Кво се хилиш - той Милко да му мисли...

Госпожо или госпожице,
Имам едно интересно усещане, че влизате в движение в дискусия, която неволно породихте. Да, тя се отклони в други посоки, които явно не са Ви познати.
Първо, аз изказвам емоционално мнение за една позиция, нямаща нищо общо с професионализъм, професия, работа и идеи. Като причина за този постинг е тема, която беше обсъждана по- рано и поради силно не- етичния си характер беше изтрита от модератора. Не желая да влизам в дълбоки обяснения, нито да оправдавам думите си, те не бяха адресирани към конкретната дискусия, нито към родоначалника й, e.g. Вас.
Що се отнася до леко звучащата ми като заплаха реплика за конкурса, не отричам, животът има странни превратности. Но, моля, много внимателно прочетете следващата ми мисъл. Като същество надарено с воля, смятам да я ползвам по свое усмотрение.

Dixi

Errare Humanum Est, Sed Perseverare Diabolicum

Сведете до знанието ми, коя е sonia?

Errare Humanum Est, Sed Perseverare Diabolicum

Хе, хе!
Първо, хайде с "висшето" си образование се върни някъде в отделенията и си припомни граматиката в българския език. :-)))

Второ, на видеосмесителния пулт има копечата, които се натискат и ръчки, които се бутат, наричат се микшери. Мога да натискам копчетата, поне знам кое за какво е, но не това ми е работата. Имам си друга, която си върша добре, дори и на твои колеги услуги съм правил!

Бръщолевенията ти за някакви "100 хил. долара" и Чезаре или какъвто и да е - няма да коментирам! Няма да коментирам и образованието си, защото е под дойстойнството ми да го правя!

Всъщност, защо ли ти обръщам внимание.... Cursum perficio! :-)))

За сметка на това аз ще ти обърна внимание. Подобаващо.

Errare Humanum Est, Sed Perseverare Diabolicum

Тя ни показа жреческия образ на Бин Ладен, който претендираше, че е извършителят на атентатите от 11 септември и в същото време зовеше за нови атаки. Тя ни предостави доказателствата, които скептиците искаха, за да приемат необходимостта от войната. Телевизионният канал Ал Джазира, сателитната мрежа на Катар, истинска CNN за арабския свят. Собственост на малкото емирство в Залива, където е и седалището й, тя съществува от пет години и със своите около 350 служители, между които редактори, водещи и технически лица и 35 кореспондентски бюра успява да достигне до милиони зрители от ислямските страни. Част от американските политици, обаче, не гледат с добро око на нейните предавания.

В действителност Ал Джазира си изгради репутация на независим канал и съдържанието на нейните програми се смята в много случаи за подривно, поне за част от ислямското общество, както писа вчера Хералд Трибюн: "мрежата показва дискусии за липсата на демократични институции, фокусира вниманието си върху положението на жените, говори за преследването на политици-дисиденти." Отдели място и за прокламациите на Бин Ладен - факт, който извади на повърхността исторически проблем, възникнал още с раждането на вестниците: дали е възможно (и по какъв начин) да се установи баланс между казването на истината и етиката, между правото на журналистиката и националните интереси, между информация и пропаганда. Това напомня за Италия, когато се водеха дебатите за това дали е уместно да се публикуват комюникетата на Червените бригади в края на седемдесетте години и изобщо трябва ли да се дава гласност на представители на терористични групировки. Дали е по-добре всички да си дадат сметка за политическата празнота на терористите или да се избегне ефектът, който техните лозунги могат да окажат върху привържениците на екстремизма.

Многобройни са случаите в историята на журналистиката, когато е възниквала необходимост да се цензурира печата в името на по-висши интереси, като се жертва принципът за свободата на словото. Вярно е, че Бин Ладен би могъл да използва Ал Джазира за пропагандни цели, но също така е вярно, че неговата поява разкрива месианския му фанатизъм и преди всичко показва ясно неговата вина. Колкото до подозрението, че отправя кодирани съобщения, те могат да се изчистят чрез дублаж или монтаж. Когато възникнал проблемът с италианските вестници по време на Втората световна война в освободените от съюзниците градове, Уго Стиле съветвал младите журналисти да съобщават сведения не само за победи, но и за отстъпления, за да бъдат достоверни. Свободата не се измерва само с ценностите на морала; тя дава и по-добри резултати.

...логореята се лекува. Само за сведение.

Errare Humanum Est, Sed Perseverare Diabolicum

Редактирано от Mилko Гeoprиeв на 13.10.01 15:50.

Но шизофренията - не!

Милко, дали да не оставим момчето само във форума? То и без това само си се чете, слуша, пита и отговаря.

1. "Бръщолевенията ти за някакви "100 хил. долара" и Чезаре или какъвто и да е - няма да коментирам! Няма да коментирам и образованието си, защото е под дойстойнството ми да го правя"
Това започва обезпокоително да ми прилича на "Д-р Джекил и Мистър Хайд""
Хубавото е, че ако не помниш какво си писал в клуба, останалите участници не страдат от амнезия.

2. "Мога да натискам копчетата, поне знам кое за какво е, но не това ми е работата. Имам си друга, която си върша добре, дори и на твои колеги услуги съм правил! "
Ама ти си много смешен!!!

Ако "другата" ти работата е да висиш в клуба и да пишеш пасквили, наистина си я вършиш добре!

Изминали са 2300 години, откакто по време на дългия си поход към Индия Александър Македонски покорява враждебните племена, населяваящи афганистанските пустини и планини. Негови съратници са коварството, дипломацията и безразсъдният кураж.

Александър е един от първите велики пълководци, които доказват силата си на Афганистан, често разглеждана като ключът към контрола над Евразия. По-късно важни победи в тази страна постигат Чингиз хан, татарският генерал Тамерлан и могулът Бабур.

За разлика от американските военни, които показват неохотата си да разположат сухопътни войски в Афганистан, 26-годишният Александър Македонски не изпитва никакви угризения да изложи командваните от него 26 000 войници на крайна опасност, когато през 330 г. пр.н.е. завладява афганистанската земя. Три години по-късно той построява няколко града на територията на Афганистан, напредва към Централна Азия и връхлита като вихрушка в равнините, върху които сега се простират Пакистан и Индия.
Александър Македонски се е сблъскал със същите проблеми, както всички нашественици в Афганистан: суровият климат, сложният терен, местните хора, влизащи с радост в битка. Александър Македонски е бил изкусен стратег, който умело съчетавал агресия и нетрадиционни тактики, като по този начин изкарвал враговете си извън равновесие. Гениалният тактик поставя най-тежките задачи на гръцките войски, разказват историците.

За Александър Велики една от най-тежките задачи в Афганистан се оказва прекосяването в ранна пролет на прохода Хайвак на височина 3600 метра в Хиндукушките планини. Пълководецът е по следите на персиеца Бесус, удобно разположил лагера си от другата страна на планините, убеден, че Александър няма да преведе пехотата и кавалерията през снежните пътеки.
"Преходът е тежък, изоставащите бойци се губят в мрака, преследвани от студа и смъртта", пише историкът Робърт Лейн Фокс в биографичната книга "Александър Велики". Голяма част от войсковите части на Александър обаче успяват да се прехвърлят от другата страна на планината, където сварват неподготвения Бесус. Все още неукрепнали от тежкото изпитание в планината, бойците се придвижват през пустинята отвъд град Балкх. Именно тогава Александър Македонски показва какво трябва да се направи, за да те уважава предвожданата от тебе армия. Когато му поднасят шлем, пълен с вода, пълководецът се отказва от привилегията да пие и изсипва на земята скъпоценната течност, демонстрирайки че и той може да търпи лишения като своите войници.

Въпреки че основната задача на нашествието е да разчисти пътя на Александър Македонски към Индия, великият пълководец поставя траен отпечатък върху Афганистан. Южният град Кандахар - крепостта на днешните талибани - например е тясно свързан с Александър, въпреки че историците не са единодушни дали той е неговият основател.

Един от уроците, които Вашингтон може да научи от Александър Македонски, е ползата от съюз с местните племенни вождове, въпреки че дипломатическият подход на Александър едва ли ще проработи през 21-и век. Най-полезният съюзник на Александър Македонски в Афганистан се оказва бившият им враг Оксиартес, който убеждава водачите на племена да не се противопоставят на пълководеца. Съюзът бива скрепен с брака на Александър и дъщерята на бившия му враг, Роксана.

Една от най-успешните стратегии на Александър е решението му да се ожени за дъщерята на вожд на племе, възможност, от която не могат да се възползват нито президентът на САЩ Джордж У. Буш, нито британският премиер Тони Блеър. :-)))

След смъртта на Александър Велики във Вавилон през 323 г. пр.н.е., неговите командири разцепват завладяната земя, но в Афганистан влиянието на елините се усеща в продължение на векове. Разрушените от талибаните в началото на годината статуи на Буда са били изваяни в стил, в който се преплитат характерните черти на гръцката и азиатската скулптура.

Александър Македонски е сред малцината, успели някога да завладеят Афганистан, и военните стратези в САЩ има какво да научат от него.