Драги колеги, мисля, че идеята за дискусия върху хипотетични случаи на ПР-кражби плаче за голямовъображение. Изхождайки от цитата на проф.Тони Мийхан, който Асенчо далновидно ни припомни в началото, и от спецификата на професията, бих казал, че кражбите са трудно нещо. За да откраднеш и приложиш ефективно ПР-идеи сигурно ще ти трябва повечко труд и бъхтане, отколкото да ги генерираш сам. Има и друго. Та нали всяка кампания (с всичките й атрибути) е строго индивидуална (или не е така?).

Дали мога да лансирам Мура, респективно Нестле, мислейки само върху това как го прави Морени и Крафт Сушарт от Своге, и най-вече какво да крадна оттам? По-лесно ще ми е да седна и да прочета нещо или да се поровя в Интернет (специализирани сайтове със съвети
има много).

Тоест, усилията на ПР-а, ако действително е такъв, се насочват към източниците на информация, вкл. в компанията, а не със зла умисъл към конкурентите. Естествено всеки си сверява часовника и по конкурента, но това не е кражба. В този смисъл тълкувам думите на проф.Мийхан - добрата идея, която може да свърши работа, е винаги пред очите ти, стига да съумееш да я уловиш и да я използваш. Но това не е кражба.

Наред с това ПР-а не предлага чак такъв завършен продукт, който можеш да видиш, като рекламата. Няма да си изнасяме лекции, но ПР-продуктът е комплекс от дейности и думи, казани намясто и навреме. Много от ПР-а не излиза на яве и трябва да си шефа, за да го продадеш на някого.