързо отрече обвинението като "шега, абсурд". Това, разбира се, може да е опит да си спаси кожата, както е възможно и информацията на афганистанския говорител да е прикрит знак за нетърпението на правителството в Кабул да види края на американските операции в нестабилния източен Афганистан. Истината е, че твърденията и опроверженията вероятно още ще се множат.

Това е тъй нареченият ефект "Елвис". Без неопровержимо доказателство за неговата смърт /а ако Пресли става за пример, дори и с такова доказателство/ Осама бин Ладен ще се включи в компанията на Мартин Борман и лорд Ричард Лукан, за да го забелязват във всяка точка на земното кълбо дори десетилетия след физическото му изчезване или гибел.

Устойчивостта на загадката около Бин Ладен може да се окаже по-интригуваща от криминален случай. За Америка ще е предизвикателство, а за последователите му - вдъхновение да продължат смъртоносната "свещена война", може би дори с по-страшни оръжия и от насочените срещу небостъргачи самолети.

Боже! Словестна диария (простете г-н модератор) и толкова безмислена.

От началото на войната в Афганистан загинаха най-малко осем журналисти. Стана ясно, че войната не е само хигургически точните операции, показвани на екрана. Войната, която причини смъртта на журналистите, опроверга много тези. Като например тезата, че първата й жертва е истината. Защото първите жертви на тероризма на Ал Каида бяха невинните в Световния търговски център. Невинни граждани станаха жертви и на бомбардировките срещу Афганистан.

Бомбата срещу кабулското бюро на Ал Джазира също постави въпросителни. Вестник Франкфуртер Рундшау цитира главния редактор на тв канала Ибрахим Хилал, и според него бюрото фигурирало в списъка на възможните американски цели още от началото на бомбардировките заради неприятните за Вашингтон съобщения, които предавало от Кабул.

Журналисти от Вестдойчер Рундфунк отдавна предлагат военните репортери да имат специален статут като служителите на Червен кръст. Ще им помогне ли той? Колкото повече се доближават до истината за войната, толкова повече журналистите се превръщат в нейна мишена.

Опроверга се и тезата, че медиите заличават разликата между факт и фикция. Авторите на тезата нарекоха войната в Персийския залив първата видео-война, заложила на специалните ефекти и изградено по холивудската схема за сблъсъка между доброто и злото.

11 септември, най-добре документираният акт на насилие в историята на човечеството по думите на в. Франкфуртер Алгемайне, показа, че кадрите на ужаса не подменят реалността. А само засилват резонанса й. Не случайно терористичните атаки бяха срещу Ню Йорк, центъра на глобалната медийна индустрия. Целта на терористите бе да атакуват съзнанието на хората и им внушат страх и ужас, като превърнат медии в оръжие.

Отговорът на терористичните атаки дойде първо от медиите. Те се превърнаха в трибуни и от тях призоваваха към спокойствие и ред. Медиите апелираха към патриотизма на американците и мащабната им пропагандна кампания бе отговор на атаките от 11 септември, замислени също като пропаганден акт на ислямските фанатици.

Двама репортери на американски вестници обаче бяха уволнени за това, че се осмелиха да критикуват действията на президента Буш. Пентагонът контролираше съобщенията за разрушените сгради и пленените терористи, така на практика военните се захванаха с журналистика, писа сп. Шпигел. През първите дни на войната в Афганистан нямаше репортажи от фронтовата линия, нито за случилото се в Мазари-Шариф. Трудната част на войната тепърва предстои, твърди пред Шпигел Питър Арнет, бивш репортер от Си Ен Ен, който през 1997 г. взе първото тв интервю от Бин Ладен.Според Арнет задачата на независимите медии е да информират обществеността какво всъщност правят политиците и военните от нейно име.

В борбата за по-висок тираж и рейтинг медиите постепенно превърнаха атаките от 11 септември и последвалите събития в тема на сензационно шоу. Нямаха край кадрите с хората с тюрбани и бойните самолети, които излитат от палубата на самолетоносачи. За броени дни хората научиха за исляма повече, отколкото през целия си живот.

Снимките и думите ставаха все по-стериотипни и се изхабиха от повторения, отбелязаха германски коментатори. Както при кризата с лудата крава не остава говедо в Бавария, което да не преживее петминутната си слава благодарение на тв операторите, така сега ислямът влезе в устата на всички.

Какво ще стане утре, когато удари часът на следващата сензация?

Войната в Афганистан показа, че освен всичко друго тя е и бизнес. Електронно писмо по мобилен телефон от Кабул струва 200 долара, наемането на бодигард - 300 долара. От журналистите се иска да имат дебела чекова книжка. Кристоф Шрьодер от сп. Щерн писа, че редакциите предпочитат журналистите на свободна практика сами да си осигурят бронирана жилетка и сателитен телефон. Поеме ли разходите, редакцията държи на всяка цена да получи сензационен материал.

Когато обаче обстановката в страна като Афганистан затруднява изключително много събирането на информация, а секретните служби съзнателно разпространяват дезинформация с цел да внесат смут сред противника, репортерите трудно могат да утолят глада на читателите за информация. Дори да преписват един от друг, съобщенията им не стават по-верни.

За такъв случай, макар и от Първата световна война, припомни в. Франкфуртер Алгемайне. Германски войници превземат Антверпен и в. Кьолнише Цайтунг излиза със заглавието При вестта за падането на Антверпен, камбаните забиха. Естествено вестникът има предвид звъна на камбаните в Германия при вестта за победата. Френският в. Матен цитира информацията, после лондонският в. Таймс цитира Матен, и накрая италианският в. Кориере дела Сера цитира Таймс, като всеки прибавя по нещо. Дни по-късно в. Матен се връща на темата: Информацията на в. Кориере дела Сера потвърди новината, за която нашият вестник пръв съобщи, че варварите, които превзеха Антверпен, пленили свещениците, които отказали да бият камбаните, привързали ги на камбанариите с главата надолу и забили камбаните в чест на победата.

abe "mryn" e praw

Аааа, не се шашкай, момчето има нужда.

Приеми го снизходително като терапия.